Истинската история на „Булмаркет“ – бизнес „до поискване“

Съмнителните операции в последните години и недосегаемостта на русенската структура „Булмаркет“ имат своето обяснение в тъмното минало на компанията

Шефът на „Булмаркет“ Станко Станков дълги години избягваше светлината на прожекторите, но скандалите в последните години го принудиха да излиза все по-често в публичната среда.

„ …Тази страна заслужава да има милионери, тя заслужава да има патриотични индустриалци,
тя заслужава да има честни частници! Който е на друго мнение, да иде да поспори с охраната ми!“
Кръстьо Кръстев, „Бай Ганьо се завръща“, 1996 г.

Примерът с небезизвестните братя Бобокови е все още пресен. Години наред градиш „добро име и репутация“, имидж в обществото на „велик бизнесмен“, „благодетел“, „родолюбец“ и на каквото още се сетиш, мислиш се за недосегаем… Но в един прекрасен ден някой почуква на вратата ти с думите: „Връщай всичко сега и веднага!“ И в следващия миг ти ставаш никой. А, ако се опънеш, което е разбираемо – с хубавия живот бързо се свиква, следва репресия. Този модел у нас се казва

Милионери „до поискване“

Логиката сочи, че който е „назначил“ милионерите навремето, в наши дни ги „уволнява“ и впоследствие им прибира активите. Примерът на братя Бобокови не е единствен. На прекалено много „уважавани бизнесмени“ в последно време им се наложи да се разделят с активите си, някои от тях забегнаха в чужбина, а други трият наровете по арестите в очакване на „правосъдие“.

За да разкажем истинската история на русенската структура „Булмаркет“, неминуемо ще трябва да започнем с един сбит преразказ на т.нар. „преход“.

Почти няма по-голям и мащабен бизнес с чисто български произход у нас, който да не минава по тези схема. Корените му ни връщат в най-мътните години на прехода. Всичко е навързано по нишка, чиято хронология отвежда в последните години на комунистическия режим. Управлението на Тодор Живков вече е пред прага на третия си фалит и на посветените „отговорни другари“ е ясно, че краят им е неизбежен.

Кръгове около Андрей Луканов и Огнян Дойнов, под прякото ръководство и по утвърден сценарий от съветското КГБ, се заемат да подготвят промяната. Смяната на диктатора Живков е най-малкият проблем. Голямата задача е да се съберат, подготвят и присвоят огромни финансови ресурси на комунистическата държава, които да бъдат използвани по-късно за придобиване на икономически активи и на имоти.

Това е и цялата философия на тази трансформация – отказ от комунизма и от установения тоталитарен режим, и преминаване към дирижирана „пазарна“ икономика, на върха на която да застанат бившите комунисти и ченгета от ДС. А овладяването на икономиката в посткомунистическа България гарантира на тези хора необходимата им финансова мощ, а оттам и продължаващата им доминация в политиката, в съдебната власт и във всички останали сфери на обществото.

Кражбата е колосална, но при все това парите във фалиралата икономика на НРБ не са достатъчни за заграбването на всичко планирано. Поради този факт се налага обезценяване на лева, което е осъществено успешно по време на правителството на Жан Виденов с хиперинфлацията през 1996 г. Така при последвалата приватизация „нашите хора“ за жълти стотинки успяват да изкупят активи и имоти за милиарди.

„Целият пладнешки грабеж, старателно направен с една едничка цел – запазване на икономическото господство на комунистическата банда след метаморфозата, надхвърля и най-грандиозното въображение с размаха си. Представете си само начина за приватизация на предприятията с доказана печалба, докарвани до фалит, за да може местният комунистически феодал и бандата му да си ги присвояват без пари. Разходете се из бившата индустриална зона зад София Север днес и си припомнете изпочупените до скоро халета, разграбените дворове, запустелите и уж „безстопанствени“ заводски цехове. Днес като по някакво извънземно чудо там са блеснали модерни архитектурни комплекси, сякаш изневиделица някой е снесъл 25 милиарда долара (има си хас), там ще видиш супермодерно оборудване, нови съоръжения и камиони, а с изненада ще установиш, че цялото това икономическо чудо, кой знае като как, е собственост тъкмо на ексноменклатурчиците-комунисти.“
Из „Апокрифна история на България /1944-2008/

Червените куфарчета

Дали са съществували митичните червени куфарчета или са били просто чували с пари, или пък необезпечени кредити от фалиралите по-късно банки, няма значение. Факт е, че за една нощ някои бивши номенклатурни кадри на БКП, на Комсомола и на другите казионни организации, както и избрани ченгета от Държавна сигурност, се събудиха милионери. С какви пари? Никой никога не ги запита.

Дали Луканов, както твърдят, е казал точно: „Другари, назначаваме ви за милионери!“ не е важно. Важното е, че милионерите се появиха отведнъж. Важното е още, че това, което наричаме сега Задкулисие, олицетворяващо се преди от Луканов, а днес от Пеевски, се погрижи ролите и отговорностите да бъдат добре разпределени и „милионерстването“ да върви с ясно поети ангажименти… до поискване.

„Русенският Луканов“

Димитър Калчев – главната фигура в Русе по време на първите години на „прехода“.

Ако днес попитате по-старите русенци за „Булмаркет“, първият отговор, който ще чуете от тях без да се замислят, е: „Калчев го направи навремето, когато заграби КТМ“. Кой е Димитър Калчев? Ако на Андрей Луканов се отрежда най-главната роля у нас в описаните по-горе процеси, то на местно ниво в Русе неговият наместник несъмнено е Димитър Калчев. Той е човек от едно от най-високите нива в Държавна сигурност, използван на „отговорна работа“ зад граница през 70-те и 80-те години. Службата му за ДС започва още през 1978 г., когато е 32-годишен, и продължава и след падането на комунизма през 1989 г. Освен агент на ДС под псевдонима „Колев“, Димитър Калчев също е съдържател на явочна квартира на ДС под кодовото име „Клуба“. В края на 80-те години, след завръщането си от чужбина, Калчев е назначен за генерален директор на КТМ /Комбинат за тежко машиностроене/.

„Русенският Луканов“ има най-главната роля на местно ниво по времето на „прехода“, през който той беше шеф клона на фалиралата Кредитна банка, местен шеф на „Мултигруп“ и покровител на силовите групировки в града. Беше в два мандата кмет от БСП в периода 1995-2001 г., след това министър в правителството на Симеон Сакскобургготски 2001-2005 г., където беше считан за човека на „Мултигруп“ в кабинета на НДСВ. През 2006 г. Калчев направи и неуспешен опит да влезе в ГЕРБ. Оттогава за Русе се говори като за „първи частен град“, който е собственост на Калчев и на неговата фамилия и приближени. След смъртта му през 2008 г. последва преструктуриране на активите му и преразпределението им по линия на бившата Държавна сигурност.

Кмет от БСП и шеф на фалирала банка

Щрихи от биографията на днешния собственик на „Булмаркет“ Станко Станков разкриват някои интересни детайли. Подобно на Калчев, и Станков е бил кмет от БСП /1991-1995 г./ в родния си Балчик, а след това и шеф местния клон на фалиралата Първа частна банка. Има ли модел, при който политическата власт и достъпът до финансов ресурс (кмет и шеф на фалирала банка) осигуряват впоследствие добро позициониране в бизнеса, оставяме да прецените вие. Факт е, че и при Калчев, и при Станков, този модел изглежда същият.

През октомври 2020 г. сайтът „Бивол“ разкри една от далаверите на Станко Станков от времето когато той е бил кмет на Балчик. През 1995 г., месец преди местните избори, Общината, на която Станков е все още действащ кмет, придава към апетитен имот на първа линия до морето част от крайбрежна улица чрез промяната в ПУП /подробен устройствен план/. Собственик на този имот е фирма „Бряг“ ООД, в която Станков държи 50%. Към днешна дата Станков принуждава Общинският съвет в Балчик да му направи нова промяна в ПУП, с която фирмата да придобие останалата половината от тази улица, на която сега е разположен обществен паркинг.

„Назначен“ за милионер в Русе под покровителството на Калчев

Не му било писано на Станко Станков обаче, да „милионерства“ в родния си Балчик. „Назначението“ му било за Русе. И така той се появява на площадката на КТМ. Настанява се първоначално в бившата пожарна на комбината. Източник на „ФРОНТАЛНО“ и пряк свидетел на събитията по време на приватизацията на КТМ, чиято анонимност запазваме, разказва за тези години:

„Димитър Калчев излъга тогавашния директор на комбината Пенка Николова, че ще я направят собственик на 20% от бъдещия частен КТМ при определени условия. От нея се искаше да разпродаде всички хубави машини, даже и чисто нови – още в сандъците, на хора на Калчев. Когато това стана, Николова я разкараха и тя се оказа излъгана. Замениха я с Радослав Михайлов, днес покойник. Дойде за ликвидатор на КТМ Петър Петров (днес собственик на „ТМ технолоджи“). Той доведе двама оценители – единият, помня, беше Радка Настева – дето после я осъдиха по делото за хотел „Дунав“ за невярна оценка. Оценките на Настева бяха смехотворни – на тегло машина по 0,05 лв. без ДДС на килограм, струг или фреза – 40 лв. и т.н. И така машините бяха разпродадени за жълти стотинки на хората на Калчев. Всичко това стана около 2000 г.“

Станко Станков и бившият ликвидатор на КТМ Петър Петров /вдясно/ днес са рамо до рамо като „уважавани бизнесмени“ в новата индустриална зона „Тегра“.

„Радка Настева, Петър Петров и Людмил Вълков (собственик на бившия завод „Полисан“, намиращ се в КТМ) са работили заедно навремето в „Химпроект“. Петров е бил директор там от 1992 г. Станко Станков се появи и се намести в бившата пожарна на КТМ. Обаче, първоначално нищо не му вървеше. И, „изведнъж“ се появиха едни руски момчета, към пет човека бяха, с къси вратове и по два пръста чела, и му донесоха в куфари 20 милиона щатски долара – така се говореше тогава. И след това тръгна възходът на „Булмаркет“. Станков постепенно започна да завладява цялата площадка на КТМ с помощта на ликвидатора Петър Петров. Двамата се сдружиха. Петров даваше на Станков всичко на смешни суми. Взеха силозите на брега, пясъчното стопанство, после сградите, пристанището и цялата инфраструктура. Започна бурна разпродажба и нарязване на всичко, което беше останало от КТМ като машини и съоръжения.“

Факт е, че към този момент – 20 години по-късно, Станко Станков и Петър Петров – с техните фирми, съответно „Булмаркет“ и „ТМ технолоджи“, са главните действащи лица на площадката на бившия КТМ (днес под името индустриална зона „Тегра“). Всичко това би било немислимо без покровителството навремето на покойния вече Димитър Калчев и на тези куфари с пари, за които говори нашият източник. Връзката с руската мафия на този етап, за съжаление, не е достатъчно изследвана. Руските „инвестиции“ в бившия КТМ, обаче, бяха налични и при фалиралата днес бивша фирма „Полисан“. Суровините за производствата на „Полисан“ и „Булмаркет“ пряко ги свързват с Русия. Налице е и ясна връзка с руските газови интереси в България и региона чрез основния бизнес на „Булмаркет“ с горива.

През декември 2016 г., по повод трагедията в Хитрино, бизнесменът Николай Станчев припомни как газстанцията в КТМ, която неговата фирма е оперирала, е била присвоена от „Булмаркет“ на Станко Станков с помощта на държавни институции под формата на приватизация. Повече подробности вижте във видеото:

Първият милион на Станков – от банкови кредити

Въпроса с първия си милион Станко Станков засяга в интервю за сайта Акцент.бг през 2016 г.

„Периодът след 1991-ва година беше изключително интересен и динамичен… Имаше редица възможности и който беше по-инициативен, успя да ги хване. Аз се възприемам като такъв човек. Инициативен и информиран. Имаше банки, както и сега ги има, всеки добър проект го оценяваха и го финансираха. Никой не ми е давал куфарчета, нито аз съм имал кой знае какъв ресурс. Чисто и просто имах добър проект, който бе финансиран. [Започнахме с] търговията с газ пропан-бутан, където хванахме буквално гребена на вълната. Ние стартирахме този бизнес през 1997 г. и още го развивамe, дори го разширяваме“, казва Станков по повод 20-годишнината на „Булмаркет“.

Това е, така да се каже, официалната версия за произхода на средствата, с които започва изграждането на империята „Булмаркет“. Въпросите обаче изникват един след друг. Колко „информиран“ трябва да си бил, бидейки кмет на Балчик и шеф на клон на фалирала банка, за да се уредиш с кредитиране за започване на бизнес през 1996 г? Как и на кого банките тогава са давали кредити просто ей така, без каквото и да е обезпечение, понеже ти „не си имал кой знае какъв собствен ресурс“, но пък „си имал добър проект“? И защо за бизнес, на който сам твърдиш, че си едноличен собственик, говориш в множествено число, сякаш има и други собственици?

Въпросът със собствеността на „Булмаркет“

Връщаме се назад към 2004 г. „Транском Булмаркет“ се занимава с търговия с пропан-бутан, притежава зърнен терминал и частно пристанище в близост до Русе (площадката на КТМ – б.р.). Компанията има 50% дял и в „Автогара Изток“ в града“, пише вестник „Дневник“. „Преди два месеца кандидатствахме за лиценза и решихме да разширим дейността си, след като имаме над 300 товарни вагона и три локомотива“, казва тогава единият от управителите на компанията Станко Станков пред „Дневник“. Единият от управителите, забележете. По това време министър на държавната администрация в кабинета „Сакскобургготски“ е Димитър Калчев, а неговата съпруга Йорданка е съдружник в „Транском Булмаркет“. И точно по това време правителството дава на компанията първия лиценз за частен жп превозвач у нас.

Освен с „Автогара Изток“, „Транском Булмаркет“ се прочу тогава и със скандалната сделка по придобиването на „Автогара Юг“. Както и с интересите си към градския транспорт в Русе и междуселищния транспорт в региона чрез компанията „Шанс 99“, която и до днес оперира със своите автобуси по улиците и пътищата на Общината.

В по-нови времена собствеността на „Булмаркет“ отново бе обект на скандал. Покрай разследване на сайта „Биволъ“ през 2015 г. за необезпечени кредити, отпуснати от Първа инвестиционна банка /ПИБ/, стана ясно, че фактически мажоритарен краен собственик на русенската фирма е кипърският безработен гражданин Георгиус Георгиу. Тогава собствеността на „Булмарект“ се оказа 60% на „Вектра Консулт“ ЕООД и 40% на Станко Станков. Собственик на „Вектра консулт“ бе офшорката „Борунди сървисис лимитид“, зад която стояха фирмите на Георгиу „LEN SECRETARIAL“ и „DIN NOMINEES“, доказа разследването на „Биволъ“. Къпърската офшорна компания „Борунди сървисис лимитид“ нашумя в България през 2003 г., когато се оказа съсобственик в активи на бившата „Мултигруп“, с която е свързан Димитър Калчев.

Нито починалият Калчев, нито Станков, нито печалният Георгиу обаче, според нас, са реалните собственици на „Булмаркет“. Смятаме, че всички те са просто едни подставени от Задкулисието лица – назначени за „милионери“ и „бизнесмени“. До поискване. Защото тази фирма е просто един параван, част от структурата на изградения у нас след промените „държавен капитализъм“ от бившата номенклатура на БКП и ченгетата от ДС. А защо говорим за „държавен капитализъм“? Защото зад този бизнес стои самата държава със своите институции, които го бранят по всякакъв начин, както ще се види. Държавата, обаче е само в ролята на обслужващ персонал за този и други подобни бизнеси, чиито истински собственици стоят в сянката зад кулисите.

Контрабанда на пристанище „Булмаркет“

В две поредни телевизионни предавания през ноември 2011 г. разследващата журналистка Валя Ахчиева показа как на пристанището на „Булмаркет“ на площадката на КТМ се разтоварва танкер с газьол без присъствието на митнически служител в грубо нарушение на действащото законодателство. Водещата на „Открито“ тогава посочи, че съществува практическата възможност натоварените с нафта и други акцизни горива автоцистерни да напуснат незабавно територията на КТМ и да се отправят във вътрешността на страната без горивото да влиза в данъчен склад.

Обект на разследването тогава беше танкер на фирма „Полисан“, натоварен с газьол в Молдова, който разтоварваше на порт „Булмаркет“. По това време началник на Митница-Русе бе Веселин Георгиев, а шеф на Агенция „Митници“ – русенецът Ваньо Танов, днес покойник. След излъчените предавания не последваха никакви действия от страна на митниците и прокуратурата. Едва шест години по-късно, през 2017-та, ГДБОП удари „Полисан“ по разпореждане на Специализираната прокуратура във връзка с разследване за търговия с нелегални (вероятно контрабандно внесени) горива, за които не са плащани данъци и акцизи. Тази акция беляза началото на края на фирма „Полисан“ като производител на горива, битум и гудрон. От миналата година собствеността на „Полисан“ на площадката на КТМ е изкупена от „Булмаркет“.

В предаването си през 2011 г. Валя Ахчиева посочи, че има информация за текущо разследване на правоохранителните органи срещу пристанище „Порт Булмаркет“, собственост на Станко Станков, за контрабанда с горива и зърно. И до ден-днешен, обаче, информация и последствия от това разследване няма.

Необезпечени банкови кредити към империята „Булмаркет“

Фирми от групировката „Булмаркет“ се оказаха в центъра на скандала с необезпечени кредити, които бяха раздадени от Първа инвестиционна банка /ПИБ/ през 2014 г. Мащабно разследване на сайта „Биволъ“ тогава показа, че фирмите на „Булмаркет“ са получили от ПИБ кредити за 106 588 488.74 лв. Допълнително проучване на финансовия журналист Мирослав Иванов посочи, че срещу тези кредити „Булмаркет“ е предоставил на ПИБ обезпечение, което е два и половина пъти по-малко от получените суми. Как става това, бихте се запитали? Съгласете се, такава практика между нормална банка и нормален бизнес е трудно, даже невъзможно да се случи. Но нито ПИБ е нормална банка, нито „Булмаркет“ е нормална фирма.

Булмаркет“ в схемата с измама на румънската държава

Престъпната симбиоза между „Булмаркет“ и ПИБ има още много проявления. През 2012 г. “Ви Ем Корпорейшън” представя на румънската земеделска агенция APIA тръжни документи, че разполага с банкова гаранция от ПИБ и склад за 10 000 палета, за да спечели обществена поръчка за доставка на брашно и олио за бедните в Румъния. Договорът за склада е с русенската “Булмаркет ДМ”. Складът обаче никога не се запълва, защото фирмата изчезва с парите, а румънските бедни остават гладни през зимата на 2012 г. По това разследване сайтът „Биволъ“ намери номиналния собственик на “Ви Ем Корпорейшън”, който се оказа бедняк и бездомник, използван от схемаджиите като параван за осъществяването на тази измама.

Булмаркет“ и трагедията в Хитрино

В 05:37 ч. На 10 декември 2016 г. товарен влак на „Булмаркет“ с цистерни с пропан-бутан и пропилен, пътуващ от Бургас към Русе, дерайлира при навлизане в гара Хитрино. В резултат на това се получава теч от два вагона, който предизвиква пожар. Пожарът и ударната вълна, образувана при възпламеняването разрушава околните сгради (около 50 на брой), при което затрупва част от живущите, а други получават различна степен на изгаряне. Загиват 7 души, а ранените са 29. Машинистите на влака остават живи след инцидента.

Налага се евакуация на жителите от селото, а около 150 пожарникари се борят с пламъците, които са потушени до обяд. Ранените са откарани в болниците в Шумен и Варна. Някои от тях са с 90% изгаряния по тялото. Това е тъжната история на трагедията в Хитрино, описана накратко в „Уикипедия“. Година и половина по-късно сайтът „Биволъ“ разкри, че сметките в ПИБ на дъщерната фирма „Булмаркет Рейл Карго“, която е фактически собственик на дерайлиралия влак, са напълно изпразнени, което възпрепятства семействата на жертвите и пострадалите да получат своите справедливи и законни обезщетения.

Инцидентът с влак на „Булмаркет“ във Ветово

На 7 януари 2019 г. стана нов инцидент с влак на „Булмаркет“ – този път за радост без жертви. Композицията с 26 цистерни, натоварени с биодизел, не сприра на червен сигнал на гарата във Ветово, област Русе, и продължава по линията. Разпореждането на диспечера е било влакът на „Булмаркет“ да спре и да изчака да бъде задминат от пътнически влак, който се ползва с предимство пред товарния по железния път. Въпреки необходимата сигнализация, влакът на „Булмаркет“ не сприра на червения изходен сигнал, разрушава изходната стрелка на гара Ветово и продължава в посока Русе. Композицията сприра чак на следващата гара Ястребово.

Най-голямото притеснение тогава бе: какво би станало, ако в насрещната посока се движеше друг влак, който би срещнал челно цистерните на „Булмаркет“ в междугарието между Ветово и Ястребово?

Станко Станков лично прибирал застраховките-живот на работниците си

През февруари 2020 г. отново разследващият сайт „Биволъ“ постави Станко Станков под светлината на прожекторите. Отказа се, че Станков сключвал полици застраховка-живот за работниците си в полза на самия себе си и в лично качество инкасирал парите след злополука. За това алармирали роднини на загиналия при пътно-транспортен инцидент шофьор на фирмата Орхан Сюлейманов. Те получили предложение от „Булмаркет“ парите от застраховката да им бъдат изплатени като откуп, за да не водят дела срещу ръководството на компанията. Тези практики изглеждат като груба застрахователна измама, за която властите си затварят очите, отбелязва „Биволъ“.

На практика преди инцидента Станков застрахова своите служители сякаш са негови крепостни селяни. На всичкото отгоре фирмата му има възможност да ползва данъчни облекчения всяка година. Вероятно компанията действа и като застрахователен брокер, тъй като застрахова голям брой хора и има право да прибира комисионна от сключените полици. А при злополука парите отиват в личната сметка на боса – Станко Станков“, коментира още „Биволъ“.

Булмаркет“ нарушава международното ембарго в Крим

През 2015 г. „ФРОНТАЛНО“ получи информация от украински колеги, че кораби на „Булмаркет“ товарят гориво в Крим, нарушавайки грубо международното ембарго, въведено от ЕС и САЩ след анексирането на полуострова от Русия. Тогава танкерите „Бриз“ и „Поларис“ попаднаха в „черния списък“ на Украйна.

Считан у нас за „уважаван бизнесмен“, образът на Станко Станков обикаля в социалните мрежи в Украйна като международен контрабандист и престъпник.

Две години по-късно, отново танкерът „Бриз“ на „Булмаркет“ бе засечен да нарушава ембаргото в Крим. Това представлява и нарушение на законите на Украйна, чиито власти разглеждат всички търговски операции на окупирания от Русия полуостров Крим като международна контрабанда. От публикуваните материали тогава стана ясно, че собственикът на „Булмаркет“ Станко Станков, както и капитанът на танкера „Бриз“ Радослав Радев, са идентифицирани и са включени в списък с търсени престъпници по смисъла на украинското законодателство. Освен това българският собственик на корабите Станко Станков се оказа, че по този повод се е озовал и в полезрението на финансовото разузнаване на САЩ.

По същото това време снимката на Станко Станков дефилираше по социалните мрежи в Украйна като образ на издирван международен контрабандист и криминален престъпник. А рейсът на танкера „Бриз“ до Крим доведе и до международен скандал през 2017 г. Посолството на Украйна връчи нота на правителството на Румъния, което принуди тогава властите в Букурещ да откажат на танкера „Бриз“ да акостира в пристанището на Галац, където той е трябвало да разтовари част от горивото.

Булмаркет“ и незаконното строителство на площадката на КТМ

През 2016 г. „ФРОНТАЛНО“ публикува „Доклада КТМ“, от който станаха ясни различни нередности и констатирани нарушения на площадката на бившия комбинат от страна на специално създадена междуведомствена комисия.

Проверяващите описват, че на площадката на фирма „Булмаркет ДМ“ ООД са извършени изкопни дейности, изградени са два броя бетонови основи за резервоари с направени арматурни конструкции, както и колони за изграждането на още два бетонови фундамента. Проблемът е, че в Община Русе по това време не са открити данни за разрешение за строеж, издадено на фирмата.

При проверка в дъщерната на „Булмаркет“ фирма „Оберьостерайхише Биодизел – България“ ЕООД е установено, че липсват каквито и да е разрешителни за строеж на този обект. Представете си: цял завод, построен без разрешително за строеж! Същата е и ситуацията със завода „Олео протеин“, собственост на „Булмаркет“.

Булмаркет“ и нарушенията на екологичното законодателство

Докладът КТМ“, изготвен от междуведомствената комисия през 2015 г., и публикуван от нас година по-късно, дава и информация за редица нарушения на екологичното законодателство и на противопожарните изисквания. В „Оберьостерайхише Биодизел – България“, собственост на „Булмаркет“ инсталацията за производство на биодизел била спряна по време на проверката, без знанието на РИОСВ. От екоинспекцията констатират, че не са били уведомени за изграждането на инсталация за соапщок. На площадката на фирмата няма склад за съхранението на опасни химически вещества и суровини, както е по наредба. Установени са частични разливи от контейнери с натрива основа.

По отношение на противопожарните норми в „Оберьостерайхише Биодизел – България“ е налице практика за складиране на открито на голямо количество контейнери със силно запалимо съдържание (присадки за биодизел) и съдове с фосфорна киселина. Част от тях са складирани в близост до резервоара за солна киселина, което грубо нарушение на Наредбата за правилата и нормите за пожарна безопасност.

В другата фирма на „Булмаркет“ – „Олео протеин“, проверяващите констатират 25 комина, през които в атмосферния въздух се отвеждат пречистени от замърсители газови потоци. При лоши атмосферни условия същите се явяват неорганизиран източник на неприятни миризми за жителите на Русе и Мартен, отбелязват инспекторите на РИОСВ. На покривната част на инсталацията е установено трайно наслагване на маслени субстанции в резултат на неправилен технологичен процес и липсата на пречиствателно съоръжение.

От Регионалната здравна инспекция посочват, че в „Олео протеин“ се работи с вещества и смеси, част от които имат токсично, или мутагенно, или канцерогенно действие върху човешкия организъм. Отчетено е, че вследствие на нарушение на технологичния режим в пречиствателната станция към този завод се разнасят неприятни миризми и са налични отложения на мазнини по кейовата стена.

Не е известно след публикуването на „Доклада КТМ“ да са настъпили каквито и да е последствия за фирмите на „Булмаркет“ по отношение на редицата констатирани нарушения.

Общ устройствен план на Общината по поръчка

Вече седмици наред граждани на Мартен протестират срещу плановете на „Булмаркет“ за пускането на нови химически мощности на площадката на КТМ.

Добрите намерения на „Булмаркет“ са безспорно такива, защото няма как една добре стояща в бизнеса фирма да няма добър имидж и да поема нови и нови хоризонти“. Думите са на русенския лидер на БСП Пламен Рашев, произнесени на заседание на временната комисия за чистотата на въздуха към Общинския съвет на 9 ноември 2020 г. Поводът е обсъждане за ново инвестиционно намерение на дъщерната фирма „Астра Биоплант“, собственост на „Булмаркет“, да строи нов завод на площадката на КТМ за преработка на растителни и животински мазнини. Няма как един истински комунист да не защитава интересите на комунистическа фирма, бихме казали ние.

При дебатите за приемането на новия Общ устройствен план на Община Русе се разви полемика относно статута на площадката на КТМ. Оказа се, че предишната кметска администрация на Пламен Стоилов и ГЕРБ е решила да промени с приемането на новия устройствен план статута на площадката от „предимно производствена“ в „чисто производствена зона“, което би улеснило пускането в експлоатация на нови предприятия и мощности от химическата промишленост в бъдеще. Новата администрация на кмета Пенчо Милков и БСП настояват промяната да бъде осъществена, но да се остави скромна (да не кажем безсмислена) буферна зона между площадката на КТМ и близкия град Мартен. От своя страна пък жители на Мартен протестират всяка седмица и настояват статута на зоната да остане „предимно производствен“ и там да не се допуска изграждането на нови химически мощности.

Как се позиционират в този троен спор нашите „патриотични индустриалци“ от КТМ, мислите. Фирми от площадката, предвождани от старите съдружници Станков /„Булмаркет“/ и Петров /„ТМ технолоджи“/ ожалиха решението за т.нар. „буферна зона“ и настояват промяната в „чисто производствена зона“ да бъде осъществена, както е предвидено в проекта за новия Общ устройствен план. Всичко това е в тяхна полза и вероятно е свързано с бъдещите им намерения „да поемат нови и нови хоризонти“ в химическата индустрия. Остава общинските съветници да им дадат зелена светлина при гласуването, което, предвид „доброто стоене на „Булмаркет“ в бизнеса, добрия й имидж и добрите й намерения“, лесно ще се осъществи.

Бизнес с оборот от 2 милиарда лева

Към днешна дата дейността на фирмите от групировката „Булмаркет“ осъществяват най-разнообразни дейности, включващи търговия с горива, преработка на суровини от растителни масла, производство на биодизел, железопътен, автомобилен и морски транспорт, финансови услуги, складова дейност и др. Оборотът за изминалата 2019 г. е над 2 милиарда лева. Сериозна работа – с две думи. Апетитът, казват, идвал с яденето. Разрастването на „Булмаркет“ неминуемо доведе след себе си и до желанието на Станко Станков да се покаже пред обществото целият в бяло, а компанията му да се ползва с „добро име“ и „безупречна репутация“. Но, след всичко изброено дотук за каква репутация, за какво добро име може да става дума?

Тъмното минало на „Булмаркет“ и всички скандали през последните години, част от които са посочени в тази статия, поставят под въпрос привидните бизнес успехи. За своите критици Станков е мошеник, крадец, безскрупулен измамник и комбинатор… А за своите почитатели той е „уважавана личност“, „благодетел“ и „успешен бизнесмен“. В случая, не се съмняваме, че Станков също е „милионер до поискване“ и неговото „милионерстване“ ще продължи до деня, в който някой спецпрокурор похлопа на вратата му с обвинения за контрабанда, укриване на данъци и акцизи, и ръководене на ОПГ, да кажем. Този сценарий изглежда най-достоверен.

Дотогава „Булмаркет“ и нейният собственик Станков ще се ползват с „добро име“ и с „безупречна репутация“ и за тях ще четем адверториали в мейн-стрийм медиите, а от Общината, от държавните институции и от контролните органи ще се прявят, че всичко около тази фирма е точно.


Статията е написана от Радко Димитров и Йордан Йорданов, с използване на материали от Димитър Стоянов и Атанас Чобанов от „Биволъ“, Валя Ахчиева от тв предаването „Открито“, Митко Върбанов от „Господари на ефира“, Катерина Яресько от център „Миротворец“ в Украйна, сайтовете „PSB-News” и Blackseanews.net от Украйна.


Стопанската номенклатура с богатствата си не можеше легално да глътне стопанството на 8-милионна страна през 1989-та. Те излязоха с най-прост, бандитски метод. Изтеглиха 12 милиарда, до тях сложиха още 25 милиарда долара от реекспорт на нефт, оръжие, наркотици и продажба на злато. И тези копеленца решиха да купят цяла държава с петнайсетина милиарда долара. За тази цел направиха от лева 0,1 ст., после 0,001 ст. Нататък вие смятайте. Така спечелиха държавата вече като частна собственост, барабар с робското население. И гледайте – от някогашни прости овчари със скъсани потури на гъза, комунистите днес са най-бързо забокраднелите капиталисти от цялото земно кълбо. Те, които в името на Маркс и Ленин избиха цвета на България, днес са са милиардери и милионери, робовладелци, живеещи и харчещи повече от най-богатите династии по света. За мен няма друг народ с по-клета история, с по-големи предатели, с по-унизено население, с по-голям погром в душите на хората.“
Из „Апокрифна история на България /1944-2008/

Един коментар за “Истинската история на „Булмаркет“ – бизнес „до поискване“

  • 19 ноември 2020 в 06:40
    Permalink

    Това до което авторите на са стигнали е, че бащата на Станко Станков е бил началник на Димитър Калчев в ДС. А на резоният въпрос защо точно Петров стана ликвидатор (екзекутор) на КТМ, отговорът е следния: Петров е имал гараж, да точно гараж, за плюшени играчки до гаража на Тонито Попова. От там се познават с Калчев. А Тонито Попова е … близка до сърцето на бившия кмет. Тя пък милата рязко стана съдружник на Ромпетрол когато влязоха в България с база под наем в КТМ. Попова предвидливо беше зарязала продажбата на плюшени радости за децата и беше купила база за горива къде? Познахте в КТМ. Нищо че базата беше отдадена под наем и изгониха наемателя, който разбира се я беше ремонтирал и пуснал в експлоатация. Газстанцията на едро и дребно на главният път Русе – Силистра в двора на КТМ, беше „купена“ от … Станков разбира се за 200 000 лева. Пак беше изгонен наемател, който я беше възстановил и пуснал в експлоатация. Дет са вика надута гайда, само местиш пръстите. Интесното е, че наемателят осъди КТМ да му възстановят направените вложения от 400 000 лева. А Станков я „купи“ за 200 000. Това разбира се не прави впечетление на съд, прокуратура, министерство на промишленоста, държавен финансов контрол, сметна палата …. После поради огромният си бизнес талант и нюх, Станков я продаде на Лукойл за … 10 милиона лева. Този човек е българският Илън Мъск!

    Отговор

Напишете коментар