Референдумът в Русе – какво казва законът и какви са „подводните камъни“?
Инициативата за провеждането на референдум за чиста околна среда в Община Русе вече излъчи ясен сигнал от страна на гражданското общество. Сега на ход са политиците
15 512 граждани са изявили желанието си за свикване на референдум за чиста околна среда в Русе. На 25 януари подписката бе внесена от Инициативния комитет в деловодството на Общинския съвет. Достатъчен ли е броят на гражданите, положили подписите си под искането за свикване на народното допитване и какви други проблеми могат да осуетят провеждането на референдума според нормативната уредба и практиката?
Събрани ли са нужните подписи?
За свикването на референдум е нужно да бъдат събрани подписите на не по-малко от една десета от жителите на Община Русе с избирателни права. На последните местни избори през 2015 г. броят на гласоподавателите в общината е бил 145 557 души. Изхождайки от това число, се смята, че за свикването на референдум, чието провеждане да има задължителен характер, са нужни минимум около 14 500 подписа.
Все пак, според закона, точната бройка се определя към момента на вписването на предложението в регистъра и тази бройка ще бъде оповестена след изготвянето на актуална справка от местната служба „Гражданска регистрация и административно обслужване“ /ГРАО/.
Референдум с подписка може да бъде свикан и с подписите на минимум една двадесета от жителите на общината, имащи избирателни права /около 7 250 подписа/, но в този случай провеждането му става само със санкция на Общинския съвет. Тоест, общинските съветници ще трябва да вземат политическо решение за провеждането или непровеждането на референдума.
С други думи, събраните 15 512 подписа са достатъчни за задължителното провеждане на референдум. Но при положение, че от тях отпадне значителен брой невалидни подписи след проверката на ГРАО и признатият брой на подписите се окаже под една десета от общия брой гласоподаватели в Община Русе, тогава искането за провеждане на референдум трябва да бъде одобрено от Общинския съвет.
„Подводните камъни“ пред референдума
„Не изключвам възможността след политически натиск проверяващите от ГРАО да опитат и да обявят повече от 1 000 подписа за невалидни с цел да отпадне задължителното провеждане на референдума. С това ще се даде възможност на Общинския съвет да откаже провеждането му“, каза пред „ФРОНТАЛНО“ русенският общественик и местен лидер на извънпарламентарната партия „Българската левица“ Мариян Димитров.
„Съществува и възможност от ГРАО да не сравняват данните от нашата подписка само с лица, имащи постоянен адрес в Община Русе, както е по закон, а да вземат под внимание и тези, които имат настоящ адрес, но не са постоянни жители на общината. С последните списъкът на имащите право да гласуват на територията на общината става по-голям“, сподели още Димитров, попитан в качеството му на един от горещите поддръжници за провеждането на референдума.
Последният шанс за администрацията да откаже провеждането на референдума, е да обяви въпросите му за незаконосъобразни. Тук възможностите са в две насоки. Едната е да бъде решено, че въпросите не са от компетентността на Общинския съвет, а другата – че тези въпроси вече са уредени с други закони и подзаконови нормативни актове, което само по себе си изключва поставянето им на референдум.
Много малка е вероятността провеждането на референдума да бъде отказано поради дребни технически несъответствия в самата процедура по събирането на подписи.
Референдум извън закона
Броени дни след стартирането на подписката за референдума, в края на октомври миналата година „ФРОНТАЛНО“ предупреди, позовавайки се на известни адвокати, че предложените въпроси са извън закона – и като формулировка, и като съдържание. Тогава говорителят на Инициативния комитет Бойко Никифоров категорично отрече тази възможност, цитирайки неназовани от него и до днес юристи, и така събирането на подписи с искане за свикване на референдум по тези въпроси продължи.
От днешна гледна точка изглежда, че казусът ще влезе и ще завърши в залата на Административния съд. Действително Общинският съвет има правомощия да редактира въпросите, без да променя техния смисъл, но предвид абсурдните постановки в тях това юридическо упражнение едва ли ще има смисъл.
Много по-вероятно е съветниците да вземат мотивирано решение и да откажат провеждането на референдума, а това решение да бъде обжалвано от Инициативния комитет в съда. При такъв сценарий Административният съд ще има последната дума и от мотивите на съдебното решение ще стане ясно коя от двете страни, и доколко, има право. Както гласи законът, решението на съда е окончателно.
Инициативата за референдума като форма на политическа борба
В инициативата за провеждането на референдум за чиста околна среда, естествено, няма нищо лошо. Всяка група граждани може да инициира провеждането на народно допитване и да събира подписи за неговото свикване. В случая обаче, имаме маргинална крайнолява формация, като „Бъдеще за Русе“, в лицето на политическия й лидер на Бойко Никифоров, който е и говорител на Инициативния комитет за референдума.
На последните местни избори през 2015 година коалицията „Бъдеще за Русе“, включваща лявата „Зелена партия“ и „Българската радикална левица“, спечели 490 гласа, което бе под един процент от вота. Въпреки това, представителите на русенската крайна левица са сред най-ярките критици на управлението на кмета Пламен Стоилов и ГЕРБ. Включително и по темата за мръсния въздух и лошата околна среда в града.
В този смисъл, няма съмнение, че крайно левите в Русе ще използват инициативата за референдума като форма на своята политическа борба и моментът е точно подбран заради предстоящите през тази година местни избори. Идеята тук лесно може да бъде разчетена – те ще търсят разширение на електоралната си подкрепа, поставяйки се в центъра на борбата за чист въздух в Русе.
Като се има предвид политическата ориентация на организаторите от Инициативния комитет, не е изненада, че именно радикални и крайно леви решения са залегнали в основата на въпросите за референдума за чиста околна среда. „ФРОНТАЛНО“ вече разгледа тази проблематика в отделна статия.
Тук ще припомним, че въпросите бяха формулирани от инициаторите без с тях публично да се ангажира нито един експерт в областта на правото и екологията. Самите въпроси бяха обявени пред обществеността едва два дни преди началото на подписката – тоест, без време за обществена дискусия по тяхната законосъобразност. Липсата на доказани експерти, застанали с лицата и авторитета си зад инициативата за свикване на народното допитване, е знакова и дава недвусмислен сигнал, че в упражнението „обикновени граждани правят референдум“ нещо не е наред.
ВЪПРОСИ ЗА РЕФЕРЕНДУМА В ОБЩИНА РУСЕ
ВЪПРОС 1: Искате ли Общински съвет – Русе да приеме нормативен акт за опазване на околната среда и здравна защита, съдържащ безусловно следните изисквания за работа на територията на община Русе:
-
Забранява се експлоатацията и строителството на инсталации, които отделят в атмосферата емисии на вредни вещества, прах или миризми.
-
Забранява се горенето на отпадъци и извличане на вторични суровини чрез изгаряне.
-
Забранява се строене и ремонт на улици, тротоари, алеи и детски площадки с материали, които при температура 60 градуса по целзий отделят вредни вещества.
-
Горните изисквания са задължителни за всички инвестиционни проекти, за издаване на разрешителни за строеж и АКТ 16 за инсталациите.
-
Община Русе създава и води публичен регистър на всички отделяни вредни вещества и миризми на територията на община Русе, съдържащ: вид инсталации, количества вредни вещества и местонахождение.
-
Община Русе създава и поддържа станция за денонощен мониторинг на всички регистрирани инсталации. Данните се събират непосредствено във всички комини, вентилации, врати прозорци и капаци, на помещенията, в които се намират инсталациите. Включването на всички регистрирани инсталации е задължително условие за строежа им и издаване на АКТ 16. Резултатите са достъпни публично и в реално време на сайта на общината.
-
Забранява се резитбата на здрави дървета и на клони от здрави дървета, без изричното съгласие на най-близо живущите до тях.
ВЪПРОС 2: Искате ли около производствените и индустриални зони да бъде изграден зелен пояс от многогодишна растителност?
ВЪПРОС 3: Искате ли дейностите: озеленяване и поддържане на зелените площи; почистване на обществените места; сметосъбиране; сметоизвозване; ремонт, реконструкция и строителство на общинска собственост, да се извършват само от община Русе, без възлагане на други изпълнители?
ВЪПРОС 4: Искате ли пречистването на питейната вода в община Русе да се извършва по метод, изключващ ползването на хлор и хлорни съединения?
Управляващи под натиск
Инициативата за провеждане на референдум за чиста околна среда в годината на местни избори поставя в деликатна ситуация кмета Пламен Стоилов и управляващите от ГЕРБ. От една страна, общинските власти нямат интерес народното допитване да се състои, защото това ще бъде удобен повод да им се припомни преди изборите, че не са направили нищо конкретно за подобряване на екологичната обстановка в града от идването си на власт през 2011 г.
От друга страна, ако откажат провеждането на референдума с мотивирано решение поради незаконосъобразността на въпросите, ще бъдат обвинени от крайната левица, че се противопоставят открито на предложението им с референдум да бъдат решени екологичните проблеми на Русе.
И в двата случая Пламен Стоилов и ГЕРБ просто нямат полезен политически ход. Поради тази причина, без да се ангажират лично, управляващите няма да се поколебаят да прехвърлят топката в полето на съдебната система, след което ще се позоват на решението на Административния съд, смъквайки отговорността от себе си.
Екологията и местните избори
Казусът с русенския референдум за чиста околна среда предстои да бъде разплетен в следващите месеци. Провеждането или непровеждането на народното допитване няма да реши екологичните проблеми на Русе, докато за това няма ясна политическа воля от страна на представените в Общинския съвет партии.
Събирането на над 15 000 подписа обаче трябва да даде ясен сигнал на управляващата клика, че решаването на екологичната криза в града повече не търпи отлагане. Шикалкавенето по въпроса от страна на управляващите, прехвърлянето на отговорността между институциите и празните обещания и декларации вече не вършат работа. Нужни са ясни и конкретни действия, с добре обмислен план и граждански контрол по изпълнението му, за да се постигнат реални резултати за подобряването на околната среда.
Впрочем, гражданите на Русе вече свършиха своята работа. И доброволците в кампанията, и хората, положили подписите си под искането за свикването на референдума заслужават адмирации за усилията им. Заявката от страна на гражданското общество е дадена. Сега на ход са политиците.
И понеже е година на местни избори, е редно темата за екологията да бъде поставена на дебат и да бъде в центъра на предизборната кампания. Партиите и политиците, които си позволят да не се включат и да избягат от този дебат, би следвало да загубят доверието на избирателите.
Какво казва законът?
Чрез местния референдум гражданите пряко, суверенно и окончателно решават с гласуване въпроси от компетентността на общинските съвети. Референдумът е форма на действително пряко народовластие, при което населението чрез своя вот приема властнически актове, които имат директен правен ефект. Какво казва законът:
Раздел III.
Местен референдум
Предмет
Чл. 26. (1) Местен референдум се произвежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството.
(2) Чрез местен референдум не могат да се решават въпроси:
1. на общинския бюджет;
2. относно размера на местните данъци и такси;
3. на правилата на вътрешната организация и дейност на общинския съвет.
(3) При произвеждането на местен референдум може да се гласува по един или по няколко въпроса.
(4) Решението, прието с местен референдум, не подлежи на последващо одобрение от общинския съвет. Той приема акт, когато това е необходимо за неговото изпълнение.
Предложение за произвеждане на местен референдум
Чл. 27. (1) Местен референдум се произвежда по предложение на:
1. поне една пета от общинските съветници, но не по-малко от трима общински съветници;
2. кмета на общината, съответно кмета на кметството или района;
3. инициативен комитет с подписите на не по-малко от една двадесета от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район или кметство към момента на вписване на предложението в регистъра.
(2) Общинският съвет приема решение за произвеждане на местен референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от една десета от гражданите с избирателни права в съответната община, район или кметство, и не противоречи на ограничението по чл. 26, ал. 2.
(3) Ако в срок до един месец след обявяване на решение на общинския съвет инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от една десета от гражданите с избирателни права на съответната община, поиска да се произведе референдум за одобряване на решението, кметът на общината определя датата на референдума, който трябва да се произведе в срок до два месеца от постъпване на искането.
(4) Предложението се адресира до председателя на общинския съвет, който в тридневен срок от постъпването му е длъжен да уведоми общинските съветници и кмета на общината за него.
(5) Председателят на общинския съвет организира създаването на публичен регистър, в който се завеждат предложенията за произвеждане на местен референдум.
(6) В предложението за местен референдум се включват един или няколко въпроса, на които гласоподавателите отговарят с „да“ или „не“. Въпросите се изписват на общоупотребим български език, кратко, точно и ясно.
Инициатива за произвеждане на местен референдум чрез подписка
Чл. 28. (1) Инициативата за произвеждане на местен референдум по чл. 27, ал. 1, т. 3 се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани с избирателни права, състоящ се от трима до 7 членове, включително председател.
(2) Инициативният комитет по ал. 1 организира подписката, като:
1. подготвя бланките, върху които се събират подписите;
2. след съгласуване с кмета на общината определя общодостъпни места, където ще се събират подписите;
3. уведомява писмено председателя на общинския съвет и кмета на общината за започването на подписката и за поставения за гласуване на референдума въпрос;
4. комплектова необходимите документи и внася подписката в общинския съвет.
(3) Бланката, на която се събират подписите, съдържа на всяка страница искането с въпроса или въпросите за референдума. Всяка бланка е с пореден номер.
(4) Гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката:
1. трите си имена;
2. ЕГН;
3. постоянния адрес;
4. подпис.
(5) На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за референдума. В графа „забележки“ се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.
(6) Всеки гражданин с постоянен адрес на територията на съответната община, район или населено място може да положи подписа си еднократно в подписката, организирана по реда на този закон.
(7) Подписката на инициативния комитет на гражданите съдържа:
1. предложението за произвеждане на референдум с формулиране на въпроса за гласуване, трите имена, ЕГН, постоянния адрес и подписите на членовете на инициативния комитет и адрес за контакт с инициативния комитет;
2. мотивите на предложението;
3. бланките със събраните подписи на граждани.
(8) Ако в срок до три месеца от уведомяването на общинския съвет подписката не бъде внесена в него, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на общинския съвет.
(9) Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде започната не по-рано от 6 месеца от прекратяване на процедурата по ал. 8 или от една година от решението на общинския съвет, с което отхвърля предложението.
Внасяне на подписката
Чл. 29. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) Подписката се внася в общинския съвет от инициативния комитет и се вписва в публичния регистър по чл. 27, ал. 5. Подписката се внася и в структуриран електронен вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в последователността, в която са вписани в подписката.
(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Председателят на общинския съвет изпраща подписката в структуриран електронен вид на териториалното звено на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което извършва незабавно служебна проверка. Когато се установи наличието на необходимия брой подписи, изискуеми по чл. 27, ал. 1, т. 3 или ал. 2, проверката се преустановява и се изготвя протокол, който се изпраща на председателя на общинския съвет.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) В случаи на установени нередности в подписката председателят на общинския съвет уведомява инициативния комитет и определя едномесечен срок за тяхното отстраняване.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Общинският съвет обсъжда подписката, когато тя отговаря на изискванията по ал. 1 и 3 и по чл. 27 и 28.
Решение за произвеждане на местен референдум
Чл. 30. (1) В срок до три дни от постъпването на подписката председателят на общинския съвет уведомява за нея общинските съветници, определя водеща комисия за нейното обсъждане и насрочва заседание на общинския съвет в срок до един месец от постъпването и.
(2) Постоянните комисии и кметът са длъжни да обсъдят предложението и да представят становищата си не по-късно от три дни преди заседанието на общинския съвет. Те представят на председателя на общинския съвет проект за решение.
(3) Проектът за решение одобрява предложението за произвеждане на референдум с въпроса или въпросите, по които трябва да се проведе гласуването, или мотивирано отхвърля предложението.
(4) Общинският съвет определя дата за произвеждане на референдума не по-рано от 45 дни и не по-късно от 60 дни от решението за референдума.
(5) Общинският съвет определя датата за гласуването в един почивен ден. При постъпване на няколко предложения общинският съвет определя обща дата за произвеждането на местен референдум.
(6) С решението на общинския съвет по ал. 3 се утвърждават и образците от книжата за референдума.
Отхвърляне на предложението за произвеждане на местен референдум
Чл. 31. (1) Общинският съвет може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението за произвеждане на местен референдум въпрос или въпроси, както и тяхната поредност. Ако общинският съвет установи, че въпросът е незаконосъобразен, с мотивирано решение отказва произвеждането на местен референдум.
(2) Общинският съвет може с мотивирано решение да не приеме предложението за произвеждане на референдум, с изключение на случаите по чл. 27, ал. 2, при условие че са налице изискванията на чл. 26, ал. 2.
Обжалване на отказа за произвеждане на местен референдум
Чл. 32. (1) Решението на общинския съвет, с което се произнася по искането за произвеждане на местен референдум, може да се обжалва от лицата по чл. 27, ал. 1, 2 и 3 или от съответния областен управител пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяване на решението. Административният съд разглежда жалбата в тричленен състав. Решението на съда е окончателно.
(2) В случай че административният съд постанови решение, с което отменя отказа за произвеждане на референдум, общинският съвет е длъжен да насрочи референдума в предвидените по чл. 30, ал. 4 срокове, които текат от обявяване на решението на съда.
(3) Ако в случаите по ал. 2 или по чл. 27, ал. 2 и 3 общинският съвет не приеме решение за насрочване на референдум, инициативният комитет има право да поиска от областния управител да насрочи референдум.
(4) В случаите по ал. 3 областният управител изисква подписката от председателя на общинския съвет, който трябва да я изпрати в тридневен срок от получаване на искането.
Организация и финансиране на референдума
Чл. 33. (1) В решението си за произвеждане на местен референдум общинският съвет одобрява разходите за организирането и финансирането от общинския бюджет за тази цел.
(2) Кметът и общинската администрация осъществяват организационно-техническата подготовка на местния референдум.
Информационна кампания
Чл. 34. (1) Информационната кампания започва 30 дни преди датата на произвеждане на референдума и приключва 24 часа преди него.
(2) Кметът организира отпечатването на информационен лист, който съдържа:
1. формулировката на въпроса;
2. кратка информация за мотивите на референдума въз основа на предложението на инициативния комитет;
3. информация за времето, мястото и реда за произвеждане на референдума.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Откриването на кампанията започва с предоставяне на информационния лист по ал. 2, включително чрез средствата за масова информация и чрез разпространяване на обществено достъпни места. Всеки гражданин има право да получи информация за различните позиции по въпроса на референдума. В подкрепа на въпроса или въпросите на референдума и на алтернативната позиция могат да се регистрират партии, коалиции и инициативни комитети. Общините предоставят безвъзмездно на инициативния комитет и на застъпници на алтернативната позиция подходящи помещения за провеждане на обсъждания и други прояви по въпроса или въпросите на референдума.
Правомощия на кмета
Чл. 35. Кметът на общината, района или кметството:
1. осигурява отпечатването на бюлетините и образците за протоколи;
2. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) осигурява снабдяването на секционните комисии с пликове, кутии, бюлетини, протоколи и кабини за тайно гласуване;
3. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) изпълнява всички други правомощия, предвидени в Изборния кодекс.
Бюлетини за гласуването
Чл. 36. (1) Бюлетините за произвеждане на референдума са бели.
(2) Всяка бюлетина съдържа:
1. надпис „Местен референдум“ и наименованието на общината, района или кметството, в които се произвежда;
2. въпроса или въпросите, на които гласоподавателите трябва да отговорят, срещу които има две оградени полета и думите „да“ и „не“, изписани с еднакъв едър шрифт.
(3) Ако референдумът се произвежда по повече от един въпрос, всички въпроси се изписват в общата бюлетина според поредността в решението на общинския съвет. Въпросите се отделят един от друг с празен ред и плътна черна хоризонтална линия и срещу всеки въпрос хоризонтално са поставени оградените полета с надписи „да“ и „не“ в тях.
Гласуване
Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) Гласоподавателят гласува, като отбелязва квадратчето с избрания от него отговор „да“ или „не“, поставя бюлетината в плика, излиза от кабината и го пуска в избирателната кутия.
(2) В случаите, в които референдумът се произвежда с повече от един въпрос, гласоподавателят не е длъжен да отговори на всички въпроси.
Недействителност на бюлетината
Чл. 38. (1) Бюлетината е недействителна, когато:
1. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) е намерена в кутията без плик;
2. не е по образец;
3. е зачертана изцяло;
4. не е зачертан отговор или са зачертани и двата отговора на един въпрос.
(2) Зацапвания, механични и други повреди не правят бюлетината недействителна, ако може да се установи по недвусмислен начин волята на гласоподавателя.
Отчитане на резултатите от гласуването
Чл. 39. (1) След приключване на гласуването секционната комисия отчита резултатите и съставя протокол, в който се посочват:
1. наименованието на общината, района или кметството;
2. номерът на избирателната секция;
3. часът на започване и часът на завършване на гласуването;
4. броят на гласоподавателите по избирателния списък;
5. броят на гласувалите според подписите в избирателния списък;
6. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) броят на гласувалите според намерените в кутията бюлетини;
7. броят на действителните бюлетини с отговор „да“;
8. броят на действителните бюлетини с отговор „не“;
9. броят на недействителните бюлетини;
10. подадените заявления и жалби и взетите по тях решения.
(2) В случаите на гласували по повече от един въпрос за всеки въпрос се отбелязва броят на действителните бюлетини по ал. 1, т. 7 и 8.
(3) Протоколът се съставя в два екземпляра, от които единият се изпраща на общинската, съответно районната избирателна комисия, а вторият заедно с всички изборни материали – на кмета на общината.
(4) Секционната комисия отчита резултатите от гласуването пред общинската избирателна комисия в срок до 24 часа след приключване на гласуването.
Протокол на общинската комисия
Чл. 40. (1) Общинската комисия за референдумите въз основа на протоколите от секционните избирателни комисии обобщава данните за общината, съответно района или кметството и ги отразява в протокол, в който се посочват наименованието на общината, района или кметството и броят на:
1. секционните избирателни комисии;
2. секционните избирателни комисии, представили протоколи;
3. гражданите с избирателни права в общината, района или кметството според избирателния списък;
4. гласувалите според подписите в избирателния списък;
5. действителните бюлетини;
6. недействителните бюлетини;
7. подадените заявления жалби и взетите по тях решения.
(2) Протоколът на общинската комисия за референдумите се съставя в два екземпляра, от които единият заедно с всички материали по референдума се предава в общинския съвет, а вторият се изпраща на областния управител.
(3) Общинската комисия отчита резултатите от гласуването пред Централната комисия за местните референдуми в срок до 48 часа от предаването на последния секционен протокол.
Обявяване на резултатите от референдума
Чл. 41. (1) Общинската комисия за референдумите обобщава данните от произведения референдум и обявява резултатите от гласуването.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в него са участвали не по-малко от 40 на сто от гражданите с избирателни права в съответната община и с „да“ са отговорили повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
(3) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Когато референдумът е произведен едновременно с общи избори за общински съветници и кметове, предложението, предмет на референдума, е прието, ако с „да“ са отговорили повече от половината от подадените действителни гласове в съответната община в изборите за общински съветници.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, местен референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от една година от датата на произвеждането му.
Оспорване на резултатите от референдума
Чл. 42. (1) Законността на резултатите от местен референдум може да се оспори от лицата по чл. 27, ал. 1, 2 и 3 или от съответния областен управител в 7-дневен срок от обявяването на резултатите от общинската избирателна комисия пред съответния административен съд, който се произнася в 14-дневен срок.
(2) Решението на административния съд може да се обжалва в 7-дневен срок пред Върховния административен съд, който се произнася в 14-дневен срок, и неговото решение е окончателно.
Обявяване на приетото с референдум решение
Чл. 43. (1) Решението, прието чрез местен референдум, се обявява в тридневен срок от председателя на общинския съвет на официалната интернет страница на общината, в един регионален вестник и в една регионална електронна медия след изтичане на сроковете за обжалване или след влизане в сила на решението на съда по чл. 42.
(2) Решението, прието чрез местен референдум, влиза в сила веднага след обявяването му.
(3) Изпълнението на решението, прието с местен референдум, се организира от кмета на общината, района или кметството.
