Да те управляват комунисти

„Русчук падна в ръцете на пролетариата! Да живее комуната!“ – така в края на 1919 г. с фанфарен звън органът на БКП (тесни социалисти) „Работнически вестник“ празнува победата на комунистите в общинските избори в града. „Привет оживений, пристанищен Русе, реката велика под теб червеней…“, ниже строфи неизвестен пролетарски поет по страниците на същия партиен вестник.

Само за година под ръководството на комунистите общината е доведена до фалит с идеи за управление, които сега бихме нарекли популистки. Безплатно здравеопазване за бедните, безплатно образование и учебници, общински магазин и аптека с по-ниски цени (днес му викаме „магазин за хората“), пълна издръжка на общинския театър… Въобще под нарастващите разходи за социална политика общинският бюджет скача три пъти.

А приходите? Кой ще плаща за безплатните придобивки на трудещите си? Практическа експроприация на кината в града, конфискация на част от печалбата на разположените в Русе банки, отчуждаване на сгради за социални нужди, прогресивен данък, от който са освободени бедните и работниците и други мерки, характерни за диктатурата на пролетариата… Управлението на БКП в Русе 1920-1921 г. е едно фиаско, което приключва досущ, както в крилата фраза на Тачър, че „социализмът свършва, когато свършат парите на другите“. И никой повече не си и помисля да избира комунисти на власт.

Освен тези събития отпреди век и изключвайки годините на комунистическата диктатура 1944-1989 г., Русе помни още три комунистически управления. По времето на Димитър Калчев (1995-2001 г) в града върлуваха мутрите, рекетът и грабежите бяха нещо нормално, самият кмет беше зает да „приватизира“ (евфемизъм за нагли кражби) за себе си къде каквото има, отколкото да управлява. Русе получи етикетът „първи частен град“, където всичко е собственост на Калчев и неговото семейство. За обикновените хора това бяха години на разруха, на огромни кратери по улиците и занемарена инфраструктура, на безстопанственост, на престъпно нехайство от страна на администрацията.

Периодът 2005-2011 г., когато управляваше друг комунистически кмет – Божидар Йотов, беше период на Брежневски застой, който няма да бъде запомнен с нищо съществено. Човекът имаше добри намерения, но пък нямаше нито кой знае какви възможности, нито управленски капацитет да постигне каквото и да е за града. Статистиката сочи, че по времето на Калчев Русе е намалял като население с около 10 000 души. Същата е и цифрата за годините на кмета Йотов.

Сегашният комунистически кмет Пенчо Милков успя да бие своите предшественици по обезглавяването на Русе – повече от 20 000 души по-малко живеят в града за периода 2019-2025 г. Тъжен факт. За разлика от годините на режима преди 1989 г. сега границите не са затворени с телени огради, край които граничари стрелят на месо, няма нужда от „изходна виза“ да напуснеш страната, няма „софийско жителство“ за вътрешна миграция. И хората просто си тръгват. Заедно с децата си, защото броят на учениците в Русе също е стигнал критична бройка.

Милков, разбира се, няма план, няма програма как да се справи с тази криза. Упадъкът на Русе продължава с пълен ход и по време на втория му мандат. Некадърността му е пословична. Та, той дори не успя да усвои готови 10 милиона евро, предназначени за мутрите от буферния ТИР паркинг, камо ли да привлече някакви средства за самия град, да привлече инвестиции и бизнеси, да направи града приветливо и желано място за продължаващите да го напускат хора.

Има едно меме, което циркулира из фейсбук. От него Бай Тошо вика: „Ако бях отворил границите по времето на социализма, щях да си остана сам в България!“ Вярно е, макар че ще се намерят носталгици и днес, които да твърдят колко хубаво е било в комунистическия рай. Не, не беше!

Та, така и с Русе. Както е тръгнало, накрая ще останат вероятно само няколко червени динозаври, в чиито кратуни още ще дрънчат чуковете и сърповете на несъстоятелната им идеология. И те по правило ще измрат от глад, защото нито ще има от кого да откраднат, нито ще бъдат в състояние сами да се изхранват.

Вижте снимката. Това са последните комунисти в Русе. Днес, когато даже не е ясно дали партията им ще я има в следващия парламент, те продължават да управляват с нагло дебелоочие и самодоволни физиономии този жалък град. И, ако перифразираме Симеон Радев, явно последният комунист в България ще умре в Русе. „Какъв народ сме, Минке, какъв народ…“