Русенска фирма дере по три кожи от работниците си на изпроводяк

  • Докъде стига наглостта на русенските шменти-капели в експлоатацията на работниците?
  • Ще видим ли фалити на фирми заради репутацията им на лош работодател?
Зад лъскавата фасада на „Аристон-С“ ООД се крият много сериозни проблеми.

„ФРОНТАЛНО“ получи сигнал за полузаконна и крайно неморална практика от страна на русенската фирма „Аристон-С“ ООД. Става дума поредица от граждански дела, в които шивашкото предприятие осъжда свои бивши работници да му заплатят по три заплати като обезщетение за неспазен срок на предизвестие при напускане. При всичките случаи след съдебната процедура фирмата прибира по над 1 000 лв заедно с лихвите, а осъдените плащат отделно адвокатските такси и разноските по делото.

Повечето дела са по член 221, ал 2 от Кодекса на труда, който гласи: „При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.“

Всички работници и служители в „Аристон-С“ ООД са принудени да подпишат при постъпване клауза в договорите си, че дължат максималното по кодекс тримесечно предизвестие при напускане на работа. По-старите работници пък са били заставени да подпишат анекси за тримесечно предизвестие към съществуващите си договори. Свидетели посочват, че при постъпване на работа в „Аристон-С“ ООД са били карани да подписват и празни молби за напускане, в които не е посочена дата.

Поводът за получения сигнал е предишна статия на „ФРОНТАЛНО“ за некоректна дейност на „Аристон-С“ ООД, свързана с подвеждащи реклами и платени медийни публикации. По категоричен начин тогава доказахме, че русенската фирма използва търговски трик, чрез който продава като „италианска мода“ под марката „BOBO ZANDER” собствената си продукция на българския пазар. По този начин тарикатите от „Аристон-С“ ООД въвеждат в заблуждение клетите родни снобари и им продават на солени цени „оригиналната италианска“ мода. Очевидно е, че русенските шменти-капели оцеляват на ръба на закона и нямат никакви скрупули да смъкват и по три кожи от работниците си на изпроводяк.

Брутална експлоатация на работниците

От гледна точка на закона всичко изглежда изпипано и съдилищата се произнасят в полза на „Аристон-С“ ООД. Над законността обаче, стои престъпна схема, водеща до съдебни победи, постигнати чрез нелегални практики и системни нарушения на трудовото законодателство. Ако в Русе имаше Инспекция по труда, тази фирма отдавна трябваше да е затворена или поне да бъде принудена да спазва разпоредбите на трудовото право. Но, не би. Според бивши служители, собствениците са в топли връзки, както със самата инспекция, така и с местната власт. Бруталната експлоатация на работниците и служителите тече от години и е свързана с редица нарушения на законодателството, които обаче контролните органи (вероятно напълно съзнателно) не са си направили труда да установят. Следният списък, без да претендираме за изчерпателност, е изготвен на базата на оплаквания от служители на фирма „Аристон-С“ ООД, публикувани в сайта bgrabotodatel.com. Според тях във фирмата са налице следните практики:

  • принуда към полагане на извънреден труд;

  • неплащане на положен извънреден труд, според предвиденото в нормативните уредби 50% увеличение на заплатата за всеки час извънреден труд в нормален работен ден, 75% увеличение на час за почивни дни и 100% увеличение за официални празници;

  • липса на официално отчитане по ведомост на положен извънреден труд;

  • установяване на системно принудително удължаване на работното време над договорения 8-часов работен ден;

  • нарушения в заплащането на законния отпуск, както и в самото ползване на отпуск;

  • заплащане на част от трудовите възнаграждения без отчитането им във фишовете за заплати с цел неплащане на осигуровки и укриване на данъци;

  • нарушения в заплащането на отпуски по майчинство;

  • нарушения в отчитането и заплащането на болнични дни;

  • незаконни вътрешни финансови глоби и удръжки от заплатите на работниците;

  • незаконни уволнения на работници.

Към всичко това трябва да се добавят и оплакванията за грубо отношение, постоянни обиди и унижения от страна на собствениците и мениджърския екип към работниците. Впрочем, без да пресилваме, в повечето оплаквания става дума за отношения на феодал (работодател) към крепостни селяни (работници). Всички тези, меко казано, неудобни условия на труд вървят в комплект с ниско заплащане и нагло погазване на разпоредбите на трудовото законодателство.

Бюрократите от местната инспекция по труда, в лицето на Ирена Николаева /втората отляво – директор на инспекцията/, са с широко затворени очи за станалите обществена тайна брутални нарушения на трудовото право в шивашките фирми. А държавната им заплата си върви…

Това, естествено, води до голямо текучество на кадри. Очевидно е, че собствениците от фамилия Синабови са намерили начин как да си спестят или поне намалят главоболията в търсенето на заместници на напускащите, като си осигуряват максималното по Кодекс на труда време за реакция. Напускането на работа от страна на работника във фирма „Аристон-С“ ООД се оказва трудна задача. Причината се крие в задължителното по договор тримесечно предизвестие. Този срок се оказва твърде дълъг и често, поради своята продължителност, проваля опита на даден служител да се прехвърли на по-добра работа другаде. А ако решите да си тръгнете преди изтичането на трите месеца, ще трябва да се откупите с пари. При отказ е много вероятно срещу вас да бъде заведено дело в съда.

„Купувам свободата на жена си“

По този повод свидетел разказва как през пролетта на 2009 г. афектиран мъж нахлул в офисите на фирмата, намерил собственичката Стефка Синабова и й хвърлил демонстративно пачка с пари. Били над 1 000 лв. „Ето парите! Откупувам свободата на жена си“, рекъл човекът на слисаната „бизнесменка“. Неговата съпруга била дългогодишен работник във фирмата и имала желанието да напусне възможно най-скоро, но й било казано, че може да си тръгне най-рано след три месеца. Иначе я заплашили със съд, ако реши да напусне преди изтичането на този срок.

Има и друг още по-коварен трик на „Аристон-С“ ООД, чрез който собствениците си отмъщават на уволнени от тях работници. Става дума за нагъл сценарий, при който „уволненият“ по-късно се оказва изправен пред съда като „самоотлъчил се от работа служител“, напуснал без предизвестие фирмата. На жертвата се казва, че е уволнена и се изгонва най-брутално. Но в същото време продължава още известно време да се води по документи официално на работа. В присъствените листи се отбелязва, че не е явила на работа и едва тогава следва заповед за уволнение.

„Платих им повече от 1 000 лв, след като ме уволниха!“

Историята, която следва, е на бивш служител на фирмата, чиято анонимност „ФРОНТАЛНО“ гарантира.

„Работих повече от година във фирма „Аристон-С“ ООД. Вземах чисто около 300 лв. Условията не се различаваха особено от другите фирми в бранша. Работеше се много извънредно – след работно време, уикенди, празници… По договор бях с 5-дневна работна седмица на 8-часов работен ден. Реално, обаче, ни принуждаваха да работим по около 60-70 часа на седмица, почивахме само в неделя. Естествено, заплащане на извънредния труд нямаше. Когато постъпвах ме накараха да подпиша молба, че дължа тримесечно предизвестие на работодателя си, ако реша на напусна. Тогава изобщо не обърнах внимание, че има поле с дата, което е непопълнено. И сега много съжалявам за това мое недоглеждане. В един момент ми се наложи да отсъствам от работа по семейни причини. Когато се върнах, шефката ме извика и ми каза: „От утре не работиш вече тук. Събирай си нещата и да не те виждам повече.“ Парите не бяха много, така че бях убедена, че лесно ще си намеря друга работа, което и стана. След почти два месеца получих призовка от съда и разбрах, че съм подсъдима по гражданско дело. „Аристон-С“ ООД ме съди за неустойка в размер на три месечни заплати. Успяха да докажат, че не съм ходила на работа за времето след като ми казаха да си събирам нещата и ме осъдиха да им платя около 1000 лв. Аз от своя страна не успях да докажа, че ми е било казано, че съм уволнена и трябваше да събера тези пари, както и да поема за моя сметка разходите по делото. Не искам да изпадам в подробности какви проблеми на семейството ми коства цялата тази работа. Наложи се да вземам заеми от приятели и познати, за да платя на Синабови парите. Дано, тези, които кандидатстват за работа в тази фирма, да прочетат това. Иска ми се да предпазя повече хора от перспективата да изпаднат в моята ситуация…“

„Тържеството“ на закона и падението на морала

Моралният въпрос е колко безскрупулен трябва да си, за да осъдиш хора, получаващи близка до минималната заплата, да извадят и да ти платят хилядарка. Но законът си е закон. „ФРОНТАЛНО“ направи проверка в архивите на няколко съдилища. Ето решенията по част от делата, в които „Аристон-С“ ООД осъжда бивши свои работници и служители:

На 17 септември 2009 г. Беленският районен съд произнася присъда по гражданско дело 737/2009 г. Ответницата Е.А.Н, шивачка в „Аристон-С“ ООД, е осъдена да заплати на фирмата, представлявана от Стефка Синабова, като обезщетение сумата от 908,22 лв, деловодни разноски в размер на 50 лв и адвокатски разходи в размер на 150 лв. /виж решението на съда/

На 31 март 2010 г. Русенският районен съд произнася присъда по гражданско дело 7195/2009 г. Ответницата Ю.Ш.Х., работила в „Аристон-С“ ООД на длъжността „шивачка“, е осъдена да заплати на фирмата, представлявана от Стефка Синабова, като обезщетение сумата от 901,62 лв, както и разноски по делото в размер на 200 лв., а също и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /виж решението на съда/

На 23 септември 2010 г. Русенският районен съд произнася присъда по гражданско дело 1247/2010 г. Ответницата Ф.О.С., работила в „Аристон-С“ ООД, е осъдена да заплати на фирмата, представлявана от Стефка Синабова, като обезщетение сумата от 888,00 лв, както и разноски по делото в размер на 355 лв. /виж решението на съда/

На 27 януари 2011 г. Русенският районен съд произнася присъда по гражданско дело 8688/2010 г. Ответницата В.П.К, уволнена от „Аристон-С“ ООД, е осъдена да заплати на фирмата, представлявана от Стефка Синабова, като обезщетение сумата от 1 322.40 лв, деловодни разноски в размер на 52,92 лв и адвокатски разходи в размер на 120 лв. /виж решението на съда/

На 1 март 2011 г. Русенският районен съд произнася присъда по гражданско дело 8687/2010 г. Ответницата А.И.Х, уволнена от „Аристон-С“ ООД, е осъдена да заплати на фирмата, представлявана от Стефка Синабова, като обезщетение сумата от 927.36 лв, деловодни разноски в размер на 55 лв и адвокатски разходи в размер на 120 лв. /виж решението на съда/

На 15 март 2011 г. Русенският районен съд произнася присъда по гражданско дело 8685/2010 г. Ответницата Д.И.А, уволнена от „Аристон-С“ ООД, е осъдена да заплати на фирмата, представлявана от Стефка Синабова, като обезщетение сумата от 909.00 лв,  както и разноски по делото в размер на 233 лв. /виж решението на съда/

На 20 януари 2012 г. Русенският районен съд произнася присъда по гражданско дело 6650/2011 г. Ответницата Г.Я.М., уволнена кроячка с 9-годишен стаж в „Аристон-С“ ООД, е осъдена да заплати на фирмата, представлявана от Стефка Синабова, като обезщетение сумата от 906.90 лв, ведно със законната лихва върху нея, както и още 120 лв деловодни разноски. /виж решението на съда/

На 18 април 2012 г. Русенският районен съд произнася присъда по гражданско дело 7373/2011 г. Ответницата В.Г.П, уволнена шивачка от „Аристон-С“ ООД, е осъдена да заплати на фирмата, представлявана от Стефка Синабова, като обезщетение сумата от 991.86 лв, ведно със законната лихва върху нея, както и още 170 лв деловодни разноски. /виж решението на съда/

На 6 юни 2012 г. Русенският районен съд произнася присъда по гражданско дело 11773/2011 г. Ответницата М.К.И, уволнена шивачка от „Аристон-С“ ООД, е осъдена да заплати на фирмата, представлявана от Стефка Синабова, като обезщетение сумата от 902.34 лв, ведно със законната лихва върху нея, както и още 220 лв деловодни разноски. /виж решението на съда/

На 26 февруари 2013 г. Русенският районен съд произнася присъда по гражданско дело № 9827/2012 г. Ответницата С.А.Н, работила като ръчник в „Аристон-С“ ООД с месечна заплата 330 лв, е осъдена да заплати на бившия си работодател като обезщетение сумата от 989,97 лв, ведно със законната лихва върху нея, както и още 170 лв разноски по делото.  /виж решението на съда/

На 9 април 2013 г. Русенският районен съд произнася присъда по гражданско дело № 9798/2012 г. Ответницата Н.Ш.С е осъдена да заплати на бившия си работодател „Аристон-С“ ООД като обезщетение сумата от 1 035 лв, ведно със законната лихва върху нея, както и още 230 лв разноски по делото.  /виж решението на съда/

От посоченият в делата размер на месечните възнаграждения става ясно за какви мизерни заплати работят шивачките в „Аристон-С“ ООД. Това са 320-350 лв, които се дават за 10-12 часов работен ден, обикновено при 6-дневна работа седмица.

Консултации, направени от „ФРОНТАЛНО“ с юристи, потвърдиха законността на решенията на съдилищата, макар в отделни случаи адвокатите на ответниците да са пропуснали съществени възможности за оспорване на присъдите. Остава въпросът как могат „бизнесмени“-тарикати като семейство Синабови, да бъдат принудени да преосмислят и променят коварните си практики? Кой ще защити правата на работника при липсата на действащи синдикати и работещи държавни институции?

Внимавайте при търсенето на работа

Изглежда единствената възможност за упражняване на натиск върху некоректни работодатели днес е проявата на обществена нетърпимост и бойкотирането на тези самозабравили се феодали от страна на търсещите работа. Публичното говорене за проблемите във фирми като „Аристон-С“ ООД трябва да свети като червена лампичка за собствениците й. Ако искат да останат в този бизнес и да запазят някаква добра репутация, трябва да играят по правилата, да покажат повече уважение и коректно отношение към служителите си. Изглежда, че съдът, Инспекцията по труда и местната власт са на тяхна страна, но те би трябвало да си дават сметка, че от другата страна стоят хора, които в един момент ще бъдат информирани за какво иде реч и ще се откажат да постъпят на работа във въпросната фирма. Впрочем, този момент вече настъпва. Огромното текучество на кадри е следствие не само на ниското заплащане, но и на влошената репутация русенските шменти-капели по отношение на условията на труд.

Ако днес видите обява, че фирма търси 200 или 300 шивачки, трябва да знаете, че  най-вероятно нещо в тази фирма не е наред. Говорете с познати и приятели. Може някой да знае нещо и да ви даде добър съвет. Проверете референциите за бъдещия си работодател в няколкото специализирани сайтове (www.bgrabotodatel.com, slujba.com или www.karieri.bg), за да се ориентирате какво може да очаквате. Бъдете сигурни, че наличието на повече негативни коментари означава, че почти всичко написано в тях е вярно. Същото така може да бъдете сигурни, че наличието на няколко позитивни отзиви сред многото негативни е белег, че първите са писани от собствениците или мениджърите на фирмата, с цел да изгладят лошата си репутация.

Репутацията на лош работодател води „ТОП МЕН/Ричмарт“ към фалита

Новопостроената сграда на „ТОП МЕН“ скоро може да стане собственост на някоя от банките-кредиторки на фирмата, ако бизнесът на Мартин Йорданов замре поради липса на персонал

Типичен пример за поговорката „гъз глава затрива“ е бизнесът на Мартин Йорданов – фирмите „ТОП МЕН“ и „Ричмарт“, които, както „ФРОНТАЛНО“ вече писа, по документи не са негова собственост. Всъщност този шмекер се опитва да замени добилото печална репутация на работодател име „ТОП МЕН“ с новата марка „Ричмарт“. Лошото отношение към работниците и селските номера при спазването на трудовото законодателство са на път да затрият бизнеса му.

Той така и не успя да демонстрира, че се е научил да цени работниците си. Публично се оплаква от липса на работна ръка, но е склонен да търси шивачки от най-далечните бедни краища на страната, вместо от региона, само и само да не повиши заплатите. Неговата философия, че всеки квалифициран кадър може да бъде заменен с нов, който да взема по-ниска заплата, вероятно ще му изиграе лоша шега.

Като резултат от тази политика, „бизнесменът“ Йорданов има новопостроена празна сграда със скъпо оборудване, стотици неработещи машини и отчаяно търси няколкостотин шивачки. Рекламите на фирмата му /вече не е „ТОП МЕН“, а „Ричмарт“/ за новооткрити работни места по първите страници на местната преса, както и широко отразените му публични изяви, зовящи за „нови визии за бизнеса в Русе“, всъщност индикират, че той се е оказал притиснат до стената.

15 години фирмена политика на мизерно заплащане на труда, мачкане на работника и унижения, според свидетели не рядко стигащи до физически контакт, успяха да създадат трайна лоша репутация на фирмата му. Цената, според запознати, Мартин Йорданов предстои да плати скоро. Предприятието му не е в състояние да изпълни поръчките на клиентите си единствено поради липсата на персонал. Проблемите с притока на средства от производство водят „ТОП МЕН“ към неплатежоспособност. Въпрос на време е банките, отпуснали кредити за бизнеса на Мартин Йорданов, да си потърсят парите и да сложат ръка над фирменото му имущество.

Липсата на нископлатена работна ръка, провалените поръчки и свиването на бизнеса по естествен пазарен път ще принудят т.нар. „бизнесмени“ да започнат да ценят адекватно труда на работника и да създават по-добри условия за труд. А ако не са склонни на тези стъпки, рано или късно русенските шменти-капели ще се видят принудени да затворят фирмите си и да излязат от играта.

rusenskite-shmenti-kapeliОще по темата: