Очерниха Русе, очерниха България!

Или как „дръжките на микрофони“ посрещнаха с безчувствен „професионализъм“ и „етично отношение“ вестта за убийството на журналист

„Българи направиха така, че за България да се говори като за Малта или като за Словакия, да си очернят държавата по най-брутален начин, да се радват ако България бъде в световните новини с негативна информация и то за най-тежко престъпление“, заяви на брифинг министър-председателят Бойко Борисов. Кметът на Русе Пламен Стоилов не остана по-назад и също направи подобно изказване, в смисъл че Русе се е прочул в света единствено като място, където е извършено такова жестоко убийство.

Още в първите часове след ужасната вест за убийството на Виктория Маринова, „ФРОНТАЛНО“ си позволи да разкаже за истинското лице на медийната среда в провинцията. Не с голи приказки, а с факти и в проценти. За пореден път обрисувахме картината на вонящото блато, в което „системата ги убива“, след като преди това е задушила свободното слово. И пак с факти насочихме фокуса към една личност, стояща изправена в средата на същото блато, която казва: „Ние няма да мълчим!“. И не само това, но си позволява в ефир да опише системата и да даде заявка за амбициите си да се бори и да промени системата. Е, поради една или друга причина, тази личност вече я няма.

Като в лозунга от времето на комунизма за Тутраканската селищна система, чийто враг номер едно беше Рейгън, представители на русенската „журналистическа гилдия“ въстанаха срещу най-уважаваните световни медии, сред които Би Би Си, Си Ен Ен, „Гардиън“, „Ню Йорк Таймс“, „Фигаро“ и т.н. И това не е виц! Всъщност, вестта за убийството на Виктория Маринова бе посрещната по един и същ начин по целия свят, но не и у нас. Бъдете спокойни! Няма световен заговор срещу Родината. Страната ни просто е добре известна по света като последна по най-добрите и като първа по-най лошите показатели в Европа за каквото се сетите. Включително и за свободата на словото.

В България, и то в Русе, се намериха личности от медийните среди, с претенциите да са журналисти, които без да са си проверили фактите (нещо, в което самите те обвиниха западната преса), тръгнаха да ни убеждават, че нещата не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Че Виктория Маринова била „бизнес дама“, „водещ на лайфстайл предаване“ (готварски рецепти, идеи за дома, модни тенденции, нали така?), „административен шеф на телевизия, но не и журналист“, „нямала претенции за каквато и да е разследваща журналистика“ и т.н. И ако това бе мнение само на местния кореспондент на Пеевските парцали „Телеграф“ и „Монитор“ – да го подминеш. Свикнали сме им. Но тези инсинуации бяха тиражирани и от ефира на държавното радио.

Да се чудим на кого да вярваме: на кореспондента на БНР Ася Пенчева или на самата Виктория?

„Екипът ни се ангажира и в бъдеще да дава трибуна на журналистически проучвания, както и да извършва и свои такива, касаещи в изключителна степен обществения интерес.“

„За разследвания и разкрития нито тя е имала претенции, нито телевизията я е ангажирала.“

Виктория Маринова

водещ на предаването „Детектор“ по ТВН – думи в ефир на 30 септември 2018 г.

Ася Пенчева

кореспондент на БНР в Русе – репортаж за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ на 8 октомври 2018 г.

„Да се говори за поръчково убийство, за политическа намеса, за прекъсване на журналистическо разследване е абсурдно, нелепо и грозно, тъй като не се опира на истината, която иначе би трябвало да е водеща в професията ни“, съобщи още по БНР Ася Пенчева. На какви факти обаче се опираха тези твърдения в национален ефир, журналистът не каза.

Е, всичките версии за причината за убийството, колкото и „абсурдни,  нелепи и грозни“ да са, все още са обект на следствието и не са отхвърлени към днешна дата, въпреки категоричния тон на БНР. И журналистическото разследване не беше прекъснато. Просто Виктория не можа да отиде в Хитрино на следващия вторник. Нищо повече. Но не за опорките на държавната пропаганда, изречени с гласа на Ася Пенчева по националното радио, идеше реч.

Очаквахме друго. Очаквахме „журналистическата гилдия на Русе“ да намери начин на професионална основа да изрази публично съпричастност, да намери повод да си потърси обратно потъналото в блатото свободно слово. Да заговори с думите на Виктория, да каже, че повече така не може, да поиска промяна. Вместо това – тотално мълчание по темата за последните й думи в ефир и с какво се е занимавала напоследък, студен „професионализъм“ до дупка при отрязяването на криминалния случай и „етично отношение“ към жертвата – убийство на някаква си жена, която дори нямала претенциите да бъде журналист.

Но как да очакваш от „дръжката на микрофон“ да прояви съпричастност. Тя е безчувствен предмет, без сърце и душа. Нашите борци срещу световните медии за обективна журналистика отдавна не са обективни. Те са като лекаря, който отказва да постави точна диагноза и да полага усилия за лечението на пациента. Те са като криминалиста, който отказва да види очевидните следи и да тръгне по пътя на разследването, за да залови престъпника.

В своята същност те са просто едни общински и държавни служители, които се титулуват журналисти, но удобно са забравили призванието на четвъртата власт и предпочитат се наведат над паничката от подаяния на управляващите с произход публични средства. Обществото, което ги храни, няма нужда от такива журналисти. В този смисъл, тези журналисти по нищо не се отличават от управляващите.

Нека да припомним, че тези борци срещу заговора на световния империализъм срещу България, тези борци срещу очернянето на Русе пред света не смеят да напишат не ред, а една дума срещу управляващите. Критично-аналитичните материали срещу Пламен Стоилов, Пламен Нунев, Партията им и целия прогнил модел на управление тотално отсъстват от съдържанието на техните медии. Нито една статия или вопъл на несъгласие години наред. Няма ли за какво да бъдат критикувани?

И тази „журналистическа гилдия на Русе“ има претенцията да казва кой е и какъв журналист е? Кой от вас каза: „ние няма да мълчим“? Кой от вас си позволи да работи и да говори по горещи теми в последните години? Кой от вас някога застана ясно и категорично с името си, за да подкрепи справедлива гражданска кауза, която е неудобна за сегашните управляващи?  Кой от вас застана публично с активна лична позиция по обществено-значим проблем напоследък?

Така че, русенска „гилдийо на журналистите“, не се диви на реакциите в световната преса. Не ревнувай, че някои го могат, а ти не. Спомни си, че Би Би Си го имаше далеч преди „Дунавска правда“ и ще го има и след края на сегашните русенски казионни медии. Не злорадствай и не шушукай по кьошетата, а помисли с какво може да си полезна на обществото сега. Какво добро може да сториш, за да не се налага да бъдем „очерняни“ пред цивилизования свят. Всяка тоталитарна власт има своя неизбежен край и утре винаги ще започва от днес.

Ние няма да мълчим!


Беше ли Виктория Маринова журналист с неудобни за властта позиции – вижте във видеото:  

 

Вашият коментар