Литургия за един завод

Вече десетина дни казусът с отнетите лицензи на русенския завод „Дунарит“ АД тресе страната. Междуведомственият съвет по отбранителната индустрия отне за срок от четири месеца лиценза на фирмата за износ, внос и трансфер на оръжие, които е тригодишен и изтича на 26 юни 2015 г. Това означава, че след тази дата „Дунарит“ така или иначе остава без лиценз и ще трябва да кандидатства за нов. А тази процедура отнема време и изглежда, предвид сегашната ситуация, ще се проточи доста напред във времето. И това е най-оптимистичният възможен сценарий за наследника на основаната през 1903 г. русенска барутна фабрика – дълги месеци без лиценз за осъществяване на внос на материали и износ на готова продукция. Аналогична е и ситуацията с другия спрян лиценз на фирмата за брокерска дейност с оръжия.

Практически, предприятието е блокирано. Почти 800 работници на „Дунарит“ и още няколко пъти по толкова заети в други фирми, осъществяващи кооперирано производство със завода, доставки, транспорт и т.н., са заплашени да останат без заплати и дори да загубят работата си. Познавам това чувство на несигурност и стрес. В края на 90-те години бях млад работник в Локомотивно-вагонния завод в Русе и видях как това предприятие колабира пред очите ми. Тогава, основаната още по турско време /1866 г./ тракция стана жертва на липсата на адекватни реформи и преструктуриране в БДЖ. После, след кратка приватизация, един холдинг на Васил Божков просто опразни ЛВЗ, както от хората, така и от машините. Сега, разбира се, ситуацията е доста по-различна, но мутренският отенък върху хайдушкия грабеж си е пак същият.

Работниците на „Дунарит“ днес се оказаха просто заложници в нестихващата война между банкера Цветан Василев и депутата от ДПС Дилян Пеевски. Битката е за дооглозгването на активите на фалиралата КТБ. Само преди по-малко от пет години Василев беше посрещнат в завода с хляб и сол, като баш чорбаджията. Банката беше собственик на „Дунарит“ чрез своя фирма и кредитираше щедро предприятието с парите на вложителите си. После, след като Цветан Василев и Пеевски се скараха и КТБ „гръмна“, се оказа, че русенската оръжейница, всъщност е част от схемите по този печален казус.

Днес краен собственик на завода, изнасящ продукция по стандартите на НАТО на три континента, е офшорката от Британските Вирджински острови EFV International Financial Ventures, зад която по всяка вероятност стои самият Цветан Василев. Доколко е допустимо една незнайна офшорка да притежава военен завод, е отделен въпрос. От друга страна, „Дунарит“ е заложен чрез няколко цесии, като обезпечение на вземанията на италианския бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио. Той пък, от своя страна, е един от големите депозанти във фалиралата КТБ с 90 млн. лв, останали в банката при затварянето й. Тези депозити не са защитени от закона при обявен фалит на финансовата институция.

Причините, поради които Междуведомственият съвет отне ключовите лицензи за дейността на „Дунарит“, ще останат засекретени, тъй като са изложени в специален доклад на ДАНС. От откъслечните изявления на министъра на икономиката Божидар Лукарски все пак става ясно горе-долу къде е проблемът. И защо няма никакво съвпадение с изненадващото активизиране на политиците от различни партии и постигането на всеобщ консенсус между тях в парламента относно необходимостта да се разследват причините за фалита на КТБ и „да спрат разграбването“. Изглежда, банката продължава да се източва и месеци след затварянето й.

Фирмите от империята на Цветан Василев имат кредити към КТБ, сред които и „Дунарит“ с 92 млн. лв. Тези кредити са обект на цесии от страна на големи депозанти – в случая Едоардо Миролио. Практически, той става собственик в „Дунарит“ и може да сложи ръка върху печалбата на предприятието, а също и да разпродаде негови активи, с цел да си възстанови потъналите в КТБ милиони. Вследствие заводът може да бъде доведен до неплатежоспобосност и кредитите му към банката да „увиснат“. Този сценарий по всяка вероятност, се прилага не само спрямо „Дунарит“, а и при много други фирми от империята на КТБ. И тези операции явно са попаднали в полезрението на ДАНС, защото от т.нар. цесии банката губи активите си, чрез които може да бъде върната голяма част от откраднатите пари. Дали с участието си в подобна схема „Дунарит“ не застрашава финансовата стабилност на страната, като част от съвкупност на фирми с подобна съдба? Защото това вече ще отвори, може би, по-голяма дупка в КТБ от предварително оповестената, а оттам и по-голяма дупка в бюджета на страната. За сметка на данъкоплатците, естествено.

Отнемането на лиценза на „Дунарит“ от Междуведомствения съвет практически блокира, или поне силно ограничава всички приходи на завода, което ще ограничи щетите при евентуалното източване на предприятието. Дали обаче, в този ред на мисли, отнемането на лиценза не е закъсняло прекалено много? И дали Миролио вече не е преминал към „осребряването“ на новите си активи?

Ясно е, че натискът, който правителството упражнява върху „Дунарит“, цели да бъде осъществена смяна в собствеността й. Поне това е един от проблемите, посочени във витиеватото решение за отнемането на лицензите на русенското дружество. Делян-Пеевските медийни парцали от дни твърдят, че ходовете на Междуведомствения съвет са единствените правилни към този момент, че целят да защитят дружеството и работещите в него и да хвърлят светлина върху това, кой е негов реален собственик. „Бобми“ и „аларми“ на ексклузивна агенция гърмят, че Цветан Василев се опитва да си върне контрола върху „Дунарит“. Контрол, който досега, изглежда, той не е губил. Моделът #КОЙ пак е в действие. Делян Пеевски има на своя страна държавната власт и целта му е чрез свои фирми да сложи ръка върху завода. Твърдението е на бизнесмен от оръжейния сектор, пожелал анонимност и цитиран от „Капитал“.

Работниците и служителите на „Дунарит“, и тези от другите фирми, свързани с дейността му, са поставени в капана на упорството между двете крила на мафията. Нито работниците, нито синдикатите им, нито правителството имат думата. #КОЙ все още е на власт. Дали „Дунарит“ ще го има, зависи единствено от бързата развръзка в единоборството между Цветан Василев и Делян Пеевски.

Цветан Василев и заместник-министърът на отбраната Валентин Радев чупят от питата на „Дунарит“ по повод откриването на нов цех в завода през 2010 г. Първи в строя зад Василев е тогавашият и сегашен директор на завода Кръстю Кръстев.

One thought on “Литургия за един завод

  • 16 март 2015 в 12:48
    Permalink

    Да , с „Дунарит“ нещата са трудни, но все още има шанс за оправяне. Не е зле да обърнете внимание и на хубавите неща, които стават в града. Откриването на „Мартенски музикални дни“ беше изключителна емоция! Красота и професионализъм. Откриването беше от специално сформиран фестивален оркестър от бивши ученици на русенското музикално училище, които работят в престижни чуждестранни оркестри, диригент беше маестро Емил Табаков, русенец със световна слава. И това е също Русе, това е европейско лице и слава. А залата беше препълнена!

    Отговор

Напишете коментар