Да влязат таекуондистите!
Свършиха ли се интелектуалците в държавата ни, че опряхме до Слави Бинев? – пита на страницата си във Фейсбук издателката Божана Апостолова. Поводът е избирането на споменатата особа за шеф на парламентарната културна комисия.
Че защо да не го изберат? Той е архонт – лично старозагорският митрополит Галактион с агентурно име „Мишо” го е обявил за такъв и не къде да е, а в римската църква „Санта Мария Маджоре”. По време на церемонията светиня му дори отбелязал, че архонтството е доброволен акт на едно лице, обричащо себе си и целия си род в светско служене на църквата. Сиреч оттук нататък Слави Бинев се отдава изцяло на храма, барабар със своите роднини, при това съвсем доброволно. (Запознати с казуса твърдят, че за такава титла броиш някакви си 200-300 хиляди лева като дарение и си готов, но това са несъществени подробности.)
Освен че е архонт, Бинев е патриот – представител е на коалиция „Патриотичен фронт”. А в учебниците пише, че патриотите обичат отечеството си, че това са дълбоко морални люде и парите им са кристално чисти и честни. Как тогава е създал икономическата си империя? – ще попита постоянно съмняващият се нашенец. Отговорът е: с труд. С упорития и непорочен труд на таекуондист, както и с много вяра в Бога.
Ами вземане-даването му с мафията и участието в гангстерските войни между „борци” и „каратисти” не са ли грях? – ще настоява с въпросите си недоверчивият нашенец. Не са, защото замазан грях не е грях! Пък и в България вече е все тая дали си мафиот или антимафиот, след като следите им са се сляли. Тъй че и по този параграф човекът си заслужава шефското място.
Да не говорим, че във визитката му е отбелязано, как неговите успехи се дължат не на държавата или на мафията, а точно обратното, противопоставяйки им се. Пак там пише, че С. Б. „винаги е проявявал интерес към обществените процеси, като не е оставал обикновен страничен наблюдател, а дори и в най-тежките години на бившия тоталитарен режим у нас се е опитвал да влияе според силите си върху сформирането и развитието на гражданското общество”.
Е, как да не го избереш за парламентарен шеф на културата – архонт, патриот и активен борец срещу тоталитаризма!
Ама хихикал бил народът и се подигравал зад гърба му. Нека си хихика – тук става дума за една благородна душа, за един доказал се с упорство и почтеност бизнесмен. Телегеничен. Който, като го сложат на телевизора, го докарва досущ като Дон Вито Корлеоне. Кой български интелектуалец го докарва като Дон Вито Корлеоне? Георги Господинов?
Затова, радуйся, бедна ми Божана и търси интелектуалци на друго място. Да влязат таекуондистите!
Po vsqko vreme si e taka. Edni pravqt vsichko, da oceleqt; drugi pravqt vsichko, da sushtestvuvat; treti pravqt vsichko, da jiveqt; i vsichki na po sposobnosttite im. . . .