В зоната на здрача
ТВ водеща, бивша съпруга на местен бизнесмен – завлечена в храстите по време на бягане, изнасилена и убита брутално край Дунава. Съпругата на местен бизнесмен и виден политик – отвлечена, убита по особено жесток начин, тялото й разчленено и хвърлено в реката…
Шефът на местната полиция пребит от деца на улицата… Кметът пребит като куче, крадците напът да избягат с парите… Туин Пийкс ли? Русе, България, Европа. Какъв е този град?
Русе живее в хватката на мафията още от преди 1989 г. Там някъде, в края на соца вече се бяха заформили разни тарикати, играчи, контрабандисти, измамници. Тази хватка се затегна със силовите групировки през 90-те и никога досега не се разхлаби, не се отпусна. Тя държи в страх всички – от кмета и местните политици, през бизнесмените, до съдебната власт и правоохранителните органи. Всички са навързани като свински черва. Сицилия ряпа да яде.
Дори да ви се размине куршума или издевателството на някой изверг, то вие неминуемо може да попаднете в лапите на милицията. (В Русе полиция няма!) А оттам ще бъдете поети от „услужливи“ прокурори и съдии, които могат да ви пратят задълго зад решетките по скалъпени обвинения. Всичко това, разбира се, ако не слушкате. Но пък, ако си слушкате, има известни екстри.
Нарочно споменавам зловещите убийства на двете жени, извършени по начин, напомнящ за безпощадния стил на мафията. Освен личната трагедия за техните близки и приятели, отзвукът беше ясен. Обществото не прие еднозначно официалните версии и резултатите от разследването, останаха сянката на съмнението и „вторият план“ – убити заради разчистване на сметки в мафиотските среди. А тези, на които им се въртеше в главите идеята да спрат да слушкат, пак си помислиха… и размислиха.
Очевидно е, че от поне десетина години тече разлом в средите на мафията и олигархията – от едната страна са тези, зад които стоят Пеевски и Борисов, а от другата – онези, репресирани досега от първата група и консолидиращи се днес зад фигурата на бившия президент Радев. Предстои ни да гледаме вероятно грозната битка за надмощие между тези две, явно конкурентни крила на родния мафиотско-олигархичен модел.
Кой преби кмета на Русе?
Че кметът на Русе Пенчо Милков е овъртолен до шия в схеми, стана ясно още по време на първия му мандат. А когато с него се заеха от уважавания „Антикорупционен фонд“ и извадиха наяве схемите с прословутия ТИР паркинг, с летището, с апартаментите му и с други нередности, всички се увериха за какво става дума.
Обаче Милков ще продължава да бъде кмет, докогато мафията реши, защото досега той бе избиран без проблеми, поставен в конкуренция с бутафорните кандидати на другите партии. Сякаш една невидима ръка предварително избираше кой да е кмет на Русе.
Много, ама много далеч съм от мисълта, че Милков, видите ли, защитавайки обществения интерес, геройски се е противопоставил на апетитите на Ами и Таки и е отнесъл тупаниците. По-скоро ми се струва, че русенският кмет, преследващ личния си интерес, се е оказал между шамарите на двете конкурентни крила на мафията и олигархията, за които стана дума по-горе. Кой точно го е ошамарил в случая няма значение, явно е било е неизбежно.
Логично е да се предположи, че Милков, бидейки кмет на БСП, е близък до тази група, която сега очевидно застава зад Румен Радев – репресираните олигарси Черепа, Николай Банев, Миню Стайков, Бобокови… Последните са и връзката с Русе, като се смята, че именно те стоят зад избирането на Милков за кмет.
Схеми като по учебник
Всъщност братя Бобокови са сред пионерите в тази схема, която наблюдаваме днес. Бизнес, за който се смята, че ще е печеливш, в определен момент става губещ. И „бизнесмените“ изведнъж го продават на „силно желаещата“ да го купи община или държава, за която остават загубите… Тоест, данъкоплатците пият по една студена вода.
Именно за 10 милиона евро през 2018 г. държавата изкупи дела на братя Бобокови в спортната зала на Русе, която така или иначе беше строена с дотации от държавния бюджет. Преди това пък кабинетът „Орешарски“ отпусна пари, за да може общината в Русе да изкупи от Бобокови и подземния паркинг към залата, строителството на който бе довършено с общински средства. За разлика от сега обаче нямаше политически протести, а Общинският съвет гласуваше тези предложения почти единодушно. В интерес на истината един-единствен общински съветник тогава декларира несъгласие, но остана глас в пустиня.
Бързо кеширане
И сега със същата схема „бизнесмени“, община и държава препират по два, по три пъти едни и същи пари, докато най-накрая те се окажат в бездънните джобове на тъмните субекти от мафиотско-олигархичния модел. Тука е така, нали?
Прави чест на опозицията в Русе – в лицето най-вече на Деян Герасимов от ПП-ДБ, както и групата на „Възраждане“, в която човек с дългогодишни антикорупционни възгледи като Мариян Димитров явно движи нещата по този казус, че успяха шумно да се противопоставят на тази нагла кражба.
Спешността, с която Ами и Таки се надяват да гушнат 10-те милиона евро от ТИР паркинга, вероятно идва от това, че се задават избори. От една страна не е ясно, дали новата власт ще бъде толкова благосклонна към точно тази схема, а от друга е твърде възможно парите да трябват на Борисов и Пеевски за традиционното купуване на гласове. За целта правителството на Желязков трябва да гласува плащането на сумата идната седмица.
ТИР паркингът – губещ бизнес. Дали?
Спорно е твърдението в общественото пространство, че, видите ли, след влизането в Шенген необходимостта от такъв ТИР паркинг била отпаднала. Локацията наистина е златна – на самата граница. Трафикът е все така висок, очаква се изграждането на втори мост и нова магистрала. Вярно е, че вече няма опашки и КПП-та, но нека не забравяме, че по закон шофьорите на камиони имат лимитирани часове на каране и съответно задължителни почивки, които по принуда прекарват именно на такива паркинги.
След едноминутен разговор с шофьор на тир става ясно, че има някои изисквания – чисти и добре поддържани тоалетни, бани с душове, пералня, сносен ресторант с топла супа и вкусни гозби, магазин, бензиностанция, охрана на паркинга – все неща, които биха привлекли камионджиите да спират и да правят своята почивка на такова място.
Проблемът е, че заради мутренските изпълнения от времето преди влизането в Шенген точно този паркинг вече има лоша репутация сред шофьорите и те го избягват. Но това съвсем не означава, че с добър бизнес план и професионален мениджмънт ТИР паркингът в Русе не може да стане печеливш от услугите, които ще предлага, а не от входни билетчета. Мутрите от такива „схеми“ не разбират. Но може би някой друг би имал интерес…
Съпротивата на опозицията
Очевидно е, че опозицията в Русе е слаба. Шепа общински съветници от ПП-ДБ и от „Възраждане“ не са в състояние да спрат скандалното решение на общинския съвет, отварящо пътя на изтичането на 10-те милиона евро към Ами и Таки. Още по-малко вероятно е областният управител Драганов, бидейки от ГЕРБ-СДС, да се опълчи на съпартийците си и да наложи вето върху решението.
Всъщност опозицията свърши добре своята работа, като направи това поредно безобразие обществено достояние чрез политическо говорене и медийни публикации. Повече не може и да се иска. Единствената възможност оттук насетне е този казус да влезе на полето на съдебната система и вероятно след година-две да завърши пред някой състав на Върховния административен съд. А дотогава, за съжаление, всичко остава в зоната на здрача.
В същото време от „Продължаваме промяната – Демократична България“ свикват протест срещу скандалното решение на Общинския съвет за ТИР паркинга в понеделник, 9 февруари, от 18:00 часа пред сградата на Общината.
