Вместо неделна проповед

Чугуненото мнозинство в Общинския съвет на Русе (ГЕРБ, СДС, БСП, ВМРО, ДПС и още някакви неизвестни мижитурки) – една „прекрасна“ проекция на политическата свинщина в национален мащаб, във всеобщата си наглост и арогантност стигна до безпрецедентна „анатема“. Трябваше лично Русенският митрополит Наум да ги сложи на мястото им, защото в своя ламтеж за светска показност и себеизтъкване тези общински грешници, пардон съветници, съвсем го удариха през просото, забравяйки за смирението и покаянието.

Дамите от русенския „Лайънс клуб“ събрали над 76 000 лв. на благотворителен коледен бал миналата година. Само че, вместо за някоя от многобройните нуждаещи се от средства благотворителни каузи, част от тази сума нарочили за бюст-паметник на Патриарх Неофит. Хубаво, но пропуснали да попитат Църквата богоугодно ли е подобно дело, може ли с показна монументалност да се героизира скромният християнски пастир.

Незнайно защо дамите от „Лайънс клуб“ избрали обаче не църковната, а светската власт за проводник на това си щение и така по политическа линия се стигна до печалното положение Общинският съвет да постави Църквата едва ли не пред свършен факт. Политиците решили фигурата на Русенския митрополит и впоследствие Патриарх Неофит да се появи на бюст пред църквата „Всех Святих“.

„В Българската православна църква няма утвърдена традиция да се издигат паметници на духовни лица, а наличието на такива като екзарх Антим, екзарх Йосиф, екзарх Стефан, Иларион Макариополски, Варненско-Преславски Симеон и Сливенски Иларион е било допуснато най-вече заради тяхната историческа роля в утвърждаването и развитието на Третото българско царство. Съпоставянето им със съвременни църковници, считаме за абсолютно неуместно“, написа в свое писмо Русенският митрополит Наум.

„Срамно е личността му [на патриарх Неофит – б.р.] да се използва за личен пиар под маската на „гражданска инициатива”, като се замесва манипулативно и името на политическа партия! Срамно е да се похарчат десетки хиляди левове за камъни и плочи, когато сме свидетели колко изоставени деца и възрастни хора мизерстват в момента, борейки се за своето оцеляване всеки ден“, припомня още на разпасалите се общински съветници Русенският митрополит Наум.

Дядо Наум споменава не случайно, че паметниците на български духовни лица се броят на пръстите на едната ръка и всички те до един са свързани с борбите за национално и духовно възраждане, с утвърждаването на новата българска държава след Освобождението. Тоест, освен като духовни лица, те са останали в нашето съзнание преди всичко като исторически личности.

Как остана в българската история Патриарх Неофит е една безкрайно неприятна и често премълчавана от неудобство тема. Защото, ако говорим открито за това, трябва да признаем, че нашата Църква е била обсебена от вездесъщата репресивна машина на комунистическия режим далеч след неговото падане през 1989 г. И не беше само Неофит – в един момент почти целият Свети Синод беше с картончета в ДС.

На 17 януари 2012 г. с решение на Комисията по досиетата научихме, че тогавашният Русенски митрополит Неофит е бил агент „Симеонов“ от зловещото Шесто управление на Държавна сигурност – политическата полиция на режима. Нека да припомним, че този режим е чужд, по своето същество окупационен и най-вече атеистичен (!), а Държавна сигурност е била на пряко подчинение на КГБ.

„Демонстрира безпределна вярност и любов към Съветския съюз, съветския народ, към работата и линията, която провежда Руската православна църква. Архимандрит Неофит е интелигентен, с много добра обща и богословска подготовка. очертава се като перспективен духовник“, е характеристика, която самата Държавна сигурност дава на Неофит.

И, за да няма неразбрали, ще го кажа в прав текст: за разлика от своите предшественици – градили и отстоявали свободата и независимостта на България, Неофит, както е видно от досието му, се е клел във вярност на чужда държава и е служил на един окупационен, репресивен и откровено атеистичен режим.

Принадлежността на Неофит към репресивната машина на комунистическия режим е едно черно клеймо, което, както виждаме, тежи върху неговата личност и отвъд смъртта му. Ако можем да се пошегуваме тук, колкото и да е неуместно, може би бюстът му ще е по-подходящо да бъде поставен в намиращото се срещу църквата гробище на съветските войници, вместо пред „Всех Святих“.

Време е споменатото по-горе чугунено мнозинство в Общинския съвет да се засрами, да се покае и да поиска прошка за греха, който иска да наложи на Русе. А, ако няма силата да го направи, то поне да замълчи гузно и да не отваря тази тема никога повече.