“Швейцарецът с българско сърце“ – документален филм (2014)

На 17 ноември 2015 г. се навършиха 150 години от рождението на Луи Айер. Той е един от швейцарските учители по физическо възпитание, пристигнали в България по покана на министерството на просвещението през 1894 г. Били са общо 10 души и на тях се паднала задачата за пръв път да приложат в учебната програма на училищата в Княжеството занимания по физкултура. Практически, това е началото на спортното движение у нас, тъй като, освен в часовете в училище, по това време започва и създаването на универсални градски спортни организации, дали по-късно основата на Юнашкото движение и на спортните клубове.

Гимнастика – с най-различните упражнения, включително успоредка, кон с гривни, различни акробатически изпълнения, лека атлетика – с всичките й познати отделни дисциплини, бокс, вдигане на тежести, борба, а по-късно и игри с топка, като футбол и баскетбол – всичко това води началото си у нас от неуморимия труд и усърдие на швейцарските учители. Повечето от тях остават в България за първоначално определения период от три години, други малко повече, но един – Луи Айер – остава завинаги, отдавайки целия си живот за България.

На Айер се пада да положи основите на спорта в Лом (1894-1903 г.) и в Силистра (1903-1909 г), където е учител по физическо възпитание в гимназиите и създател на юнашките дружества. Но, може би, най-добре швейцарецът се чувства, когато през 1909 г. се преселва в космополитния Русе. Освен учител на младежите от Мъжката гимназия, той преподава и в педагогическия курс, където подготвя бъдещите български учители по физкултура.

При обявяването на Балканската война през 1912 г Луи Айер участва дейно в съставянето на доброволческия Юнашки легион и го повежда като негов командир през едни от най-важните битки на първа линия на фронта. За проявения героизъм е произведен в подпоручик от българската армия, награден е и с орден „За храброст“. През 1913 г. взима участие и в Междусъюзническата война.

Френскоезични вестници в Швейцария ползват Луи Айер като военен кореспондент от фронтовете на войните. След разгрома на България в Междусъюзническата война през 1913 г. издава на френски книгата „Pro Bulgaria“ („За България“), в която защитава пред Западна Европа българските позиции и дарява всички приходи на българските ветерани от войните.

Луи Айер умира като български офицер на фронта по време на Дойранската епопея през Първата световна война.

Улица „Луи Айер“ в русенския квартал „Дружба – 1“. Прави впечатление нескопосаното изписване на името му на латиница, което няма нищо общо, както с Louis Eyer, така и с транслитецията от български „Lui Ayer“.

Екипът на сайта „Българска история“ е създал този кратък документален филм за живота и делото на Луи Айер. Дали прекомерно величан преди години или пък позабравен в наши дни, образът на швейцарецът с българско сърце изплува от документалната лента чрез архивните фотоси и умелите възстановки. Едно от достойнствата на филма е, че без излишна „ураджийска патреотарщина“ и без излишен патос и хиперболизиране на личността на Луи Айер, думата е дадена на професионалните историци. През призмата на техния разказ зрителят неусетно се пренася във времето, в което е живял швейцарецът, следва неговия път и вероятно накрая остава смаян от начина, по който швейцарецът отдава живота си на своята втора родина.

“Швейцарецът с българско сърце“ – документален филм, България (2014), 44 минути

Режисьор: Мартин Стаматов

Продуценти: Иван Кънчев и Марио Мишев

Сценарист: Ивомир Колев

Оператор: Иван Йорданов

Композитор: Любомир Денев – младши

Напишете коментар