121+: Мокрият сън на ППДБ – трудна, но не и невъзможна задача

Наследството на „сглобката“ и липсата на демократични механизми в партиите от ППДБ са основните пречки пред легитимността на пожелалата цялата власт коалиция

При гостуването си в последната „Панорама“ по БНТ Асен Василев поиска цялата власт – пълно мнозинство в парламента. Същото потвърдиха по-късно и съпредседателите на „Да, България“ Ивайло Мирчев и Божидар Божанов. Смела, но никак не лишена от смисъл заявка на фона на политическата ситуация в България след последните внушителни протести срещу управлението на Борисов и Пеевски.

Наистина, към днешна дата всички предпоставки са ППДБ да излезе първа политическа сила на предстоящите предсрочни избори, независимо дали президентът Радев ще се пусне със собствена партия на политическия терен или не. Въпросът е колко депутати ще вкара „демократичната дружина“ в Народното събрание, за да може да диктува дневния ред и да извърши нужните реформи, заради които хората излязоха масово по улиците на България..

Нека да припомним, че през април 2023 г. ППДБ спечели малко над 621 000 гласа на изборите, и макар като втора политическа сила, формира коалиционен кабинет – прословутата „сглобка“ с ГЕРБ и със сянката на Пеевски зад това правителство. На следващия вот през юни 2024 г. „демократите“ се свлякоха до малко над 307 000 гласа – или загуба на повече от 50% електорална подкрепа. Причината бе повече от ясна – половината гласоподаватели не подкрепиха и не простиха коалицията с Борисов и Пеевски.

Гаранциите, че няма да има нови „сглобки“ с мафията

Ясно е, че убеждаването на онези загубени 300 000 гласоподаватели да се върнат отново в рамките на вота за ППДБ ще бъде една от основните задачи по пътя към „121+“. Консенсусът, че Пеевски е зло, е ясен.

Отношението към Борисов и ГЕРБ обаче продължава да тегне като голяма сянка на съмнение. На следващата сутрин, след като бе освиркан на протеста, ген. Атанас Атанасов от ДСБ, съпредседател на „Демократична България“, заговори за ГЕРБ като за „приемлив партньор при определени условия“, „естествена част от евроатлантическото мнозинство“ и т.н. Няма как с такива приказки загубените 300 000 гласа да се върнат обратно. Това са гласоподаватели, за които ГЕРБ е зло, не по-малко от Пеевски, и за тези хора не съществуват „определени условия“, при които Борисов ще бъде реабилитиран и върнат във властта в името на каквото и да е.

Че ГЕРБ е партия – символ на корупцията, на кражбите и злоупотребите с власт, на некадърността в управлението, на покварата, на клиентелизма, на упадъка в обществените отношения – е ясно и за децата. Само на онези среди в ППДБ, които ламтят за власт и са готови на всичко, за да са част от управлението, Борисов им се привижда като „приемлив партньор“ и „евроатлантик“. Да го кажем просто: с подобно отношение към ГЕРБ и Борисов планът „121+“ няма да успее.

Настъпването на мотиката „ГЕРБ“ за трети път ще е предателство към протестите

Нещо повече. Значителна част от електоралния корпус – не само загубените 300 000 гласа от 2024 г., но и не малка част от негласуващата периферия – трудно биха простили ей така „сглобката“ с мафията при правителството „Денков“. А именно привличането на тези хора е ключова част по пътя към парламентарното мнозинство на ППДБ.

И в този смисъл „демократите“ имат не леката задача да дадат убедителни гаранции, че санитарен кордон ще има и около Борисов, не само около Пеевски. Ръководството на ППДБ трябва ясно да осъзнае, че всяка колаборация с ГЕРБ е пагубна за бъдещето на страната и да забрави веднъж завинаги за „всякакви приемливи партньорства“ и „евроатлантически мнозинства“ с Борисов.

Големият въпрос е, какво да се прави, ако броят на депутатите на ППДБ в следващия парламент е под 121. Ще бъде ли приемлива нова коалиция с ГЕРБ, например. Нека е пределно ясно: третото настъпване на мотиката след 2014 и 2023 г. и каквото и да е отъркване в снагата на Борисов ще е предателство към протеста на българските граждани.

Легитимността на политическото представителство

Парадоксално, но в досегашната практика, когато се стигне до излъчване на политическото представителство, при „демократите“ демократичните механизми не сработват. (В скоба нека посочим като пример за „демократичен избор“ този за председател на ПП. Един-единствен кандидат, избран със 100% от гласовете. Тук и Тодор Живков, и Ким Чен Ун биха завидели на Асен Василев. Така демокрация не се прави, драги!)

Определянето на листите с кандидатите на ППДБ за изборни позиции винаги е съпътствано от вътрешни драми, от непрозрачност, от субективност, от пряк диктат на лидерите. И досега не е ясно кой точно реди и определя листите на коалицията за парламентарните избори и дали има легитимността да го прави по този, съгласете се, недемократичен, авторитарен начин.

Хубаво Асен Василев даде пример от 1997 г. Да, тогава от 69 депутати ОДС качи своя резултат на 137, но забрави да припомни, че в голямата си част тези народни представители попаднаха в листата след успешно участие във вътрешни избори. А вътрешните избори са един от най-добрите механизми политическото представителство да получи предварително легитимност вътре в собствената си общност.

И понеже от ППДБ заявиха, че ще отварят листите си за „млади лица от протестите“, нека да попитаме: кои „млади“, кой ще ги избира, кой ще ги кани и кой ще определя в кои листи и на кое място ще попаднат. Въобще по въпроса с определянето на политическото представителство е същото като с избора за единен кандидат на „демократите“ за президент.

Следва ръководствата на партиите в ППДБ да делегират досегашните си еднолични права в реденето на листите и да помислят как да демократизират наистина този процес. Нека хората да определят предварително своите представители на база спечелено от кандидатите доверие. Планът „121+“ няма как да бъде успешен без тази ключова част. Представете си например как младите хора биха били увлечени да гласуват по електронен път и да определят сами своите политически представители, цъкайки на телефоните си.

В крайна сметка, макар и да изглежда трудно изпълним от днешна гледна точка, планът „121+“ е постижим при честност в отношенията между ръководство на ППДБ и избиратели, при демократизиране на механизмите за легитимност на политическото представителство и при твърда позиция, че всякакво коалиране с представителите на мафията оттук нататък е невъзможно. Днес се отваря историческият шанс България да бъде променена, така както протестиращите желаят, и изцяло на „демократите“ е отговорността дали този шанс ще бъде оползотворен.