За „Дунавска правда“, бизнесменa-новатор и едни 5 000 европейци

Признавам си, опитвам се да оставя темата за „Русенските #Шменти-Капели“ – поредицата на „ФРОНТАЛНО“ за уникалното ноу-хау на някои местни шивашки бизнесмени. Но те продължават да „раждат“ нови и нови, все по-умопомрачителни идеи.

Поредният епизод е посветен на публикацията на в.“Утро“ от 27 октомври „Русе предлага нов шанс за 5 000 работници от Европейския съюз“, подписана от Петър Гецов. Надявам се, статията да е поръчкова, в смисъл – платена публикация, макар това да не е указано. Защото иначе ще бъде много жалко. И ще има въпроси. Като основният въпрос ще бъде: „Абе, тия журналисти ходят ли по улиците, говорят ли с обикновените хора, знаят ли за какви условия на труд и за какво ниво на работните заплати става дума в шивашкия бизнес?“. И струва ли си да вземете парите на злощастния „бизнесмен“, при положение, че статията е поръчкова, т.е. платена, ако с това ще нанесете поредния удар по репутация си на сериозна местна медия?

Мартин Йорданов – човекът, който отчаяно търси поне 200 шивачки за фирмата „Ричмарт“ /известна още и като „ТОП МЕН“/, е родил нова, грандиозна, „новаторска“ идея. След като в един предишните епизоди той и кметът на Русе Пламен Стоилов смятаха да привлекат, като работници в шивашката индустрия и като нови жители на града, цели семейства от най-бедните и затънтени кътчета на Родината, сега този проект очевидно е добил далеч по-мегаломански размери. Берковица, Лом, Малко Търново и Рудозем вече са изместени във визията за проспериращо Русе. На дневен ред е привличането на работна ръка от държавите на Европейския съюз. Изчисленията са, че крайдунавският град може да поеме към 5 000 европейци, които да решат проблемите на местния трудов пазар. Евала Мартине, евала кмете! Каква визия само, какъв размах!

„Чуждите граждани, които предпочетат да дойдат и да заработят в Русе, ще бъдат на особена почит тук, а не редови работници, както в родината си.“ Това е новият момент във философията на „бизнесмена“ Йорданов. Той вероятно съди за това по отношението, което е имал към собствените си работници през последните 15 години. За „бизнесмена“ май всички работници в чужбина са тъпкани и унижавани, така както той е тъпкал и унижавал своите, дали?

Освен към чужденците, призивът е и за завръщане на българските емигранти… Видите ли, те искат да се върнат, само чакат подходящите условия и ето че Русе може да им ги предложи сега.

Някак си не виждам един чужденец или български емигрант да се върне и да работи за 650 лв. И да го видя – няма да го повярвам. Осигуровки ли ще му плащат, на половин работен ден ли ще го водят, шест дни в седмицата ли ще работи или седем, болничните ли ще му покриват… как? Или ако, не дай Боже, реши да напусне работа – дали ще трябва да откупи свободата си с поне 1 000 лв – каквато е практиката във фирма като „Аристон-С“ ООД?

Вероятно в следващия епизод на тази сага кметът Стоилов и „бизнесменът“ Йорданов ще развият визията си до идеи за привличане на марсианци или други извънземни в Русе…

Ако не беше тъжно, щеше да е много смешно.

Хора, слезте на земята и се опомнете. Огледайте се наоколо. Карайте малко по-смирено и по-скромно. Наглостта, дебелоочието, цинизма и демагогията могат да ви съборят от стълбата (по Хр. Смирненски) и да паднете много лошо.

И накрая – за вестник „Дунавска правда“, пардон, „Утро“. С подобни статии Русе става за смях пред цялата страна, но се излагаме и пред чужденците! Моля Ви, най-учтиво, не пускайте подобни материали в интернет-изданието на вестника – излагате града ни. Хартиеното копие ще да е достатъчно да начеше егоцентризма на русенските #шменти-капели. Ако смятате, както завършва статията, че „в идеите на „бизнесмена“ Йорданов, макар и изглеждащи твърде смели, има много логика“ – трябва да Ви разочаровам. Логиката някак ми убягна.

„Третата целева група са българите, живеещи в малки населени места с висока безработица, които са недоволни от ниските си доходи и са загубили надежди за успех. Те могат да се възползват от предложението да дойдат да живеят и работят в Русе. Това е много трудно и скъпо за едно семейство – 300 лева за път, 300 лева капаро за квартира, 300 лева комисиона за агенцията, 200 лева докато почне работа и 500 до първа заплата и т.н. Общата сума за преместване в друг град е поне 1600 лева, това кара хората да емигрират и да берат ягоди, тъй като плащат само един билет от 200 лева.“

Мартин Йорданов за берачите на ягоди и за разходите на простосмъртните

в.“Утро“, 27 октомври 2014 г.

–––

„СТРОИТЕЛ НА КАПИТАЛИЗМА“

Русенският „бизнесмен“ Мартин Йорданов по документи няма нищо общо със собствеността и управлението на „ТОП МЕН“ ЕООД и „Ричмарт“ ЕООД, въпреки че се афишира публично като техен собственик.

Още по темата:

• Русенска фирма дере по три кожи от работниците си на изпроводяк
• Русенски „бизнесмен“ проплака: Свършват баламите да ми работят за 650 лв