„Отворени досиета: Петко Огойски“ – документален филм (2014)

Филмът за Петко Огойски е първият от новата документална поредица на БНТ „Отворени досиета“, посветена на жертвите на комунистическия режим. Сценарист на шестте филма от поредицата е разследващият журналист и основател на сайта desebg.com Христо Христов.

Петко Огойски е роден през 1929 г. в с. Огоя, Софийско. Основно образование получава в родното си село, а гимназия – в град София. Учи в СУ „Климент Охридски“ и завършва семестриално историко-философския факултет.

Внук и правнук на народни поборници, той два пъти (през 1950 г. и през 1962 г.) е осъждан за своето свободомислие и земеделски убеждения. Преминава през ужасите и страданията на шест затвора и два лагера. Тези преживявания и срещите му с хората там, стават основа на трилогията „Записки по българските страдания“, първият том на която излиза през 1994 г. и е преиздаден през 2005 г. Арестуван е от Държавна сигурност още като войник. През 1950 г. е осъден на 5 години затвор за „вражески стихове и заговорническа дейност”. Съвсем млад е въдворен в концлагера „Белене”, където e въдворен на Първи и Втори обект.

Живее, работи и твори в с. Чепинци, Софийско. По време на тоталитаризма изкарва прехраната си като селскостопански труженик, сондьор, изкопчия, бояджия и успява да напише и издаде книгите: „Българска кръв“ – стихове, 1972 г., „Шарени истории“ – разкази и миниатюри, 1975 г., „Книга за село Огоя“ – селищна монография, 1977 г., „Трицветие.Трохи от хляб“ – стихове и афоризми, 1981 г., „Голема планина“ – историко-туристически очерк, 1982 г., „Буна за българско“ – исторически разкази и легенди, 1982 г., „Софийска планина“ – историко-туристически очерк, 1983 г., „Чепинци в миналото и днес“ – селищна монография, 1986 г., в съавторство с Николай Ликовски, „Хора и багри“ – историко-публицистична, 1989 г., „Прости изповеди“ – стихове, разкази и други, 1989 г.

Член е на Съюза на българските писатели, на Българското историческо дружество и Дружеството на краеведите в България. Построява в дома си кула, по подобие на средновековните кули в Червен и Търново и създава и поддържа етнографски музей.
Активно участва във възстановяването на БЗНС-Никола Петков, а през 1990 г. е избран за народен представител в Седмото Велико народно събрание.

След 1989 г. продължава да твори – издава хумористичния сборник „Сто шила в торба“ – 1991 г., историческата трилогия „Записки по българските страдания“ – том 1 (1995 г.), том 2 (1995 г.), „Трохи от хляб“ – афоризми, сентенции и констатации, 1996 г. (ІІ издание), „Езда на таралежи“ – хумор в стихове, 1999 г., „Повод за живот“ – родово-житейски очерк, 2000 г. (І и ІІ издание), „Записки по българските страдания“ – 3 том, 2000 г., „Животът не е сън“ – обзор на политическите репресии в България от 1940 до 1989 г., издание на АСЕТ, под егидата на Европейската общност на български и английски език, 2001 г., „Манастирът „Св. три светители“ край Чепинци“ – 2002 г., „Капки от кръвта ми“ – стихосбирка, 2002 г., „Един живот за всичко и за всички“ – биографична повест, 2005 г. и „Моят дом – крепост българска“ – семеен енциклопедичен справочник, 2007 г.

Член е на БЗНС. От 1992-1993 г. е главен редактор на вестник „Земеделско знаме“, на който активно сътрудничи и до днес, като публикува материали по актуални политически въпроси, както и статии във връзка с историята и идеологията на земеделското движение, художествена проза и поезия.

Екипът снима Петко Огойски в с. Чепинци, Софийско, където възрожденецът от ХХI век е създал своеобразен етнографски музей. В него е запазил уникални реквизити от лагерите и затворите на комунизма. Сред тях са последният му къшей хляб от лагера „Белене”, който получава в деня на освобождаването му оттам през 1953 г., налъми с тайно укритие за бележки и лекарства в тока, както и затворническото му сандъче, в което съпругата му е изпращала колети, когато е бил политически затворник.

Какво е преживял в лагера „Белене” Огойски разказва пред камерата на мястото на някогашния Втори обект на остров Персин. Кадри с бившия лагерист са заснети и на кариерата на някогашния лагер „Слънчев бряг” край Ловеч.

Във филма Петко Огойски разказва и за натиска, на който е бил подложен от Държавна сигурност да бъде вербуван и да подпише декларация за сътрудничество, което той не прави. Неотдавна той беше обявен за регистриран от ДС през 1958 г. в качеството на агент, от който репресивният апарат на Държавна сигурност се отказва още на следващата 1959 г. с мотива, че не е изпълнявал поставените му задачи.

„Отворени досиета: Петко Огойски“ – документален филм, България (2014), 28 мин

Сценарист: Христо Христов

По идея на Катя Атанасова

Режисьор: Димитър Коцев – Шошо

Оператор: Венцислав Нешев

Музика: Константин Кацарски и Димитър Паскалев