Решаващият избор
Предстоящите избори за президент са решаващи за бъдещето на България. Гражданското общество е длъжно да се отнесе изключително сериозно и отговорно към избора, поради рязко променената международна обстановка и непоследователната позиция на значителна част от българските политици. Това поражда основателни тревоги и растящо недоверие на гражданите към държавните институции и партии.
Анексирането на Крим от Русия и страховитото милитаризиране на полуострова и Черно море, непрестанните провокации, като част от хибридната война срещу България, поддържането на дезинформационни медии, на проруски граждански организации и политически партии у нас, повишават опасността за страната ни.
Опитът за преврат в Турция, последвалото отнемане на права и свободи на гражданите и налагането на едноличен ислямски режим от Ердоган заплашва Турция да се отклони от евроатлантическия си демократичен път.
Сближаването на държави с авторитарни режими и имперски амбиции открива нови рискове за националната ни сигурност.
В тази нова и сложна обстановка, единственият гарант за независимостта, мира и бъдещето на България са Европейският съюз и НАТО.
Членството в тях дава възможност и увереност, че страната ни ще бъде модерна европейска и правова държава с функционираща независима съдебна система, с конкурентна пазарна икономика, без корупция и присвояване на публични финансови средства.
Ето защо, предстоящият избор на президент на България е от изключително значение за бъдещето на страната и на нас – гражданите.
Това е важен и отговорен избор.
Нямаме право да бъдем наивни, незаинтересовани и лекомислени, ако считаме себе си за истински свободни граждани, демократи и патриоти.
В тези избори не ни е необходим кандидат за президент, издигнат от партия, коалиция или инициативен комитет, който да е просто известен, популярен и харесван гражданин – лекар, икономист, инженер, учен, спортист, бизнесмен, журналист, дипломат, интелектуалец и т.н.. Разбира се, че такива хора имат място в управлението на страната ни и най-вече в Народното събрание.
В този исторически важен момент, на България е необходим държавник – с политическа подготовка, култура, опит и познания.
Кандидатът за президент трябва да е с управленски опит на институционално ниво. Това е задължително условие, защото няма да има възможност да се учи на държавно управление, а да влезе в Президентството почти с “летящ старт”.
Трябва да бъде почтен и независим човек, доказан демократ и родолюбец.
Следващият президент на България трябва да бъде гарант и да работи върху следните най-важни приоритети, които са в неговите конституционни правомощия:
1. Да гарантира и провежда политика на все по-голяма интеграция на страната ни с държавите-партньори в ЕС и НАТО. България да бъде достоен, силен и предвидим партньор.
2. Да работи за дълбока конституционна реформа с цел – укрепване на държавността чрез реално разделение на властите и гарантиране на независмостта не само помежду им, но и от външни задкулисни фактори.
3. Да работи за укрепване на отбранителната способност на българските въоръжени сили.
4. Да съдейства за издигане авторитета на държавните институции, включително и на правоохранителните и правораздавателните.
5. Да бъде морален коректив на всички власти, институции, политически и гражадански организации, когато те с действията и думите си уронват престижа на България, застрашават конституционните права и свободи на гражданите и избрания евроатлантически път на страната.
През следващия месец ще стане ясно кой може да постави интересите на България и нацията над партийните, над корпоративните и над личните си амбиции.
Ще се види кой е готов да ги жертва в името на Отечеството.
Заблуда за избирателите и абсолютно деструктивни са партийните противопоставяния на кандидатите от типа – кандидатът на „левите” или „десните”, на „турците” или „националистите“, на „зелените” или… и т.н.
Според Конституцията, президентът не може и няма пълномощия да прави лява, дясна, екологична, фискална или каквато и да е вътрешна политика. Това е работа на правителството. Затова той не може да бъде нито социален, нито корпоративен президент.
И да, той трябва да бъде обединител. Но не на всички партии, на всички хора и на целия народ. Той трябва да бъде обединител на онези хора, които приемат демокрацията, правовата държава и евроатлантическия ни път като най-важното достижение на съвременна България. Да бъде обединител на всички граждани, които искат да живеят в държава, в която институциите работят само и единствено в обществен интерес. Тези граждани трябва да обедини Президента. Поданиците ще го последват.
Днес национално-отговорната позиция на основните политически лидери, и най-вече на тези, които се определят като евроатлантически по дух и визия, е само една:
В името на България, ако е необходимо, да жертват и партиите си.
Да не издигат кандидат, който публично, ежедневно, с думи и дела, не декларира, че ще изпълнява посочените по-горе приоритети пред бъдещия президент.
Трето десетилетие страната ни върви по своя труден път. През тези години видяхме доста политици. Малцина от тях станаха и държавници. Но пък се проявиха и такива, които показаха достойнство, почтеност, професионални качества и морал. По различни причини пътя им в държавното управление се оказа къс. Прословутите партийни пристрастия и партизанщина промениха политическата съдба и кариера на не малко качествени и стойностни хора.
Може би, ако успеем да загърбим старите вражди и различия, ще се отвори възможност за избор на президент сред достойните хора на България.
За страната ни, сега и в бъдеще, ЕС и НАТО нямат алтернатива.
Битката с мафията, олигархията и задкулисието нямат алтернатива.
Независимата съдебна система няма алтернатива.
Изкореняването на корупцията няма алтернатива.
Изграждането на модерна европейска държава няма алтернатива.
Гарантирането на националната ни сигурност и отбранителни възможности нямат алтернатива.
Днес българските политици имат възможност или да си върнат доверието на гражданите, поставяйки интересите на страната над всичко, или да се опозорят завинаги. Залогът е висок – бъдещето на България.
Вижте и оригиналната публикация на сайта на Движение „Обществен натиск“.