Кой и как допусна „боядисването“ на гробницата в Парка на възрожденците, питат от ДБ

От „Демократична България“ настояват кметът Милков да отговори нарушен ли е от Общината Законът за културното наследство

Община Русе отново се „прояви“ като нарушител на Закона за културното наследство. След като при предишното управление на ГЕРБ се прочухме в цялата страна със „събличането“ на момичетата от скулптурната композиция в шадравана пред Историческия музей, сегашната власт на кмета от БСП Пенчо Милков е изправена да дава отговори кой и как допусна „боядисването“ на една от трите гробници в Парка на възрожденците.

„Паркът на Възрожденците има статут „групов паметник“ – съхранява историческата памет, архитектурната характеристика на всички обекти, както и разнообразието на растителните видове. Съгласно чл. 83 от Закона за културното наследство за извършване на реставрационни дейности е задължително изготвянето на проект, съгласуван от министъра на културата, по издадено становище от Националния институт за недвижимо културно наследство“, пишат в свое становище от русенската структура на „Демократична България“.

„Проектът се изработва от специалист, вписан в публичния регистър по чл.165 от закона. Никой няма право да провежда каквито и да са действия върху национална културна ценност, ако не отговаря на това условие. Разбира се оправомощеното лице носи и пълната персонална отговорност за всички последствия. Избраният от Община Русе скулптор, не е в писан в този регистър“, подчертават още в своето становище демократите.

Въпросният скулптор, който „боядиса“ в бяло гробницата на Пенчо Сиджаков, е Зюхтю Калит. „Ползвахме пароструйка и всички възможни химикали, които са конкретно за тази дейност. След това го грундирахме, а хората, които не са запознати с технологията, мислят, че това е някаква боя. Това е специален грунд, има бял цимент, малко италианска паста с цвят на сусам или ванилия, за да се получи топлината на естествения камък“, коментира Калит пред сайта „Русе Медиа“ преди седмица.

Новият „бял“ вид на гробницата предизвика масовото възмущение на русенци в социалните мрежи. Не е ясно въз основа на какви компетенции и правомощия от Община Русе наредили на Калит да „оправи“ цвета в по-приемлива тоналност. И скулпторът се зае да я „пожълтява“.

Какво точно прави администрацията на кмета на Русе Пенчо Милков в декларираните условия на „пълна прозрачност“ е въпрос, който тъне в мъгла. Медийни публикации сочат, че от Общината са наредили на Калит да смъкне положения грунд на гробницата на Пенчо Сиджаков и да не започва работа по другите две гробници на Георги Русев и Иванчо Михайлов, намиращи се също в Парка на възрожденците.

Въпросите към кмета Милков, въпреки мълчанието му по неудобната тема, са формулирани от „Демократична България“:

  1. Кой и чрез каква процедура избра изпълнителя на реставрацията?
  2. Спазен ли е редът на реставриране и консервиране, съгласно Националната система за опазване на културно наследство и има ли такъв проект съгласуван с министъра на културата?
  3. Знае ли община Русе какво е мнението на обществения съвет за закрила на културното наследство, за избора на изпълнител и начина, по който почистването е извършено?
  4. Съществува ли опасност повърхността на гробницата да е наранена в резултат на третирането с грунд и химикали?
  5. Възлагани ли са други действия за реставрация, консервация, почистване или друг тип дейност, позволяваща третиране на културни ценности от началото на мандата Ви до сега? По какъв ред, за какво и на кого?
  6. Предвижда ли кметът на община Русе да наложи санкции, какви и на кого, в случай че са налице нарушения от страна на заместник-кмет?

Жителите на град Русе, а и цялата общност на художници, реставратори и културни дейци все още помним как през 2015 г. при предходното управление на община Русе брутално бяха поругани статуите на момичета, разположени във фонтана на площад Батенберг – случай, който напомня на настоящия, резултат на безотговорност и престъпна небрежност. Отново ли в Русе властта е в некомпетентните и безотговорните?“ – основателно питат още от „Демократична България“.