Колко плаща Община Русе на медиите [Пълен списък]

Скучното казионно съдържание продължава да срива доверието в местните средства за масова информация, докато те са поставени в явната финансова зависимост да обслужват различни институции и бизнес структури

Това, което кметът на Русе Пенчо Милков вижда в „огледалото“ на русенските медии, не винаги е същото, което виждат неговите съграждани.

Случвало ли ви се е да прочетете в няколко от русенските новинарски сайтове един и същ текст, макар и под различно заглавие? Този феномен си има простичко обяснение. Въпросният текст, представен ви от съответната медия като „новина“, е писан някъде другаде от някой ПР и е бил изпратен за публикуване в тази редакция.

Най-големият „продуцент“ на местните „новини“ е пиарът на кмета на Община Русе. Та, така „новините“ излизат от кметската канцелария и намират своето място по страниците на медиите. Срещу съответното заплащане, разбира се.

Изискана от „ФРОНТАЛНО“ справка по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ показва, че за календарната 2020 г. Община Русе е платила 83 226 лв. от бюджета си за подобни „медийни услуги и реклама“. Това са парите на данъкоплатците.

Разумно ли е похарчил тези пари кметът Пенчо Милков и какъв ефект е бил постигнат от тяхното изразходване – положителните отговори на тези въпроси са повече от спорни. Практиката да се хвърлят пари на медиите без никакви правила и процедури, само по личната преценка на съответния властник, е от години. Така е навсякъде у нас, не само в Русе.

В кривото медийно огледало

По този начин се създава финансова обвързаност между дадена институция и съответната медия, което неминуемо води до оказване на влияние от този, който плаща, на този, който получава. А това се отразява директно върху медийното съдържание. Няма как да лаеш и да хапеш ръката, която те храни…

Иначе казано, ако сте собственик на медия и получавате добри пари от общината, ще се замислите дали пуснете критична статия срещу управлението на кмета. Практически, появата на подобни материали в тези медии става невъзможна.

Естественото място на дебат и на дискусии по проблемите на общността вече не е на терена на медиите, а отдавна се измести във фейсбук групите. Медиите се задоволяват предимно да представят едностранчиво контролирана информация от Общината за поредните кметски успехи относно „нова асфалтирана уличка“, „посадени теменужки в някоя градинка“, „предстояща изложба или концерт“, „награден от кмета спортист или музикант“ и други подобни.

Съответно, критични материали в поставените във финансова зависимост медии, насочени към общинското управление, няма. Сигурно всичко е „цветя и рози“ и няма за какво кметът да бъде подложен на критика. Така, медийното огледало отдавна е изкривено и в него общественият интерес рядко може да бъде видян, за сметка на многобройните „успехи“ на управниците.

Това е напълно осъзнатата автоцензура на местните медии, която допринася с огромен дял за „високата“ оценка – 112-о място по свобода на словото в класацията на „Репортери без граници“.

„Стъклената сграда“ със запотените стъкла

„Прозрачното управление означава, че общината ще бъде като стъклена сграда, в която всяка процедура, всеки документ или плащане ще могат да бъдат установени от гражданите, за да си направят точен извод за процесите по управление и начина, по който се разходват публичните средства.“ С тези думи Пенчо Милков бе избран за кмет на Русе през 2019 г.

„ФРОНТАЛНО“ тества „прозрачността“ на новото управление. Решихме преди да използваме законовата процедура по ЗДОИ, да се обърнем с обикновено писмо към кмета и да поискаме справка за похарчените от него пари за „медийни услуги и реклама“ през 2020 г. Тази информация не е публична и, ако от администрацията искаха да демонстрират, че „общината е стъклена сграда“, следваше да ни я предоставят на добра воля без формалности.

Нищо подобно, обаче, не се случи. След бърза размяна на любезности с ПР отдела на кмета и 20 дни чакане отговор така и не дойде, Поради тази причина се възползвахме от процедурата по ЗДОИ и изискахме информацията да ни бъде предоставена според разпоредбите на закона. В установения 14-дневен срок тя ни беше изпратена.

Оказа се, че натоварената от кмета комисия за изготвяне на справката в състав: Димитър Генков – секретар на Община Русе, Ердинч Мевлюдов – директор на Дирекция „Административно обслужване“ и Благовест Белчев – началник на Отдел „Информационно и административно обслужване“, се е затруднила със събирането на десетина прости числа. В справката /поместена в края на тази статия/ е посочена обща сума в размер на 65 976, 41 лв.

Когато „ФРОНТАЛНО“ събра от своя страна числата, недоверявайки се на способностите на администрацията да смята, общата сумата излезе 83 226, 41 лв. Допускането на подобна фактическа грешка от страна на общинските служители говори най-малкото за проявена небрежност.

И щом за общинарите намирането на сума от десетина числа е проблем, то какво остава да мислим за другите сметки, които прави администрацията в управлението на бюджета и финансите на Общината?

Любов към местните вестници

Почти половината от платените от Община Русе пари за „медийни услуги и реклама“ през 2020 г. са насочени към двата местни вестника – „Утро“ и „Бряг“, сочи справката по ЗДОИ, изискана от „ФРОНТАЛНО“. От администрацията обясняват този факт със законовата необходимост да бъдат публикувани обяви и служебни съобщения.

Към това прибавяме и „нуждата“ на общината да има банери в интернет сайтовете на двата вестника, и така се получават приятните суми от 20 250 лв. за „Утро“ и 19 196 лв. за „Бряг“.

Понеже, както е видно от справката, публикуването на обяви и съобщения в местните вестници става без договор, изниква въпросът дали пък няма да бъде по-ефективно това да се прави чрез конкурс или обществена поръчка. И съответно да се търси по-ниска цена в условията на конкуренция между двата вестника, а защо не и с включването на други заинтересовани медии. Законът изобщо не изисква кметът „да дава“ поравно на „Утро“ и „Бряг“ – сигурно, за да няма сърдити.

Наливането на парите на русенци във вестник „Дума“ е скандално

Любовта на Пенчо Милков към вестника на БСП е разбираема. И в това няма нищо лошо, стига да не бърка в касата на Община Русе, за да плаща на „Дума“ с парите на своите съграждани. Снимка: Александър Симов.

Справката, получена от „ФРОНТАЛНО“, показва, че Пенчо Милков, вероятно изпълнявайки партийна повеля, е сключил договор на 6 юли 2020 г. с вестника на БСП „Дума“ и е хвърлил там едни 3 000 лв. от бюджетните средства на Община Русе за 12 платени публикации. Наливането на парите на русенци от страна на кмета в партийния вестник е повече от скандално.

Няма никакво разумно обяснение какво е наложило това. Поради своята политическа обвързаност „Дума“ е медия с много конкретно определена аудитория и няма никаква логика защо само симпатизантите на БСП в цялата страна да бъдат запознавани в детайли с това, което се случва в Русе. Още повече пък за тази цел да се плаща с парите на русенския данъкоплатец.

Това е сериозен гаф на администрацията на кмета на Русе, потвърждаващ съмненията, че харченето на пари за медиите, така както се прави сега, си е чиста проба злоупотреба в условията на пълна непрозрачност.

Представете си пост на Пенчо Милков във фейсбук със следния текст: „Скъпи русенци, днес дадох 3 000 лв. от вашите пари на вестника на БСП.“ И какви обществени реакции би предизвикало това? В този смисъл, не е изненада, че хвалещият се за щяло и нещяло из фейсбук кмет на Русе няма такъв пост през юли м.г., когато е сключил договора с вестник „Дума“.

Би било редно Милков да бръкне веднага в собствения си джоб и да възстанови тези 3 000 лв. в бюджета на Общината, като поднесе извиненията си за проявената политическа зависимост.

Да уважим националните медии

Интервютата с високопоставени служители от общината, репортажите и новините за успехите на кмета Милков и неговия екип, излъчвани от местната програма на националното „Дарик радио“, са платени. Те струват на общинския бюджет точно 8 640 лв. на година, сочи справката, изискана от „ФРОНТАЛНО“.

Не е ясно каква точно е нуждата на Община Русе да бъде абонат на БТА, но към националната телеграфна агенция са изплатени 2 412 лв. През 2020 г. кметът Милков е уважил и проправителствения и много близък до доскорошните управляващи от ГЕРБ национален всекидневник „24 часа“. 4 560 лв. са стрували на общинския бюджет казионните публикации в сайта на този вестник.

Гостуването на високопоставени чиновници от Община Русе за „интервюта“ в студиото на „Дарик Радио“ струва на русенския данъкоплатец 8 640 лв. за 2020 г. НА СНИМКАТА: Журналистът Ахмед Алиев интервюира началника на отдел „Екология“ Василена Панкова.

Местните телевизии също получават средства от Общината

Прякото излъчване на сесии на Общинския съвет или на заседания на комисиите му е причината да бъдат плащани пари и на местните кабелни телевизии.

Съгласно справката, за 2020 г. „КИС 13“ е получила 9 900 лв. за прякото излъчване на заседания на Общинския съвет в Русе с две повторения и публикуване на пълен запис в сайта си и на страницата си във фейсбук.

Другата местна кабеларка „ТВН“ в получила 2 700 лв. за две преки излъчвания месечно на заседания на постоянните комисии в Общинския съвет.

Пари за сайтовете

Картината при аудиторията на русенските информационни сайтове, видна от изложената графика, е интересна. Налице е монополно положение, тъй като популярността на сайта „Дунав мост“ му носи 69% от общия дял на аудиторията за 2020 г. според данните на независимия брояч на трафик Semrush.com.

За разлика от другите типове медии, при информационните сайтове има достатъчно точни и надеждни начини за отчитане на тяхната популярност. Съответно това помага на рекламодателите да насочват ефективно своите послания. Никакъв ефект, съдейки по данните от справката обаче, не се забелязва по отношение на хвърлените от Пенчо Милков пари от бюджета на Община Русе за русенските сайтове.

Собственикът на „Акцент.бг“ Румен Николаев има повод да празнува, след като, въпреки малката си аудитория, сайтът му е шампион по привлечени средства от Община Русе за 2020 г. сред интернет-базираните медии.

Вижда се, че „лъвският пай“ от 6 768 лв. е отишъл за сайта „Акцент.бг“, чиято аудитория е едва 2,19 %. Няма разумно обяснение защо например сайт с три пъти повече посетители, като „Русе медиа“ (6,10%), е получил от Общината почти два пъти по-малка сума –  3 600 лв.

Третият сайт, който е „уважен“ от кмета Милков, е „Русе Инфо“. С аудитория от само 1,83% той е „заслужил“ сумата от 2 200 лв.

Към тази група трябва да бъдат прибавени и сайтовете на двата вестника „Утро“ и „Бряг“, които се радват на банери на Община Русе за по 3 000 лв. на година при аудитория съответно 4,24% и 4,80%.

Това, което е видно от данните на Semrush.com за русенските информационни сайтове, с изключение на „Дунав мост“, е техният сравнително малкък дял от аудиторията, респективно ниско влияние в общественото пространство.

Обяснението за този плачевен резултат вероятно е в тяхното съдържание, представляващо в огромната си част казионна и контролирана информация за дейността на различни институции и откровен, привидно скрит като „журналистически материали“ ПР както на същите институции, така и на фирми от едрия бизнес, съответно на големи рекламодатели.

Сриването на аудиторията на русенските онлайн медии, имащи претенцията да правят „истинска журналистика“, се дължи също и на хроничната липса на качествени журналистически анализи и коментари, да не говорим за журналистически разследвания по теми от голям обществен интерес.

Представената в сайтовете като „новини и информация“ ПР продукция на различните институции и големи фирми от бизнеса е като цяло скучна и некадърно поднесена, което я прави неатрактивна за масовия потребител на медийно съдържание. И така доверието на аудиторията в дадената медия, позволяваща си да публикува „подобни бози“, се срива с течение на времето.

Специално за информационните сайтове в Русе ще цитираме прокурора в Окръжна прокуратура Николай Николов, който през 2016 г. отбеляза в свое постановление, че Община Русе при тогавашният кмет Пламен Стоилов се „рекламира“ в толкова неизвестни сайтове, вместо да предпочете популярни и посещавани сайтове.

Поводът бе сигнала на русенския общественик Мариян Димитров до прокуратурата след публикация на „ФРОНТАЛНО“ за това как кметът си купува медиен комфорт. Тогава Окръжната прокуратура отхвърли версията за „медиен комфорт“, позовавайки се именно на нищожната аудитория и почти никакво обществено влияние на сайтовете, получили средства от Общината. Както е видно, и през 2021 г. тази картина остава същата. Пенчо Милков продължава да троши пари за местни медии, които имат дял от аудиторията в рамките на няколко процента.

Пламен Стоилов срещу Пенчо Милков

Тук неминуемо трябва да последва сравнението между кметовете на Русе Пламен Стоилов (ГЕРБ) и Пенчо Милков (БСП) по отношение на харченето на обществени средства за „медийно обслужване и реклама“.

Още в началото трябва да отбележим, че има основателни съмнения за коректността на предоставените от Пламен Стоилов данни през 2015 г. Според нас в подадената тогава от администрацията на Стоилов справка липсват съществени суми, платени за служебни съобщения, поздравителни адреси и обявления в двата вестника „Утро“ и „Бряг“, а по всяка вероятност и плащания към други медии.

И въпреки това, в нетна стойност медиите са се радвали на повече пари по времето на ГЕРБ в Общината, сравнено със сегашното управление на БСП и ВМРО, сочи собствено проучване на „ФРОНТАЛНО“ сред някои местни журналисти. Доказват го и цифрите, с които разполагаме.

Съществената разлика между Стоилов и Милков е, че по време на управлението на първия са били разпределени сериозни средства за медиите по линия на европейските програми и проекти, а не само пари от бюджета на Общината.

Тъй като в момента Община Русе не разпределя средства за медийни услуги по линия на европроектите, Пенчо Милков е принуден да харчи само пари от собствения бюджет на Общината. По този показател изглежда, че тежестта върху общинския бюджет по медийното перо сега е по-голяма.

„Търговската реклама“ също оказва влияние върху медийното съдържание

Пред „ФРОНТАЛНО“ хора, работещи в някои от местните медии, обърнаха внимание, че и т.нар. „търговска реклама“ също има своя принос в „изкривеното медийно огледало“. Бърз поглед върху рекламите в регионалните средства за масова информация извежда някои основателни въпроси.

Например, каква е ползата на монополисти, като „Топлофикация Русе“ и „ВиК“, или на големи фирми, като „Дунарит“, „Булмаркет“ или „Дунавски драгажен флот“, да се рекламират всекидневно в медиите? Или на бизнеси, собственост на политически лица, като аптеки „Астра“ на Бедрос Пехливанян от местната организация на ГЕРБ? Или пък на бизнес организации, като „Русенската стопанска камара“, начело на която стои комунистът Красимир Ениманев?

Според нашите източници, подобни бизнес структури също оказват влияние на медийното съдържание от позицията им на „големи рекламодатели“ през призмата на политическите интереси на техните собственици.

Медийният пазар в Русе: много играчи – малки печалби

Предвид ограничения рекламен пазар в Русе и наличието на сравнително голям брой медии, собствениците им са изправени пред истински предизвикателства за своето оцеляване, а не малка част от тях едвам свързват двата края, показа още собственото проучване на „ФРОНТАЛНО“ сред хора от бранша.

Парите от институции като Общината или от описаните по-горе „големи рекламодатели“ изкривяват и картината на рекламния пазар, поставяйки го далеч от нормалния пазарен механизъм. Съответно, естествената конкуренция между медиите на принципа „качествено съдържание – голяма аудитория и обществено влияние – повече приходи от реклама“ отсъства.

Общината и „бизнесмените“ очевидно насочват своите „рекламни бюджети“ към дадени медии вследствие на някакво тяхно субективно отношение към собственика на медията, а не толкова влияейки се от нейния рейтинг.

Собствениците на медиите са принудени „да се продават буквално за жълти стотинки (на различни институции и „големи рекламодатели“), за да свържат двата края“. И оттам тенденцията „скучно казионно съдържание – намаляваща аудитория и ниско обществено доверие – мизерни приходи от реклама“ продължава да задълбочава кризата на медийния пазар в Русе.

Всъщност, тук иде реч за независимостта на медиите. Поставянето им под описаната финансовата зависимост е главната причина, караща ги да „свирят на този, който поръчва музиката“ и да бъдат сведени до обикновени „дръжки за микрофони“. Има ли полза обществото от такива „медии“, изглежда риторичен въпрос и това, разбира се, е тема на отделен разговор.

Харченето на обществени пари за медийни услуги трябва да става по ясни правила

В пост във фейсбук „ФРОНТАЛНО“ вече изнесе скандалното плащане с общински пари на вестник „Дума“ от страна на кмета Милков. По този повод в коментар заместник-кметът Златомира Стефанова ни посъветва преди да критикуваме нашата администрация, да видим каква е практиката в другите общини.

Да, картината там е същата, и дори много по-тежка. Откровеното разхищение на публични средства, за да се „начеше егото“ на съответния властник с позитивни материали за него в медиите, не е от вчера. И какво от това? Трябва ли да се примирим с това положение?

Конкретно, Община Русе може да помисли сериозно как да въведе съответните механизми и процедури за ефективно харчене на парите за медийни услуги и реклама, а и да преосмисли медийната си политика като цяло. И тези механизми и процедури трябва да водят до реално измерими, постигнати резултати.

Състезанието между медиите за финансиране от Общината трябва да е при ясни правила за всички играчи на пазара и да не зависи от субективното отношение на кмета към дадена медия. В този процес условието за публичност и прозрачност трябва да е задължително, а досегашното сключване на договори „на четири очи“ без правила и процедури трябва да се прекрати.

Изкачването на България в световната класация по свобода на словото и освобождаването на медиите от описаните по-горе порочни зависимости ще станат при промяна в начина, по който функционира този бизнес. Конкуренцията между медиите трябва да бъде на база тяхното съдържание, аудитория, рейтинг и пазарен дял, а не, както е сега – да се конкурират само в унизителните пози с празни панички пред офисите на кметове и „бизнесмени“.

И да, прозрачните процедури в тази област биха прекратили и порочната практика даден кмет, докато никой не го гледа, да бръкне в касата на Общината и да хвърли няколко хиляди лева я на партийния си вестник, я на някой послушен сайт.

Впрочем, ползата за кмета от критични към неговото управление статии в медиите е стократно по-голяма от всяка написана от неговия ПР „новина“ за асфалт, теменужки, миене на улици или селфи с награден спортист. Защото ролята на медиите е да бъдат пазачи на обществения интерес и коректив на властта, а не неин естествен придатък.