„Протести 2013“ – документален филм (2014)
Година по-късно след масовите протести. Докъде стигнахме след 25 години преход? Документалният филм на Владо Трифонов, представен от портал „Култура“, разказва за надеждите и разочарованията на българите днес.
____
За филма, какъвто е.
Докторант по история, адвокат, издател, музикант, ученик, 80-годишна баба, българи и цигани, образовани и неграмотни разказват за своите надежди и разочарования през призмата на протестите от 2013 г. Онова, което думите не могат да изразят, допълва картината – пъстра и многозначна като живота на тези хора и случващото се около тях.
„Протести 2013” е сам по себе си протест срещу вкорененото притеснение да търсиш правата си по такъв категоричен начин, по какъвто биваш мамен и използван.
„Протести 2013” е и удивление пред умението да обръщаш недоволството в карнавал, който макар да не сваля правителства, помага за изпускане на пάрата.
Must-watch movie, в който гневът и отчаянието преминават във веселие, смисълът се редува с безсмислието и разбираш защо този народ все още се държи на крака, напук на политическите злоупотреби с него.
За филма, какъвто (да не дава Господ!) можеше да е.
Поредното удобно съчинение на тема „протести”, в което всяка българска телевизия да познае ползата от излъчването му.
Екипът
––-
Авторът за филма
„ПРОТЕСТИ 2013” няма да бъде излъчен по българските телевизии. Не защото им липсват пари да го купят. Пари те имат в излишък, но и обвързаностите им са също в излишък и няма как да излъчат нещо, което е извън схемата на медийни групировки, лобита, кръгове и квадрати.
Филмът сигурно ще се стори на някои прекалено „ляв” или „десен”, на други недостатъчно „десен” или „ляв”, а трети ще провидят в него поръчители от всевъзможни краища на планетата. Истината е, че той е поръчка единствено на автора към самия себе си, и това е сред най-ценните му качества.
Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане.
Театрален, филмов и телевизионен критик. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания.
Сценарист и режисьор на над 20 документални филми с международни участия и отличия, между които „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко” и „Раят с две лица”.
Почитател на китарите Fender; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела, Йохан Пахелбел, Реми Боняски… И на Константин Павлов, заради неща като това: „Отдавна думите са изпразнени от съдържание, произволна е употребата им, всички говорят, малцина мислят. Този процес не е започнал от вчера – десетилетия беше отглеждан едноцветният интелектуален простак, за да разцъфти сега с всичките цветове на дъгата”.
Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) за 2009 година – Writing For Central and Eastern Europe.
–––
„Протести 2013“ – документален филм, България, 2014 г., 28 мин.
Автор: Владо Трифонов
Вижте оригиналната публикация на портал „Култура“.