Русенски досиета: Агент „Ивайло“ (Иван Кюркчиев)
„Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава е била да легитимира, а когато е било нужно – и да фабрикува легитимността на режима. ДС трудно може да бъде определена като защитник на българската национална сигурност. В най-добрия случай може да бъде описана като пазител на партийната сигурност на Българската комунистическа партия, [към която всички щатни служители на МВР и ДС са подписвали клетвени листове за безпределна преданост]“.
По „Машина за легитимност“ от Момчил Методиев
За миналото несвършено
Много са проблемите от най-новата българска история, свързани с периода 1944-1989 г., които не бяха осветени вече три десетилетия и оставиха българското общество с полуистините и полулъжите, наследени от митологията на тоталитарната държава. И чудно ли е тогава, че българското общество е все така разединено, разкъсвано между сенките на миналото и мъглата на настоящето, и не може да намери верния път към бъдещето си на нормална европейска държава?
Въпросът с „досиетата на ДС” е един от тях. Вече три десетилетия се разсекретяват бавно и полека късчета от драматичната истина за времето, в което са живели нашите дядовци и баби, майки и бащи, в което сме расли и ние. Но нашите деца вече са големи. Дистанцията на времето слага безпощадни поколенчески граници и прави възприемането на обективната истина все по-трудно.
От друга страна, все още има живи участници в една от най-мракобесните системи за „опазване на социалистическата държава” – системата на Държавна сигурност, която без преувеличение изправяше брат срещу брата, син срещу баща, приятели, колеги и съпрузи един срещу друг чрез доносничеството като средство за самосъхранение, за растеж в кариерата, за придобиване на блага и привилегии…
И когато излиза поредната порция „осветени”, но „опоскани” досиета, вече е трудно да бъдем категорични съдници, без да си даваме сметка, че е невъзможно да бъдем обективни, когато не разполагаме с всичко, а само с част от истината за злото. Остава ни единствено да приемем ролята на безпристрастни читатели на някои странички от някои досиета. Вероятно това е била целта на тези, които са имали привилегията да оставят или не свидетелства за тоталитарния режим, в който България живя 45 години.
Все пак, длъжни сме да ги прочетем с уговорката, че полуистините правят пътя ни напред по-дълъг и по-мъчителен. Такъв, какъвто всъщност е днес.
С тези уводни думи „ФРОНТАЛНО“ започва да публикува разсекретените от Комисията по досиетата документи за известни русенски щатни служители и агенти на комунистическата Държавна сигурност. Става дума за хиляди страници архивни материали. Всяко досие само по себе си е уникален частен случай, а съвкупността от всички тези частни случаи показва донякъде, ако не и изцяло, какво всъщност е представлявала машината на тайните служби в комунистическа България.
Нашата отговорност, като медия, да направим първия сериозен прочит на тези страници е огромна и напълно осъзната. Поради това подхождаме към тази задача с максимална обективност, подчинени единствено на главната цел: да отсеем, доколкото е възможно, съществуващите митове и легенди за Държавна сигурност – да ги опровергаем или да ги потвърдим с архивните документи, и да ви представим една достоверна и правдива гледна точка към миналото.
Първият епизод на нашата нова поредица „Русенски досиета“ ще ни срещне с агент „Ивайло“ от зловещото Шесто управление на ДС, известно още като „политическата полиция“ на комунистическия режим.
Преди всичко трябва да отбележим, че през 1990 г. една предполагаемо голяма част от досиетата на Държавна сигурност е унищожена и информацията, която се е съдържала в тях, не подлежи на възстановяване. Такъв е и случаят с работното дело на агент „Ивайло“, което ДС-Русе унищожава чрез изгаряне. Но въпреки това, досието „Ивайло“ съдържа 87 листа, които до голяма степен създават представа за това как е действала машината на Държавна сигурност в последните години преди падането на комунизма.
Човекът зад псевдонима „Ивайло“
Кой е агент „Ивайло“ и какво знаем за него? Човекът зад този псевдоним към днешна дата е директор на Държавната опера в Русе, има частен импресарски бизнес и е местен политик, избран за общински съветник от партия ГЕРБ. Иван Кюркчиев е роден на 8 септември 1958 г. в Бяла черква, община Павликени.
Неговата „захаросана“, и с известни фактологични неточности, история бе разказана от вестник „Бряг“ в кампанията преди местните избори през 2019 г. Историята, базирана изцяло на документите на Държавна сигурност, е съвсем различна.
Прави чест на Иван Кюркчиев, както и на брат му Димитър (самият той следен от ДС и един от обектите в делото „Ивайло“), че изразиха готовност да говорят откровено за онези години и застанаха пред свободната медия на Русе.
И в интерес на обективното представяне на историята, „ФРОНТАЛНО“ се постара да привлече като технически консултант за поредицата „Русенски досиета“ бивш щатен служител на ДС-Русе, чиято анонимност е запазена по негово желание.
От Русе до специализация в Миланската скала
През 1977 г. Иван Кюркчиев завършва с отличен успех Средното музикално училище (дн. Национално училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“) в Русе, специалност „Пеене и дирижиране“ при Маестро Георги Делиганев. Отбива военната си служба като певец в младежкия хор „София“ при ансамбъла на ГУСВ /Главно управление на строителни войски/ в периода 1977-79 г.
През 1979 г. е приет във Вокалния факултет на Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) в София. В изготвена за него през 1982 г. служебна характеристика пише, че „има добри гласови данни и артистично дарование, усвоява системно преподавания материал и работи непрекъснато за усъвършенстване на певческото си майсторство“. Завършва специалност „Оперно и сценично пеене“ при проф. Елена Киселова и проф. Павел Герджиков през 1983 г.
По това време Кюркчиев, благодарение на таланта си, според „официалната му история“ попада под височайшата протекция на тогавашния председател на Комитета по култура (впоследствие и министър на културата в последното комунистическо правителство) и кандидат-член на Политбюро на Централния комитет на БКП Георги Йорданов.
Това се случило, след като Йорданов присъствал на оперно представление с участието на Кюркчиев и бил силно впечатлен от неговото пеене. Именно Йорданов предложил младият талант да бъде изпратен като стипендиант на специализация в Миланската скала и така Кюркчиев се озовал в Италия да учи тънкостите на оперното изкуство.
Кои и как пътуваха на Запад през комунизма?
С цел трупане на популярност и легитимност, комунистическият режим имаше практиката да изпраща на държавни разноски някои даровити младежи на специализации в Западна Европа. А след това, чрез таланта и успеха на тези млади хора, властта популяризираше „предимствата на социалистическия строй“ и успехите на режима.
Както е известно, свободно пътуване на български граждани в чужбина по времето на комунизма не съществува. То е привилегия на малцина избрани и лоялни на режима хора, които получаваха „изходната виза“ – единственият документ, даващ тогава правото на някого да напуска пределите на страната.
Изкушени от живота и възможностите в Западния свят, част от „пуснатите“ с „изходни визи“ избираха да останат там за сметка на връщането в „комунистическия рай“. Такива хора бяха обявявани от режима за „невъзвращенци“, за „изменници на родината“ – престъпление по тогавашния действащ Наказателен кодекс на „Народната република“, предвиждащо дългосрочна ефективна присъда и затвор при евентуално завръщане в България.
Превенцията на „невъзвращенството“ и на „измяната на Родината“ е била една от задачите на органите на Държавна сигурност, която чрез многохилядната си агентура е следяла за случайно изпуснати някъде думи за „бягство на Запад“ и е вземала необходимите мерки намеренията на техния автор да не се осъществят. Такава е и част от историята в досието „Ивайло“.
В „радара“ на Държавна сигурност
Иван Кюркчиев попада в полезрението на Шесто управление на Държавна сигурност през месец май 1986 г. след получен донос от агент „Корели“ – негов съкурсник в певческата школа към Миланската скала. В докладната записка на началника на отделение 02 на Шесто управление на ДС майор Венцислав Стоянов пише дословно:
„По мнението на агент „Корели“ Иван Кюркчиев е авантюристична личност, негативно настроен към нашата страна, превъзнася западния начин на живот, порядките там, условията за „бързо“ печелене на пари и слава, лесно се приспособявал към всякаква обстановка. Макар че, открито не е споделял бъдещите си планове, агентът смята, че Кюркчиев ще търси начин постоянно да се устрои на Запад със семейството си, тъй като не изпитва никаква привързаност към България.“
Въз основа на доноса на агент „Корели“ Държавна сигурност започва да следи и да прилага съответните мерки срещу Иван Кюркчиев, тогавашната му съпруга Даниела и брат му Димитър. По утвърден план от 12 юни 1986 г. стартира проверка за тях в картотеките на ДС и на тогавашната „Народна милиция“. В отдел „Задгранични паспорти“ за тримата са поставени т.нар. „сигнални картони“, което означава, че те не могат повече да напускат България без разрешението на Държавна сигурност.
Още на 9 юни 1986 г. до началника на Окръжното управление на МВР-Русе са изпратени строго секретни телеграми от Шесто управление на Държавна сигурност в София „временно да не се разрешава задгранично пътуване на Иван Кюркчиев на съпругата му Даниела“, докато тече проверката по сигнала за „невъзвращенство“.
Относно Иван Кюркчиев, е поставена задачата на друг агент на ДС под псевдонима „Тони“, очевидно намиращ се по това време също в Италия, при завръщането му в България да се иска информация за бъдещите намерения на Кюркчиев.
Органите на ДС получават картбланш при необходимост и по тяхна преценка да проведат срещу Иван Кюркчиев т.нар. Мероприятие „Пирин“ (следене на лична и служебна кореспонденция) и Мероприятие „Вихрен“ (послушване на домашен и служебен телефон) с цел да придобият допълнителна информация.
И доносите започват да валят…
През юли 1986 г. агент „Тони“ предава на ДС детайлни сведения за съдържанието на негов разговор с Иван Кюркчиев, проведен в Италия два месеца по-рано. От тях става ясно за оформилата се близка приятелска връзка между Кюркчиев и импресариото Алфредо Страда, за бъдещите планове нашият оперен певец да поеме многобройни ангажименти за участия зад граница.
Брат му Димитър Кюркчиев, роден през 1961 г. и тогава студент в Българската държавна консерватория в София, е поставен под наблюдението на двама агенти на ДС – „Марио“ и „Жозеф“, които следят за неговите изказвания и поведение. И доносите потичат…
През юни 1986 г. агент „Марио“ подробно предава на ДС изказвания на Димитър Кюркчиев по отношение на брат му. От тях става ясно, че заминаването на Иван на специализация в Миланската скала е станало след застъпничеството на тогавашния кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура Георги Йорданов. Последният бил възхитен от пеенето на Кюркчиев по време на представлението „Бохеми“ на Сливенската опера през 1983 г.
Освен това, според агента на ДС, съпругата на Иван Кюркчиев била в родствена връзка с жената на Георги Йорданов, което също е помогнало за изпращането на оперния певец на специализация в Италия.
Всъщност, от материалите в досието на Иван Кюркчиев, е видно, че брат му Димитър е попаднал под близкото наблюдение на ДС още през април 1986 г. В донос на агент „Марио“ – негов състудент в Консерваторията в София, са предадени политически изказвания и коментари на Димитър Кюркчиев в тесен приятелски кръг, охарактеризирани като „вражески“ и „антикомунистически“. Това е довело до отварянето на негово лично досие в ДС, а освен агент „Марио“, задача да го следи получава и агент „Жозеф“. Тези двамата в следващите месеци ще следят Димитър Кюркчиев и ще предават на ДС всякакви негови изказвания.
В края на лятото на 1986 г. за семейство Кюркчиеви става ясно, че са поставени под запрещение да пътуват зад граница. Документите на Държавна сигурност свидетелстват, че се е наложило на Иван и Даниела да търсят съдействието на своя покровител Георги Йорданов, с чиято височайша подкрепа да им бъде разрешено да напускат България в посока Западна Европа.
От донос на агент „Иван“, предаден на 7 септември, е видно, че Иван Кюркчиев е посетил канцеларията на началника на отдел „Задгранични паспорти“ на МВР генерал-майор Кирил Нешев. „Генералът му заявил, че имало определени хора, които се занимавали с неговия проблем“. А секретарката на генерала казала на Кюркчиев в прав текст: „Имал си много „приятели“… Досието ти беше малко, а виж сега какво представлява…“ Обещала, че ще се постарае да разбере имената на хората, които са го топили“, предава на ДС агент „Иван“.
Първи контакти с ДС, „брониране“, предаване на сведения
В крайна сметка, вероятно след ходатайство отгоре, Държавна сигурност се съгласява да отмени забраната на Иван Кюркчиев и съпругата му да напускат страната за служебни ангажименти в Западна Европа. В замяна на това обаче, цената, която изглежда, Кюркчиев е трябвало да плати, е била да започне да сътрудничи на тайните служби на комунистическия режим.
На 26 септември 1986 г. е осъществен първият контакт на ДС с Иван Кюркчиев. В докладна записка капитан Балю Драганов от отдел 01 на Шесто управление в София съобщава, че е провел беседа с Кюркчиев във връзка с предстоящата му командировка в Италия и Франция. По време на срещата оперният певец му е споделил плановете си за бъдеща творческа реализация зад граница и двамата са се разбрали да се видят отново след завръщането му в България.
От сведения на агент „Марио“ става ясно, че Иван е споделил на брат си за проведената „беседа“ в ДС. Димитър от своя страна се „похвалил“ с това в частен разговор с „Марио“.
През октомври 1986 г. след преценка на възможностите и на потенциала на Иван Кюркчиев за агентурна работа Шесто управление на ДС решава да го „бронира“. Терминът, използван от служителите на Държавна сигурност, е за лица, които са набелязани за привличането им като агенти и означава, че служителят на ДС, който предлага набелязаният кандидат за вербуване, има пълни права над него. Тоест, никое друго управление или отдел на МВР и ДС не може да предприема каквито и да е действия спрямо „бронирания“ без знанието и съгласието на „брониращия“ го.
Досието на Иван Кюркчиев пристига в Русе
През януари 1987 г. Първи отдел на Шесто управление на ДС в София, който до този момент движи досието на Иван Кюркчиев и разработките по него, решава да изпрати наличните материали по делото в поделението на Държавна сигурност в Русе. Причината за това е, че от ноември 1986 г. Кюркчиев е назначен на щатна работа като артист-солист в Русенската опера. Така органите на ДС в Русе ще могат да продължат по-нататъшното наблюдение и работа с него.
По този начин всички секретни документи за Кюркчиев, изпратени от София, попадат на бюрото на старши лейтенант Красимир Корнажев. Роден през 1957 г., тогава той е 30-годишен и е щатен офицер на Държавна сигурност в Русе, отговарящ пряко за следенето и разработките по линия на художествено-творческата интелигенция в града. Именно Корнажев е човекът, който ще работи лично с Иван Кюркчиев занапред и година по-късно ще го вербува за агент на ДС.
„Ивайло“ започва да „пее“ на ДС-Русе
Първата среща между Корнажев и Кюркчиев е осъществена на 5 март 1987 г. Кандидатът за вербовка /КВ/ „Ивайло“ е помолен от офицера на ДС да им помогне с информация за гостували предния месец в Русе чужденци, с които той е имал пряк контакт.
Става дума за гастрола на русенска сцена на известната американска оперна певица Мадeлин Рене /Madelyn Renee/. По това време тя вече се е установила в Италия, където е сценичен партньор на великия тенор Лучано Павароти. Всъщност, Рене е била ученичка и личен секретар, а както се оказва по-късно, и любовница на Павароти до 1986 г.
Нейният нов съпруг тогава е италианският журналист Андреа Монти, който привлича естествено вниманието на родната Държавна сигурност. Монти влиза в България като турист през аерогара „София“ на 15 февруари 1987 г. и след това се озовава в Русе, където вече е пристигнала съпругата му. ДС обаче научава впоследствие, че „туристът“ Монти всъщност е журналист, пишещ репортажи от различни точки на света за италианската преса.
Днес Андреа Монти, роден през 1955 г., е известен журналист. През 80-те години е бил кореспондент на различни италиански издания в САЩ. В края на 80-те години става първият главен редактор на италианското издание на световноизвестното бизнес списание „Форчън“.
По-късно Монти редактира списание „Панорама“, а от 1997 г. е в големия италиански всекидневник „Кориере дела Сера“. Следва работата му в списания като „Максим“ и „Оги“, а между 2010 и 2020 г. е главен редактор на спортния ежедневник „Газета дело спорт“.
В момента Андреа Монти е директор по комуникациите в организационния комитет за Зимната Олимпиада в Милано през 2026 г. и ръководи пряко медийната кампания и подготовката на пресцентъра за това голямо световно събитие.
Освен Рене и Монти, по това време в Русе е и личният импресарио на Кюркчиев Алфредо Страда. Тримата чужденци се озовават на гости в новия апартамент на семейство Кюркчиеви в жилищен комплекс „Чародейка Юг“ през февруари 1987 г. После правят тур по магазините в Русе, придружавани от Даниела Кюркчиева, и проявяват нескрито любопитство към бита на българите по това време. Фактът, че Монти е италиански журналист, става известен на Държавна сигурност едва след отпътуването му от България благодарение на сведенията, предадени от Иван Кюркчиев.
В резолюция, поставена върху рапорта на Корнажев за проведената първа среща с Кюркчиев, е записано, че „контактите на Монти в Русе трябва да се изследват, да се подготви мероприятие „М-Г“ (на езика на ДС това означава таен обиск или обиски) и да се изясни какви материали за пресата подготвя италианският журналист.“
Впрочем, Кюркчиев е много изчерпателен и дава на ДС доста големи подробности от пребиването на Монти и Рене в Русе. В края на срещата Красимир Корнажев поставя няколко задачи на своя кандидат-агент. Едната е да следи и докладва коментарите в колектива на операта и да подпитва колегите си какво мислят за започналите в СССР и в България процеси по „преустройството“.
Другата гореща тема, интересуваща ДС, е течащият „Възродителен процес“, чиято кулминация предстои. Във връзка с това на Кюркчиев е поставена задачата да се сближи с балетмайстора на Русенската опера Хикмет Мехмедов (по това време, след смяната на имената на българските турци, по паспорт той вече е Христомир Михайлов, както е изписван и по афишите) и да докладва неговите коментари и настроения.
В следваща среща с Корнажев на 23 март 1987 г. Кюркчиев вече предава сведения под агентурния псевдоним „Ивайло“ за проведен разговор на четири очи със солиста на Русенската опера Валентин Пейчинов. Кюркчиев съобщава за силното желание на Пейчинов да отиде на работи на Запад и да осъществи среща със своя чичо от Америка.
Резолюцията върху рапорта за тази среща гласи, че ДС трябва „да организира наблюдението на Пейчинов чрез другия кандидат за агент (не е ясно кой е той – б.а.) и агент „Петко“. В този случай предадените от Кюркчиев данни, както изглежда, са довели до попадането на Валентин Пейчинов под близкото наблюдение на ДС чрез тяхната агентура в операта.
Пак от тази среща е придобита и важна за Държавна сигурност информация относно действията и репертоарната политика на зам.-генералния директор на НДК Пламен Карталов, както и за някои интересни контакти на Кюркчиев със служители на италианското посолство в София, които комунистическите тайни служби биха могли да използват.
Доволен от получената до момента ценна оперативна информация, ръководещият го офицер Красимир Корнажев прави предложение на 29 април 1987 г. за „брониране“ на Иван Кюркчиев за нуждите на русенското поделение на Шесто управление на ДС.
Мотивировката е „повишаване на ефективността на агентурно-оперативната работа в средите на художествено-творческата интелигенция и придобиването на нови, по-широки оперативни позиции“. Кюркчиев е представен като „изключително контактен, интелигентен, с широки връзки сред оперните среди у нас и особено зад граница“.
ДС пуска „Ивайло“ на Запад
Междувременно, Иван Кюркчиев е пуснат за няколко месеца да гастролира зад граница – в Милано, Рим и Верона, Италия, както във Франкфурт, тогавашната Западна Германия.
Следващата му среща с Корнажев е на 14 октомври 1987 г. В нея „Ивайло“ разказва за срещите си с български емигранти в Италия и Германия, както и за един разговор с импресариото Алфредо Страда. От този разговор излизат интересни оперативни данни за изказвания на голямата българска оперна певица Гена Димитрова.
Освен това, Кюркчиев, споделя личните си впечатления за повишената политическа активност в разговорите на русенските творчески кръгове. „Сега хората по-свободно разговаряли за актуалните събития“, се отбелязва в рапорта. „Обгазяването на Русе с хлор било най-щекотливата тема, одобрявал се проведеният митинг (първа свободна демонстрация на 28 септември 1987 г. – б.а.) пред сградата на Окръжния комитет на БКП, както и даването на гласност по проблема“.
Кюркчиев казва на Корнажев още, че е получил писмо от хориста Бончо Яковчев, с молба да го пусне до импресариото, уреждащ предстоящото турне на Русенската опера във Франция, тъй като двамата се познавали. Държавна сигурност поръчва на „Ивайло“ да се запознае със съдържанието на писмото на Яковчев и да ги информира, а докато е в чужбина да не избягва срещите с български емигранти.
Целта, поставена пред Кюркчиев, е да открива по зададените му признаци интересните за ДС лица сред емиграцията и да подготвя условия за продължаване на създадените контакти и тяхното по-нататъшно изследване. Друга задача пред бъдещия агент „Ивайло“ е била да информира ДС за проявите, връзките и настроенията на известните му българи, които са се намирали по това време на специализация в Западна Европа.
Нова среща между Корнажев и Кюркчиев се състои на 24 ноември 1987 г. На нея кандидат-агентът „Ивайло“ съобщава за финансово-битови проблеми на русенката Светла Кръстева, която по това време е специализант в Миланската скала. От разговора с Кюркчиев ДС научава и подробности около предстоящо турне на Русенската опера в Западна Германия.
Както се вижда от резолюцията на документа, органите на Държавна сигурност започват „оперативната подготовка“ по гостуването на нашата опера в чужбина, което е било стандартна практика в онези години.
„Да се вербува за агент на Държавна сигурност“
На 10 юни 1988 г. ДС-Русе приема предложение и план за вербуването на Иван Кюркчиев като агент на Шесто управление по линия на „художествено-творческата интелигенция“. Основните мотиви са нарасналата нужда на Държавна сигурност да следи интелигенцията в условията на започналото преустройство и възможностите, които Кюркчиев има предвид личните си познанства както зад граница, така и у нас. Той е охарактеризиран от офицерите от ДС като „контактен, ерудиран, печелещ лесно приятелства и умеещ да води лесно разговори“.
„След установяването на оперативен контакт с лицето непрекъснато се провеждаше активна възпитателна работа и се изучаваха неговите оперативни възможности за агентурна работа сред интелигенцията. Постепенно възлаганите му поръчения и задачи добиваха по-голяма задълбоченост, сложност и значимост. От кандидата за вербовка са получени 6 писмени сведения с оперативно значима информация, част от която е подадена за ползване на отдел 01 при Шесто управление на ДС“, пише в мотивите за вербуването на Иван Кюркчиев старши лейтенант Красимир Корнажев.
„От досегашното си сътрудничество с ДС кандидатът показа старание, изпълнителност и съсредоточеност при изпълнение на поставените му задачи, демонстрира добра ориентация по съществуващите проблеми. Давал е интересна информация за пребивавалите в Русе чужди граждани Андреа Монти – журналист, Лоренцо Тоци и Алфредо Страда – импресарии, за Христомир Михайлов (Хикмет Мехмедов – б.а.), Валентин Пейчинов, Милен Станев“, пише още Корнажев.
„Нямаме данни за разконспириране на секретните отношения на кандидата с ДС, както и за проявена нечестност. Напротив, неколкократно досега, по време на конспиративните срещи с него кандидатът за вербовка изтъкваше удоволствието да помага според силите и възможностите си на ДС, необходимостта откровено да споделя с оперативния работник редица проблеми, на които се натъква като социална личност и нуждата от съвместното им решаване с ДС“, допълва Корнажев.
Според утвърдения план на 16 юни 1988 г. е извършено фактическото вербуване на агент „Ивайло“. На проведената среща Иван Кюркчиев споделя пред офицерите от ДС впечатления от последната си командировка в София и за това, което се говорело сред тамошните среди на интелигенцията в контекста на започналото „преустройство“.
В рапорта за извършената вербовка е записано, че на предложението да стане агент на Държавна сигурност Кюркчиев е отговорил, че „разбира нещата и приема това наше желание, което било и негово, че според възможностите си ще се старае да оправдае гласуваното му доверие. Сподели, че винаги е уважавал органите на ДС, които сега вече чувствал като помощник и верен ориентир. Считал, че в новите условия на преустройство наистина се явявала нуждата от обективна и правдива информация за протичащите явления и през призмата на това гледище щял да допринесе с помощта си на органите на ДС“.
В качеството си на вербуван агент Иван Кюркчиев е сътрудничил на Държавна сигурност в периода от 16 юни 1988 г. до 31 януари 1991 г., когато е изключен агентурния апарат. Или по-точно, водил се е на отчет повече от година след официалното падане на комунистическия режим на 10 ноември 1989 г.
Както споменахме по-горе, за съжаление работното дело на агент „Ивайло“ е унищожено и няма как да научим подробности за дейността му в периода 1988-1991 г. Все пак на база на запазените листи в досието „Ивайло“ бихме могили да предположим, че Кюркчиев е бил използван от ДС по линиите „художествено-творческа интелигенция“ и т.нар. „западни линии“ (следене на чужденци и намиращи се зад граница наши сънародници).
От предложението за изключване от агентурния апарат е видно, че заради дългите му периоди на пребиваване в чужбина агент „Ивайло“ не е бил много полезен на службите, тъй като срещите им са се осъществявали по веднъж на 6-7 месеца. От мотивите, написани от старши лейтенант Корнажев, личи и известна нотка на разочарование, поради явното нежелание на Кюркчиев да продължи да им „снася“ информация.
„Причина за това е неговата всеотдайност в професията му на оперен солист, доминираща над всичко останало около него, а оттук и неспособността в достатъчна степен да насочва вниманието си към интересуващите ни въпроси“, заключава Корнажев преди да пъхне последния документ в папката и да прошнурова и пронумерова завинаги 87-те страници на досието „Ивайло“ на 1 април 1991 г.
Иван Кюркчиев днес: „Намразих този строй с цялото си същество!“
Неминуемо беше да потърсим за коментар самия Иван Кюркчиев. Въпросът бе за взаимоотношенията му с Държавна сигурност, защото, видно от документите преди вербуването му, може да се каже, че той всъщност е бил и в известен смисъл жертва на машината на тайните служби на комунистическия режим.
„През 80-те години започнах моята голяма оперна кариера. Първите 3-4 години от милицията ме пускаха да излизам навън, даваха ми паспорта без проблем. В един момент обаче, ме спряха без обяснение и така загубих поне 2-3 участия с подписани вече договори в големи оперни театри в чужбина“, обясни пред „ФРОНТАЛНО“ Иван Кюркчиев.
„И тогава се появи Красимир Корнажев от Шесто управление на ДС. Ясно ми каза, че, ако искам да не бъда спиран от МВР и да имам виза за излизане от България, ще трябва да давам сведения къде ходя и с кого се срещам, с кого пея и с кого работя в оперните театри. Така започна тази моя ужасна одисея, която мразех – всеки път, когато тръгвам и се връщам от чужбина да бъда разпитван от Държавна сигурност.“
„Истината е, че тогава аз не знаех и не предполагах, че милицията ме е водила за агент на Държавна сигурност. Винаги на разпитите ми с г-н Корнажев присъстваха по още двама милиционери в стаята за разпити.“
„Георги Йорданов е човекът, който ме изпрати на специализация в Миланската скала. Това се случи след като спасих един спектакъл в Софийската опера. Моят колега беше болен и не можеше да продължи, а аз бях в публиката и ме извикаха да се кача на сцената и да довърша. След спектакъла Георги Йорданов ме извика и ми каза, че съм избран за специализант в Миланската скала. Бях много щастлив. Птичката ми кацна на рамото. Отивах там, където от дете мечтаех да бъда.“
„Когато учих и работих в Италия по това време се срещах с много българи. Нямам идея кои били са агент „Корели“ и агент „Тони“. Не познавах лично генерал Нешев. И не знаех, че имам досие в милицията. Винаги, както тогава, така и сега съм помагал на много българи. Моите съвест и съзнание са чисти. И моята любима партия е Операта.“
„Намразих този строй с цялото си същество и затова бях най-щастливият човек на площада пред „Александър Невски“ на първия митинг на СДС през 1989 г. Моят импресарио Алфредо Страда ми беше като втори баща. И той беше човекът, който ме изваждаше от калта. Сега съм свободен човек и, колкото и да е трудно, в България съм много щастлив.“
„Между другото, моят син сега е на 16 години. Преди няколко дни учителката им е обяснявала как се е живеело по време на социализма, какво е комунизъм и как е имало Държавна сигурност. Погледнала го е в очите и пред всички е казала, че в техния клас има дете, на което баща му е бил от ДС. Коко след това ме попита и аз му разказах за моите перипетии с милицията. И му казах, че е най-щастливото дете, защото живее на свобода.“
Димитър Кюркчиев: „Унищожиха ми живота. Господ да ги съди. Аз им прощавам!“
Димитър Кюркчиев в момента е солист на Държавната опера в Русе, където брат му Иван е директор. „ФРОНТАЛНО“ му предостави да прегледа досието „Ивайло“ и той очевидно остана шокиран от прочетеното. Минали са 35 години от събитията, описани в документите.
„Благодаря Ви, че ми отворихте очите“, започна Димитър Кюркчиев. „Чак сега разбрах защо не ме пуснаха да уча в Миланската скала, където бях приет през 1987 г. Това са дългите, невидими ръце на Държавна сигурност. Сега виждам как са ме следили и подпитвали. А аз наистина по това време исках да избягам в чужбина.“
„От прочетеното вече „разкрих“ двама от тези „агенти“, които са донасяли за мен на ДС. Те бяха тогава мои състуденти в Консерваторията. Единият сега има хотел на първа линия в Слънчев бряг. Комунистически гадове. Унищожиха ми живота, но нека Господ да ги съди. Аз им прощавам!“, заяви пред „ФРОНТАЛНО“ Димитър Кюркчиев.
Вместо заключение
За разлика от други случаи, в този с досието „Ивайло“ ще се въздържим от категорични заключения и изводи. Дали и доколко Иван Кюркчиев е бил „жертва“ или „доносник“ на Държавна сигурност, и по колко от двете, ще оставим на всеки, прочел тези страници, да прецени сам за себе си.
Накрая, нека да помислим заедно над два цитата от книгата на Момчил Методиев и Мария Дерменджиева „Държавна сигурност – предимство по наследство“ (2016 г.):
„В условията на контролирана съдебна система и липсата на какъвто и да било институционален коректив на работата на службите, административният произвол, осъществяван от ДС, придобива ключово значение за разбиране на въздействието на тайните служби върху обществото. Държавна сигурност е навсякъде и никъде. Не съществува принцип, въз основа на който да може да се каже кой, кога и защо попада в полезрението на служителите й.“
„Силата на Държавна сигурност се основава на произволния начин на действие, съчетан с големите й административни правомощия и липсата на какъвто и да било контрол върху тях. Тя избира своите обекти произволно, а след това прилага към тях разнообразни административни мерки. Това става чрез организиране на анонимна „операция“, без разработката въобще да стига до „реализация“. От своя страна обектът в продължение на десетилетия не подозира каква е същинската причина за проблемите му – той може да е наясно за намесата на „невидимата ръка“ на Държавна сигурност, но така и да не допуска причината, поради която е бил застигнат от нея.“
Лица, за които Иван Кюркчиев е предавал сведения на Държавна сигурност в периода 1986-1987 г. според данните, съдържащи се в досието му:
- Андреа Монти – италиански журналист
- Маделин Рене – американска оперна певица, живееща в Италия
- Лоренцо Тоци – италиански импресарио
- Пиетро Паризи – италиански импресарио
- Марио Почи – италиански импресарио
- Алфредо Освалдо Страда – аржентински импресарио, живущ в Италия, роден през 1938 г., обект на оперативно наблюдение от Държавна сигурност за направени в България негативни изказвания за социалната и културната политика на БКП.
- Хикмет Мехмедов – оперативно-интересно лице (ОИЛ), следен от Държавна сигурност, тогава балетмайстор и хореограф в Русенската опера, изписван заради течащия „възродителен процес“ с българското име Христомир Михайлов.
- Валентин Пейчинов – роден в София през 1956 г., тогава оперен певец от Русенска опера, а към 2021 г. е солист на Метрополитен опера – Ню Йорк, САЩ.
- Милен Станев – пианист, корепетитор в Русенска опера.
- Ален Бернар – швейцарски балетмайстор, работил в Русенска опера.
- Стефан Бъчваров – балетист в Русенска опера.
- Пламен Карталов – оперен режисьор, тогава заместник-генерален директор на НДК, член на БКП
- Веселина Иванова – български емигрант в Италия
- Досьо Досев – български емигрант във ФРГ
- Брус Семски – американски импресарио
- Гена Димитрова – оперна певица
- Владимир Попов – руски тенор, емигрант в САЩ
- Бончо Яковчев – хорист, лекар на Русенска опера
- Светла Кръстева – оперна певица, родена в Русе, тогава специализант в Миланската скала
Досието на агент „Ивайло“
В статията по-горе са публикувани само отделни страници от досието „Ивайло“. За достъп до всички документи в разсекретената от Комисията по досиетата папка трябва да изтеглите файла оттук.
(Досие на агент „Ивайло“ от Шесто управление на Държавна сигурност – гр. Русе. Файлът съдържа 102 страници в PDF формат и е в размер 13,6 мегабайта)
Из Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
§ 16. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Данните на щатните и нещатните служители и на секретните сътрудници на органите по чл. 1 не представляват лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.).
§ 17. Документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, както и архивите на местата за лишаване от свобода, специалните архиви на съда, следствието и прокуратурата и архивите на трудововъзпитателните училища, за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. не представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
ОЧАКВАЙТЕ! В следващата част от поредицата „Русенски досиета“ ще ви представим агент „Искренов“. Зад този псевдоним се крие сегашният областен председател на ДПС Дауд Ибрям. За щастие неговото досие, съдържащо 169 страници, не е унищожено и всички материали са запазени и налични.
