Русенските горяни – забравените герои

За въоръжената борба срещу болшевизацията на България в Русенския край

Местността „Батаклията“ между Писанец и Щръклево помни голямата битка в началото на юни 1951 г. между горянската чета на Цанко Иванов /Мечето/ и цивилни агенти на Държавна сигурност, подкрепени от местни комунисти.

Народът ги нарекъл горяни. Тяхната история дълги години тънеше в забрава. По време на комунизма официалната власт не даваше и дума да се каже за тях, защото иначе би излязло, че народът не е стоял със скръстени ръце и е дал отпор на „другарите“ в първите години на диктатурата. А българските комунисти наистина се оказаха най-верните слуги на Москва. Те не само предадоха Родината си на чужд господар, но и се показаха като най-кръвожадните палачи на собствения си народ.

После, след падането на режима, истината за горяните започна лека-полека да изплува, колкото да се каже, че и ние сме имали своята борба срещу болшевишкия режим. Някои отидоха и по-далеч: обявиха горянското движение за „първата, най-масовата и най-продължителна въоръжена съпротива срещу комунизма в Източна Европа“. Което е спорно, защото, оказва се, подобни масови и продължителни антикомунистически съпротиви е имало и в другите страни от Източния блок: „Горските братя“ в Прибалтика, „Прокълнатите войни“ в Полша, „Хайдучи“ в Румъния, както и в останалите соцстрани и дори в самия Съветски съюз. И това е напълно нормално, защото противникът на всички тях е бил общ – Кремълският поробител, стоящ зад марионетните правителства в съответната страна.

Въпреки безценната документална повест „Миналото в мен“ на Габриела Цанева и няколкото документални филма по темата, историята на русенските горяни продължава да тъне под пластовете на времето. Стигна се дотам, че в края на 2016 г., когато правителството реши да награди посмъртно командирите на горянските чети с ордени, сред тях и лидерите на русенската въоръжена съпротива – Цанко Иванов /Мечето/ и Цветана Попкоева /Чалъкова/, в предложението на Министерския съвет името на последната бе сгрешено. Срам и позор, след като, изглежда, и тези, които предлагаха ордените, очевидно не знаят кого награждават.

Редно е, днес, повече от 60 години по-късно, да коленичим пред подвига на героите, дали живота си за свободна България и да разкажем за тях и тяхното дело, да изградим в душите си мемориал на безсмъртието им и да помним, тези, които оставиха дом и семейства и с пушка в ръка хванаха гората, за да поставят началото на въоръжената съпротива срещу червената напаст по нашите земи.

Репресиите след 9-и септември

Преди обаче в горите на Русенския край да се появят горяните, в България се случват редица събития, довели до раждането на съпротивата. Деветосептемврийският преврат и завземането на властта от Отечествения фронт /ОФ/ се случват в условията на съветска окупация. Присъствието на войските на Червената армия на Съветския съюз става важен фактор в развитието на политическата обстановка в страната. Още от първите дни започват масови репресии, убийства без съд и присъда, изпращане на хора по лагери и затвори.

На мушката на комунистите е политическият, стопанският и духовният елит на нацията. За врагове са обявени всички, които биха могли да се противопоставят успешно на режима. Налагането на комунизма по насилствен път неминуемо води до ограничаването на свободите и правата на българските граждани.

Разправата с опозицията

Приетата на 26 януари 1945 г. с гласовете на комунистите, социалдемократите и земеделците от ОФ така наречена „Наредба-закон за защита на народната власт“ отваря вратата на последвалите политически репресии, жертва на които стават и тези, гласували за закона. В неговите текстове се предвижда че: „всеки, който образува и ръководи организация, целяща събарянето на властта на Отечествения фронт, се наказва с доживотен затвор или смърт, а който членува в такава организация или възхвалява подривни действия срещу ОФ се наказва със строг тъмничен затвор.“

Минаването на земеделците и на социалдемократите в опозиция на ОФ неминуемо ги поставя под ударите на този закон и улеснява разправата на комунистите с тях. Опозицията е разгромена окончателно през 1947 г., когато депутатите й са арестувани и съдени в монтирани процеси. Лидерът на опозицията Никола Петков е задържан от цивилни милиционери направо в сградата на Народното събрание на 5 юни, а на 16 август е осъден на смърт. Присъдата му е изпълнена на 23 септември 1947 г.

С трагичната съдба на тези първи страдалци на комунистическия режим диктатурата постига целта си – обществото е сковано от страх, всеки опит за съпротива бива смачкан с жестоки репресии и всичко това, разбира се, улеснява окопаването на „другарите“ във властта.

Колективизацията на българското село

Силовото налагане на Трудово-кооперативните земеделски стопанства /ТКЗС/ в периода 1949-1952 г. – по същество директно копиране на съществуващите в Съветския съюз „колхози“ и „совхози“, става с брутални методи. Целта на комунистическата власт е да отнеме собствеността на селяните върху земята, животните и инвентара и да ги превърне в „селскостопански работници“.

По-имотните селяни за обявени за „кулаци“ и са подложени на ред репресии и публични унижения с цел съдбата им да послужи за сплашване на останалите и да улесни процеса на колективизацията. Честа практика е било жертвата да бъде изведена на мегдана и да й се окачи табела на врата с надпис: „Аз съм кулак, народен враг – влизайте в ТКЗС-то“. После, предвождан от тъпанджия и с табелата на врата, а зад него – милиционер с насочена пушка, „кулакът“ обикалял цялото село, за да го видят всичките му съселяни. В голямата си част тези „кулаци“ са съдени и пращани по лагери и затвори.

Практиките за силово заставяне на селяните да подпишат „доброволно“ декларации за влизане в ТКЗС включвали и други далеч по-брутални методи, като търкаляне в затворени бъчви и мними разстрели нощно време.

„Знаете ли, че в селата Писанец и Щръклево са търкаляли хора в бъчви, за да влязат в ТКЗС-то? Слагат човека в бъчвата, затварят я и я пускат да се търкаля надолу по баира. Търкаля се бъчвата и човекът в нея. И после пак, после пак. Докато влезе в ТКЗС-то. А за тези, които не влизаха, знаете ли какви бяха нарядите? Знаете ли, че от вол искаха мляко, и масло, и вълна? Знаете ли, че… Знаете ли колко хората обичаха земята си и как се грижеха за нея? Знаете ли колко обичаха животните си и колко плакаха за тях…“, разказва пред Габриела Цанева един от оцелелите горяни Васил Медведев.

„Идват нощем, арестуват… Качват хората в камиони и тръгват. Спират в гората, изкарват някого… „Ще влезеш ли в ТКЗС-то?“ Няма отговор. Стрелят. Камионът потегля. Селянинът се изправя, отупва шумата от дрехите си и в тъмното тръгва към къщи. Но тези в камиона не знаят какво е станало. А камионът пак спира, пак смъкват някого в гората, пак питат, пак стрелят и продължават. После идва денят. На сутринта всички се намират – живи и здрави, но нощта идва и всичко започва отново… Докато се подпишат декларациите за доброволно даване на земята“, допълва друг от оцелелите членове на русенската съпротива Михо Райков, цитиран пак в книгата „Миналото в мен“.

Всички тези репресии са осъществявани от членове на комунистическата партия, от агитки на комсомола, от служители на милицията и на Държавна сигурност.

Оригинален позив на антикомунистическата съпротива. © Оригиналът е показан във филма на Атанас Киряков „Горяни“, 2011.
Нелегалният „Областен земеделски център № 1“ в Русе

Настават тежки времена за всички активисти на бившите опозиционните партии, и особено на БЗНС „Никола Петков“, който има изключително голямо влияние в селата на Русенски окръг /включващ тогава Силистренско и Разградско/. В тези условия, след като е преодолян първоначалният шок от обесването на Никола Петков, неговите последователи в Русе решават да се опитат нелегално да възстановят опозицията. Условия за това създава нарасналото негодувание сред гражданите и селяните към силовото налагане на комунистическия режим, а също и благоприятната международна обстановка. В края на 40-те години мнозинството от хората вярвало, че комунистите няма да успеят да задържат властта си и скоро ще настъпят промени.

Димо Лафчиев – член на ръководството на „Областен земеделски център № 1“. В дома му в Русе се състояло учредителното събрание на нелегалната организация. © Рисунка: Костадин Събев, 2005.

„Надявахме се. Слушахме радио. И знаехме – в Гърция има партизанска война, по това време се образува и НАТО. Надявахме се на външна намеса. Ние нямахме намерение да водим нелегална борба. Но условията бяха такива – принудиха ни. Още в края на 1950-а някои от сподвижниците ни бяха задържани. После бяха съдени и осъдени”, припомня си един от членовете на земеделската съпротива в Русенско Стефан Ненов Чалъков. Очакванията за война между Западните сили и СССР са големи и се подклаждат от започналата Корейска война, в която Съветският съюз и САЩ воюват индиректно.

„Не въоръжено въстание и завземане на властта искахме ние. А просто да не се съгласяваме с всичко, което се иска от нас. Не искахме да мълчим. И не можехме да повярваме, че това, което е, ще бъде задълго. Искахме хората да не се обезверяват. Затова започнахме да говорим, да пишем позиви. Човек не става нелегален просто така. Ако няма кой да гони, никой не бяга. А нас ни подгониха. Цялата ни организация се изгради по силата на съхранение на живота“, допълва картината на онези години Стефан Ненов Чалъков, таен куриер на „Областен земеделски център № 1“.

Голямата цел на всички нелегални организации по това време (горяните не са единствената съпротива срещу режима) е била да се въоръжат и да подготвят населението да се вдигне и да свали комунистите от власт в случай на военен конфликт между суперсилите. В новоразсекрени доклади на ЦРУ от 50-те години се твърди, че при евентуално навлизане на съюзнически войски в България минимум 70% от населението ще ги подкрепи с цел ликвидирането на болшевишката заплаха и възстановяването на свободата и демокрацията. Всъщност това са и данните за реалната подкрепа към режима, крепящ властта си единствено на щиковете на съветската армия и на кръвожадността на собствените си копои, държащи в постоянен страх населението.

Същите доклади на американското разузнаване от началото на 50-те години сочат, че основен проблем пред набиращата скорост съпротива е липсата на оръжие и военно оборудване. Както „Областен земеделски център № 1“ в Русе, така и другите нелегални организации в страната не полуват помощ отвън. Нито в архивите на ЦРУ, нито в тези на Държавна сигурност има и един ред за пратки с оръжие за съпротивата в България. Въоръжението на горяните е слабо – често с пушки на бащите и дядовците им от Балканските войни, самоделни бомби, а в малко случаи се разчита на изнесено нелегално от казармите въоръжение.

Тъй като, според закона, бившите членове на разтурения БЗНС „Никола Петков“ нямат право на сдружения, възстановената им организация в Русе, наречена „Областен земеделски център № 1“, по същество е нелегална и се формира през 1949 г. Учредителното събрание се състояло в Русе, в дома на Димо Димов Лафчиев, родом от село Сваленик. Според обвинителния акт, прочетен по-късно в съда, за председател на организацията бил избран Жеко Жеков Стоев от с. Хлебарово /дн. Цар Калоян – б.а./, организационен секретар – Иван Илиев Чобанов, касиер – Димо Димов Лафчиев, завеждащ връзки с бойните групи – Димитър Тончев Лазаров /Мамулков/ от с. Сваленик, завеждащ връзки със селата Цанко Иванов Цанков /Мечето/ от с. Писанец, председател на Контролния съвет – Тодор Йорданов Терзиев, член на контролния съвет – Иван Димитров Букев.

Разписка за направено дарение към нелегалната организация © Оригиналът е показан във филма на Атанас Киряков „Горяни“, 2011.

Целта на „Областен земеделски център № 1“ е била да обедини бившите николапетковисти и други опозиционери на властта на комунистите, да проведе разяснителна кампания сред селяните и да им обясни защо не трябва да влизат в ТКЗС, да води борба чрез разпространението на нелегални позиви и да събира пари и продукти в полза на репресираните и техните семейства. Идеята е да се поддържа духът на населението и да се създаде готовност за открити бойни действия при започването на война между Запада и СССР.

Организацията бързо изгражда свои групи в Русенска, Кубратска, Тутраканска, Разградска и Беленска околия. Сред първите местни комитети са тези в русенските села Нисово, Костанденец, Сваленик, Борисово, Писанец, Вятово, Хлебарово /днес град Цар Калоян/, Червена вода, Ряхово… Предвид обстоятелствата, „Областен земеделски център № 1“ работи в условията на конспиративност. Мрежата му се изгражда на основата на малки групи – т.нар. „тройки“ и „петорки“. Замисълът е при разкриването на една от групите, нишката да се прекъсне и да не може да бъде разкрита цялата организация, тъй като членовете на дадена „тройка“ или „петорка“ познават единствено останалите от тази група. Комуникацията между отделните групи се осъществява с пароли, което гарантира сигурността й.

Гецо Гецов – от с. Сваленик, член на „Областен земеделски център № 1“, убит в затвора през 1952 г. © Рисунка: Костадин Събев, 2005.

В процеса на изграждане организацията се образуват много младежки групи, предимно от членове на разтурения Земеделски младежки съюз /ЗМС/ към забранения вече и със специален закон БЗНС „Никола Петков“. Поради конспиративността на „Областен земеделски център № 1“ към днешна дата не могат да бъдат дадени точни данни за числеността му. Властта обаче развива мрежа от агенти и доносници, чиято цел е да проникнат и да разконспирират дейността на организацията. Спорно е, обаче, доколко Държавна сигурност успява да разкрие всички членове на „Областен земеделски център № 1“. Има неоспорими данни, че някои от тях остават неразкрити и незасегнати от последвалите репресии.

През лятото на 1950 г. ДС засича ръководството на „Областен земеделски център № 1“ и арестува повечето му членове. През август 1950 г. властите задържат председателя на „Областен земеделски център № 1“ Жеко Жеков и част от членовете му, сред които са Гецо Гецов от Сваленик, Янко Минев, Тодор Терзиев, Димо Лафчиев, Иван Букев…

Въпреки това, поради конспиративната си структура, много от клетките на организацията продължават да съществуват и да развиват дейност и след този провал. Непосредствено застрашените от арест минават в нелегалност и формират първата горянска чета в Русенско. Останалите членове пък организират подпомагането на четата с храна, оръжие, дрехи и други продоволствия, а също и с укриването на нелегалните, когато това е необходимо.

Горянската чета на Цанко Иванов и Цветана Попкоева

Първият горянин от Русенско бил членът на ръководството на „Областен земеделски център № 1“ Цанко Иванов Цанков /Мечето/. Според някои сведения, прякорът му бил Мечето, защото като млад преборил с голи ръце мечка. Той бил набит и здрав, 50-годишен мъж от село Писанец, бивш председател на местната земеделска дружба, със свободолюбив характер – човек, който не цепел басма на комунистите. Бил негов ред да бъде арестуван през лятото на 1950 г.

Цанко Иванов /Мечето/ – командир на горянската чета © Рисунка: Костадин Събев, 2005

„Ама то да не е шега работа Цанко Мечето да арестуваш… Отива при него Нейко, милиционерчето, меко момче беше то. Бай Цанко му вика: „Ти, момче, да вървиш да си гледаш работата. Бай си Цанка да не закачаш.“ И хванал гората…“, разказва неговият съселянин Нено Рашков, който първоначално му носил храна и провизии, а по-късно, като се видяло накъде отиват работите, сам станал член на горянската чета.

Когато Цанко Иванов /Мечето/ излиза в нелегалност, е сам, но почти веднага към него се присъединява и Димитър Мамулков от Сваленик – също член на ръководството на „Областен земеделски център № 1“. Скоро броят на членовете на четата се разраства. Петър Антонов от Писанец, по убеждение демократ, и Тодор Кожухаров от Табачка са сред първите. Впоследствие, Антонов отива в района на Кубрат и Завет, където участва в отделна горянска чета. Кожухаров също се отделя и оглавява своя група, базирана близо до село Табачка.

През ранната пролет на 1951 г. четата на Цанко Иванов /Мечето/ наброява около 10 души, според спомени на участници в съпротивата по това време. В началото на февруари към нея се присъединява и едва 22-годишната Цветана Попкоева, която става идеолог и основен двигател в разработването на стратегията за нелегалната борба. Четата е базирана в горите между селата Писанец, Бъзън и Нисово.

По това време членовете на „Областен земеделски център № 1“ провеждат среща в жп кантона на Трифон Казаков, намиращ се близо до гарата в Червена вода. От горяните присъстват Цанко Иванов, Цветана Попкоева и Димитър Мамулков, а от членовете на организацията там били 20-годишният Тодор Цанев, баща му Манол Цанев Доробанов и младежите Стефан Станчев, Димитър Рачев, Стефан Ненов Чалъков, Васил Михов и др. Разисква се положението на вече задържаните членове на „Областен земеделски център № 1“, проблемът с храната и набирането на средства. На срещата се обявява свикването на голяма конференция на представители на всички групи в организацията, която ще се състои в началото на март 1951 г. в една тепавица до село Писанец. Многобройни са свидетелствата от средите на самото движение на русенските горяни, които сочат, че на тази среща в жп кантона е присъствал агент-провокатор на ДС, защото от този момент нататък започва постепенното разконспириране на горянската чета и на помагачите й.

Самите горяни установяват, че между тях има предател, тъй като обявената пред всички поредна нова парола става известна на Държавна сигурност почти веднага. Опитите на репресивните органи на комунистическия режим за справяне с въоръжената съпротива чрез директен сблъсък и престрелки масово се провалят, като в цялата страна има многобройни свидетелства за тези провали на ДС и милицията. Така е и в Русенския край, както ще видите в поместените по-долу данни.

Затова Държавна сигурност прилага внедряването на агенти-провокатори в самите среди на горянското движение, чрез които се опитва да постави горяните в капани и да ги ликвидира. ДС вербува членове на нелегалните организации и ги внедрява в горянските чети. Това е и основният начин, по който органите се справят с въоръжената съпротива.

От документи от архива на МВР, обаче, става ясно, че в Русенско това не се е получило и че двама от агентите на ДС, внедрени в русенската чета, са били разконспирирани и са били разстреляни от командира на горяните Цанко Иванов /Мечето/. Това са Бойчо Братилов и Йордан Узунов.

Около 10 март 1951 г. се състои голямата конференция на русенските горяни в тепавицата край село Писанец. Присъстват около 50-60 делегати, повечето от които не се познават и се виждат за пръв път. Сред тях са и представители на горяните от Табачка, с командир Тодор Кожухаров, както и четирима души от четата в Завет – Петър Антонов, Димитър Куманов, Димитър Атанасов Ковачев и Боньо Ганчев. Младият Тодор Цанев от Червена вода пише на крак клетвата на русенските горяни, която всички полагат в началото на конференцията. Нейният текст, благодарение на агент на ДС, внедрен и присъствал на срещата, е запазен в документите по следственото дело:

„Обещавам пред целия български народ да се боря за неговото освобождаване, за да възтържествува свободата и демокрацията. Зная, че всяко своеволие и предателство се наказват със смърт! Заклех се!”

Цветана Попкоева /Чалъкова/ – идеолог на горянското движение в Русенско. © Рисунка: Костадин Събев, 2005.

След дадената клетва Цветана Попкоева изнася доклад за дейността и задачите на организацията. Участници си спомнят, че в проведените разисквания е станал спор между Цанко Иванов /Мечето/, Тодор Кожухаров от Табачка и Петър Антонов от четата в Завет.

Впоследствие, има и още една среща в по-камерен състав, проведена в началото на април 1951 г. в колибата на Георги Славчев в местността „Долните лозя“. „Бяхме около 15 души. Взехме решение: при опасност да минаваме границата. Задължиха ме да отговарям за пет села – Червена вода, Ново село, Долно Абланово, Николово и Семерджиево“, спомня си един от присъствалите – Стефан Ненов Чалъков.

Властта обаче се подготвя да нанесе своя удар срещу нелегалното горянско движение. Благодарение на събраната от агентите на ДС информация този удар е нанесен в нощта навръх Великден, 29 април 1951 г. Арести на ятаци и на членове на нелегалните организации се извършват в цялата страна – следствените килии и затворите се оказват тесни да поберат всички задържани. Тогава са арестувани и голяма част от членовете на съпротивата в Русенско, които не са минали в нелегалност. Сред тях са Тодор Цанев, баща му Манол Цанев, баща и син Петър и Стефан Станчеви, Михо Райков, Стефан Ненов Чалъков и др.

На същия ден Цанко Иванов /Мечето/ приближил жп кантона на Трифон Казаков, откъдето редовно вземал храна за четата, но бил предпазлив и огледал предварително местността с бинокъл. Видял, че целият район е пълен с агенти на ДС и разбрал, че има провал. След извършване на арестите на Великден броят на горяните в русенската чета достига до около 40 души, сочат справките на Държавна сигурност. Причината е, че някои членове на организацията виждат единствения си шанс да се измъкнат от предстоящото им арестуване, като преминават в нелегалност и се присъединяват към четата на Цанко Иванов /Мечето/.  В тези документи служителите на ДС наричат горяните – „бандити“, а горянските чети – „банди“. Сред миналите в нелегалност са членовете на организацията Пеньо Дончев, Димитър Рачев и най-младият горянин, Васил Медведев – тогава още ученик, както и още хора от селата.

„Арестите станаха на Великден, 1951-ва. Тогава живеех в общежитията на тухлената фабрика в Русе, там научих. Беше 2-3-ти май, когато дойдоха при мен. Не ме арестуваха. Дадоха ми два часа, за да реша техен ли съм. Готов ли съм да им сътруднича”, разказва Димитър Рачев. „Това предложение ми дойде като единствен изход, за да избягам. Приех. Дадоха ми пистолет и ми казаха, че не са арестували Пеньо Дончев, от него да поискам паролата на нелегалните. Правели го, защото вече съм бил работник, трябвало да извървя докрай пътя към работническата класа. Отидох при Пеньо, беше рано сутринта, още тъмно. Първите му думи бяха „да бягаме“. Знаеше, че са арестували всички, че време за губене няма. Не знам дали се е чудел защо той не е арестуван. Обясних му каква е работата. Казах му, че са ме пратили да убия бай Цанко Мечето, водача на нелегалните, и че той трябва да ми даде паролата. Разбрахме се, че нямаме друг път освен при нелегалните. Каза ми къде са. Отидох в Писанската гора, при извора. Три пъти трябваше да почукам с камък на чешмата. Долу беше Ценка, тя ме посрещна, зарадва ми се. Казах каква е работата. Бай Цанко Мечето ми поръча аз да посрещам всички новодошли. Тия дни дойде Пеньо, малко по-късно Васко Медведев, още хора от Писанец. После се махнахме оттам – опасно беше да оставаме повече. Свързахме се с хора от село Бъзън, носеха ни храна.“

Никола Засмянков – от с. Острица, член на горянската чета на Цанко Иванов /Мечето/. © Рисунка: Костадин Събев, 2005.

„Беше 18 май 1951-ва, когато излязох в нелегалност. Бях усетил, че ме следят. Отидох си на село, в Писанец, при един приятел. Не исках да го забърквам, а имах и оръжие – един пистолет и няколко бомби. После дойдоха при мен от горяните – познавах го човека. Излязох в нелегалност, защото организирах в Русе младежки групи. Това не бяха точно нелегални групи, защото живеехме по домовете си, учехме или работехме, но бяхме във връзка с нелегалните и всеки момент можеха да ме арестуват“, припомня си този момент най-младият горянин – тогавашният ученик Васил Медведев.

Поредният провал на Държавна сигурност да внедри свой агент в горянската чета, какъвто е случаят, посочен по-горе от Димитър Рачев, води до смяна на тактиката. В района на горите около Писанец, Бъзън, Вятово, Хлебарово, Червена вода, Щръклево и Нисово са пратени много цивилни агенти и милиция. С помощта на местни комунисти се организират постоянни блокади и множество засади, в опит да се затегне обръча около четата и тя да бъде ликвидирана. В тези условия директният сблъсък е просто въпрос на време.

Голямото сражение става на 1 или 2 юни 1951 г. в местността „Батаклията“. От страна на горяните участват 17-18 души, сред които Цанко Иванов /Мечето/, Цветана Попкоева, Георги Йоргов, Димитър Рачев, Стефан Цветков, Васил Медведев, Пеньо Дончев, Цвятко Недялков, Никола Засмянков. Няма информация за жертви или за задържани от страна на горяните при битката.

„Батаклията е местност между Щръклево и Писанец, гора. Там имаше стара мелница, полуразрушена. Бяхме отишли към нея, но не я приближавахме, защото се страхувахме, че може да я наблюдават. Не бяхме яли от два-три дни, а и вода нямахме. Тогава, като по чудо видяхме едно агне, изгубено /няма чудеса – по-късно става ясно, че агнето било сложено като примамка от агентите на ДС – б.а./. Хванахме го. Там, на Батаклията, беше първото ми сражение. Започнаха да стрелят, когато отидох за вода до кладенеца на мелницата. Тя беше стара, кладенецът – неизползван от години. Водата му беше замърсена и доста се забавихме, докато си налеем“, разказва Васил Медведев. „Цялата местност беше блокирана от цивилни агенти на Държавна сигурност и от комунисти от селото. Като гръмне пушка в гората, куршумите рикошират по дърветата, не се разбира откъде идват. Беше първото ми сражение. Имах стара ръждясала пушка. Когато стрелях за пръв път, тя изхвръкна от ръцете ми. Не бях ходил войник. Не знаех какво да правя – накъде да гледам, откъде да се пазя. Куршумите пищяха покрай ушите ми, идваха отвсякъде и само трънките в гората ми бяха защита. След сражението се разпръснахме. Аз отидох в Русе за няколко дни, но не можех да остана дълго – всъщност вече бях извън закона. Пак се върнах в гората, при нелегалните. Пак се събрахме.“

Манол Цанев Доробанов – лидер на земеделците в Червена вода след 1944 г., ятак на четата на Цанко Иванов /Мечето/. © Рисунка: Костадин Събев, 2005.

След битката при Батаклията четата на Цанко Иванов /Мечето/ се разделя на по-малки групи. Цветана Попкоева, Георги Йоргов и Кольо Засмянков се отправят към Търговище и Попово. В същото време, на 6 юни, се състои още едно сражение – при Могилките в района между Писанец и Щръклево. В него участват четирима – Цанко Мечето, Нено Рашков, Пеньо Дончев и Цвятко Недялков.

„След Батаклията се разделихме. Уж щяхме да се събираме пак, ама всичките не се събрахме. Ценка с Георги и с Кольо замина за Търговище. Васил отишъл в Русенските лозя, пък Димитър Рачев към Борисово. Ние, четиримата, тръгнахме към Червена вода, Семерджиево и Бъзън – да търсим връзка с хора и за храна. Обикаляхме три дни. Много несигурно беше. Много народ арестуваха в края на април, по Великден. Дебнеха. Тогава бай Цанко разбра, че и брат му Иван са хванали. Много омърлушен беше. За другите нищо не знаехме, но лошо ставаше“, разказва горянинът Нено Рашков. „От Бъзън тръгнахме да се прибираме – към гората, по дерето. Пълно беше с агенти. Пътят ни беше отрязан. Останахме в житото. Цанко беше в лозята – с Пеньо ходиха за хляб. По едно време гледам – светва се с кибрит в ръжта, взимам карабината, щракам затвора. „Аз съм“ – вика Цанко. Ама след малко минава един агент, проследил го. Аз бях под крушата, хукнах надолу. Тичаме в царевицата – там две жени и един мъж копаят – уплашиха се, но не викат. Пак се върнахме в ръжта. Заобиколихме тази група от Държавна сигурност. Тръгнахме към Бъзън, излязохме на шосето. По пътя видяхме една-две каруци да препускат. И те ни видяха – единият с брадва беше… Аз вървях отпред, другите след мен – на 10 метра един от друг, спуснахме се по дерето към селото. Гледаме – цялата гора заградена. Хванахме пак дерето. Вървим и изведнъж – двама агенти идват откъм келемето. „Да бягаме“ – вика Цанко и пак хукнахме – аз, той, Цвятко и Пеньо. Трима милиционери по нашите дири тичат. Ожаднях много. Пак бяхме в житата. Мръкна се. Викам си: „сутринта отивам за вода, каквото ще да става“. Спряхме. Успокоихме се. Цвятко извади да се бръсне – по вечеря вече беше, на 6-и юни. Тогава откриха огън. Гърмят на 15-20 метра от мен. Чух го Цвятко, че извика, обърнах се, видях го – лежеше на раницата си, ударен в сърцето и в челото, целият в кръв. Гръмнах два-три пъти, извадих бомбата, тогава ме удариха в ръката, изпуснах я… В това време един от нашите тича към мен, взе я, хвърли я. После дойдоха от ония. А техните продължават да стрелят. „Не гърмете, нас ще убиете“, викат. Пак нещо ме удари – в ребрата. Натовариха ни в една каруца с Цвятко. Закараха ни в общината, в Щръклево. Какво са направили с него, дали са го погребали, дали са го дали на неговите – не знам. Аз се оправих и ме съдиха.“

Практически, след това последно сражение горянската чета на Цанко Иванов /Мечето/ окончателно прекратява своето съществуване, давайки една жертва – убитият при Могилките Цвятко Недялков /Железарчето/, както и един арестуван – раненият в битката Нено Рашков.

Другите горяни в голямата си част са арестувани по-късно, съдени са и са пратени по лагери и затвори, където повечето прекарват по около десет години. Никола Засмянков получава смъртна присъда и е убит. Командирът Цанко Иванов /Мечето/ потегля към турската граница след последната битка, но на гарата в Хисаря е засечен и убит от Държавна сигурност. Цветана Попкоева и Георги Йоргов получават задочни смъртни присъди на процеса през ноември 1951 г., тъй като не са заловени преди делото. Милицията обявява награда от 50 000 лв. за главата на Цветана. Двамата с Йоргов се укриват в къщата на Георги Сербезов в село Смирненски, но са издадени от анонимен предател и са арестувани на 12 февруари 1952 г. Цветана Попкоева е разстреляна в гората до гара Разпределителна в Русе на 25 април 1952 г. Единствен Пеньо Дончев успява да се измъкне и успешно да пресече границата при Югославия, където преседява в бежански лагер, а след това през Италия успява да емигрира в Щатите.

Горянската чета от „Остър меч“

За дейността на горянската чета, действала в района на Кубратска околия и на днешния град Завет /по това време част от Русенски окръг/ почти липсват сведения, както за дейността й, така и за числения й състав. Ясно е, че тя е създадена като част от организацията на „Областен земеделски център № 1“ и членовете й присъстват на голямата конференция на нелегалните в тепавицата край Писанец през март 1951 г.

Сред лидерите горяните от Кубратска околия са Петър Антонов от Писанец, Димитър Атанасов Ковачев и Димитър Куманов, за които се твърди че са били бивши членове на Демократическата партия. Споменава се и за още един четник – Боньо Ганчев от Завет, но неговата съдба е неизвестна. Известните данни сочат, че четата е била базирана в местността „Остър меч“ – голям горски масив близо до Кубрат и е действала в районите на Завет и Сеслав.

Повече информация за тяхната дейност намираме в архивите на ЦРУ. В новоразсекретени документи на американското разузнаване от 1951 г. се споменава, макар и индиректно, че групата на Димитър Атанасов (лидер на четата, според ЦРУ) е опитала да ликвидира околийския началник на милицията в Кубрат. В друг документ от края на 1951 г., базиран на сведения на техен агент в района, се съобщава дословно: „В Кубратска околия беше направен опит да бъде убит началника на милицията. В същия район е базирана групата на Димитър Атанасов от съпротивата. Напоследък тази група е участвала във въоръжена схватка със сили на милицията. Престрелката продължила няколко часа, след което милиционерските части се оттеглили от сражението, давайки няколко жертви.“ Архвите на ЦРУ свидетелстват, че при голяма престрелка с милицията в Завет много от горяните са били убити, сред тях и лидера им Димитър Атанасов.

Според спомените на русенския горянин Васил Медведев, Петър Антонов, Димитър Куманов и Димитър Атанасов Ковачев са били убити от милицията и агентите на Държавна сигурност. За Петър Антонов се споменава, че е застрелян в засада на 12 юни 1951 г., когато се е движил сам.

Горяните от Табачка

Командир на горяните от Табачка е Тодор Кожухаров. Макар, да няма преки доказателства, очевидно той се е отделил от голямата чета на Цанко Иванов /Мечето/ и е направил своя, която е действала в района на родното му село. Данните за числеността и дейността на горянската чета от Табачка са оскъдни. За тях се споменава съвсем бегло в едно етнографско изследване на днешния директор на Русенския музей Николай Ненов. Базата на четата на Тодор Кожухаров била при пещерата „Драганка“ в местността „Люляч“, където има люлякова гора. Сред имената на четниците са това на сина на командира – Христо Кожухаров, все още ученик, Нено Иванов Цанев, Радко Михов, Къньо Цанев…

Тодор Кожухаров – един от първите горяни в Русенско и командир на четата, действала в района на село Табачка. © Рисунка: Костадин Събев, 2005.

Местните предания разказват, че е имало голяма престрелка край пещерата „Драганка“ между горяните и сили на милицията и Държавна сигурност, при която една част от четниците са убити в сражението, други са заловени, а трети успели да избягат и да се укрият. Дейността на горянската чета продължила, но постепенно създадената от ДС агентура в селото успяла да свие кръга около тях. Говори се и за предателство, извършено от един от членовете на четата.

Една нощ баща и син Кожухарови отишли в селото до къщата си, за да вземат храна и провизии. Очевидно са били забелязани от агент на ДС, който успял да повика от Русе три камиона с милиция и войска. На разсъмване Табачка била блокирана и милиционерите стесняват периметъра, приближавайки къщата. Христо забелязал движението им през прозореца и казал на баща си. Започнала продължителна престрелка. Един милиционер се приближил с намерението да хвърли бомба през прозореца. Христо успял да го застреля и двамата с баща му изскочили от къщата и побягнали по задните улици. Но били подгонени от милиционерите и агентите. Една бомба паднала до двамата горяни, Христо се хвърлил и успял да метне я обратно към преследвачите им. Бомбата обаче се оплела в короната на близкото дърво, където се взривила. Един от шрапнелите й отнесъл долната челюст на Тодор. Христо също бил ранен, опитал да помогне на баща си, но вече било късно. Видели се обградени отвсякъде, Кожухарови се предали.

Имало съдебен процес в Русе. Тодор Кожухаров бил осъден на смърт без да каже и една дума и бил разстрелян на 3 май 1952 г. Синът му Христо получил 20-годишна присъда и лежал по лагери и затвори. Според спомен на Георги Шаламанов, член на нелегалната организация „Областен земеделски център № 1“, Тодор Кожухаров бил прострелян с автоматичен откос през кръста при ареста, след което бил лекуван в болницата и като се възстановил – тогава бил разстрелян.

Местни предания от село Табачка гласят, че Радко Михов (а вероятно и заедно с Къньо Цанев) успял да се измъкне от засадите на милицията и избягал през границата в Турция, а оттам през Германия, накрая се озовал в САЩ.

Споменът за горяните се е съхранил в народната памет на жителите от Табачка и благодарение на тези предания днес можем поне да придобием представа за дейността на четата с командир Тодор Кожухаров.

Четата на Белчо Николов

През 1952 г. в Русенско се появява нова, по-малобройна горянска чета, водена от бившия член на БЗНС „Никола Петков“ Белчо Николов. В нея по всяка вероятност участват и оцелели горяни от бившата чета на Цанко Иванов /Мечето/. Тази група предприема по-драстични акции срещу разпасалите се комунисти по селата, които тероризирали постоянно местното население. Групата на Белчо Николов успява да ликвидира няколко важни комунистически функционери в русенските села, сред които двама от село Писанец. Информация за тези събития, макар и твърде ограничена, се съдържа в новоразсекретени архиви на ЦРУ – и по-специално в документ от началото на ноември 1952 г., цитиращ публикации в турския печат, базирани на свидетелства на новопристигнали емигранти от България.

Със своите акции четата на Белчо Николов успява да всее паника сред червените феодали по селата и временно да смекчи репресиите над селското население. Липсват данни кога и как е била ликвидирана тази чета, но по някои сведения Белчо Николов е бил убит заедно с други горяни от село Смирненски, които са били в неговата група.

Краят на въоръжената съпротива в Русенско

През 1951-52 г. Държавна сигурност успява да ликвидира горянските чети в Русенски окръг. Нелегалната организация „Областен земеделски център № 1“ също прекратява дейността си. Както навсякъде в страната, така и тук арестуваните са разделени на три групи. Една част са предадени на съд, други са пратени в концентрационни лагери, а някои са освободени, след като са предупредени от органите на ДС. От последната група определени хора са вербувани за агенти на службите.

Разписка за дарение към съпротивата. © Оригиналът е показан във филма на Атанас Киряков „Горяни“, 2011.

Интересна е историята на двама от членовете на „Областен земеделски център № 1“ Георги Шаламанов и Иван Чапкънов, които се срещат на 8 юни 1951 г. и решават, че след битката при Батаклията е най-добре да минат в нелегалност.

„След битката излязох в нелегалност, криех се из русенските лозя. След разговора си с Чапкънов се върнах в Русе. Прибрах се вкъщи от страничната врата. Жена ми каза, че цял ден са я следили двама души и къщата ни е под наблюдение. Разбрах, че трябва да се махам. Излязох пак от страничната врата и минах през дворовете на комшиите. Така отново напуснах Русе. Беше вече тъмно, но не тръгнах по шосето, отстрани вървях. В това време, в Бъзън Чапкънов се свързал с един човек и се разбрали да отиде в кьошка му. Но тъкмо преди да тръгне към кьошка, дошли от Държавна сигурност. Заградили двора – пиле не може да прехвръкне. Нямало накъде да бяга, ровели навсякъде. А той бил навън, под ореха и се качил на дървото. Гледал ги отгоре – как обикалят, търсят, псуват. Кръстосвали двора, минавали под дървото, крещели, а той ги виждал, но те не го виждали. Не вдигнали глави нагоре. Стъмнило се, той дълго чакал и към 2-3 часа през нощта тихо слязъл от дървото и през дворовете – излязъл от селото. Заедно бяхме на кьошка. Към един месец се крихме така“, разказва своите спомени Георги Шаламанов. Жена му им носила храна и един ден, на 9 юли сутринта, явно са я проследили, защото малко след пристигането й на кьошка агентите на ДС ги обграждат и арестуват.

„Процесът ни беше на 9 и на 10 ноември 1951-ва. Два дни. Тогава всички дела се гледаха от Сталинския /Варненския – б.а./ окръжен съд, който заседаваше в Русе. Помня, нашето дело веднъж се отложи. Съдиха ме по чл. 70, ал. 1 – най-страшната алинея. Наказанията по нея бяха смърт, 20 години и 15 години строг тъмничен затвор. За мен тогава искаха най-тежкото наказание. Но след отлагането на делото прокурорът беше друг. Така се разминах със смъртта. Кръстникът на жена ми беше комунист, народен съдия. Баща й го молил да ме спаси“, спомня си още Георги Шаламанов.

През ноември 1951 г. в Русе са проведени множество съдебни процеси срещу участниците в нелегалната съпротива – съдбата на горяните и на членовете на нелегалната организация е описана за всеки поотделно в приложените по-долу списъци.

Горянското движение в България продължава да съществува докъм средата на 50-те години. След края на Корейската война и особено след Женевската среща на ръководителите на СССР, САЩ, Великобритания и Франция през юли 1955 г, когато става ясно, че война няма да има, всяка надежда за външна намеса умира. Това се потвърждава още на следващата година при Унгарското въстание, когато Западът не се намесва. Така въоръжената борба срещу комунистическия режим в България се обезсмисля. Въпреки това, под формата на пасивна съпротива, саботажи, разпространение на нелегални позиви и т.н. много българи продължават да изразяват своето негодувание в оставащите години до края на червената диктатура.

Шапки долу! На колене! Вечна слава на горяните – истинските патриоти, борци против тиранията на комунистическия режим, дали живота си за свободна и демократична България!


Приложение № 1

Поместените по-долу списъци на горяните-четници и на членовете на нелегалната организация „Областен земеделски център № 1“ не са пълни и са съставени на базата на различни откъслечни данни за хората, намерили място в тях.

ГОРЯНИ-ЧЕТНИЦИ ОТ РУСЕНСКИ ОКРЪГ
  • Цанко Иванов Цанков /Мечето/ – от село Писанец, роден през 1901 г., 50-годишен, бивш председател на земеделската дружба на БЗНС „Никола Петков“ в селото, член на ръководството на „Областен земеделски център № 1“. Първият горянин в Русенско и командир на голямата чета, действала по поречието на река Бели Лом – около селата Нисово, Писанец, Бъзън, Червена вода, Хлебарово /дн. град Цар Калоян/. След последната битка на 6 юни 1951 г. се отправя към турската граница. Убит е на гарата в Хисаря през юни 1951 г.
  • Цветана Попкоева /Цветанка Стефанова Георгиева – Чалъкова/ – от с. Червена вода, родена на 19 април 1929 г., деятел на Земеделския младежки съюз /ЗМС/ към БЗНС „Никола Петков/ в Русе, член на нелегалната организация „Областен земеделски център № 1“, главен идеолог и стратег на нелегалната борба на горяните в Русенския край, член на горянската чета на Цанко Иванов /Мечето/. Осъдена задочно на смърт, заловена след предателство на 12 февруари 1952 г., 23-годишна е разстреляна на 25 април 1952 г. в Русе.
  • Димитър Атанасов Ковачев – от Ветово, 50-годишен, демократ, сочен за командир на горянската чета, базирана в местността „Остър меч“ и действала в районите на Сеслав, Кубрат и Завет. Убит от Държавна сигурност през 1951 г.
  • Димитър Куманов – горянин от четата, действала в района на Кубратска околия и град Завет, демократ. Убит от Държавна сигурност през 1951 г.
  • Петър Антонов Пенев – от с. Писанец, 50-годишен, демократ, горянин от четата, действала в района на Кубратска околия и град Завет, убит на 12 юни 1951 г. при засада на Държавна сигурност.
  • Цвятко Недялков Недев /Железарчето/ – от с. Паламарци, Търговищко, 32-годишен, член на горянската чета на Цанко Иванов /Мечето/. Убит в сражение на 6 юни 1951 г.
  • Георги Йоргов Пенев – от с. Писанец, 50-годишен, член на четата на Цанко Иванов /Мечето/, осъден задочно на смърт, заловен след предателство на 12 февруари 1952 г. Смъртната присъда е изпълнена.
  • Тодор Иванов Кожухаров – от с. Табачка, роден на 15 март 1907 г., командир на горяните от село Табачка, арестуван при престрелка с милицията в селото. Осъден на смърт и разстрелян на 3 май 1952 г.
  • Никола Тодоров Колев – Засмянков – от с. Острица, роден през 1924 г., член на горянската черта на Цанко Иванов /Мечето/, арестуван, осъден на смърт. Присъдата е изпълнена на 3 март 1952 г.
  • Пеньо Дончев Митев – ятак на четата на Цанко Иванов /Мечето/, член на нелегалната организация „Областен земеделски център № 1“, минава в нелегалност в началото на май 1951 г. и се присъединява към горянската чета. След последното сражение с агентите на Държавна сигурност на 6 юни 1951 г. успява да се измъкне от блокадата, минава нелегално границата с Югославия. По-късно емигрира в САЩ. Осъден задочно на смърт.
  • Димитър Тончев Лазаров /Мамулков/ – от с. Сваленик, 32-годишен, член на ръководството на „Областен земеделски център №1“, минава в нелегалност през август 1950 г. и се присъединява към горянската чета на Цанко Иванов /Мечето/.
  • Димитър Рачев Недев – от Русе, член на „Областен земеделски център № 1“, засечен от Държавна сигурност в началото май 1951 г. Приел да бъде вербуван за агент като последен шанс да се измъкне лапите на комунистическото „правосъдие“. Въоръжен от ДС, е изпратен в Писанската гора да намери горяните и да убие командира им Цанко Иванов /Мечето/. Вместо това, Димитър Рачев се присъединява към горянската чета. След престрелката при мелницата на 1-2 юни 1951 г. се укрива 2-3 месеца при чичо си в Борисово. След предателство е обкръжен и арестуван. Зверски пребит в следствения арест на ДС. Принуден е на делото да се отрече от горяните и да свидетелства срещу тях. Прави го по начин, по който става недвусмислено ясно на всички в съдебната зала, че е накаран да изрече насилствено думите си. Осъден е на 20 години затвор, освободен на 18 май 1961 г.
  • Васил Яков Медведев – от с. Писанец, дете на руски белогвардейски емигрант и на българска селянка, член на „Областен земеделски център № 1“, организира младежки групи в Русе, минава в нелегалност и се присъединява към горянската чета на Цанко Иванов /Мечето/ на 18 май 1951 г. Най-младият горянин, по това време още е ученик. След престрелката при мелницата в местността „Батаклията“ се укрива няколко месеца в къща в лозето на братовчед на майка му край Русе. Арестуван от ДС след известно наблюдение на къщата, осъден на затвор, освободен на 18 май 1961 г.
  • Нено Рашков – от с. Писанец, ятак на горянската чета на Цанко Иванов /Мечето/, минава в нелегалност и се присъединява към горяните в началото на май 1951 г. Ранен и арестуван при последната битка при Могилките на 6 юни 1951 г. Осъден на затвор. Освободен от лагера Белене на 31 декември 1962 г.
  • Иван Цанков – от с. Писанец, брат на Цанко Иванов /Мечето/ и член на горянската чета, арестуван по Великден през 1951 г.
  • Христо …………… – от с. Писанец, член на горянската чета на Цанко Иванов /Мечето/.
  • Христо Тодоров Кожухаров – от с. Табачка, син на Тодор Кожухаров, присъединява се към горянската чета на баща си, действала в района на родното им село. Арестуван след престрелка с милицията в Табачка, осъден на 20 години затвор.
  • Нено Иванов Цанев /Руйчето/ – от с. Табачка, член на горянската чета на Тодор Кожухаров, осъден задочно на смърт, по-късно заловен и убит.
  • Къньо Цанев – от с. Табачка, член на горянската чета на Тодор Кожухаров. Според някои данни е успял да избяга през граница с друг член на четата – Радко Михов.
  • Радко Михов Радков – от с. Табачка, член на горянската чета на Тодор Кожухаров, осъден задочно на смърт, успява да мине нелегално границата с Турция, по-късно емигрира в САЩ.
  • Бойчо Братилов Бойков – от Паламарица, Търговищко, член на четата на Цанко Иванов /Мечето/, разкрит е като агент-провокатор на ДС, разстрелян от Цанко Мечето.
  • Йордан Узунов – от с. Пороище, Разградско, член на четата на Цанко Иванов /Мечето/, разкрит е като агент-провокатор на ДС, наказан със смърт от Цанко Мечето.
  • Стефан Цветков Петков – от с. Нисово, член на четата на Цанко Иванов /Мечето/.
  • Недялко Русев Недялков – с. Смирненски, член на четата на Цанко Иванов /Мечето/.
  • Марко Кьосев – от с. Нисово, член на четата на Цанко Иванов /Мечето/.
  • Енчо Ненков Лазаров – от с. Смирненски, член на четата на Цанко Иванов /Мечето/
  • Пенчо Кънев Тунев – от с. Костанденец, член на четата на Цанко Иванов /Мечето/.
  • Белчо Николов – земеделец, командир на горянска чета, действала в Русенско през 1952 г.
ЧЛЕНОВЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА „ОБЛАСТЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ ЦЕНТЪР № 1“
  • Манол Цанев Доробанов – от с. Червена вода, роден през 1908 г., председател на земеделската дружба на БЗНС „Никола Петков“ в селото след 1944 г., член на нелегалния „Областен земеделски център № 1“, ятак на горянската чета на Цанко Иванов /Мечето/. Арестуван е на 29 април 1951 г., Великден, осъден на 16 години затвор. Починал през 1965 г. след излизане от затвора.
  • Тодор Манолов Цанев – от с. Червена вода, роден на 11 декември 1931 г., син на Манол Цанев. Член е на „Областен земеделски център № 1“, писал нелегални позиви, автор на клетвата на русенските горяни, арестуван на 29 април 1951 г., Великден, когато е само 20-годишен. Осъден на 20 години затвор. Излиза от затвора през 1962 г. След падането на комунистическия режим е бил кмет на Русе при временната общинска управа в периода 2 октомври 1990 – 26 октомври 1991 г.
  • Михо Райков – от с. Червена вода, член на „Областен земеделски център № 1“, арестуван на 29 април 1951 г., Великден. Осъден, пратен е на лагер в Белене за няколко месеца до 1952 г., след което е освободен.
  • Трифон Казаков – от с. Червена вода, кантонер. Кантонът му е използван като убежище за горяните, място за провеждане на тайни срещи и предаване на храна, други провизии и писма от близките и роднините за членовете на горянската чета на Цанко Иванов /Мечето/.
  • Стефан Ненов Чалъков – таен куриер на „Областен земеделски център № 1“, арестуван на 29 април 1951 г. Осъден е на 14 години затвор, освободен на 18 май 1961 г.
  • Петър Станчев – член на „Областен земеделски център № 1“, укривал оръжие за горяните в дома си, арестуван на 29 април 1951 г., Великден. Задържан е за 3-4 месеца в ДС в Русе, където е пречупен и се явява на делото в качеството си на прокурорски свидетел. Свидетелства срещу обвиняемите, след което е освободен.
  • Стефан Станчев /син на Петър Станчев/ – член на „Областен земеделски център № 1“, писал и разпростравял позиви, укривал оръжие за горяните в дома си, арестуван на 29 април 1951 г., Великден. Задържан е за 3-4 месеца в ДС в Русе, където е пречупен и се явява на делото в качеството си на прокурорски свидетел. Свидетелства срещу обвиняемите, след което е освободен.
  • Георги Иванов Шаламанов – член на легалната опозиция – БЗНС „Никола Петков“, изпратен на лагер в периода 1947-1949 г. Включва се в изграждането на „Областен земеделски център № 1“ и продължава да работи за организацията, след като основните й ръководители са арестувани. Под заплаха от арест излиза в нелегалност на 8 юни 1951 г. Арестуван е на 9 юли 1951 г. Съден е в процес на 9-10 ноември 1951 г. Освободен от затвора на 18 май 1961 г.
  • Иван Чапкънов – от с. Бъзън, ятак на четата на Цанко Иванов /Мечето/. Под заплаха от арест излиза в нелегалност на 8 юни 1951 г. Арестуван е на 9 юли 1951 г., съдебният му процес е на 9-10 ноември 1951 г.
  • Жеко Жеков Стоев – председател на „Областен земеделски център № 1“, арестуван през август 1950, осъден.
  • Иван Илиев Чобанов – организационен секретар на „Областен земеделски център № 1, арестуван през август 1950 г., осъден, лежал в Белене.
  • Любен Чобанов – брат на Иван Чобанов, заловен и осъден, лежал в Белене
  • Димо Димов Лафчиев – от с. Сваленик, роден на 1 май 1928 г, активист на Земеделския младежки съюз /ЗМС/ към БЗНС „Никола Петков“ в периода 1944–1947 г., живущ в Русе, касиер на нелегалния „Областен земеделски център № 1“ Арестуван е през август 1950 г., осъден, лежал по затвори и лагери. /Според един от източниците е бил убит Софийския централен затвор през 1952 г., а според друг – умира вследствие на влошеното си здраве, малко след излизането си от затвора – пряк резултат от репресиите и побоищата, на които е бил подложен.
  • Тодор Йорданов Терзиев – член на ръководството на „Областен земеделски център № 1“, арестуван през август 1950 г, осъден, лежал по лагери и затвори.
  • Иван Димитров Букев – от с. Червена вода, живущ в Русе, член на ръководството на „Областен земеделски център № 1“, арестуван през август 1950 г. Осъден, пратен по лагери и затвори.
  • Труфка Димитрова Букева – от с. Хлебарово, живуща в Русе, жена на Иван Букев, многократно арестувана като член на земеделски организации, била на лагер в село Босна /1947-1948 г./ Омъжва се за Иван Букев през 1949 г., но 20 дни по-късно е арестувана за разпространение на позиви на „Областния земеделски център № 1“, лежала в Разградския и Сливенския затвор до ноември 1950 г. Впоследствие отново е арестувана и пратена на лагер в Белене, остров Щурец.
  • Петка Димитрова – сестра на Труфка Букева, арестувана по делата срещу „Областен земеделски център № 1“, осъдена, била на лагер в Белене, остров Щурец.
  • Гецо Иванов Гецов – от с. Костанденец, роден през 1929 г, активист на „Областен земеделски център № 1“, арестуван през август 1950 г. Осъден, убит в Софийския централен затвор през 1952 г.
  • Янко Минев – член на „Областен земеделски център № 1“, арестуван през август 1950 г.
  • Васил Михов – от с. Червена вода, син на Михо Стефанов, писал и разпространявал позиви, член на младежка група към „Областен земеделски център № 1“, отказва се от участие в организацията непосредствено преди Великден през 1951 г. Не е арестуван и остава незасегнат от репресиите.
  • Георги Симеонов – писал и разпространявал позиви, член на младежка група към „Областен земеделски център № 1“, отказва се от участие в организацията непосредствено преди Великден през 1951 г. Не е арестуван и остава незасегнат от репресиите.
  • Дани Тихолов Малакчиев
  • Димитър Тихолов Малакчиев – 50-годишен, активист на „Областен земеделски център, осъден по делото срещу „Областен земеделски център № 1“.
  • Михо Стефанов – от с. Червена вода, арестуван на Великден, 29 април 1951 г. Задържан е за 4 месеца в следствения арест на Държавна сигурност в Русе, след което е освободен.
  • Христо …………….. – от с. Николово, активист на „Областен земеделски център № 1“, арестуван. Осъден е и е пратен на лагер в Белене за няколко месеца до 1952 г., когато е освободен.
  • Антон Петров – овчар от с. Писанец. Осъден и пратен на лагер, затова че е хранил баща си – горянинът Петър Антонов.
  • Димитър Иванов Русев – от Ново село, ятак на горяните.
  • Димитър Герзов – от с. Смирненски, укривал в къщата си Ценка и Георги Йоргов през зимата на 1950-51 г., арестуван, пратен на лагер в Белене.
  • Неделчо Балбозанов – арестуван, осъден, пратен по лагери и затвори. Умрял след излизането си от затвора.
  • Йордан Димитров Енчев – активист на „Областен земеделски център № 1“, осъден по делото.
  • Стефан Георгиев Попкоев – от с. Червена вода, баща на Цветана Попкоева, арестуван и пратен в лагера в Белене.
  • Димитър Илиев – от с. Бъзън, член на нелегална организация на „Областен земеделски център № 1“ в селото.
  • Йордан Илиев Георгиев – от с. Бъзън, член на нелегална организация на „Областен земеделски център № 1“ в селото.
  • Стойно Спасов Стойков – от с. Бъзън, член на нелегална организация на „Областен земеделски център № 1“ в селото.
  • Георги Георгиев – от с. Бъзън, член на нелегална организация на „Областен земеделски център № 1“ в селото.
  • Марин Марков – от с. Бъзън, член на нелегална организация на „Областен земеделски център № 1“ в селото.
  • Димо Георгиев – от Русе, член на нелегална група „Цветана Чалъкова“, организирана от Георги Шаламанов.
  • Донка Петкова Христова – от Русе, член на нелегална група „Цветана Чалъкова“, организирана от Георги Шаламанов.
  • Васил Рачев – от Русе, член на нелегална група „Цветана Чалъкова“, организирана от Георги Шаламанов.

Приложение № 2

ОТ АРХИВА НА МВР

На 17 октомври 1951 г. началникът на отдел XII (за борба с горянското движение или както ДС го е кръстила за „борба с бандитизма“) към Дирекцията на Държавна сигурност подполковник Веселин Райков изпраща доклад до министъра на вътрешните работи Руси Христозов, в който се споменава:

“При ликвидирането на русенската банда не беше приложен принципът на внедряването, поради което се забави и затормози нейното ликвидиране. Това се дължи на бързия и неудачен подбор на кандидатите за внедряване, една част от които не се ползваха с доверие при бандитите, а друга част благодарение на слабото възпитание отидоха при бандитите и станаха предатели. Ръководството не потърси всички възможности, с което можеше да извърши внедряването чрез подходяща легенда. Ликвидирането й стана на части – главно с помощта на агентура, вербувана из средите на ятаците на бандитите.”


Приложение № 3

ИЗ ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ ПО ДЕЛОТО СРЕЩУ „ЗЕМЕДЕЛСКИ ЦЕНТЪР № 1“

„…През Втората световна война Червената армия разби и унищожи хитлерофашизма и позволи на въстаналия български народ да събори неговата агентура в България… Народнодемократическата власт на трудещите се с решителни актове подрови мощта и смъртно нарани главно градската експлоататорска буржоазия. Трудещите се селяни, особено от есента на 1950-та година, масово навлизат в ТКЗС, измъквайки се от ноктите на селските капиталисти – кулаците… Здраво ударени от цял народ – решително тръгнал към социализма, ентусиазирано градящ основите му, българската буржоазия търси опора… върху гнилите устои на англо-американските си господари… Това показаха редица процеси у нас: „Никола Петков“, „Трайчо Костов“, „Неутрален офицер“, „Пасторите – шпиони“… Врагът не можеше да гледа този трудов подем на трудещите се в Русенски окръг, затова той и тук, особено през 1949 г. и най-вече през 1950 г., започва да се събира и да организира силите си, за да руши постиженията на труда и да смущава спокойствието, единството и ентусиазма…“

„…По-късно бил завербуван за организацията и Димо Димов Лафчиев от село Сваленик, живущ в Русе. Учредителното събрание на областната нелегална организация се е състояло в дома на Лафчиев в Русе, на което са присъствали: Димитър Тончев Лазаров, Цанко Иванов Цанков, Жеко Жеков Стоев, Тодор Йорданов Терзиев и новопривлеченият Иван Чобанов от Русе. На това събрание решили организацията да се именува „Областен акционен земеделски център 1″ и било избрано следното ръководство: председател Жеко Жеков, организационен секретар Иван Илиев Чобанов, касиер Димо Димов Лафчиев, завеждащ връзки с бойните групи Димитър Тончев, завеждащ връзките със селата Цанко Цанков, председател на контролния съвет Тодор Терзиев, член на контролния съвет Иван Букев. Събранието решило за членове да се привличат опозиционери, недоволници, врагове, кулаци, готови за борба против властта, преимуществено бивши Николапетковисти…“

ИЗ ОБВИНИТЕЛНОТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ ПО СЛЕДСТВЕНО ДЕЛО № 44/1951 ГОДИНА

“…На нелегалната конференция, състояла се през месец март 1951 година в една тепавица в землището на село Писанец, обвиняемият Тодор Манолов Цанев (Доробанов) присъствал като делегат и там той е положил клетва заедно с всички делегати и нелегални. Положената клетва е била писана лично от него и има следното съдържание: „ОБЕЩАВАМ ПРЕД ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД ДА СЕ БОРЯ ЗА НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ЗА ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАТ СВОБОДАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА. ЗНАЯ, ЧЕ ВСЯКО СВОЕВОЛИЕ И ПРЕДАТЕЛСТВО СЕ НАКАЗВАТ СЪС СМЪРТ – ЗАКЛЕХ СЕ.“

…Воденото следствие по чл. 70 ал. 1 и ал. 11 и чл. 95 от НЗ и на основание чл. 282, 291 и 292 от ЗНС

ОБВИНЯВА:

1. Тодор Манолов Цанев – 20-годишен, бълг. гражданин, православен, грамотен, неженен, неосъждан

2. Димитър Рачев Недев – 25-годишен, бълг., грамотен, неженен, неосъждан, земеделец

3. Стефан Ненов Чалъков – 24-годишен, бълг., православен, грамотен, неженен, неосъждан, безработен

4. Манол Цанев Доробанов – 44-годишен, бълг., православен, грамотен, женен, неосъждан, земеделец

5. Димитър Тихолов Малакчиев – 50-годишен, бълг., православен, грамотен, женен, неосъждан, земеделец

6. Йордан Димитров Енчев – 45-годишен, българин, грамотен, женен, неосъждан, земеделец

7. Цена Стефанова Георгиева – 22-годишна, българка, грамотна, неомъжена, неосъждана, чиновничка

8. Пеню Дончев Митев – 33-годишен, бълг., православен, грамотен, женен, неосъждан, работник

… и ги предава на Сталински окръжен съд, за да бъдат съдени, признати за виновни и наказани: Тодор Цанев – чл. 70 ал. 1, чл. 211 ал. 1 и чл. 92 от НЗ; Димитър Рачев – чл. 70 ал. 2, предл. III, чл. 204 от НЗ; Манол Цанев – чл. 70 ал. 2 от НЗ; Стефан Чалъков – чл. 70 ал. 2 от НЗ; Димитър Малакчиев – чл. 95 ал. 1 от НЗ; Йордан Енчев – чл. 95 ал. 1 от НЗ; Цена Стефанова – чл. 95 ал. 1 и чл. 70 ал. 2 предл. III от НЗ; Пеню Дончев – чл. 95 ал. 1 и чл. 70 ал. 2 предл. ІІІ от НЗ.

ИЗ СЛЕДСТВЕНО ДЕЛО 180/1951 г. /обвинително заключение по делото на Георги Шаламанов, организатор на нелегални групи към „Областен земеделски център № 1″/

„В началото на 1950-а година в Русе е бил създаден „Областен земеделски център 1“ – нелегална противодържавна организация, която си е поставила за цел да води борба срещу народнодемократичната ни власт… През есента на 1950-а „Центьрът“ е разкрит от органите на ДС, членовете му арестувани, а по-късно съдени и изпратени по затвори. Не бе заловен само Цанко Иванов Цанков… който в края на 1950 година, въоръжен, преминава в нелегалност и организира въоръжена група…“

„[Шаламанов е] активен враг на народната ни власт след 9.IX.1944 година, изпращан в ТВО за разпространяване на вражески слухове и активна противонародна дейност, враг на ТКЗС…“

„… На Великден 1951-ва година в дома на Стойно Спасов Стойков, в село Бъзън се събрали Георги Шаламанов, Димитър Илиев, Йордан Илиев Георгиев, Иван Чапкънов, Георги Георгиев, Марин Марков и образували нелегална група в село Бъзън… Като се върнал от Бъзън, той решил да образува също такава нелегална противодържавна група в Русе… поканил в дома си в Русе Димо Георгиев, Донка Христова и Васил Рачев. Обяснил, че по получени от Цанко Цанков инструкции се основава тая група със задачи – да се привличат в нея активни николапетковисти, засегнати от мероприятията на народната власт, изпращани в ТВО; за да събират храна, пари и оръжие… за да продоволстват нелегалната въоръжена група на Цанко Цанков…“ Като член и организатор Георги Шаламанов е развил следната дейност: завербувал членове за организацията, събирал помощи – хляб, пари, цигари, оръжие…“

„Донка Петкова Христова от град Русе е била завербувана за членка на организираната от Шаламанов нелегална група „Цветана Чалъкова“ „Петкова произхожда от богато селско семейство. Баща й притежавал мелница-караджейка и 1/12 от национализирана вършачка.“


Приложение № 4

НЕЛЕГАЛНАТА ЗЕМЕДЕЛСКА ОРГАНИЗАЦИЯ В СЕЛО ТРЪСТЕНИК, РУСЕНСКО

В публикуваната книга на краеведа Трифон Трифонов за историята на родното му село Тръстеник намираме информация за нелегална земеделска организация, която, изглежда, е била част от мрежата на „Областен земеделски център № 1“. Привържениците на БЗНС „Никола Петков“ в селото събирали помощи за нелегалните и провеждали срещи с тях. Според косвени данни става дума за връзки, поддържани с горянската чета на Тодор Кожухаров в Табачка, както и с ръководството на нелегалния „Областен земеделски център № 1“ в Русе.

По думите на автора на книгата, тайната организация на николапетковистите в Тръстеник е била предадена от двама души – единият е автор на поместения по-долу списък /който Трифонов е виждал в оригинал и на чернова/, а другият предател е съобщил на Държавна сигурност часа и мястото на последната им сбирка, където явно са били заловени.

1. Здравко Иванов Анев – р.1923 г. Ръководител на нелегалната организация в Тръстеник. Провеждал събрания, събирал помощи за бандитите, полагал клетва.

2. Дончо Иванов Консулов – р.1912 г. Учредител на нелегалната организация. Присъствал на събрания, полагал клетва. Събирал помощи за бандитите.

3. Йордан Иванов Анев – р.1914 г. Активен член на организацията. Вербувал членове, полагал клетва, давал пари.

4. Руси Петров Анев – р. 1922 г. Присъствал на нелегални събрания. Положил клетва. Давал пари за нелегалните.

5. Петко Николаев Колев Маринчев – р.1925 г. Събирал и давал помощи за нелегалните – пари и храна. Полагал клетва. В последно време бил ръководител на организацията в Тръстеник.

6. Петър Пенчев Петров /Шалайков/ – р.1923 г. Давал пари за нелегалните. Присъствал на събрания. Срещал се с нелегалните.

7. Илия Пенчев Петров – р.1919 г. Полагал клетва. Присъствал на събрания. Давал хляб на нелегалните и се е срещал с тях.

8. Петко Илиев Чернев – р.1918 г. Присъствал на нелегални събрания.

9. Емануил Янакиев Петков – р.1910 г. Срещал се с нелегалните, давал клетва. Давал пари за подпомагане на нелегалните.

10. Атанас Георгиев Анев – р.1909 г. Положил клетва, присъствал на нелегални събрания. Срещал се с нелегални.

11. Димитър Трифонов Керчев – р.1911 г. Присъствал на нелегални събрания, полагал клетва. Давал пари и хляб на нелегалните.

12. Димитър Петков Цанев – р.1912 г. Присъствал на нелегални събрания, давал пари за бандитите.

13. Атанас Кънев Колев – р.1922 г. Присъствал на събранията. Подпомагал организацията с материали за писане на вражи лозунги.

14. Петър Петров Стойков /Мушана/ – р.1917 г. Присъствал на нелегални събрания, давал инструкции за работа. Инициатор за писане на лозунги против ТКЗС.

15. Петко Гецов Панов – р.1919 г. Присъствал на нелегални събрания.

16. Иван Петков Цанев – р.1923 г. Присъствал на нелегални събрания. Полагал клетва, давал пари на организацията.

17. Борис Тодоров Ангелов /Кулчев/ – р.1926 г. Имал два пистолета в домът си, а също и бойна пушка. Взел 15 патрона за пушката от Атанас Кънев Колев. Притежавал и бомба. Присъствал на нелегални събрания.

18. Ангел Бойчев Ангелов – р.1924 г. Ползуван като куриер на нелегалната организация. Като шофьор е носил писма от Тръстеник до Русе.

19. Симеон Димитров Минчев – р.1922 г. Присъствал на нелегални събрания. Събирал помощи – брашно, картофи и пари.

20. Костадин /Коста/ Калинов Шекеров – р.1896 г. Знаел за организацията и искал връзка, за да избяга в Югославия.

21. Александър Генов Кръстев – р.1922 г. Разпространявал вражи листовки из селото от организацията.

22. Иван Митев Анев – р.1894 г. Присъствал на нелегални събрания.“

Авторът на книгата Трифон Трифонов признава, че горният списък е непълен. След допълнителни проучвания през годините той намерил неоспорими доказателства за съпричастността на още няколко души към нелегалната организация в селото – Тодор Панджаров, Йордан Цвятков Недев и Иван Стоянов Трифонов. Но и това не са всички, които са били замесени в тази организация.

Примерът от село Тръстеник може да даде най-обща представа за мащабите на дейността и за предполагаемата на членска маса на „Областен земеделски център № 1“. Подобни организации са съществували в почти всички села на Русенски окръг.


Приложение № 5

ПОЗИВИ НА СЪПРОТИВАТА

Позиви на съпротивата срещу комунистическия режим, показани в документалния филм на Атанас Киряков „Горяни“ през 2011 г.


***

Бележка на автора – Навсякъде в текста на статията, където са поместени цитати от оцелели горяни или други членове на съпротивата – всички тези цитати са копирани от книгата на Габриела Цанева „Миналото в мен“ с любезното съгласие на авторката й. Използвани са данни, поместени в книгите на проф. Диню Шарланов и на Петко Огойски, както и архивни документи на МВР, на бившата Държавна сигурност и на американското разузнаване ЦРУ.


Тази статия е част от поредицата на „ФРОНТАЛНО“ за Съпротивата срещу комунизма. В публикуваните материали са събрани свидетелства и архивни документи за различни форми на съпротива срещу комунистическия режим в България в периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г.

Напишете коментар