Да освободим Альоша от наряд

„Tам, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали.“

„ФРОНТАЛНО“ публикува пълния текст на статията „Да освободим Альоша от наряд“ от Волен Сидеров, поместена във вестник „Демокрация“ в началото на март 1991 г. Припомняме, че тогава, в зората на прехода, най-вресливият днешен прокремълски политик беше главен редактор на органа на СДС. През 1991 г., в разгара на войната в Персийския залив, Сидеров няма проблеми с „американския империализъм“ и чистосърдечно заявява своята подкрепа за коалиционните сили в Ирак. Нещо повече, в статията лидерът на днешната проруска партия „Атака“ посочва единствения възможен военен съюз, в който по пътя на логиката и здравия разум България може да се включи – този на северноатлатическия пакт НАТО.

В същото време, с ясно съзнание, Сидеров изразява своето негодувание срещу символите на червената армия и срещу българските слуги на Кремъл. Днес самият Сидеров е сред най-ярките представители на този слугинаж и се нарежда сред първите от „ония наши изменници братя, които си продават съвестта за монетата чистаго серебра в руското консулато“. Последният цитат е от Захарий Стоянов и е написан преди 130 години. Волен Сидеров е просто поредният дълбоко навел се пред Кремъл продажник и достоен наследник на цяла плеяда руски мекерета като Георгий Михайлович (Георги Димитров), Васил Коларов, Вълко Червенков, Тодор Живков…

Ето го Сидеров от 1991 г. – едно към едно – за червената пропаганда, за руската военна агресия, за американските защитници на демокрацията…

“Съветската армия е страж на мира” – тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия”. Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила. Гнусотата на голяма демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде “Страж на робството до разпадане на империята”.

За мен утешително и радостно е, че ще доживея това време. Както е радостно разтурването на Варшавския договор. Слава Богу, никой няма да ме защитава от “враговете на социализма”.

Логично и закономерно беше това разтурване. Както е логично и закономерно това, че нито един съветски войник не участва във войната срещу Саддам. И как иначе – нали отсреща стрелят със съветски калашници. Не върви да се биеш срещу една армия, която е твоя рожба. За залива не заминаха и български кинтексаджии, които години наред продаваха оръжие на иракския фюрер, след което се връщаха и купуваха от българския Кореком “Лада” и кожено палто за своята другарка.

Срам ме е, че нито един български войник не замина за Кувейт. Срам ме е за тези, които нападнаха Желю Желев, когато стана дума за българското военно присъствие в залива, пък макар и символично. Това са хората, които издигат паметници на своите агресори. За тях Альоша винаги е бил страж на собственото им дебелашко благополучие.

Войната в залива потвърди истината, че в края на двайсти век велика сила не е тази държава, която има голяма армия, а тази, която има голяма икономика и висока култура. За да гарантираш нечия свобода, собствената ти държава трябва да се състои от свободни хора и да е що-годе цивилизована. Тези две качества липсват в съветската империя. Нейната армия беше страж на мира през четиридесет и пета година, когато трябваше да се изолира половин Европа от цивилизацията. Тя беше страж на мира и през 56-а в Унгария, през 69-а в Чехословакия, през 79-а в Афганистан, през 91–а в Литва… Не е ли време вече да го освободим вече от този наряд този верен страж… Да изуе най-после мужишките си ботуши и да си гледа работата.

Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как става това.