Адвокати: Референдумът в Русе е извън закона
-
Адвокатите Петър Николов и Анатоли Казаков предупредиха, че въпросите за референдума за чиста околна среда в Русе не са издържани юридически и могат да бъдат атакувани успешно в съда от администрацията
-
Говорителят на Инициативния комитет за провеждането на референдум Бойко Никифоров категорично отрече незаконосъобразността на поставените в допитването въпроси
На 25 октомври в Русе стартира събирането на подписи за местен референдум за чиста околна среда. Организаторите от 7-членен Инициативен комитет имат нелеката задача да съберат минимум 14 500 валидни подписа в следващите три месеца, за да бъде свикано допитването. Тяхната амбиция е събраните подписи да са поне 18 000, за да може, след отпадането на невалидни подписи, пак да остане необходимият брой за свикването на референдум.
Самата организация започна преди повече от два месеца с кампания, в която бяха привлечени, по думите на инициаторите, повече от 3 000 доброволци, които да се включат в каузата и да събират подписи от гражданите на Община Русе. Въпросите за референдума обаче, бяха обявени публично едва два дни преди началото на кампанията по събиране на подписи /виж видеото/. Това се случи на нарочна пресконференция, свикана от Инициативния комитет.
Днес представихме пред журналисти, въпросите на Референдум за чиста околна среда в община Русе, очакванията и как върви организацията. Благодарим на тези, които ни отразиха. Това е запис от пресконференцията. Откриването на подписката ще бъде на 25 октомври 18:00 пред срадата на община Русе. Заповядайте – да се подпишете и вземете бланки за събиране на подписи. Напълно безплатно е 🙂
Posted by Бойко Никифоров on Tuesday, October 23, 2018
Ето за какво предлагат инициаторите да бъде свикано допитването, така както е публикувано на уебсайта на гражданско движение „Бъдеще за Русе“:
-
Забранява се, експлоатацията и строителството на инсталации, които отделят в атмосферата емисии на вредни вещества, прах или миризми.
-
Забранява се горенето на отпадъци и извличане на вторични суровини чрез изгаряне.
-
Забранява се строене и ремонт на улици, тротоари, алеи и детски площадки с материали, които при температура 60 градуса по целзий отделят вредни вещества.
-
Горните изисквания са задължителни за всички инвестиционни проекти, за издаване на разрешителни за строеж и АКТ 16 за инсталациите.
-
Община Русе създава и води публичен регистър на всички отделяни вредни вещества и миризми на територията на община Русе, съдържащ: вид инсталации, количества вредни вещества и местонахождение.
-
Община Русе създава и поддържа станция за денонощен мониторинг на всички регистрирани инсталации. Данните се събират непосредствено във всички комини, вентилации, врати прозорци и капаци, на помещенията, в които се намират инсталациите. Включването на всички регистрирани инсталации е задължително условие за строежа им и издаване на АКТ 16. Резултатите са достъпни публично и в реално време на сайта на общината.
-
Забранява се резитбата на здрави дървета и на клони от здрави дървета, без изричното съгласие на най-близо живущите до тях.
ВЪПРОС 2: Искате ли, около производствените и индустриални зони да бъде изграден зелен пояс от многогодишна растителност?
ВЪПРОС 3: Искате ли, дейностите: озеленяване и поддържане на зелените площи; почистване на обществените места; сметосъбиране; сметоизвозване; ремонт, реконструкция и строителство на общинска собственост, да се извършват само от община Русе, без възлагане на други изпълнители?
ВЪПРОС 4: Искате ли, пречистването на питейната вода в община Русе, да се извършва по метод, изключващ ползването на хлор и хлорни съединения?
„ФРОНТАЛНО“ винаги е бил на страната на каузата за чист въздух в Русе. Първите ни разследвания по темата са още от създаването на сайта през 2014 г., а всички публикации за екологичните проблеми на града, писани от нас през годините, могат да бъдат намерени в специална секция. Бихме застанали категорично и зад евентуален екореферендум, но след прочитането на въпросите останахме, меко казано, озадачени.
Въпросите са структурирани и написани така, че не би представлявало проблем да бъдат атакувани успешно в съда от администрацията. Другият смущаващ момент е, че въпросите бяха обявени публично буквално два дни преди започването на самата подписка. Тоест, без време за обществен дебат по тях – съответно и без техническо време за евентуална корекция на въпросите в резултат на широка публична дискусия с участието на експерти.
По думите на Бойко Никифоров, говорител на Инициативния комитет за провеждането на местния референдум, първоначалното обсъждане на въпросите е минало в много тесен формат – едва 12 души, като липсва публична информация, каква е била експертизата на тези хора по отношение както на екологията, така и на правото. Факт е, и че нито един от привлечените за каузата 3 000 доброволци (броят им е според организаторите), не е бил наясно с въпросите за референдума преди официалното им обявяване два дни преди началото на подписката. Тоест, тези доброволци са се съгласили да събират подписи за каузата за чист въздух в Русе, без да са знаели въпросите, по които ще бъде проведено допитването.
И, за да не бъдем голословни в изложените притеснения по формулираните въпроси за референдума, „ФРОНТАЛНО“ потърси експертното мнение на двама юристи, известни със своя обществен ангажимент по различни социални каузи – адв. Петър Николов и адв. Анатоли Казаков. Те се обединиха около мнението, че с така зададените въпроси, дори при евентуален успех на референдума, решенията му ще бъдат оставени от съда без последствие като недопустими. Тоест, като противоречащи на действащото законодателство.
„Въпросите за референдума не са издържани юридически. Абсурдно е, те да започват с: „Искате ли…“ Местен референдум се произвежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството. Ако мога да обобщя, местният референдум взема решения вместо Общинския съвет, ако те са в правомощията му. Т.е., референдумът не може да задължи Общинския съвет или кмета, а взема решения вместо тях. Поставените в русенския рефендум въпроси предполагат те да бъдат решени с наредби, но референдумът не може да издава наредби или да взема решения за издаването наредби от Общинския съвет. Той се свиква и взема решение по определен, конкретен въпрос, какъвто липсва в посочените от Инициативния комитет в Русе. Мога да Ви дам пример с варненското село Чернево. Там фирма „Солвей Соди“ искаше да прави депо за отпадъци върху терен, от който отпадъчните води щяха да се отичат в питейната вода на Варна. В този случай трябваше да се вземе решение от местната администрация. Но се свика местен референдум и той взе решението вместо администрацията. По този начин хората спряха изграждането на депото. Прегледах обстойно въпросите за референдума в Русе и съм на мнение, че от юридическа гледна точка нито един от тях няма да издържи в съда и поради това съдът няма да допусне провеждането на референдума.“
Петър Николов
адвокат
Освен адвокат, Анатоли Казаков е и „зелен“ активист, който води дела с екологична тематика в съда, защитавайки интересите на обществото от името на неговата партия „Зелените“ и различни граждански сдружения. Съдебните казуси са все свързани с чистата околна среда и дейността на различните й замърсители. Поради богатата му практика в тази сфера, нямаме съмнения в експертизата на адвокат Казаков по отношение на българското екологично законодателство.
„Първата спънка ще бъде това, че въпросите са сложни, неясни и водят до объркване. В закона пише изрично, че въпросите трябва да са кратки, ясни и точни и да предполагат отговор само с „да“ или с „не“. Освен това, тези подточки на първия въпрос засягат материя, която е вече е уредена със закони и не може да се преповтаря, при все че тези закони в момента могат и да не се спазват в някои отношения. Единствено въпросите, касаещи местна компетентност могат да бъдат решавани с местен референдум. В този смисъл, за мен само в третия въпрос има резон да бъде поставен на референдум, защото посочените дейности са в компетенцията на Общината. Дори да бъдат събрани определените от Инициативния комитет 18 000 подписа, Общинският съвет ще отхвърли искането по изложените по-горе причини. Вероятно, ще последва обжалване и ще се стигне до съдебно дело, при което, както по всичко личи, решението на Общинския съвет ще бъде потвърдено и референдум няма да има.“
Анатоли Казаков
адвокат
„ФРОНТАЛНО“ потърси и говорителя на Инициативния комитет за свикване на местен референдум за чиста околна среда в Русе Бойко Никифоров, като му предостави в аванс мненията на двамата адвокати за коментар от негова страна. Ето какво написа той:
„Идеята за референдум се роди спонтанно. Събрахме се в градинката пред библиотеката и го решихме. Няколко дни след това го обявихме на медиите. На 20 август бе създадена организационна група във Фейсбук “Референдум за чиста околна среда в Русе” и поканихме всички, които искат да участват в организацията да станат нейни членове. Приехме само хора, които лично подадоха заявка. Днес групата има 228 човека. Не сме отказали на никого. На 6 октомври бе проведена първата среща, на групата. Всичките, тогава 210 човека, бяха уведомени лично. Имаше направено публично събитие. Разпространено бе в най-големите русенски групи. Дойдоха 12 човека. Това бе първото обсъждане въпросите. Седмица след това направихме второ обсъждане и решихме кои да бъдат. Който е искал – да е дошъл, да обсъжда въпросите. Никого не сме спрели, но и на никого няма да се молим. Ако носи идеята в сърцето – сам ще дойде. След това имахме консултации с няколко юристи, които не са от Русе, но са работили по екологични проблеми. С тях уточнихме точния текст на въпросите. Според всички, въпросите са зададени перфектно. И дума не може да става за незаконосъобразност. Ако нещо се случи, ще бъде плод на купени общински съветници и съдии.“
Бойко Никифоров
говорител на Инициативния комитет за референдума
Общественият ентусиазъм, доколкото го има, за свикването на референдум за чиста околна среда в Русе е разбираем. Всеки иска да диша чист въздух. Само че, допитването, за което в момента тече събирането на подписи, не е за правото на всеки да живее в чиста околна среда, а е по конкретно зададени въпроси. Доколко горещите привърженици на референдума имат необходимата правна култура, за да разберат същността и законосъобразността на зададените въпроси и съответно да бъдат убедени, че с тях ще бъдат решени истинските екологични проблеми на града, е спорен въпрос.
А въпросът е спорен, защото въпреки усилията им, организаторите от Инициативния комитет не успяха да проведат широка обществена дискусия с участието на компетентни юристи и еколози преди началото на кампанията. Не успяха и да привлекат такива експерти за каузата на референдума. Твърденията на Бойко Никифоров, че въпросите за референдума са били консултирани и одобрени от неназовани от него юристи, не кореспондират с мненията на двамата адвокати, които „ФРОНТАЛНО“ покани да застанат с лицата си и да коментират темата.
Не можем да си представим, че подписващите се сега в подписката и впоследствие гласуващи на референдума граждани на Община Русе ще бъдат убедени в това, за което гласуват, без провеждането на обществена дискусия с участието на експерти. „Искате ли да бъдат затворени почти всички предприятия в Общината?“ – това е истинският смисъл на първия въпрос, защото при всички производства се отделят някакви вредни вещества, прах или миризми. Само от тази неясна формулировка би отпаднал целият първи въпрос.
Във втория въпрос идеята за залесяване около производствените зони е прекрасна, но как технически ще се извърши тази дейност, ако терените около тези зони или части от тях са частна собственост? Как едно положително решение на референдума по този въпрос би билo приведенo в практическо изпълнение спрямо действащото законодателство?
В третия въпрос се иска Общината да извършва сама озеленяване, сметосъбиране, ремонт, поддръжка и прочие комунални дейности, вместо да делегира извършването им на частни фирми. Истинският смисъл на този въпрос е: „Вярвате ли, че Община Русе има необходимия административен капацитет сама да извършва тези дейности и да го прави по-добре от частните фирми?“ Впрочем, тук въпросът е по-скоро за икономическата ефективност и за текущия контрол по извършването на тези комунални дейности. В този смисъл, няма значение кой – самата Община или частна фирма – ще извършва тези дейности. Реалните проблеми са по-скоро по отношение на ефективния (или липсващ) контрол и в постигането на ниска цена при високо качество на извършваните дейности.
Водоснабдяването на Русе се извършва от „Водоснабдяване и Канализация Русе“ ООД, а не от самата Община Русе. Мажоритарен собственик на дружеството е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а минотарни собственици са всички общини на територията на Област Русе – общо осем на брой – Борово, Бяла, Ветово, Две могили, Иваново, Русе, Сливо поле и Ценово. Питате ли се вече, как един местен референдум ще каже на една фирма, в която Община Русе има малко над 30% дялово участие, да пречиства водата по начин, изключващ определени технологии?
Въобще, анализът на въпросите в референдума, би следвало да има и своята политическа страна. Да, правото на живот в чиста околна среда не e нито дясно, нито ляво. В така поставените въпроси обаче, прозират много ясно определени леви, да не кажем даже – крайно леви решения. Тези решения се състоят в погазването на частната собственост и на частната инициатива, в „одържавяването“ на определени публични дейности за постигането на определени цели, от които е много спорно дали ефектът би бил положителен или отрицателен за обществото.
В отговорът на въпроса, доколко общината/държавата е добър стопанин и би контролирала сама себе си в осъществяването на тези дейности, е и делението по оста ляво-дясно. В този случай десните политики биха били в полза на частната инициатива и в защита на частната собственост при спазването на законността и осъществяването на твърд контрол върху дейността на различните фирми – били те частни или държавни/общински, имащи отношение към казуса с чистата околна среда в Русе.
Сега, когато събирането на подписи за провеждането на референдума вече е в ход, е късно за дискусия с участието на експерти. Публичното обявяване на самите въпроси броени часове преди началото на кампанията просто не остави време за провеждането на такава дискусия, в която да се роди нещо смислено и да бъдат категорично отхвърлени абсурдните постановки в така поставените въпроси. Защо Бойко Никифоров и хората от Инициативния комитет постъпиха така, не е ясно. Дали от некомпетентност или от други подбуди, организаторите на референдума в крайна сметка вървят към компрометиране на самата кауза за чист въздух в Русе. Защото крайният резултат от проваления референдум ще бъде именно такъв.
Какво трябва да знаем за местния референдум?
Чрез местния референдум гражданите пряко, суверенно и окончателно решават с гласуване въпроси от компетентността на общинските съвети. Референдумът е форма на действително пряко народовластие, при което населението чрез своя вот приема властнически актове, които имат директен правен ефект. Какво казва законът:
Раздел III.
Местен референдум
Предмет
Чл. 26. (1) Местен референдум се произвежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството.
(2) Чрез местен референдум не могат да се решават въпроси:
1. на общинския бюджет;
2. относно размера на местните данъци и такси;
3. на правилата на вътрешната организация и дейност на общинския съвет.
(3) При произвеждането на местен референдум може да се гласува по един или по няколко въпроса.
(4) Решението, прието с местен референдум, не подлежи на последващо одобрение от общинския съвет. Той приема акт, когато това е необходимо за неговото изпълнение.
Предложение за произвеждане на местен референдум
Чл. 27. (1) Местен референдум се произвежда по предложение на:
1. поне една пета от общинските съветници, но не по-малко от трима общински съветници;
2. кмета на общината, съответно кмета на кметството или района;
3. инициативен комитет с подписите на не по-малко от една двадесета от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район или кметство към момента на вписване на предложението в регистъра.
(2) Общинският съвет приема решение за произвеждане на местен референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от една десета от гражданите с избирателни права в съответната община, район или кметство, и не противоречи на ограничението по чл. 26, ал. 2.
(3) Ако в срок до един месец след обявяване на решение на общинския съвет инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от една десета от гражданите с избирателни права на съответната община, поиска да се произведе референдум за одобряване на решението, кметът на общината определя датата на референдума, който трябва да се произведе в срок до два месеца от постъпване на искането.
(4) Предложението се адресира до председателя на общинския съвет, който в тридневен срок от постъпването му е длъжен да уведоми общинските съветници и кмета на общината за него.
(5) Председателят на общинския съвет организира създаването на публичен регистър, в който се завеждат предложенията за произвеждане на местен референдум.
(6) В предложението за местен референдум се включват един или няколко въпроса, на които гласоподавателите отговарят с „да“ или „не“. Въпросите се изписват на общоупотребим български език, кратко, точно и ясно.
Инициатива за произвеждане на местен референдум чрез подписка
Чл. 28. (1) Инициативата за произвеждане на местен референдум по чл. 27, ал. 1, т. 3 се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани с избирателни права, състоящ се от трима до 7 членове, включително председател.
(2) Инициативният комитет по ал. 1 организира подписката, като:
1. подготвя бланките, върху които се събират подписите;
2. след съгласуване с кмета на общината определя общодостъпни места, където ще се събират подписите;
3. уведомява писмено председателя на общинския съвет и кмета на общината за започването на подписката и за поставения за гласуване на референдума въпрос;
4. комплектова необходимите документи и внася подписката в общинския съвет.
(3) Бланката, на която се събират подписите, съдържа на всяка страница искането с въпроса или въпросите за референдума. Всяка бланка е с пореден номер.
(4) Гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката:
1. трите си имена;
2. ЕГН;
3. постоянния адрес;
4. подпис.
(5) На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за референдума. В графа „забележки“ се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.
(6) Всеки гражданин с постоянен адрес на територията на съответната община, район или населено място може да положи подписа си еднократно в подписката, организирана по реда на този закон.
(7) Подписката на инициативния комитет на гражданите съдържа:
1. предложението за произвеждане на референдум с формулиране на въпроса за гласуване, трите имена, ЕГН, постоянния адрес и подписите на членовете на инициативния комитет и адрес за контакт с инициативния комитет;
2. мотивите на предложението;
3. бланките със събраните подписи на граждани.
(8) Ако в срок до три месеца от уведомяването на общинския съвет подписката не бъде внесена в него, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на общинския съвет.
(9) Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде започната не по-рано от 6 месеца от прекратяване на процедурата по ал. 8 или от една година от решението на общинския съвет, с което отхвърля предложението.
Внасяне на подписката
Чл. 29. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) Подписката се внася в общинския съвет от инициативния комитет и се вписва в публичния регистър по чл. 27, ал. 5. Подписката се внася и в структуриран електронен вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в последователността, в която са вписани в подписката.
(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Председателят на общинския съвет изпраща подписката в структуриран електронен вид на териториалното звено на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което извършва незабавно служебна проверка. Когато се установи наличието на необходимия брой подписи, изискуеми по чл. 27, ал. 1, т. 3 или ал. 2, проверката се преустановява и се изготвя протокол, който се изпраща на председателя на общинския съвет.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) В случаи на установени нередности в подписката председателят на общинския съвет уведомява инициативния комитет и определя едномесечен срок за тяхното отстраняване.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Общинският съвет обсъжда подписката, когато тя отговаря на изискванията по ал. 1 и 3 и по чл. 27 и 28.
Решение за произвеждане на местен референдум
Чл. 30. (1) В срок до три дни от постъпването на подписката председателят на общинския съвет уведомява за нея общинските съветници, определя водеща комисия за нейното обсъждане и насрочва заседание на общинския съвет в срок до един месец от постъпването и.
(2) Постоянните комисии и кметът са длъжни да обсъдят предложението и да представят становищата си не по-късно от три дни преди заседанието на общинския съвет. Те представят на председателя на общинския съвет проект за решение.
(3) Проектът за решение одобрява предложението за произвеждане на референдум с въпроса или въпросите, по които трябва да се проведе гласуването, или мотивирано отхвърля предложението.
(4) Общинският съвет определя дата за произвеждане на референдума не по-рано от 45 дни и не по-късно от 60 дни от решението за референдума.
(5) Общинският съвет определя датата за гласуването в един почивен ден. При постъпване на няколко предложения общинският съвет определя обща дата за произвеждането на местен референдум.
(6) С решението на общинския съвет по ал. 3 се утвърждават и образците от книжата за референдума.
Отхвърляне на предложението за произвеждане на местен референдум
Чл. 31. (1) Общинският съвет може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението за произвеждане на местен референдум въпрос или въпроси, както и тяхната поредност. Ако общинският съвет установи, че въпросът е незаконосъобразен, с мотивирано решение отказва произвеждането на местен референдум.
(2) Общинският съвет може с мотивирано решение да не приеме предложението за произвеждане на референдум, с изключение на случаите по чл. 27, ал. 2, при условие че са налице изискванията на чл. 26, ал. 2.
Обжалване на отказа за произвеждане на местен референдум
Чл. 32. (1) Решението на общинския съвет, с което се произнася по искането за произвеждане на местен референдум, може да се обжалва от лицата по чл. 27, ал. 1, 2 и 3 или от съответния областен управител пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяване на решението. Административният съд разглежда жалбата в тричленен състав. Решението на съда е окончателно.
(2) В случай че административният съд постанови решение, с което отменя отказа за произвеждане на референдум, общинският съвет е длъжен да насрочи референдума в предвидените по чл. 30, ал. 4 срокове, които текат от обявяване на решението на съда.
(3) Ако в случаите по ал. 2 или по чл. 27, ал. 2 и 3 общинският съвет не приеме решение за насрочване на референдум, инициативният комитет има право да поиска от областния управител да насрочи референдум.
(4) В случаите по ал. 3 областният управител изисква подписката от председателя на общинския съвет, който трябва да я изпрати в тридневен срок от получаване на искането.
Организация и финансиране на референдума
Чл. 33. (1) В решението си за произвеждане на местен референдум общинският съвет одобрява разходите за организирането и финансирането от общинския бюджет за тази цел.
(2) Кметът и общинската администрация осъществяват организационно-техническата подготовка на местния референдум.
Информационна кампания
Чл. 34. (1) Информационната кампания започва 30 дни преди датата на произвеждане на референдума и приключва 24 часа преди него.
(2) Кметът организира отпечатването на информационен лист, който съдържа:
1. формулировката на въпроса;
2. кратка информация за мотивите на референдума въз основа на предложението на инициативния комитет;
3. информация за времето, мястото и реда за произвеждане на референдума.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Откриването на кампанията започва с предоставяне на информационния лист по ал. 2, включително чрез средствата за масова информация и чрез разпространяване на обществено достъпни места. Всеки гражданин има право да получи информация за различните позиции по въпроса на референдума. В подкрепа на въпроса или въпросите на референдума и на алтернативната позиция могат да се регистрират партии, коалиции и инициативни комитети. Общините предоставят безвъзмездно на инициативния комитет и на застъпници на алтернативната позиция подходящи помещения за провеждане на обсъждания и други прояви по въпроса или въпросите на референдума.
Правомощия на кмета
Чл. 35. Кметът на общината, района или кметството:
1. осигурява отпечатването на бюлетините и образците за протоколи;
2. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) осигурява снабдяването на секционните комисии с пликове, кутии, бюлетини, протоколи и кабини за тайно гласуване;
3. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) изпълнява всички други правомощия, предвидени в Изборния кодекс.
Бюлетини за гласуването
Чл. 36. (1) Бюлетините за произвеждане на референдума са бели.
(2) Всяка бюлетина съдържа:
1. надпис „Местен референдум“ и наименованието на общината, района или кметството, в които се произвежда;
2. въпроса или въпросите, на които гласоподавателите трябва да отговорят, срещу които има две оградени полета и думите „да“ и „не“, изписани с еднакъв едър шрифт.
(3) Ако референдумът се произвежда по повече от един въпрос, всички въпроси се изписват в общата бюлетина според поредността в решението на общинския съвет. Въпросите се отделят един от друг с празен ред и плътна черна хоризонтална линия и срещу всеки въпрос хоризонтално са поставени оградените полета с надписи „да“ и „не“ в тях.
Гласуване
Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) Гласоподавателят гласува, като отбелязва квадратчето с избрания от него отговор „да“ или „не“, поставя бюлетината в плика, излиза от кабината и го пуска в избирателната кутия.
(2) В случаите, в които референдумът се произвежда с повече от един въпрос, гласоподавателят не е длъжен да отговори на всички въпроси.
Недействителност на бюлетината
Чл. 38. (1) Бюлетината е недействителна, когато:
1. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) е намерена в кутията без плик;
2. не е по образец;
3. е зачертана изцяло;
4. не е зачертан отговор или са зачертани и двата отговора на един въпрос.
(2) Зацапвания, механични и други повреди не правят бюлетината недействителна, ако може да се установи по недвусмислен начин волята на гласоподавателя.
Отчитане на резултатите от гласуването
Чл. 39. (1) След приключване на гласуването секционната комисия отчита резултатите и съставя протокол, в който се посочват:
1. наименованието на общината, района или кметството;
2. номерът на избирателната секция;
3. часът на започване и часът на завършване на гласуването;
4. броят на гласоподавателите по избирателния списък;
5. броят на гласувалите според подписите в избирателния списък;
6. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) броят на гласувалите според намерените в кутията бюлетини;
7. броят на действителните бюлетини с отговор „да“;
8. броят на действителните бюлетини с отговор „не“;
9. броят на недействителните бюлетини;
10. подадените заявления и жалби и взетите по тях решения.
(2) В случаите на гласували по повече от един въпрос за всеки въпрос се отбелязва броят на действителните бюлетини по ал. 1, т. 7 и 8.
(3) Протоколът се съставя в два екземпляра, от които единият се изпраща на общинската, съответно районната избирателна комисия, а вторият заедно с всички изборни материали – на кмета на общината.
(4) Секционната комисия отчита резултатите от гласуването пред общинската избирателна комисия в срок до 24 часа след приключване на гласуването.
Протокол на общинската комисия
Чл. 40. (1) Общинската комисия за референдумите въз основа на протоколите от секционните избирателни комисии обобщава данните за общината, съответно района или кметството и ги отразява в протокол, в който се посочват наименованието на общината, района или кметството и броят на:
1. секционните избирателни комисии;
2. секционните избирателни комисии, представили протоколи;
3. гражданите с избирателни права в общината, района или кметството според избирателния списък;
4. гласувалите според подписите в избирателния списък;
5. действителните бюлетини;
6. недействителните бюлетини;
7. подадените заявления жалби и взетите по тях решения.
(2) Протоколът на общинската комисия за референдумите се съставя в два екземпляра, от които единият заедно с всички материали по референдума се предава в общинския съвет, а вторият се изпраща на областния управител.
(3) Общинската комисия отчита резултатите от гласуването пред Централната комисия за местните референдуми в срок до 48 часа от предаването на последния секционен протокол.
Обявяване на резултатите от референдума
Чл. 41. (1) Общинската комисия за референдумите обобщава данните от произведения референдум и обявява резултатите от гласуването.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в него са участвали не по-малко от 40 на сто от гражданите с избирателни права в съответната община и с „да“ са отговорили повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
(3) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Когато референдумът е произведен едновременно с общи избори за общински съветници и кметове, предложението, предмет на референдума, е прието, ако с „да“ са отговорили повече от половината от подадените действителни гласове в съответната община в изборите за общински съветници.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, местен референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от една година от датата на произвеждането му.
Оспорване на резултатите от референдума
Чл. 42. (1) Законността на резултатите от местен референдум може да се оспори от лицата по чл. 27, ал. 1, 2 и 3 или от съответния областен управител в 7-дневен срок от обявяването на резултатите от общинската избирателна комисия пред съответния административен съд, който се произнася в 14-дневен срок.
(2) Решението на административния съд може да се обжалва в 7-дневен срок пред Върховния административен съд, който се произнася в 14-дневен срок, и неговото решение е окончателно.
Обявяване на приетото с референдум решение
Чл. 43. (1) Решението, прието чрез местен референдум, се обявява в тридневен срок от председателя на общинския съвет на официалната интернет страница на общината, в един регионален вестник и в една регионална електронна медия след изтичане на сроковете за обжалване или след влизане в сила на решението на съда по чл. 42.
(2) Решението, прието чрез местен референдум, влиза в сила веднага след обявяването му.
(3) Изпълнението на решението, прието с местен референдум, се организира от кмета на общината, района или кметството.
Ха сега де! Колко ли са тези, които не искат да има здрави хора в града, в който и те самите работят и живеят? И като имат такива големи знания и опит в подобни дела защо ли досега не направиха нищо, за да живеят русенци в чиста околна среда? Правото ни на живот и той ли трябва да се комерсиализира?
А колко ли онези хора с въпросите искат да прецакат идеята за чист въздух с неуспешен референдум?
Има ли го написан вече тоя нормативен акт, дето общиснкият съвет ЩЕ ТРЯБВА да го приеме?
Ами ако не го приеме?
Трябваше да се включат имената на петдесетината общински съветници във въпроса, за да са задължени персонално да гласуват „ЗА“ „Нормативния акт“, понеже сега няма как да се съди ако някой е против.
Опа то май с референдум не можеше да се задължава някой да гласува някак си?
Въпросите са точни, приемат ли се, стават правен акт, а неспазващите ги – правонарушители.