За вредата от „Отровното трио“

„Отровното трио“ на площада в Русе. Снимка: Васил Събев

„Кажи нещо за вредата от Триото, как връщат комунистите…“ Тази многократно повтаряща се реплика може да бъде видяна под всеки пост на Контракоментар с Асен Генов в последно време. Авторът й е проф. Велислав Минеков. С прословутата си самоирония професорът се е заял здраво с Асен Генов.

Не се ли вживя, обаче, прекалено много триумвиратът Хаджигенов-Бабикян-Минеков в ролята си на последна инстанция по темата със свалянето на Борисов? Какви „народни комитети“, каква „коалиция“, какви „граждани“…

Най-голямата политическа безотговорност би било събирането на несъвместими субекти като „Демократична България“, Мая Манолова и Слави Трифонов в един въображаем коалиционен тюрлюгювеч, на повърхността на който ще плуват отгоре някакви имагинерни „граждани“. Кои ще бъдат тези „граждани“, каква отговорност ще носят щом са отгоре над партиите – не е ясно.

Който иска да се включи – да дойде на площада. Явно Триото ще одобрява „гражданските кандидати“ по свое лично усмотрение и ще им дава политическа легитимност.

От всичките си действия досега всъщност, Триото се опитва да легитимира упорито съмнителни политически субекти, чието минало е дълбоко свързано със статуквото и с мутрите, за които се иска да излязат вън от управлението.

Кой? Сестра Галева, гласувала за Делян Пеевски да стане шеф на ДАНС ли, Румен Петков ли, който се договаряше с мутрите да не правят глупости преди влизането ни в ЕС, Лупи ли, партията на Куневица ли и цялата редичка с политически трупове…

Тези хора ли ще свалят Борисов и ще гонят мутрите вън? На тези хора ли Триото ще им сложи отгоре едни „граждани“ като смокинов лист, за да им прикрият срамотиите от миналото?

Тук голямата политическа грешка за „Демократична България“ несъмнено би била присламчването към тюрлюгювеча на Триото. Просто защото печалният сценарий „Реформаторски блок 2“ е гарантиран. И този сценарий, и последиците от него трябва да са добре известни на професора Минеков, защото той самият имаше ключова роля в бабуването, довело до „историческите компромиси“ и „триковете“.

Не, няма нужда от повече трикове и исторически компромиси. Борисов ще падне така или иначе, защото самият той с действията си прави всичко възможно това да се случи. Въпросът за след Борисов е на дневен ред. Страната има нужда от смели реформи във всички сектори без изключение. Това е трудна и неблагодарна работа.

И тук стигаме до ключовия въпрос коя политическа сила има потенциала и експертността да извърши реформите и да модернизира България. Понеже е несериозно да се очаква някакви случайни „граждани“, събирани по площадите „да променят системата“. Това вече се осъзнава и от Триото, и от „гражданите“ – без ясно политическо представителство, без партии няма как реформите да бъдат проведени.

Някак си е несериозно да очакваме Мая Манолова, която не смее да произнесе името на Гешев, или пък мълчаливият Слави Трифонов, който също е събрал „граждани“ в своята партия, да се нагърбят да проведат успешно реформи. Тук и самото Трио би се затруднило да посочи безспорни примери за ескпертен потенциал у формациите на Манолова и Трифонов.

Остава „Демократична България“. И, ако думите на Христо Иванов, че те гледат към тясно сътрудничество със силни граждански сдружения като БОЕЦ и Инициатива „Правосъдие за всеки“, са верни – то това вече е смислена, автентична алтернатива с ясни и конкретни заявки за тотално реформиране на държавата. И тази алтернатива няма нужда от Манолова и Трифонов, няма нужда и от бабуването на „Отровното трио“ и на прочее „полезни идиоти“.

Така че, ползата от действията на Триото оттук насетне е повече от съмнителна. И все по-ясно се очертава вредата от размиването на смисления разговор какво ще стане след падането на Борисов. Дали пък с помощта на Триото и техния политически инженеринг няма да се върнат комунистите наистина?

#Фронтално