Прецакай #КОЙ по русенски

  • Как работи моделът #КОЙ в Русе?
  • Има ли бели лястовици в кандидат-депутатските листи за изборите на 5 октомври и какви са техните шансове?

pretsakaj-koi-po-rusenskiИнтересна кампания за насърчаване на избирателната активност за предстоящите парламентарни избори на 5 октомври тече в Интернет. Наречена е „Прецакай #КОЙ“ и целта й е да обясни как със свободното упражняване на правото си на глас можем да прецакаме онези, които се занимават с организиране на купуването на вота от години. Идеята е с нашите свободни гласове да намалим тежестта на контролирания вот и да увеличим разходите на #КОЙ за купуването на депутати. Повече подробности за тази „схема“ може да видите на сайта на кампанията www.precakaikoi.bg, както и в следващото видео:

Идеята си струва, но се оказва доста трудна за реализация поради ред причини. Основният проблем е за кого точно да гласуваме така, че да прецакаме ефективно и резултатно #КОЙ. Има ли кандидати за народни представители, които отговарят на нашите критерии за морал, честност и почтеност? Съзнавайки, че тези думи в известен смисъл са се обезценили от цинизма и демагогията на политическата класа в последните години, все пак би следвало точно те да очертаят профила на един свестен кандидат за народен представител, за когото с ръка на сърцето да пуснем бюлетината и да бъдем сигурни, че няма да имаме угризения на съвестта впоследствие.

Но изборите не са мажоритарни, макар шумно да се прокламира използването на преференциалното гласуване, като начин за преподреждане на листите, спуснати от партийните ръководства. Това утежнява задачата, защото освен за свестния кандидат, ние ще трябва волю-неволю да подкрепим и партията или коалицията, която го е издигнала. В случаите когато, нашият човек не е водач на листата, съществува и риск, гласът ни да отиде за водача, а точно него не бихме желали да видим в парламента по някакви причини.

Моделът #КОЙ е модел на свързаност между пари, власт, политика, медии – модел, който на практика отменя конституционните и демократични устои на разделението на властите. Така го дефинира Ивет Добромирова от „Протестна мрежа“ преди няколко месеца. Проектиран в Русе, моделът има следните изражения – става дума за група от местни „бизнесмени“, които оформят олигархичен кръг с центрове близо до хора от бившата комунистическа партия и от бившата Държавна сигурност. Повечето „бизнеси“ в града са на пряко или косвено подчинение на разпрострялата пипалата си в много икономически сфери сенчеста групировка „ТИМ“.

Русенският #КОЙ от години се занимава с купуване на гласове – достатъчно е само да се направи сравнителен анализ по години на изборните протоколи от секции в „Селеметя“, „Пухлево дере“, Две могили и т.н. Освен с т.нар. „цигански вот“, #КОЙ разполага и с лостове, чрез които контролира вота на хиляди хора по линия на предприятия, фирми, общински и държавни учреждения. Това са хора – работници, служители, чиновници, както и членове на техните семейства, поставени в зависимост и заставяни да осигуряват гласове по изборите. Особено в селата на Русенска област от години тече и най-простата схема за купуване на гласове. Стройна организация осигурява купени гласове в тези откъснати райони. Цената на купен глас за изборите на 5 октомври 2014 г. е достигнала до над 50 лв, според наши източници. Хората, които осигуряват купените гласове пък печелят по 20-30 лв. за всеки вот в полза на правилния кандидат и партия. Купените избори от своя страна гарантират завъртането на машината на #КОЙ за нов мандат.

Повечето местни „политици“ откровено са втръснали на всички, но не престават да се кандидатират и да изпълняват властови функции в последните поне 10-15 години. Тези хора осигуряват политическия чадър над местната олигархия, която е окупирала върховете на местния бизнес и почти по правило е ортак на общината по линия на т.нар. „публично-частни партньорства“ или обществени поръчки. Това води до безконтролно изтичане на средства, както от общинския, така и от държавния бюджет, по посока на тези обръчи от фирми. От своя страна русенският #КОЙ подсигурява монополното си положение в областта на политиката, разполагайки с послушни политици от всички нюанси на политическия спектър, контролира бизнесначинанията в града, „регулира“ пазара на труда, налагайки и поддържайки ниски нива на работните заплати, осигурява си медиен комфорт, контролирайки директно или държейки в зависимост всички местни медии /без изключение/.

В този омагьосан кръг изглежда, че всичко е загубено и безнадеждно. От толкова години, трябва да сме се самоубедили, че с отказа си от гласуване, се отказваме да участваме в една предварително начертана схема за „демократичното“ легитимиране на властта на #КОЙ. Но от нашето отсъствие пред урните печели #КОЙ, защото това го улеснява в „организацията“ на изборите и намалява разходите му за контролиране на вота. Днес, обаче, покрай преференциалното гласуване изглежда има шанс, макар и много малък, да объркаме сметките на #КОЙ или поне да го прецакаме, като го заставим да изхарчи много повече пари за контролиране на вота. Струва ли си усилието да гласуваме, ако с този си акт ще прецакаме #КОЙ и за кого да гласуваме? Не са ли пълни листите с изтъркани „вечни кандидати“ за власт или пък с тотални анонимници, които като пълнеж винаги допълват картинката?

Има ли кандидати за народни представители, за които си струва да гласуваш (преференциално)? Има ли достойни кандидати, заслужаващи нашия глас в името на това да прецакаме #КОЙ?

В кандидат-депутатски листи на 19-и русенски многомандатен избирателен район разпознавам много малко бели лястовици. Това са хора, които могат да свършат работа в прецакването на #КОЙ. Вероятността, те да се разминат с място в парламента, е твърде голяма, но пък гласуването за тях си има и своите плюсове. Най-важният плюс следва да е вътрешната ни убеденост, че подкрепяме точния човек и каквото и да се случи насетне, няма да съжаляваме за избора си. Това е и нашият шанс, за пръв път на парламентарни избори да направим реален мажоритарен избор, ползвайки преференцията като инструмент срещу властта на #КОЙ.

Ето три примера за свободни хора, професионалисти в своята област, дръзнали да се кандидатират за народни представители. Тук важно е уточнението, че гледам на тях като на мажоритарни кандидати и оставям партийната им принадлежност на доста по-заден план.

Започвам с одумваната листа на Реформаторския блок. Вероятността Русе да има депутат от реформаторите клони към нула, заради меко казано спорната кандидатура на водача на листата Румен Христов. Но под номер 3 в тази листа има един кандидат, които заслужава доверие.

Иван Станев – 7 в бюлетината и преференция 3

Иван Станев

Той е кореняк русчуклия, наследник на стар аристократичен род. Преподавател е по информационни системи в университета в Русе. Специализирал е софтуерно инженерство в Лондон. В политиката е защото сам изпитва необходимост да участва в промяната на обществото. Впрочем, Иван Станев вече е доказал се специалист. Много се говори за електронното правителство и електронните услуги, които ще бъдат предлагани от държавната и общинската администрации на гражданите. Става дума за една категорична промяна на административното обслужване, която ще премахне гишетата и опашките, ще спести много време и пари, както на гражданите, така и на администрацията и не на последно място – ще пресече редица корупционни практики, лишавайки участващите в тях от пряк физически контакт. Малцина знаят, че русенецът инж. Иван Станев вече е дал много за софтуерната обезпеченост на електронното правителство и за подготовката за внедряването на този набор от електронни услуги на държавната администрация. В периода 2010-2012 г. е бил директор на дирекция „Електронно управление“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като по това време са предприети и реализирани първите стъпки в тази област. „По мои изчисления, ако електронното управление стартира, най-малко 80 млн. лева  на година ще са икономиите от това. Много кръгове имат интерес да го бавят, да не се случи. Защото това е един добър източник на изтичане на финанси в неизвестна посока. В момента, в който се пусне електронното управление, много други механизми за изтичане на финанси в един момент ще бъдат преустановени“, убеден е Иван Станев, цитиран от местната преса преди година. Дори и само заради това си заслужава гласуването с бюлетина No7 и преференция No3. Основният минус тук е, че РБ вероятно няма да съберат достатъчно гласове в Русе или пък самият Станев няма да успее да събере достатъчно преференции, за да измести спуснатия водач на листата Румен Христов по пътя му към парламента. От морална гледна точка, обаче, гласуването с преференция за Иван Станев (7/3) изглежда правилно решение. В крайна сметка, ако някой в Русе има шанс да пробие моделът #КОЙ и да влезе в парламента, то това е именно Станев. Социолозите дават добри прогнози на РБ на национално ниво, а нашият човек трябва само да събере най-много преференции (повече от Румен Христов, за когото ще се броят и бюлетините за РБ без преференции), за да излезе начело на листата.

Все още партия „Глас Народен“ търси своята собствена идентичност. Проектът на Светльо от „Хиподил“ започна малко пародийно и почти несериозно, а и като че ли целта му беше да се даде шанс да гласуват онези, които искат „да теглят една майна“ на сериозните партии и „да покажат среден пръст“ на статуквото. Къде на шега, къде не, „Глас народен“ достигна до държавната субсидия с резултата си на предните избори. А сега накъде? Изглежда основният проблем пред тази партия е да успее да излезе от шаблона, в който самата тя се вкара. „Глас народен“ вече се опитва да пише и отстоява реални и сериозни политики, но засега в обществото на този проект все още се гледа като на нещо несериозно – като на проект „анти“, а не като на проект „про“. Доколко „Глас народен“ от извънсистемен играч ще успее да влезе в политическата система и ще се опита да я промени отвътре, предстои да видим по-нататък.

Глас народен“ – 19 в бюлетината и преференция 1

Мариета Волф

Листата на „Глас народен“ в Русе се води от Мариета Волф. Тя работи в полето на маркетинга и връзките с обществеността в медицинска клиника, има и музикално образование. Местен координатор е на фондация „Искам бебе“, работеща в областта на репродуктивното здраве. Мариета Волф е определено човек със силна гражданска позиция. Като човек, работещ в здравния сектор, една от известните публични позиции на Волф е за отмяната на монопола на Националната здравно-осигурителна каса /НЗОК/ и либерализирането на пазара на здравното осигурявне. С наличието на повече играчи в този сектор се цели повишаване на качеството на услугите и поевтиняване на цените заради условията на конкуренция.  Неин приоритет са и местните русенски теми и често изказва мнение по различни въпроси не само на територията на социалните мрежи. Прост пример са безбройните нарушения на закона за движение по пътищата, на които сме свидетели всеки ден. Ако паркирате неправилно или си позволите да карате без разрешение в пешеходна зона или в зона с ограничен достъп, ще си помислите, че ви се е разминало (както винаги). Но след няколко дни е възможно да получите акт от КАТ. Причината ще бъде Мариета Волф, която е фотографирала нарушението ви и е изпратила по имейл снимката в полицията. Оттам насетне машината се задейства и за вас не остава друго, освен да си платите глобата и да имате едно наум следващия път, когато решите да извършвате нарушение. Тук става дума точно за личната проява (а и за възпитаването у другите) на обществена нетърпимост към заобикалящите ни нередности и безобразия.

Зелените“ продължават самостоятелното си участие в изборите, след като за втори път се провали влизането им в Реформаторския блок. Открита и последователна политика, методично отстояване на природозащитните каузи, предвидимост и прозрачност са част от характеристиките на тази млада партия. Шансът за преодоляването на четирипроцентовата бариера все още изглежда малък, но достигането до държавна субсидия при постигането на един процент изборен резултат е реална цел. Това финансиране ще даде шанс на „Зелените“ да бъдат още по-активни в своите каузи и политики, а и ще спомогне за развитието на този проект като цяло. В този смисъл, гласуването за тях си заслужава. Не на последно място, това е една от малкото партии, която за пореден път не издигна бивши сътрудници или служители на ДС в листите си.

Зелените“ – 23 в бюлетината и преференция 1

Михаил Михов

Скромната листа от двама души се води от 33-годишният Михаил Михов, който работи в областта на туризма повече от 10 години. Идеите му са свързани с развитието на Дунав като основен туристически ресурс в региона, повишаване на икономическото благосъстояние и на имиджа на България. Активен участник е в природозащитните, граждански кампании и протести у нас от 2007 г. насам. Сред минусите за русенските „зелени“ можем да откроим все още плахите опити за публичност или направо липсващи широко оповестени позиции по локалните екологични проблеми. Качеството на въздуха, промишленото замърсяване, проблемите с чистотата или общо казано качеството на средата за живот, са теми, по които „Зелените“ в Русе имат широко поле за действие. Ако искат да имат тежест в региона, би следвало да имат много по-активна позиция по тези въпроси и да търсят ежедневно подкрепа в обществото за тяхното решаване на местна почва.

„Прецакай #КОЙ по русенски“ на 5 октомври изглежда възможен. Има поне трима кандидати, за които си струва да гласуваш. Те, изглежда, няма да успеят да станат народни представители сега, но подкрепата за тях, изразена с преференция, ще им даде ясен сигнал и ще ги мотивира да продължат своя път в политиката. Вероятно и Вие познавате други честни и почтени кандидати, извън предложените тук. Важното е, да се използва преференцията и да се гласува мажоритарно, абстрахирайки се от партията или коалицията, издигнала нашия кандидат. Преференцията дава шанс за реално преподреждане на „утвърдените“ от политическата върхушка листи за кандидати за народни представители. Това е шансът чрез активно участие да бъде пробит моделът #КОЙ. Време е честните хора да започнат да търсят и да подкрепят с гласа си честните кандидати. Това е и начинът с малки стъпки да започне възстановяването на рухналото доверие в българското общество.

–––

Тази статия НЕ Е ПЛАТЕНА ПРЕДИЗБОРНА ПУБЛИКАЦИЯ. Нито споменатите кандидати за народни представители, нито споменатите партии или коалиции имат финансови или каквито и да е взаимоoтношения със сайта „ФРОНТАЛНО“.

Напишете коментар