Адв. Анатоли Казаков: „Районът на бившия КТМ не може да поеме повече химия“

„При сегашната тежка екологична криза Община Русе не трябва да допуска изграждането на нови химически предприятия“, казва пред „ФРОНТАЛНО“ съпредседателят на местната организация на „Зелено движение“

Адвокат Анатоли Казаков е експерт по екологично право, юридически съветник на представляващото интересите на жители на Мартен екосдружение „Дунавски регион“ и е съпредседател на русенската структура на партия „Зелено движение“. „ФРОНТАЛНО“ разговаря с него по повод промяната на предназначението на промишлената площадка на бившия Комбинат за тежко машиностроене /КТМ/ и произтичащите от това проблеми. В разговора засегнахме и като цяло продължаващата криза със мръсния въздух на Русе и региона.

– Адв. Казаков, защо жителите на Мартен излязоха на протест срещу готвените промени в статута на площадката на бившия КТМ /сегашна индустриална зона „Тегра“/ и бихте ли формулирали какъв точно е проблемът?

– С приетия през 2008 г. досегашен Общ устройствен план на Русе тази площадка бе определена да има статут на „предимно производствена зона“, т.е. на нея не се допускат вредни химически и други производства, които замърсяват въздуха, почвите и водите. Това предназначение на зоната на бившия КТМ бе обусловено от близостта й до Русе и най-вече до град Мартен, който има население от около 5 000 жители. Получи се, обаче, че с т,нар. ПУП-ове /подробни устройствени планове/ всеки нов инвеститор, взел своето парче от цялата площадка в КТМ , получаваше изменение на предназначението му в „чисто производствена зона“ и можеше веднага да започне какво химическо производство си пожелае. Така в момента там има вече 14 предприятия от химическата индустрия. С новия Общ устройствен план, който Общинският съвет предстои да приеме, тази зона сега става „чисто производствена“ и вече няма да има проблем в КТМ да бъдат изградени още химически заводи. Ние искаме и настояваме статутът на зоната да остане „предимно производствен“, както е бил до този момент. Казваме така: тези химически предприятия, които към момента се намират там да останат, защото няма как да се спре дейността им, и към тях да се прилага най-строг контрол от страна на компетентните органи. Но в зоната на КТМ да не се допуска в никакъв случай изграждането на нови, вредни за околната среда инсталации.

– Сам казвате, че въпреки разпоредбите на стария Общ устройствен план, с т.нар. ПУП-ове се допуска да се строят нови и нови инсталации от химическата индустрия в тези иначе „предимно производствени зони“, където това е забранено. Получава се едно разминаване, нали така? И не е ли крайно време да се обяви мораториум върху пускането на нови химически производства в Русе и района?

– Заобикалянето на действието на Общия устройствен план в тези случаи е незаконосъобразно и не бива да се допуска от Общината, както е правено досега. Стриктното спазване на предназначението на „предимно производствените зони“, спиране на одобряването на ПУП-ове с друго предназначение, спиране на издаването от Общината на разрешителни за строеж на такива химически мощности са все стъпки за ограничаване на замърсяването на въздуха. Вие му казвате мораториум. Мораториум няма как да бъде обявен официално, според закона. Но стриктното прилагане на закона и спазването на изброените стъпки от страна на кмета и на общинския съвет ще изиграят фактически ролята на един своеобразен мораториум върху допускането на нови химически производства.

– Как се достигна до струпването на толкова много химически предприятия на територията на бившия КТМ?

„Струва ми се, че кметът Милков и управляващите се стремят да угодят на всички – и на инвеститорите, и на гражданите. Опасявам се, обаче, че това вече е невъзможно. Или си от едната страна на барикадата, или си от другата.“

– С падането на Желязната завеса, от държавите в Западна и Централна Европа, където нетърпимостта на гражданите и на контролните органи към замърсяването е голяма, стана едно масово изнасяне на вредните химически производства оттам към новите демокрации в Източна Европа. Западът гарантира изкупуването на готовата продукция на тези химически заводи, а, както знаете, пазарът е много важен фактор за съществуването на всяко производство. Така се стекоха неблагоприятно обстоятелствата: от една страна при нас имаше глад за инвестиции, от друга – „белите държави“ от Запада искаха да изнесат тези вредни производства от своите територии, и от трета – Русия беше готова да предоставя суровини под формата на отпадъци от нефтопреработвателната продукция, какъвто беше случаят с „Полисан“. Зад гърба на проблемните предприятия в Русе, като „Монтюпе“, „Оргахим“, „Лубрика“, ТЕЦ-а и др., на площадката на бившия КТМ с течение на годините тихомълком започнаха да развиват дейност фирми от химическата индустрия и там се оформи една, както я наричаме ние – „долина на химията“. Този процес започна още през 90-те години, когато имаше неистов глад за инвеститори. Тогава и кметовете, и областните управители, независимо от политическата им украска, даваха мило и драго да бъдат привлечени български или чуждестранни инвестиции в Русе, като не се обръщаше внимание за какви нови производства става дума. По това време се обяви ликвидацията на бившия КТМ и цялата площадка се разпродаде на парче на различни хора, които бяха оставени да започнат каквото производство си желаят. И така, с течение на времето първо бяха едно-две, след това 5-6, и към днешна дата на площадката на КТМ вече имаме 14-15 химически предприятия. Готвят се още две нови да стартират скоро. За това ние настояваме там да не се допускат повече подобни производства. Районът на бившия КТМ просто не може да поеме повече химия!

Жителите на Мартен блокираха пътя Русе-Силистра по време на протеста си за чист въздух.

– В този ред на мисли, няма как да не Ви върна към „Доклада КТМ“ – една публикация на „ФРОНТАЛНО“ от 2016 г., в която бяха посочени от редица експерти черно на бяло куп тревожни констатации за ужасяващото положение в тази промишлена зона – липса на разрешителни за строеж, неправилно съхранение на химически вещества, вредни условия на труд и постоянен досег на работещите с канцерогенни и мутагенни вещества, реална заплаха за възникването на тежки производствени аврии и т.н. Какво е положението на днес?

„Няма как при тази ситуация, която имаме в Русе, от една страна да допускаш изграждането на нови химически заводи, а от друга – да обявяваш, че си на страната на гражданите в борбата им за чист въздух.“

– Положението не се е изменило много. И днес, например, липсва единен оператор на канализацията в бившия КТМ, което е задължително по закон. Отдавна се обещава този проблем да се реши, но все още не е решен. Никой не знае какво постъпва в каналите като вредни вещества и какво изтича в реката. Някои фирми имат собствени пречиствателни станции, някои от тях нямат. Няма все още действаща обща пречистватетелна станция за цялата площадка. Замърсяването на водите на река Дунав продължава. Същото е и положението с въздуха. Отделни предприятия имат някакви филтри за пречистване, но други нямат. Контролът трябва да бъде много по-завишен. Контролните органи в лицето на РИОСВ, а и Общината по своите канали, трябва да следят стриктно за замърсяването на въздуха, водите и почвите.

– Значи на фона на тези все още нерешени проблеми се отива към пускането на нови химически производства на площадката на бившия КТМ.

– Ние затова настояваме за спирането на нови химически производства. Този проблем важи както конкретно за площадката на КТМ, така и за Русе като цяло. Защо не трябва да има повече такива производства? Защото се получава така нареченият кумулативен ефект на химическите излъчвания и емисии – смесват се тези емисии от различните предприятия и става един голям коктейл от газове, които стават все по-гъсти, все по-плътни. Конкретно за площадката на КТМ имаме струпване и на голям брой пожароопасни и взривоопасни химически вещества, които се влагат в производствата там. Нека да припомня, че според една от експертизите по нашето дело срещу „Полисан“ АД имаше сценарий, при който, ако стане природен катаклизъм като земетресение или наводнение, може да настъпи взрив. В най-лошия случай, описан от експертите, този взрив е възможно да доведе до сериозни щети в диаметър от 30 километра. Да не дава Господ, но ако това се случи, не ми се мисли…

– Споменахте за делото срещу „Полисан“. Как завърши тази сага?

– Много се радвам, че макар и след четири години и половина тежка съдебна битка делото все пак приключи с победа за гражданите на Мартен чрез тяхното екосдружение „Дунавски регион“ и партия „Зелено движение“, които аз представлявах в съда. Успяхме да спрем разширението на едно изключително вредно химическо производство. Ставаше дума за годишен капацитет от 250 000 т битум и гудрон. Тази инвестиция беше спряна и, в крайна сметка, „Полисан“ излезе от този бизнес, защото инвеститорът от Русия се отказа.

– „Полисан“ е в историята, но на дневен ред е проектът за нов завод на площадката на бившия КТМ.

„Защо при наличието на инвестиционни намерения за нови химически производства не се помисли как те да бъдат изнесени на поне 20-30 км в южна посока от Русе, където няма да пречат на никого? Защо, вместо това, им се разрешава да бъдат построени в рамките на града и по този начин се добавят нови замърсители към коктейла от газове, които всички ние дишаме?“

– Така е. Внесено е инвестиционно предложение от страна на „Астра Биоплант“ за производство на биодизел от животински и растителни мазнини. Щели да внасят растителни и животински остатъци от Малайзия, Китай и, Бог знае, откъде още. Това е подобно производство, заради което наскоро беше затворен такъв завод в пловдивското село Труд след петгодишна борба на населението там със замърсителя. От „Астра Биоплант“ твърдят, че ще ползват екологични технологии и че няма да замърсяват, но всички тези намерения винаги са постлани с рози. Така беше и при „Полисан“. И те твърдяха, че производството им няма да замърсява, но в съда излезе друго. Затова казваме: „Стоп на химията в КТМ!“

– Нека погледнем малко и към голямата картина на ситуацията с екологичната криза Русе. Полагат ли достатъчно усилия новата кметска администрация и Общинският съвет за решаването на този първостепенен проблем?

– Голямата болка на русенци е темата с чистия въздух и въобще с опазването на околната среда в Русе и региона. Не, не смятам, че действията на новия кмет и на съветниците са достатъчни на този етап. Липсва реалната политическа воля за решаването на проблемите, липсва силният и постоянен политически натиск към компетентните институции за справяне екологичната криза. Общината може и трябва да има много по-активна роля в този процес. Но самият факт, за който досега говорихме, че чрез новия Общ устройствен план се променя, например, предназначението на производствената зона на КТМ и с това се допускат там нови химически производства, е красноречив. Струва ми се, че кметът Милков и управляващите се стремят да угодят на всички – и на инвеститорите, и на гражданите. Опасявам се, обаче, че това вече е невъзможно. Или си от едната страна на барикадата, или си от другата. Няма как при тази ситуация, която имаме в Русе, от една страна да допускаш изграждането на нови химически заводи, а от друга – да обявяваш, че си на страната на гражданите в борбата им за чист въздух.

– Трябва ли Общината да започне да връща инвеститорите в нови химически производства?

– В политиката на Община Русе в областта на екологията липсва една ясна визия за бъдещето. Защо при наличието на инвестиционни намерения за нови химически производства не се помисли как те да бъдат изнесени на поне 20-30 км в южна посока от Русе, където няма да пречат на никого? Защо, вместо това, им се разрешава да бъдат построени в рамките на града и по този начин да се добавят нови замърсители към коктейла от газове, които всички ние дишаме? Общината също така може да предприеме необходимите действия и да инициира, дори и чрез Националното сдружение на общините, нужните законодателни промени, за да може компетентните органи да водят много по-ефикасна борба със замърсителите. Това досега не е правено, но си струва да се опита. Защо не? Ние, от партия „Зелено движение“, сме готови да помагаме с нашия експертен потенциал и да направим така, че нещата да се случат.


Едно интервю на Радко ДИМИТРОВ


Напишете коментар