Няколко въпроса след едно интервю

Липсва политическа воля и е налице бездействие на институциите за решаване на екологичната криза в Русе

На 12 ноември програма „Хоризонт“ излъчи репортаж на кореспондента на държавното радио в Русе Ася Пенчева. В него бе направен бърз обзор на текущата екологична обстановка предвид протестите за чист въздух и блокирането на Дунав мост. Бяха изредени редица промишлени производства, имащи своя „принос“ за влошеното положение и за основателните протестни действия на гражданите.

Наред с много си достойнства, в репортажа на БНР за пръв път чухме и глас отвътре, макар и модулиран, за да се прикрие неговата самоличност. Работник от завода за автомобилни части „Монтюпе“ застана пред микрофона и разказа за условията и практиките в предприятието. Нека си го припомним с текст и звук:

– … Леярна е. Как да се работи вътре? Задимено е, има миризми.

– Не е ли вредно?

– Вредно е. Има веществото амин, което е вредно. Металът като се взима дезоксидация, се ползва кумерал [вероятно става дума за Коверал (Koverall) – б.р.], който също мирише отвратително. Този кумерал се хвърля вътре в течния метал и той отделя пушеци, които излизат в халето.

– Предпазни средства имате ли някакви?

– Не. Само очила и [шумозаглушителни] антифони се ползват, но за дишането – не, не се ползват предпазни средства.

– Вътре в завода Инспекция по труда идва ли на проверка?

– Идва, да. Когато дойде Инспекция по труда, всичко се спира в завода.

– Как се спира?

– Спира се работният процес. В смисъл, остават довършителни работи. Леярните се спират напълно. Спира се да се топи метал, спира се да се произвежда и се оставят само готовите отливки за производство. Това остава от производството.

– Те предварително ли казват, че ще ходят на проверка?

– Най-вероятно, не. Като дойдат, от портала на „Монтюпе“ не ги допускат вътре. Защото, като дойде проверка, тя минава през портала. И примерно им казват: „Изчакайте да дойде някой от „Човешки ресурси“ да ви посрещне вътре за проверката“. През това време се обаждат долу в халетата на началниците, спира се всичко. И се спира производството и остават довършителните обработки. Повечето хора в завода се разболяват от бронхит. Хронични заболявания повечето хора имат. Лятно време, понеже става много топло вътре в завода, което пак нали е извън закона – в смисъл, надвишава 50-градусова температура, и ние понеже работим на тази температура, за да не ни прилошава, ни дават по един айрян да не се обезсоляваме.

– Как стои въпросът с тези въздуховоди, вентилационни клапи, които отваряли неправомерно и миризмата отивала към града?

– Вентилационните шахти изсмукват мръсния въздух. Вътре в завода са осем карусела. Над всеки от тях има такъв вентилационен …, който изсмуква пушека. Този пушек се образува от течен алумин и ползват едни сърца, които се състоят от пясък, амин и някакви лепила-втвърдители. И, най-вероятно, оттам идва самата миризма. Тази вентилационна шахта го изсмуква. Минава през едни филтри, които представляват дунапрен, и излиза навън всичко. Те дори от РИОКОС [РИОСВ – б.р.] бяха сложили една станция, която замерваше. Само че тази станция като я сложиха, я сложиха на 20 метра от производствените халета. Хале №3 беше спряно да не произвежда нарочно. И един месец така беше – вратите бяха запечатани да не се отварят само и само да не излиза нищо навън, за да може станцията да показва в нормите. Прикриват си работите, честно казано, и това е.

– Вярно ли е, че има мексиканци да работят в „Монтюпе“?

– Да, вярно е. Самата фирма работи в цял свят. И понеже имат завод в Мексико, който е с много работници, и ни предоставят техни работници на нас за месец-два-три. И ги носят тук, в България. Работят, спят в хотел „Рига“ и си заминават след 2-3 месеца обратно. Защото тук не могат да намерят работна ръка.

– Защо не могат да намерят тук работна ръка?

– Еми, най-вероятно, самото заплащане за тази работа е малко.

– Колко мексиканци работят?

– Около 20-30 идват. В смисъл, едните идват – другите си заминават.

– Колко им плащат?

– Два-три пъти над нашата заплата.

Репортажът на БНР предизвика голям обществен отзвук в Русе. Освен премиерата си в ефира, материалът се „завъртя“ и в социалните мрежи, където бе споделен хиляди пъти, придружен със стотици коментари на обикновени граждани.

Фокусът на гражданското недоволство разбираемо е насочен към източниците на замърсяване, в това число и срещу „Монтюпе“. Станахме свидетели на безпрецедентна демонстрация на протестиращи граждани пред портала на завода. Баналната поговорка за лудия и зелника, обаче, идва да каже, че има компетентни институции, които са допуснали и продължават да допускат обгазяванията на Русе от различни промишлени източници да се случват.

Въпросът е от местно значение и е повече от ясно, че решението му трябва да бъде търсено на местно ниво. Имаме политическа власт, в лицето на Кмета и Общинския съвет. Имаме и Областен управител и регионални компетентни органи, чиито ръководства са доминирани политически от управляващата партия ГЕРБ и нейните коалиционни партньори. Иначе казано, очевидно липсва политическа воля проблемите с мръсния въздух на Русе да бъдат решени в интерес на гражданите.

Седмица след репортажа на БНР институциите продължават да мълчат. Свидетелството на работника от „Монтюпе“ не заслужава ли самосезиране или поне една извънредна проверка на място, колкото да се каже че нещо е свършено? A чухме с ушите си, че:

• става дума за вредно производство, при което се отделят отрови;
• работниците в завода не използват предпазни средства срещу отровите;
• проверките на различните компетентни органи минават проформа, а фирмата се старае нарочно да прикрие реалните резултати на замърсяването от дейността си, като спира производство с цел извършените замервания да не покажат отклонения от нормите;
• излизащите през вентилационните шахти отровни пушеци се филтрират само с дунапрен, след което излизат през отворите и се насочват към града;
• внася се работна ръка от другия край на света, в случая от Мексико.

Някои ще кажат, че институциите не си вършат работата и прикриват работата на фирмите-замърсители. Ами, не е така. Под политически натиск те работят и то много добре. Пример в това отношение е „Докладът КТМ“ от 2015 г. Тогава по заповед на Областния управител на Русе Стефко Бурджиев всички компетентни органи бяха впрегнати и извършиха безпрецедентна проверка на територията на бившия комбинат за тежко машиностроене в Русе. Констатирани бяха редица нарушения във фирмите от химическата промишленост, базирани в КТМ. Значи, ако има политическа воля, може.

Но как да накараме политиците и институциите да работят, когато е очевидно, че те нямат желание да предприемат реални действия за решението на проблемите с усложнената екологична обстановка в Русе? Отговорът е прост: с натиск. Нужен е системен и непрекъснат натиск, както и демонстриране на широка обществена нетърпимост към бездействието на държавните и общинските органи. Протестите в извънработно време не могат да окажат подобен силен натиск. Необходим е пряк, непосредствен контакт.

Областен управител

Както стана дума по-горе, Областният управител на Русе има необходимите политически лостове да въздейства върху съответните държавни институции. Проверката на територията на КТМ през 2015 г. показа нагледно как това може да се случи. Областен управител в момента е Галин Григоров от партията ВМРО. Обадете му се на телефон 082/ 812 223 или му напишете e-mail на governor@ruse.bg. Помолете го да окаже от своя страна натиск над компетентните държавни органи да започнат да работят за решаването на проблемите.

Кмет на Русе

По закон Кметът на Русе е орган на изпълнителната власт в Общината. От 2011 г. насам, от когато е на поста, Пламен Стоилов стои встрани от екологичните проблеми. Когато общественото недоволство се покачва, той се задоволява единствено да чете политически декларации и да хвърля празни обещания без никакви реални последици. И така вече седем години.

Питайте го защо за всичкото това време, предвид тежките екологични проблеми, Община Русе не намери нужните средства или не привлече европейско финансиране да закупи и въведе в експлоатация модерна мобилна лаборатория за измерване на качеството на въздуха. Подобна мобилна станция действа от години в Община Бургас. Поне това да бяха направили Пламен Стоилов и неговата администрация, за които „основен приоритет“ в управлението им уж бил чистият въздух на Русе. А в същото време потрошиха стотици милиони за какви ли не проекти и проектчета. Обадете му се на 082/826 100, напишете му e-mail на mayor@ruse-bg.eu. Питайте го какво конкретно е направил досега.

Общински съвет и Комисия по земеделие и екология към Съвета

Общинският съвет има специални правомощия да определя изисквания към дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, произтичащи на екологичните особености на населените места. Предполага се, че тези изисквания би следвало да се изготвят и разглеждат в Постоянната комисия по земеделие и екология. Председател на тази комисия в настоящия мандат е бившият директор на РИОСВ-Русе Дауд Ибрям. За него е известно, че е и бивш агент на Държавна сигурност под псевдонима „Искренов“. Той е избран от листата на ДПС.

Членове на същата комисия понастоящем са: Евгени Игнатов, Владислав Атанасов, Димитър Кънчев и Стоян Янев /всичките от ГЕРБ/, Ивета Георгиева и Владо Владов /ВМРО/, Никола Михайлов /БСП/, и Веселко Цветков /Български демократичен център/. Всички тези съветници са избрани на последните местни избори. Питате ли се вече дали са направили досега нещо конкретно за решаването на въпросите с чистата околна среда в Русе? Ние също се питаме. Може да адресирате въпросите си към тях чрез канцеларията на Общинския съвет – телефони 082/881 804 или 082/881 762, както и чрез е-mail: obs_rousse@abv.bg.

Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/

РИОСВ е държавният компетентен орган, който е най-виновният за допускането на всички проблеми по отношение на чистата околна среда в Русе. В репортажа по БНР чухме ясно как екоинспекцията е осъществявала „замерване“ при проверка в „Монтюпе“. Интересно е, дали директорът й инж. Любомир Атанасов е слушал радио. И дали има някакви обяснения по тези скандални разкрития. Може да го попитате на телефон 082/ 820 771 или да му напишете e-mail: latanasov@riosv-ruse.org. РИОСВ-Русе има абсолютно всички необходими правомощия по закон, за да се бори ефективно с фирмите-замърсители на въздуха. И тук няма никакви оправдания за допуснатите безобразия в последните години.

Инспекция по труда

По БНР чухме още за проверките на Инспекцията по труда в „Монтюпе“. Разбрахме, че работещите в предприятието не ползват лични предпазни средства (с изключение на очила и антифони) и дишат отровите свободно. Директор на Инспекцията по труда в Русе е Ирена Николаева. Същата бе разкрита от „ФРОНТАЛНО“ преди три години като герберски трол в Интернет. Тогава Николаева доста неграмотно защитаваше властта в групите във „Фейсбук“ и клеймеше противниците й, скрита зад псевдонима „Renato Otaner”. Та, от такива хора очакваме да се борят с нарушителите и да съблюдават спазването на трудовото законодателство. Ако не друго, може да я „поздравите“ на телефон 082/ 827 040 или на е-mail: ditRuse@gli.government.bg. Тази жена много отдавна трябваше да бъде отстранена от директорския пост в Инспекцията по труда, но очевидно лоялността й към ГЕРБ и преданото изпълнение на партийните задачи се оказват по-важни за управляващите.

Регионална здравна инспекция (РЗИ)

РЗИ обикновено не попада във фокуса на вниманието, когато става дума за екологичните проблеми на Русе. Но здравната инспекция е един от държавните компетентни органи, имащи сериозно отношение към случая. РЗИ извършва лабораторни изследвания и замерване на токсични газове и прахови частици във въздуха. Същото така, инспекцията извършва редовни анализи и мониторинг на качеството на атмосферния въздух, на шумовия фон, на водите, на здравния статус на населението и др.

РЗИ дава и експертни становища по отношение на устройствени планове и инвестиционни проекти и за изготвяните в тази връзка екологични оценки и оценки на въздействието върху околната среда. РЗИ има правомощия да издава административни санкции, в случай че при дейността на дадено физическо или юридическо лице се застрашава здравето на гражданите. В репортажа по БНР чухме за конкретни отрови, на които са изложени работещите в „Монтюпе“, а чрез отделяните вредни емисии от завода и всички жители на града. Директор на РЗИ-Русе е д-р Маргарита Николова. Телефонът й е 082/ 825 623. Може да й пишете на e-mail: rzi@rzi-ruse.com.

Това са органите на местно и регионално ниво, от които се очаква да предприемат конкретни действия на терен и да решат непосредствено екологичната криза в Русе. В тези институции са избрани или назначени хора, който получават заплати от бюджета и би следвало да работят в интерес гражданите. Това очевидно не се случва. Изводът е, че липсва политическа воля. А защо и какво мотивира липсата на тази воля е отделен въпрос. Остава гражданският натиск – насочен пряко срещу съответните институции.