Когато комунистите заронят сълзи за свободата на словото
Елена Йончева беше жената до българския министър-председател, когато Пеевски и други отговорни другари се разправяваха със свободните журналисти в медиите
На партийния конгрес на комунистите Елена Йончева каза, че в България имало все още останали доблестни журналисти в малки медии, които отстоявали свободата на словото, плащайки висока лична цена, без да имат подкрепата на най-голямата опозиционна партия. Тоест, подкрепата на БСП.
И същите тези журналисти били гаранция, че, видите ли, утре при смяна на управлението медиите отново щели да влязат в ролята си на четвърта власт. Ах, само БСП да се спечели изборите и всичко щяло да се оправи.
За късата памет на Елена Йончева и на нейните другари явно ще трябва да припомним, че падението на българската журналистика не датира от появата на ГЕРБ. При ГЕРБ просто този модел удари дъното и под излятия му бетонен похлупак бяха удавени и малкото останали свободни гласове.
Кое управление създаде Делян Пеевски, кой по-късно го предложи и го гласува за шеф на ДАНС? При коя партия и при кой министър-председател Пеевски изкупи медиите, монополизира печата и разпространението.
И да беше само Пеевски. Защо зад всички големи медии днес стоят олигарси и/или ченгета на бившата Държавна сигурност? И не беше ли установен този модел, когато БСП беше на власт в прословутата Тройна коалиция? Не беше ли Елена Йончева точно жената до Станишев, когато всичко това се случваше?
Нелепо е партия, която след 9 септември прати в безименни гробове най-големите български журналисти, а в по-нови времена обрече медиите на слугинаж и пълна зависимост от мафията, днес да рони крокодилски сълзи за изгубената свобода на словото.
Има и друго, което е много по-съществено. Ударът срещу свободната българска журналистка вече има тежки, дългосрочни последици.
През цялото това време от Станишев насам се смени едно цяло поколение и днес в медиите работят много млади хора, приучени стартово на сервилност и на казионност. Те знаят, че има теми, по които се пише положително, теми, по които се пише отрицателно и теми, по които изобщо е забранено да се пише.
Днес имаме младежи, титулуващи се журналисти, които не са написали един коментар или анализ през кариерата си. За правене на журналистическо разследване да не говорим…
Питате ли се вече, госпожо Йончева и Вие, другари, как утре тези хора ще влязат в ролята на четвъртата власт?
