Мери Салама – протежето на Даниел Вълчев

  • Даниел Вълчев за Мери Салама: „Може да не я харесвате, но тя е достоен и почтен човек!“
  • И днес същият този Вълчев, ни лук ял, ни лук мирисал, говори високопарно и се опитва да се завърне в голямата политика като един от най-видните „реформатори“

655-402-bivshata-oblastna-upravitelka-na-ruse-mariia-dimova

В България е прието престъпниците да си имат прякори. Дори и когато са лица, свързани с политиката. Не че да си политик и в същото време престъпник, е нещо взаимно изключващото се. Напротив, обикновено е точно обратното. Такъв е и случаят с Мери Салама, известна в истинския живот с името Мария Димова. Прякорът идва от частния й бизнес с колбаси, но той не е съвсем точен, защото всъщност Мери Салама разпределя търговския си нюх между продажби на кайма и на изкуство.

Но какво са една проста колбасарница и една арт галерия, в сравнение с използването на политически пост за най-нагло облагодетелстване? Досега, с много мъки, съдебната ни система успя да роди някаква присъда, макар и условна, макар и неокончателна. Няма да е и голяма изненада, ако на последната инстанция тази присъда бъде намалена или отменена. Някак си, вече сме свикнали с това.

Великотърновският апелативен съд вчера призна за виновна бившата русенска областна управителка Мария Димова и още шестима обвиняеми по делото за заменката на бившата резиденция на Тодор Живков в лесопарка „Липник“. Димова е получила тригодишна условна присъда с тригодишен изпитателен срок. Тя ще трябва да заплати и близо 1 500 000 лева – сумата, с която е била ощетена държавата. Вещото лице Радка Настева, която е правила опис на вещите в резиденцията, е получила едногодишна условна присъда с тригодишен изпитателен срок, а останалите петима са наказани с пробация, съобщава „Дарик радио“.

Всичко това идва след съдебна сага, продължаваща вече пет години. Решението на Великотърновския апелативен съд не е окончателно, тъй като присъдата може да бъде обжалвана пред Върховния касационен съд. В предишните епизоди на тази сага Димова беше оправдавана последователно от окръжния и от апелативния съд. Прокуратурата обжалва пред Върховния касационен съд, който върна делото за ново разглеждане. Едва сега нов състав на апелативния съд постанови присъда.

Случаят „Мария Димова“ е един от най-скандалните по времето на управлението на правителството на Тройната коалиция, с премиер Сергей Станишев. Той далеч не се изчерпва само с прословутата заменка – тип „кон за кокошка“.

Мери Салама е типичен пример за сбирщината от кариеристи, ченгета, измекяри и обикновени крадци, наречена НДСВ. Същите хора влязоха в комбина с БСП и ДПС по времето на Тройната коалиция и се отдадоха за безразборно крадене в особено големи размери – най-нагло и най-безцеремонно, пред очите на оскотелия народ. Хора като Мери Салама и подобните на нея са и основната причина НДСВ да се окаже на бунището с политическите трупове след края на мандата на правителството на Станишев.

Мери Салама предвожда шествие на ученици по центъра на Русе заедно със своя благодетел и покровител – вицепремиерът на Тройната коалиция Даниел Вълчев.

Но русенската колбасарка не се изкачи на поста областен управител току-тъй. Тя замени изненадващо на стола в Област Русе своя съпартиец Румен Януаров в началото на септември 2005 г. Изглеждаше че, Януаров не е достатъчно сигурен и подходящ човек за планираното от Тройната коалиция крадене, като за световно.

Този, който колеше и бесеше в Русе по това време от името на НДСВ, бе избраният от града депутат и станал впоследствие вицепремиер при Станишев Даниел Вълчев. Той е и човекът, протежиращ Димова до последно – до пълното фиаско на управлението й.

Впрочем, злите езици още тогава говореха, че Мери Салама сама си е платила поста на областен управител със значителна сума пари, дадени на Вълчев веднага след изборите през 2005 г. Мълвата носеше, че в Русе държавните служби се раздават срещу общоприет рушвет при наместника на НДСВ.

С протекциите на Даниел Вълчев Димова бе утвърдена на поста областен управител на 1 септември 2005 г. Управлението на Мери Салама започна малко нелогично с чистка на администрацията, която до този момент четири години бе на собствената й партия НДСВ. Метлата, впрочем, се въртеше периодично по време на целия мандат на Димова. Уволнени имаше даже и в последните дни, преди правителството на Тройната коалиция да си отиде. Мнозина от уволнените заведоха дела, които спечелиха. Съдът постанови областната администрация да им изплати обезщетения за хиляди левове. Накрая, сметката за метлата на Димова в областта я платиха данъкоплатците.

Някои от служителите на областната администрация при управлението на Димова се оплакваха под сурдинка, че работят в условия на постоянен тормоз и унижения и се страхуват за местата си. Общественият достъп до сградата беше категорично забранен, а какво точно ставаше зад заключените врати, беше известно само на тесен кръг хора. Комуникацията с медиите беше предимно еднопосочна и се изчерпваше с разпращането на прес съобщения.

Още по време на управлението на Мери Салама стана ясно, че областната администрация в Русе се е превърнала буквално в брокерска къща за недвижими имоти. Заменки, заменки, заменки… Свят да ти се завие! И все за сметка на държавната собственост. Един Господ знае, колко от всички кражби и злоупотреби при управлението на Димова ще излязат наяве някой ден.

Една от най-скандалните заменки, подписани от Мери Салама, е свързана със спорен имот на главната улица в Русе. Става дума за парцел, намиращ се на ул.“Александровска“ 98, за чиято собственост претендират и общината в Русе, и областната администрация. От цялата схема се облагодетелства Галина Иларионова – директор „Държавна собственост“ при управлението на Димова. Малко известен факт е, че двете са бивши комшийки в блок „Енергетик-1“ в квартал „Изток“. С доплащане от 7 000 лв. Иларионова заменя жилището си от 64 км.м в този блок за парцела, подходящ за ново строителство. Три дни по-късно, от своя страна тя прави нова заменка, като предоставя имота на „Александровска“ на строителната фирма „Интис“ на бизнесмена Теодорин Патриков, а в замяна получава чисто нов апартамент от 103 кв.м. в центъра на Русе на ул.“Хан Крум“. При започналото разследване на този случай става ясно, че държавата е ощетена с повече от 110 000 лв. Въпреки това Окръжната прокуратура прекратява следствието. Цялата хронология на тази заменка, довела до спорове между частни собственици, община и държава, бе описана с най-големи подробности от в.“Утро“ през 2010 г.

Пак през 2010 г. Агенцията за държавна финансова инспекция написа 9 акта на Мария Димова при проверка в русенската областна администрация по искане на наследилия я на поста Пламен Стоилов. Тогава бяха констатирани сериозни нарушения по отношение на обществените поръчки, възлагани от областната администрация по времето на Димова. Установи се, че са налични и три договора за услуги, за които изобщо не са провеждани процедури за обществена поръчка.

Мери Салама беше замесена и в заменка, свързана със спорни земеделски земи в района на Образцов чифлик. 1 200 дка ниви, стопанисвани от Института по земеделие и семезнание, бяха актувани от Димова като пущинаци, за да бъдат предоставени на фирма „Спарки“ за строеж на производствени мощности. По-късно Върховният административен съд отмени тази заменка.

Без проведен явен търг с публично наддаване 10 дка държавна собственост в местността „Левента“ в Русе бяха продадени за 14 лв за кв.м на пловдивския брокер Явор Кидиков в средата на 2009 г. Бързият удар се реализира само след месец, когато Кидиков продаде земята на нов собственик на тройно по-висока цена. Тук загубите за държавата са над 250 000 лв.

191 000 лв. финансиране от Оперативна програма “Административен капацитет” бяха усвоени от Сдружение „Еко животновъдство“ от русенското село Ценово за проведена анкета по въпроса „Има ли корупция в Област Русе?“ (Каква ирония, нали?). Партньор на този проект е била Областната администрация в Русе по времето на Мери Салама. Прокуратурата разследва този пладнешки грабеж.

Висока топка, определено, е заменката, за която вчера Димова получи три години затвор УСЛОВНО и 1 500 000 лв, които следва да плати на държавата за нанесените щети. С далаверата „кон за кокошка“ Мери Салама буквално подарява бившата резиденция на Тодор Живков в лесопарка „Липник“ на варненската фирма „Хотел мениджмънт“ със собственик починалия при много странни обстоятелства през 2011 г. Михаил Михов. Известният като Мишо Бирата, предприемач имаше значителни бизнесинтереси в Северна България. В Русе той беше собственик на затворения вече хотелски комплекс „Дунав“, както и на несъществуващата вече бирена фабрика.

При този шедьовър на наглостта Мери Салама и Мишо Бирата се спогаждат срещу 2766 кв. м разгъната площ на резиденцията в лесопарка „Липник“ компанията да предостави на областната управа пет апартамента в търговския комплекс „Дунав“. Всеки един от апартаментите се води по документи 70 кв.м, но реално използваемата площ е значително по-малка. Впрочем, според запознати, самата Димова притежавала апартамент в същата сграда – вероятно като бонус за добре свършената работа.

За да е пълна картината, в края на своето управление Мери Салама отдала един въпросните пет апартамента под наем на неправителствената организация „Регионална енергийна агенция-Русе“ срещу символичен наем от 250 лв на месец. Самата тя, според медийни публикации, преди време е била шеф във въпросната „енергийна агенция“.

Мери Салама крачи по коридорите на властта с министъра от правителството на Станишев Меглена Кунева.

След всичко това, по време на предизборната кампания през 2009 г, покровителят на Мери Салама Даниел Вълчев най-безцеремонно отрече намеците за корупция пред медиите в Русе с думите: „Може да не я харесвате, но тя е достоен и почтен човек!“. И днес същият този Вълчев, ни лук ял, ни лук мирисал, говори високопарно и се опитва да се завърне в голямата политика като един от най-видните „реформатори“.

Политическа корупция, довела до колосални кражби и злоупотреби със служебно положение – това е равносметката от „управлението“ на Мери Салама. Тя е най-крадливият областен управител, който Русе е имал някога. Целият този криминален сюжет плаче за тотално разследване, защото вероятно милиони левове са потънали в джобовете на тази шайка престъпници. Но кой да го разследва? И кога? Условната присъда, произнесена от Великотърновския апелативен съд, не може да бъде повод за радост. Някакво възмездие, все пак, но крайно недостатъчно.

Остава да се замислим, ако Мери Салама е успяла да нанесе щети на държавата за милиони, то какво остава за цялостното управление на Тройната коалиция и хилядите им заменки и далавери? Тези хора буквално изплюскаха България пред очите на всички ни.

Напишете коментар