Може ли кметът на Русе да бъде свален с протести?

Във визията на Пенчо Милков градът трябваше да бъде „северната столица на България“, привличаща хора и инвестиции, но вместо това броят на жителите на Русе продължава да се топи с бързи темпове

На 3 декември пред Общината в Русе се състоя протест. Организатор бе партия „Продължаваме промяната“, а събитието бе обявено под надслов: „Русенци срещу рязкото увеличение на местните данъци и скандалния държавен бюджет“. Така формулиран протестът събра в едно гневът на около 3 хиляди души срещу местния и държавния бюджет. Съответно се чуха искания за оставка както на кмета Пенчо Милков, така и на правителството в София.

Между другото, както в София под натиска на улицата бе оттеглен държавният бюджет, така и в Русе кметът Милков скоропостижно оттегли готвените промени в местните данъци. Въпреки това хората излязоха масово на протеста. Сега, когато оставката на кабинета „Желязков“ е факт, някои вече се питат може ли с протести да бъде свален и кметът на Русе. Е, след като цяло правителство пада с протести, какво остава за един кмет, нали?

Около 10 000 протестиращи на площад „Свобода“ с ясни искания за оставката на Пенчо Милков би следвало да са напълно достатъчни той да напусне поста си доброволно под натиска на общественото напрежение и да се отиде към нови кметски избори. Може ли обаче това са се случи? Могат ли толкова хора да бъдат убедени да излязат пред Общината и да настояват за оставката на нейния стопанин?

Северна столица, ама друг път

Преди шест години Пенчо Милков дойде на власт с помпозното обещание градът да стане „северна столица на България“. Нищо столично обаче все още няма в Русе. Даже „столичаните“, както се вижда от статистиката, бягат през глава от „столичния живот“. Картината е стряскаща и печална. Над 21 000 русенци, или около 15% от населението, са си тръгнали в периода 2019-2024 г. Данните на НСИ за 2025 г. предстои да излязат скоро, но едва ли ще са по-различни.

Досега така и не видяхме анализ на причините за тази тревожна тенденция нито от Милков, нито от политическите му опоненти. Камо ли, пък програма за управление, която целенасочено и в цялост да бори причините за тази главоломна загуба на население.

С мирис на химия, с мирис на корупция

Въобще, както обеща, Милков се справи и с проблема с въздуха на Русе, нали така? Цветя и рози, кристално чист планински въздух. Достатъчно е човек да си отвори фейсбук групата „За чисти въздух и вода в Русе“, за да види ежедневните оплаквания от нерешените проблеми: бакелит, ацетон, нефтопродукти, смрад – тормозът над белите дробове на русенци продължава повече от десетилетие. Градът тъне в повсеместна мръсотия, секат се живи дървета, други дървета пък умират тихо в парка…

Може ли кмет да не е корумпиран и да не участва в схеми? Не, нали? Все още помним разследването на „Антикорупционния фонд“ за прословутия ТИР паркинг. Дали от страх, дали от некомпетентност или пък заради чиста проба корупция – стана ясно, че кметът и общинската администрация бяха предали обществения интерес на Русе и дарили доброволно на мутрите правото да събират за себе си таксите от преминаващите Дунав мост камиони. А тези пари можеха да влизат в бюджета на Общината и с тях да се правят полезни за обществото неща. Но, не би.

Спорадично на повърхността изплуваха скандални разкрития за обществени поръчки на Общината я за тролейбуси, я за автобуси. Оставаха съмнения за злоупотреби и некомпетентност на администрацията, които така и не бяха разсеяни по категоричен начин. Стана ясно и как Милков раздава общинската „баница“ на политическите си партньори – едно общинско предприятие за партия „Атака“, друго – на ДПС. Баланс да има. За далаверите с Летище Русе – дългоразтягана дъвка за наивници  – какво да кажем. Летят самолети, нали?

За личните му неща – любовници, апартаменти, мезонети, вили, имоти в София, в Букурещ и къде ли още не – из града постоянно се носят легенди. Хората наистина говорят и се възмущават, съвсем не без основание…

Трябва да отчетем като плюс на досегашното управление на Милков свободата на словото (изключваме автоцензурата и сервилността на напазаруваните от Общината медии), толерантността му към критиката и липсата на репресии на хора, заради политическите им убеждения – все неща, които не бяха характерни за времето на предшественика му Пламен Стоилов. Както се казва, да не е без хич, има и нещо позитивно.

Кой избира кмета на Русе?

Но нека все пак не забравяме защо Пенчо Милков бе избран за кмет през 2019 г. Не беше заради красивите му очи и празните му обещания. Тогава Русе трябваше на всяка цена да се отърси от мутро-милиционерския модел на управление на общината, осъществяван по най-брутален начин от ГЕРБ в периода 2011-2019 г. И Милков се оказа изненадващо най-подходящият кандидат, поставен в състезание с бутафорни „конкуренти“ и обречен да победи.

Срещу още по-бутафорни „конкуренти“ през 2023 г. Милков спечели убедително и втория си мандат на поста. Остана усещането за „уреден мач“. „Кандидатите за кмет на Русе се договарят в офиса на един бизнесмен“, каза по време на кампанията за местните избори през 2019 г. тогавашният кандидат за поста Елеонора Николова от СДС.

Има ли схема, при която „бизнесменът“ предварително определя кой ще бъде кмет, одобрява и конкурентите му в кампанията? А гласоподавалите накрая са поставени пред ясен и лесен избор? Нека Елеонора Николова да каже. Факт е, че Милков бе фаворит и спечели с лекота и двата си досегашни мандата.

Кой стои срещу кмета на Русе?

Най-гласовити в критиките си към кмета на Русе са основните му политически опоненти – ППДБ. Приглася им и партия „МЕЧ“, която обаче е извън общинския съвет. Но има ли условия с масови протести Пенчо Милков да бъде принуден да абдикира? По-скоро, не. Макар че, с Gen Z на терена на политическия протест човек следва да внимава с прогнозите си и да се пази от категоричност.

Какво обаче направиха ППДБ досега, за да не бъде избиран Милков за кмет на Русе? Твърде малко. През 2019 г. те издигнаха за кандидат-кмет една безлична лелка, чието име едва ли някой вече помни. Тя събра 2,24% от вота и остана на „почетното“ шесто място. Четири години по-късно – още една лелка, която, въпреки изгодната изходна позиция на ППДБ, ги закопа поради липса на качества и взе едва 10,79%, оставяйки ги извън балотажа.

„Този протест не е в подкрепа на ПП-ДБ, протестът е срещу един кмет, който се е самозабравил и третира Русе като своя собственост, уверен, че зад него стои мнозинството в Общинския съвет. Не си мислете дори за миг, че ако го нямаше този протест, данъците нямаше да се увеличат“, обяснява организирания на 3 декември протест общинският съветник от ППДБ Калин Иванов.

„Русе трябва да е като буре барут. При всяко лошо решение на кмета, при всяка лоша политика в държавата ние трябва да пълним площада. Борете се с всеки анонимник, който ви казва: „Ама нали оттеглиха данъците“, и с всеки трол, който ви казва: „Всички са еднакви“, „Няма смисъл да гласувате“, „Нищо няма да се промени“. Не, не са еднакви всички. Ние сме различни и сме тук, за да се борим за града и за една по-добра държава, за всички нас. Затова ви моля да следите какво се случва, пишете ни, идвайте на наши приемни, за да говорим, да споделяте проблемите си и заедно да излизаме на площада, ако кметът не ни чуе“, допълва общинският съветник Иванов.

Наистина с оглед и на настроенията в държавата нищо чудно ППДБ отново да се окажат в най-изгодната политическа ситуация при следващите местни избори. Поучени от грешките си през 2019 и 2023 г. те трябва да намерят и да издигнат силен мажоритарен кандидат, който да предложи убедително реална алтернатива за управление на Община Русе. Също така да сформират и управленски екип с нужната експертиза. Това са все неща, чиято подготовка трябва да започне сега, а не да се чака изборите да почукат на вратата.

Дали чрез ППДБ или чрез друг политически проект, Русе заслужава по-добро управление, защото, наистина при Пенчо Милков градът изживява невиждан упадък. И тази посока може, и трябва да бъде обърната от хора, които наистина ги е грижа за града – на дела, а не на думи.

Не знам дали ще стане „северна столица на България“, но поне Русе може да стане едно много по-приятно и приветливо място за живеене, което да привлича и да създава условия за достоен живот, а не да гони зорлем жителите си поради нерешените с години проблеми.