Как през 1974 г. комунистите виждаха Русе на XXI-ви век
Част I: Визията на Тодор Живков и на ЦК на БКП за развитието на дунавската столица
2001-ва година. Град Русе. Население 261 500 души. Първи секретар на Окръжния комитет на БКП е другарят Димитър Калчев. 45 000 жители живеят в завършения изцяло нов жилищен комплекс „Чародейка“. Новите квартали на Русе вече имат общо население от 30 000 души – съответно в кв.“Мартен“ – 15 000 жители, кв. „Николово“ – 10 000 и кв. „Басарбово“ – 5 000. Построен е и Студентски град за нуждите на Русенския университет с капацитет за 10 000 души. ЖП възелът на Русе обработва по 5 000 вагони на денонощие, половината от които са за износ. Дъговият мост е съборен във връзка с изграждането на плавателния канал Русе-Варна, който минава по коритото на старата река Русенски Лом. Той е част от международния плавателен канал Ротердам-Варна. Продължават обгазяванията на града с хлор от намиращия се в Гюргево завод „Верахим“. Екологичният проблем отново беше обсъден на поредна среща на високо равнище между секретарите на централните комитети на БКП Петър Младенов и на румънската комунистическа партия Елена Чаушеску, която наследи на поста починалия миналата година румънски вожд и неин съпруг Николае Чаушеску. В дух на съседско разбирателство и откровен диалог бяха постигнати редица договорености за ограничаването на хлорните обгазявания в най-близко бъдеще. Вестник „Дунавска правда“ от една седмица започна да излиза в пълноцветен печат и публикува постиженията на строителите на социализма с красиви шарени фотоси. В същото време първа програма на телевизията излъчва репортаж от манифестация на трудещите се в Русе. „Води ни, Партийо любима! Към светлото бъдеще на комунизма! Слава, слава, слава, БКП, КПСС!“, са част от лозунгите, носени от маршируващите с бодра стъпка работници и служители. Секретарят на ОК на БКП, другарят Димитър Калчев, и партийният актив на Русе от трибуната на централния градски площад приветстват манифестиращите…
***
Всички изброени по-горе футуристични мисли можеха да бъдат реалност, ако комунистическият строй не беше паднал през късната есен на 1989 г. В общи линии, такава картина ни рисуват разсекретените документи от партийния архив на БКП, публикувани от държавна агенция „Архиви“. Обективно погледнато, хипотезата, какво би станало, ако промените от 1989 г. не се бяха случили, е крайно несъстоятелна. Комунизмът банкрутира като строй първо икономически, а след това и политически. Още в средата на 80-те започва да се чувства силна тенденция на спад в икономическото развитие, чиято кулминация е в последните години на режима. Промишлеността изпитва сериозни трудности, свързани доставките на суровини и материали. Има спад в производството като цяло. Налице са много проблеми по отношение на снабдяването на населението със стоки от първа необходимост. Цените на отделни продукти са увеличени. От друга страна, нова методика за определяне на заплащането на труда реално води до намаление на трудовите възнаграждения на работниците. Отделни трудови колективи протестират, има краткотрайни изолирани стачки, за които, естествено, официалните медии мълчат. Всичко това се случва през периода 1986-1989 г. Режимът пада и Тодор Живков е отстранен от управлението, защото държавата е във фактически банкрут и е нужна дълбока радикална промяна и поемането на нов курс за развитие.
Русе на XXI-ви век, с население от четвърт милион, изглежда като голям индустриален и транспортен център във визията на комунистическия елит от средата на 70-те години. Преброяването на жителите на града през 1975 г. отчита 159 578 души, докато десет години по-рано, през 1965 г., те са 128 888. Още през 60-те години започва усиленото „индустриално“ жилищно строителство. Въпреки че историческият център на Русе, с много малки изключения, е запазен в своя автентичен вид, всички останали квартали са изцяло преобразени. Започва масово събаряне на хиляди къщи и ниски постройки и на тяхно място се строят високи жилищни сгради. Тази тенденция, разбира се, е валидна не само за Русе.
Политбюро на ЦК на БКП взема в свои ръце разглеждането и одобряването на градоустройствените планове на всички окръжни центрове и други по-големи градове в страната. Така на 12 февруари 1974 г. в най-висшия партиен орган се обсъжда градоустройственият план на Русе. Разгледани са становището на отдел „Строителство, архитектура и транспорт“ към ЦК на БКП и доклад до Политбюро за градоустройствения план на града, подписан от министъра на строежите и архитектурата Григор Стоичков, от първия секретар на ОК на БКП в Русе Петър Данаилов, както и от председателя на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет Ангел Бобоков. Лично Тодор Живков пише свои съображения и еднолично налага мнението си по редица въпроси, касаещи плана.
Първият държавен и партиен ръководител отчита като грешка т.нар. „гигантомания“ по отношение на бързата урбанизация, довела до обезлюдяването на селата. Форсирането на промишленото развитие на страната води до бързото нарастване на градското население, което изправя БКП пред проблеми с решаването на редица жилищни и битови въпроси през 60-те и 70-те години.
Живков отчита, че концентрацията на големи заводи в София трябва да бъде прекратена и да се отиде на „изнасяне“ на повечето заводи в провинцията. Отчита се също така, че не малко предприятия са морално остарели и технически негодни и трябва да бъдат закрити. Генералният секретар на ЦК на БКП настоява в Русе да бъдат концентрирани нови заводи с оглед на транспортното значение на града по отношение на вноса и износа, особено към Съветския съюз.
Визирайки градоустройствения план на Русе, Живков се спира на въпроса с високоетажното строителство. Въпреки че геоложките проучвания показват, че градът се намира върху много нестабилен льосов почвен слой и това не позволява изграждането на големи сгради, той удря по масата и настоява, че предвиденото масово строителство на осеметажни панелки не е достатъчно. „Трябва да се отиде на 10-15-20-етажни сгради“, диктува Живков.
Генералният секретар на ЦК на БКП се спира специално на въпроса със заложения в плана „Студентски град“ в Русе. „Какъв Студентски град ще правите в Русе? Кой ви е дал нормативите? Мисля, че сте се увлекли“, критикува Живков идеята за изграждането на комплекс, който да задоволи жилищните нужди на 10 000 студенти.
В крайна сметка градоустройственият план е приет и утвърден от Политбюро.
По-долу „ФРОНТАЛНО“ помества „тезисите“ на Тодор Живков и становището на ЦК на БКП за развитието на Русе, а в част II е публикуван и докладът до Политбюро, подписан от министъра на строежите и архитектурата и от русенските първенци по това време – другарите Данаилов и Бобоков.
