Русенски досиета: Агент „Искренов“ (Дауд Ибрям)

Както вече уточнихме в увода на поредицата „Русенски досиета“, прочитът на тези страници от най-близката история на България става с уговорката, че поради унищожаването и прочистването на документите на Държавна сигурност, извършено през 1990 г., няма как да разполагаме с цялата истина, а само с част от нея.

В днешния епизод ще се запознаем с досието „Искренов“, в което, както изглежда, липсват определени важни страници. Или, според нашите подозрения, всъщност става дума за най-малко две досиета на агент „Искренов“, от които до нас достигат само 157 листа от първото такова – това от Трето управление на Държавна сигурност – Военното контраразузнаване /ВКР/.

Съществените липси в досието „Искренов“ са задължителните в тези случаи: предложение за вербуване, рапорт от извършена вербовка и други документи от ръководещия офицер от ДС. В оцелялото предложение за архивиране на делото се посочва, че е имало още собственоръчно подписана декларация за сътрудничество и разписки за изплатени парични суми като награди за добре свършена работа. Всички тези документи липсват в оцелялото досие от ВКР и вероятно са се съдържали в друго досие в местното поделение на Държавна сигурност – Пловдив, за което съществува протокол за унищожаване от 1 февруари 1990 г.

ВКР – политическият орган на БКП в армията

Трето управление на ДС – ВКР е било натоварено да следи за настроения срещу властта на БКП в редиците на тогавашната Българска народна армия. Снимка: Държавна агенция „Архиви“

Трето управление (Военното контраразузнаване) е важна структура в ДС-МВР, имаща неограничени права и пълномощия да обезпечава „държавната безопасност“ в тогавашната Българска народна армия /БНА/. ВКР се е ръководило единствено от решенията на Секретариата на Централния комитет на Българската комунистическа партия, от правителството и от министъра на вътрешните работи.

Личният състав на кадровите служители на ВКР е бил комплектуван само от най-добрите и най-лоялни на режима офицери – членове и кандидат-членове на БКП – „безпределно предани на Партията“. Същите са можели да арестуват военнослужещи, волнонаемни и граждански лица за извършени от тях държавни престъпления срещу „народната република“. Само арестуването на офицери от армията е ставало след формална санкция от прокурор и след вземане на съгласие от министрите на вътрешните работи и на народната отбрана.

Задачите на военното контраразузнаване, определени му от комунистическата партия, са: „да води борба срещу агентурата на капиталистическите разузнавания“, „да не допуска създаването на антинародни групи и организации сред военнослужещите, да ликвидира в зародиш опитите за създаването на такива“, „да пресича всякакво проникване във войсковите части на антинародни елементи и да не допуска въвличането на военнослужещи в тяхната подривна дейност“, „да не допуска измяна на Родината от страна на военнослужещи“ (да предотвратява бягства зад граница на военни), „да води решителна борба срещу всякаква вражеска агитация и пропаганда в БНА“.

Кой е агент „Искренов“?

Дауд Ибрям днес е областен председател на ДПС в Русенско.

Човекът зад псевдонима на агент „Искренов“ от Трето управление на ДС днес е областен председател на ДПС в Русе и общински съветник в местния общински съвет, неуспял кандидат за кмет и депутат в редица кампании през последните години. В момента работи като еколог във фирма „ТМ технолоджи“, собственост на бившия ликвидатор на КТМ Петър Петров.

Иначе, Дауд Ибрям, роден на 3 февруари 1964 г., е сред основателите на партията на Ахмед Доган в Русенско. Бил е кмет от ДПС на родното си село Юделник в периода 1991-1995 г., а след това на два пъти – от 2006 до 2009 г. и от 2013 до 2015 г. е бил директор на РИОСВ-Русе.

Сътрудничеството на Ибрям с органите на Държавна сигурност започва на 14 март 1984 г., когато той е 20-годишен. Практиката на ВКР е била да вербува предимно срочнослужещи войници в армията, чрез които да изгражда своя агентурен апарат. Точно такъв е и случаят с агент „Искренов“.

Досието на Ибрям показва, че той е бил изключително продуктивен доносник на ДС. За по-малко от година и половина до октомври 1985 г., когато е уволнен от казармата, той успява чрез своите доноси да предаде на ВКР сведения за най-малко 61 лица, сочат наличните днес документи в досието му. Не малка част от тези хора, повечето негови набори от поделение 66840, са били подложени на различни видове репресии от органите на Държавна сигурност на база на доносите на „Искренов“.

Ролята на Дауд Ибрям в поделение 66840 на Строителни войски

Всъщност, най-точната роля, която подхожда напълно на дейността на Дауд Ибрям за Трето управление на ДС, е тази на агент-провокатор. Защото той не само е писал доноси за своите бойни другари, но е изпълнявал педантично и е „проявявал творчество в поставените му задачи“ от ръководещия го офицер да провокира изказвания и действия на следените от него лица, с което да ги поставя директно под ударите на репресивната машина на Държавна сигурност.

Поделение 66840 в Русе е било самостоятелен батальон към 13-а строителна механизирана дивизия – Варна на Строителни войски през 80-те години на XX-и век. В този тип войски са били набирани за задължителна наборна служба изключително младежи от турския и циганския етнос. Тогавашният комунистически режим ги е смятал за ненадеждни и нелоялни.

Поради тази причина, за разлика от войниците в другите родове войски, те не са имали достъп до оръжие, като са преминавали съвсем кратка стрелкова подготовка само в началото. След това, до края на двегодишната си служба наборниците от Строителни войски са били използвани като обикновени работници за безплатен тежък физически труд по различни обекти в страната.

Войниците от Строителни войски са използвани за безплатен тежък физически труд по време на наборната си служба. Снимка: Държавна агенция „Архиви“

В контекста на „Възродителния процес“

Един от най-важните етапи в т.нар. „Възродителен процес“ е насилственото преименуване на българските турци, помаци, татари и цигани. От пролетта на 1982 г. до края на 1984 г. са преименувани с български имена около 50 000 души в цялата страна.

Втората вълна на масово преименуване протича само за два месеца от Бъдни вечер на 1984 г. до края на февруари 1985 г., когато са обхванати над 800 000 души. Този процес е съпроводен с най-различни случаи на репресии и на дискриминация над засегнатите малцинства. Това от своя страна води до масови протести в териториите на страната с компактно турско население и довежда до вълна от терористични актове в отговор на асимилационната политика на БКП.

Точно в този период 1984-85 г. е фиксирана и „службата“ на Дауд Ибрям за ВКР-ДС. Вербовката му е извършена от майор Георги Георгиев – заместник-началник на отделение 02 (Плевен) при отдел 05 (Главно управление на Строителни войски /ГУСВ/) към Трето управление на Държавна сигурност. Допълнително проучване на „ФРОНТАЛНО“ установи, че именно в Плевен е била регионалната централа на ВКР, в която е попадал тогавашният Русенски окръг.

Донос след донос

Агент „Искренов“ е привлечен по линия на „турското разузнаване“ на „идейно-политическа основа“. Той е приел с желание вербуването му за агент на ДС и е подписал декларация за сътрудничество. За Ибрям майор Георгиев пише:

Картончето на Дауд Ибрям в Държавна сигурност.

„В работата си като агент редовно се е явявал на насрочените му срещи, с чувство на отговорност е изпълнявал поставените му задачи. Винаги е спазвал секретността, като е проявявал творчество при изпълнение на задачите си. Отношението му към органите на ДС е положително. Награждаван е с парични награди.“

В досието „Искренов“ днес се съдържат 17 доноса (собственоръчно написани от Ибрям сведения и преписи на пишеща машина). Първият от тях е даден още при вербуването му на 14 март 1984 г. и се отнася до „невинни провинения“ на други войници от поделение 66840, като „бягства през оградата“, „употреба на алкохол“ и „игра на комар“. Още с този първи донос „Искренов“ праща в полезрението на комунистическите тайни служби десет от своите другари.

След последвалите нови доноси на Ибрям, ДС започва разработки за „идеологическа диверсия“ срещу редник Георги Ласков (имал братовчедка в Югославия и възхвалявал живота там) и срещу редник Аднян Хюсеинов (имал леля в Турция, казвал, че животът там е по-хубав). От агент „Искренов“ се иска да продължи контактите си с тях и да изясни в „непринудени разговори“ по утвърден сценарий всички подробности, което той прави.

Порно снимки, хубави западни коли, вицове за бай Тошо

Следват доноси срещу редник Беян Чакъров за „нелегално притежание и разпространение на порнографски снимки“, срещу редник Златко Илиев за „нелегално притежание на югославско еротично списание“ и срещу редник Гюрсез Кадиков за „разказване на политически вицове“. Редник Арсений Якимов пък „възхвалявал американците и се изказал негативно за трагичната мисия на алпиниста Христо Проданов“. Агент „Искренов“ не пропуска да докладва и имената на тези, които само са слушали вицовете за бай Тошо и възхвалите за САЩ, а ДС от своя страна не пропуска заведе и тях на отчет.

„Искренов“ работи здраво за документирането на „антипартийни и вражески изказвания“ от редник Кадиков по указанията на водещия офицер от ДС-ВКР. Като истински агент-провокатор Ибрям настоява Кадиков да разкаже политически вицове пред други войници, за да може после чрез свидетелства ДС да изфабрикува доказателствата.

Събраните чрез Ибрям материали за Кадиков ВКР предава на Шесто управление на ДС за по-нататъшна разработка по „идеологическа диверсия“. В същото време с редник Якимов е проведена „профилактична беседа“ с органите на ДС, по време на която той е бил заплашен да спре да прави „възхваляващи изказвания за САЩ пред другите войници“. „Човек трябва да внимава пред кого какво говори“, казва Якимов след „беседата“ според сведенията в нов донос на Ибрям.

Доносите на агент „Искренов“ продължават с редник Лютви Лятифов от 4-ти взвод на поделение 66840. „Лютви въздигал западните марки автомобили и споменал, че и занапред ще превъзхождат съветските. Казал още, че България не внася западни коли, защото внася съветски автомобили, които „не вървели“ пред западните. По такъв начин човек се лишавал от възможността за си купи хубава кола“.

Резултатът от този донос: на Лятифов е заведена сигнална преписка за „идеологическа диверсия“ и към него са закачени и други агенти, освен „Искренов“, за допълнително проучване на неговите възгледи. Името му е заложено в картотеките на Държавна сигурност и на Народната милиция, уточнени са близките му приятелски контакти, проведено е т.нар. Мероприятие „Вихрен“ спрямо Лятифов (подслушване на домашен телефон).

Младежката страст по хубавите леки коли, изиграва лоша шега и на редник Валентин Пасев. Агент „Искренов“ го „изпява“ на Държавна сигурност, твърдейки че Пасев говорил „за всичко това с някаква злоба“. „Съветска работа. Ладата кола ли е? Един Фиат ще я счупи по всички параграфи. Даже не говорим тук за западните коли. Вижте Мерцедеса, Реното, Поршето, Волвото или Аудито, да не казвам още. Заради съветските автомобили у нас не се внасят западни коли, защото СССР не може да продаде автомобилите си на външния пазар. А в България ги вземат, защото няма друго какво“, четем в доноса на „Искренов“.

Какво могат да мислят турците за преименуването им?

На 25 януари 1985 г. в разгара на масовата кампания по преименуването на българските турци агент „Искренов“ отново е в явочната квартира на ДС „Нептун“ за среща с майор Георгиев. Чудно е, наистина, какво различно са очаквали да научат от ВКР за отношението на жертвите към насилственото им преименуване, но настояват Ибрям да следи, да провокира изказвания и да докладва настроенията на другите турци в поделението. Преименуването, по думите на агента, е „породило едно вълнение сред служащия състав“ на поделение 66840. „Явно недоволни от това някои са отправяли най-различни реплики – от шеговити до твърди“.

Чрез своята агентура ВКР е следило какво говорят по между си войниците в своето ежедневие. Снимка: Държавна агенция „Архиви“

„Стана тя, Ниязи влязох, а Стефан излязох. Колкото от магаре стане кон, толкова и от мен ще стане българин“, казал редник Ниязи Галибов. Мустафа Мурадов пък споменал, че сестра му е женена в Турция, и както казал, „и да иска да отиде в Турция – с това име няма да може“, докладва на ВКР агент „Искренов“. Резултат от доноса: редниците Мехмедов, Галибов и Гюргелиев са поставени от ДС като „оперативно интересни лица“ /ОИЛ/ и са „обезпечени“ с физическо и агентурно наблюдение.

В следващ донос агент „Искренов“ „разширява информацията“ за набелязаните от ДС редници в поделение 66840. „Ниязи Галибов бил силно недоволен от станалата промяна в имената и правел различни изказвания. Споменал, че няма така лесно да се даде да му сменят името, но в казармата „къде ще идеш“. Бил се решил да мине границата, но с това българско име за къде съм. И „там“ да отида – какво мога да направя, казал Галибов“.

Сейфетин Чакалов бил силно недоволен от провежданото мероприятие в цялата страна. Сдърпал се с подполковник Цачев, но станал на следващия ден да отиде да му се извини, за да не го вземат „под око“. Турхан Етемов също не бил съгласен с всичко това и споменал, че от турците ще направят българи толкова, колкото българите направиха турци, а присъстващият на разговора Чакалов казал, че „досега българите ни мразеха, но отсега нататък ние ще ги мразим“. Резултатът тук отново е същият: редниците Етемов и Чакалов са заведени като ОИЛ от ДС и им е организирано физическо и агентурно наблюдение.

Междуетнически извращения в казармата

Събитията от „Възродителния процес“ водят и до някои негативни последици, свързани с извращенията в казармата по това време. Те са пряк резултат от наложеното насила у нас етническо противопоставяне чрез политиката на Българската комунистическа партия.

В доминираното от военнослужещи от турския етнос поделение 66840 се случил инцидент в неделя, 25 януари 1985 г., някъде към полунощ. Трима стари войници от турски произход след изпито значително количество алкохол започнали да вдигат заспалите новобранци от български и цигански етнос и започнали да ги бият с убеждението, че именно те са виновни за смяната на имената им. „Били са ги по най-противен начин. Заставяли ги на стоят без да мърдат до леглото си и след това ги удряли с юмруци, докато паднат. После карали новобранците да играят кючеци в спалното помещение на 6-и взвод“, докладва агент „Искренов“.

Отзвук от атентата на гара Буново и предаванията на „Свободна Европа“ в поделение 66840

Седмица след атентата на гара Буново войниците от поделението на Строителни войски в Русе вече го дискутират, а агент „Искренов“ донася за разговорите им в ДС.

Липсата на официална информация за различни инциденти по времето на комунизма е водела до разпространението сред населението на откъслечни сведения за тях, често примесени с „доукрасявания“ от разказващия ги. Тези явления, базирани все пак на реални събития, Държавна сигурност определя като „разпространение на слухове“, подронващи устоите на властта.

Така например, седмица след терористичния акт на гара Буново на 9 март 1985 г. в свой донос агент „Искренов“ съобщава, че редник Михаил Георгиев „разпространявал слухове“ в поделението, че във влака Бургас-София била поставена бомба, но не знаел за последствията.

Същият Георгиев говорил, че „преди известно време в Русе били заколени няколко човека и труповете им били хвърлени в парка. Наскоро също така бил убит и един милиционер, но не знаел със сигурност кога и къде“.

„Турските журналисти не били допуснати в България, турският президент Кенан Еврен също не бил приет на посещение от Тодор Живков, а в арабския свят има силно недоволство във връзка с преименуването на българските турци“, говорел още на всеослушание Георгиев. На уточняващия въпрос от страна на Ибрям, откъде черпи „такава достоверна информация“, той му отговорил, че му я казва един работник на име Невен от Корабния завод, където войниците били пращани на работа.

Друг редник – Стефан Митков, казал на агент „Искренов“, че, „ако не се страхува, ще премине границата като на майтап“, пише още в доноса.

Редник Александър Стефанов пък говорил открито за предаванията на радио „Свободна Европа“. „Споделил, че те са изключително интересни и че се пуска много хубава музика, а в промеждутъка и новини. Той казал, че по „Свободна Европа“ се съобщава с подробности какво, къде и кога е станало, по негово мнение „със страхотна бързина“. Изказал е предположението, че в България радиото има много информатори, които предават веднага съобщенията. Например, това, което ставало в Плевен – казва той – веднага съобщават с какви последствия е завършило и т.н.“

На база на този донос на агент „Искренов“ Държавна сигурност се задейства. Установен е работникът от Цех 01 на Корабостроителницата Невен, от когото редник Георгиев получавал информация убийствата в Русе и за турския президент Еврен. Естествено редниците Георгиев, Митков и Димитров веднага стават ОИЛ и са поставени под наблюдението на ДС.

„Работникът Невен продължава да разпространява новините от радио „Свободна Европа“ във връзка с преименуването. Каза, че редица държави са отказали да търгуват с НРБ, като арабските са престанали да дават нефт. В други страни от Западна Европа, като Белгия и ФРГ, са били проведени демонстрации във връзка с преименуването и пред българските посолства там са се разигравали различни зрелища“, пише в свой донос „Искренов“.

„Невен отбеляза, че декларацията на мюфтиите в НРБ е чиста измислица, за да се успокои „народа“, допълва още в доноса си Ибрям и дава на Държавна сигурност описание на търсеното лице Невен: среден на ръст, с чуплива кестенява коса, с мустаци, мургав, работи в цех 01 на ККК „Иван Димитров“ – Русе.

За редник Митков, по повод на споделеното намерение за извършване на бягство зад граница, ДС разпорежда на командването на поделението и на медицинската служба да ги уведомяват винаги, когато той излиза в отпуск или е изпращан на лечение, за да могат да го следят и да не допуснат бягството му.

За редник Георгиев пък ДС поставя задачата той да бъде „обезпечен с физическо наблюдение и агентура“, за да се установи къде и как слуша предаванията на радио „Свободна Европа“.

Доносникът е доносник навсякъде

Същевременно агент „Искренов“ е изпратен на курс за комсомолски секретари в Плевен. И там той продължава да слухти и да докладва на ДС за проведените срещи и разговори. Засеченото лице е от поделение 64070 във Велико Търново и се казва Здравко Тодоров, жител на село Полковник Таслаково, Силистренско.

„Здравко разказа как не е искал да се преименува и затова подал молба да се срещне с турския консул в Бургас. Срещнал се е с него, но още при излизането си от консулството е бил арестуван и откаран в ареста. Каза, че са го били и са го разпитвали в продължение на двадесетина дни. После го пуснали, но той решил да се срещне отново с консула. И наистина, по неговите думи, се е срещнал пак с консула, но му била отказана всякаква подкрепа“, докладва „Искренов“.

Следващата жертва на Дауд Ибрям е редник Ружин Симеонов. Той казал на всеослушание в поделението, че „в Турция е истинската демокрация – правиш, каквото искаш, ходиш, където пожелаеш, а не е както тука – да те ограничават“. За публикациите в казионния български вестник „Нова светлина“, предназначен и разпространяван сред турския етнос по това време у нас, Симеонов казал, че „по най-долен начин лъжели българските турци за живота в Турция“. В материали на вестника бил описван суровият живот и жестоката съдба на бедните слоеве на населението там, което изобщо не отговаряло на истината.

Агент „Искренов“ в Пловдив с препоръката на ВКР

В края на октомври 1985 г. Дауд Ибрям е уволнен от Сторителни войски заради изтичането на срока на наборната служба. Плановете му са да следва в Аграрния университет в Пловдив в специалност „Агрохимия и растителна защита“. Това е повод агент „Искренов“ да бъде пренасочен за „работа“ към тамошното местно управление на ДС.

Каква дейност и какви доноси е писал Ибрям по време на студентството си под тепетата днес няма как да научим. Податките в делото на агент „Искренов“ от ВКР сочат за наличието на негово второ досие за сътрудничеството му към Държавна сигурност – Пловдив.

Второто досие „Искренов“ е унищожено с протокол от 1 февруари 1990 г. заедно с делата на още 39 други агенти на тайните служби в Пловдив, сочи справка на Областното управление на МВР до началника на Трето управление на ДС от 26 април същата година.

Системата на доносите

Досието „Искренов“ ни дава една много добра представа как е действала системата на доносите в „Народната република“. Как твой близък приятел или колега е бил в състояние да промени живота ти само с едно случайно споменаване на твоето име в донос за Държавна сигурност. Това се вижда отлично при войниците от поделение 66840 – Русе, попаднали по страниците на делото „Искренов“.

На база на доносите ДС е предприемала често без тяхното знание репресивни мерки и действия спрямо „уличените“ в провинение към комунистическия режим в НРБ. Пак на база на доносите, в зависимост от „провинението“, съдбата на жертвата е била определяна не от нейните собствени желания и възможности, а от „дългата, невидима ръка“ на Държавна сигурност. Защото наличието на „оперативни данни“ за твои „противодържавни изказвания и действия“, записвано в картотеките на ДС и на Милицията, е било онази непреодолима и необяснима за теб пречка пред реализирането на собствените ти мечти в „рая на Народната република“.

Предателят на българските турци днес е „защитник на техните права и свободи“

Драмата на българските турци по време на осъществения от комунистическия режим „Възродителния процес“ е потресаваща. По същото време лица, като днешния областен председател на ДПС Дауд Ибрям, са доносничели активно за ДС срещу хора от своя етнос.

Досието „Искренов“ по категоричен начин доказва дейността на агент-провокатор, която Дауд Ибрям е провеждал сред хора от своя собствен турски етнос. На поканата на „ФРОНТАЛНО“ за коментар и отговори на въпроси, свързани със сътрудничество му на Държавна сигурност по време на „Възродителния процес“, Ибрям не се отзова. Нежеланието му да говори за това е разбираемо – при наличието на цял том със собственоръчно написани доноси – какво би могъл да каже.

За ролята на Ибрям в системата за репресии на престъпния комунистически режим се знаеше още от април 2009 г., когато Комисията по досиетата разкри със свое решение неговата принадлежност към Държавна сигурност. Досега никога той не е коментирал тази неофициална част от своята биография. 12 години по-късно „ФРОНТАЛНО“ публикува досието „Искренов“ с надеждата, че така най-накрая бъде повдигната завесата и да бъде осветена в детайли дейността на един днешен политически представител на ДПС в полза на тайните служби на комунистическия режим.

Ибрям не е единственият в партията на Ахмед Доган. Започвайки от самия „почетен председател“ на ДПС и тръгвайки надолу в партийната йерархия, концентрацията на агенти на бившата държавна сигурност е очевидна. Предвид този факт, какви точно „права и свободи“ защитава ДПС е един въпрос, породил множество дискусии в годините назад.

Непроведените у нас по категоричен начин лустрация и декомунизация са причината за тази ирония на съдбата: доносникът „Искренов“ вече повече от 30 години да се изживява в ролята си на „защитник на правата и свободите“ на своите жертви. Докога това ще продължава – зависи изцяло от неговите жертви.

Агент „Искренов“ сред активисти на ДПС от Русе. Сред тях е и депутатът от партията Бюрхан Абазов /крайният вдясно/.

Лица, за които Дауд Ибрям е предавал сведения на Държавна сигурност, според данните, съдържащи се в досието „Искренов“ в периода 1984-85:

(поради течащия по това време т.нар. „Възродителен процес“ е възможно част от хората, посочени в списъка по-долу да фигурират под дадените им от режима „български имена“)

  1. Аднян Хасанов Хюсеинов – роден 1961 г., живущ в село Каран Върбовка, Русенско, редник в поделение 66840 – Русе, оперативно интересно лице /ОИЛ/ за ДС.

  2. Алексей Стефанов Христов – роден 1965 г., живущ в Русе, блок „Варшава“, редник в поделение 66840 – Русе.

  3. Георги Маринов Кирчев – роден 1963 г., живущ в Русе, ул. „Панайот Волов“, редник в поделение 66840 – Русе.

  4. Осман Сандов Мехмедов – роден 1963 г., живущ в Русе, ул. „Дунав“, , редник в поделение 66840 – Русе.

  5. Лютви Хасанов Мутафов – роден 1963 г., живущ в Братово, обл. Търговище, редник в поделение 66840 – Русе.

  6. Ведат Мустафов Исмаилов – роден 1964 г,, живущ в Разград, ул. „Н. Пенев“, редник в поделение 66840 – Русе.

  7. Невзад Даудов Хасанов – роден 1964 г., живущ в Русе, ул. „Табия“, редник в поделение 66840 – Русе.

  8. Ангел Иванов Маринов – роден 1963 г., живущ в село Кацелово, Русенско, редник в поделение 66840 – Русе, преместен в поделение 64070 – Велико Търново.

  9. Ердинч Муртазов Далов – роден 1964 г., живущ в село Водно, Силистренско, редник в поделение 66840 – Русе.

  10. Сюлейман Салиев Хасанов – роден 1964 г., живущ в Сливо поле, Русенско, редник в поделение 66840 – Русе.

  11. Георги Атанасов Ласков – роден 1963 г., живущ във Ветово, Русенско, ефрейтор в поделение 66840 – Русе.

  12. Едгард Бойков Ванчев – роден 1962 г., живущ в София, редник в поделение 66840 – Русе, оперативно интересно лице /ОИЛ/ за ДС.

  13. Беян Бехчетов Чакъров – роден 1964 г., живущ в село Нова Черна, Силистренско, редник в поделение 66840 – Русе.

  14. Кирил Андриянов Йорданов – роден 1963 г., живущ в Русе, редник в поделение 66840 – Русе, оперативно интересно лице /ОИЛ/ за ДС.

  15. Гюрсез Муртазов Кадиков – роден 1964 г., живущ в Кубрат, редник в поделение 66840 – Русе, оперативно интересно лице /ОИЛ/ за ДС.

  16. Алайдън Садъков Мюмюнов – роден 1964 г., живущ в Сливо поле, Русенско, редник в поделение 66840 – Русе.

  17. Арсений Исаев Якимов – роден 1964 г., живущ в Русе, ул. „Витиня“, редник в поделение 66840 – Русе.

  18. Ахмед Мехмедов Гюргелиев – роден 1964 г., живущ в село Рояк, Шуменско, редник в поделение 66840 – Русе.

  19. Бисер Яшков Минчев – роден 1964 г., живущ в село Баниска, Русенско, редник в поделение 66840 – Русе.

  20. Богдан Ботевски – роден 1964 г., живущ в град Толбухин (дн. Добрич), ул. „Армейска“, редник в поделение 66840 – Русе.

  21. Златко Илиев – редник в поделение 66840 – Русе.

  22. Ердинч Хюсеинов Мехмедов – роден 1964 г., живущ в село Овен, Силистренско, младши сержант в поделение 66840 – Русе, оперативно интересно лице /ОИЛ/ за ДС.

  23. Юсмен Явашев – редник в поделение 66840 – Русе.

  24. Северин Захариев – редник в поделение 66840 – Русе.

  25. Евгени Савчев – редник в поделение 66840 – Русе.

  26. Ахмед Мехмедов Гюргелиев – роден 1964 г., живущ Шумен, ул. „Асен Златаров“, редник в поделение 66840 – Русе, оперативно интересно лице /ОИЛ/ за ДС.

  27. Лютви Лятифов Османов – роден 1964 г., живущ в село Китанчево, Разградско, редник в поделение 66840 – Русе.

  28. Димитър Стоянов Банчев – роден 1965 г., живущ в Ново село, Русенско, редник в поделение 66840 – Русе.

  29. Ибрахим Салимов – редник в поделение 66840 – Русе.

  30. Реджеп Изетов Ислямов – роден 1965 г., жител на село Кривица, Разградско, редник в поделение 66840 – Русе.

  31. Гроздан Асенов Алексиев – роден 1966 г., жител на село Китанчево, Разградско, редник в поделение 66840 – Русе.

  32. Ферад Сафетов Алиев – роден 1965 г., жител на село Иван Шишманово, Разградско, редник в поделение 66840 – Русе.

  33. Ахмед Алиев Мехмедов – роден 1965 г., жител на село Долина, Добричко, редник в поделение 66840 – Русе.

  34. Ниязи Галибов Мехмедов – роден 1964 г., жител на село Венец, Шуменско, редник в поделение 66840 – Русе.

  35. Стефан Георгиев Стефанов – роден 1965 г., жител на село Никола Козлево, Шуменско, редник в поделение 66840 – Русе.

  36. Мустафа Ферадов Мурадов – роден 1964 г., жител на село Борисово, Русенско, редник в поделение 66840 – Русе.

  37. Исмаил Басриев Шакиров – роден 1965 г., жител на село Голямо Враново, Русенско, редник в поделение 66840 – Русе.

  38. Сейфетин Хюсеинов Чакалов – роден 1965 г., живущ във Вятово, Русенско, редник в поделение 66840 – Русе, оперативно интересно лице /ОИЛ/ за ДС.

  39. Подполковник Ангел Петров Цачев – роден 1933 г., жител на Русе, ул. „Драган Асенов“, член на БКП, служещ в поделение 66840 – Русе.

  40. Майор Гедиков – служещ в поделение 66840 – Русе.

  41. Турхан Адемов Етемов (Тихомир Андреев Евтимов) – роден 1965 г., жител на село Бъзън, Русенско, редник в поделение 66840 – Русе, оперативно интересно лице /ОИЛ/ за ДС.

  42. Кемал Рюстемов – редник в поделение 66840 – Русе.

  43. Михаил Георгиев Мечкалиев – роден 1965 г., жител на село Тръстеник, Русенско, редник в поделение 66840 – Русе.

  44. Стефан Гецов Митков – роден 1964 г., живущ в село Венец, Шуменско, редник в поделение 66840 – Русе.

  45. Александър Стефанов Димитров – роден 1966 г., живущ в Русе, кв. „Здравец“, редник в поделение 66840 – Русе.

  46. Невен …... – работник в цех 01 на Корабостроителницата в Русе.

  47. Андрей Мартинов Хинов – роден 1966 г., жител на Кубрат, ул. „Албена“,

  48. Северин Левенов Исаев – роден 1964, жител на Сливо поле, Русенско,

  49. Младен Огнянов Михайлов – роден 1964 г., жител на село Бял бряг, Шуменско.

  50. Здравко Димов Тодоров – роден 1965 г., жител на село Полковник Таслаково, Силистренско.

  51. Ружин Филипов Симеонов – роден 1965 г., жител на село Новград, Русенско, редник в поделение 66840 – Русе, оперативно интересно лице /ОИЛ/ за ДС..

  52. Мехмед Кяширов (Милен Кънчев Методиев) – роден 1965 г., жител на село Ботров, Русенско, редник в поделение 66840 – Русе.

  53. Валентин Пасев Георгиев – роден 1965 г., жител на село Кошарна, Русенско, редник в поделение 66840 – Русе.

  54. Филип Жоров Стефанов – роден 1966 г., жител на Исперих, кв. „Запад“, , редник в поделение 66840 – Русе.

  55. Наско Сергеев Маринов – роден 1966 г., жител на село Каменар, Разградско, , редник в поделение 66840 – Русе.

  56. Станимир Нейчев Стоянов – роден 1966 г., жител на село Бенковски, Добричко, , редник в поделение 66840 – Русе.

  57. Иван Атанасов Атанасов – роден 1964 г., жител на Ветово, Русенско, , редник в поделение 66840 – Русе.

  58. Атанас Евров Денчев – роден 1964 г., жител на град Лозница, Разградско, квартал Ловско, улица „Лиляна Димитрова“, редник в поделение 66840 – Русе.

  59. Мариян Събинов Максимов – роден 1964 г., жител на Горна Оряховица, кв. „Мизия“, редник в поделение 66840 – Русе.

  60. Мариян Албертов Джамбазов – роден 1965 г., жител на Русе, редник в поделение 66840 – Русе.

  61. Нестор Асенов Огнянов – роден 1965 г., жител на Сливо поле, Русенско, редник в поделение 66840 – Русе.


Един от многобройните собственоръчно написани от Дауд Ибрям доноси в Държавна сигурност:


Досието на агент „Искренов“

В статията по-горе са публикувани само отделни страници от досието „Искренов“. За достъп до всички документи в разсекретената от Комисията по досиетата папка трябва да изтеглите файла оттук.

(Досие на агент „Искренов“ от Трето управление на Държавна сигурност. Файлът съдържа 169 страници в PDF формат и е в размер 29,7 мегабайта)


Из Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

§ 16. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Данните на щатните и нещатните служители и на секретните сътрудници на органите по чл. 1 не представляват лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.).

§ 17. Документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, както и архивите на местата за лишаване от свобода, специалните архиви на съда, следствието и прокуратурата и архивите на трудововъзпитателните училища, за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. не представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.


ДОСЕГА В ПОРЕДИЦАТА „РУСЕНСКИ ДОСИЕТА“: