След вота в Русенско: Тенденции и реалности

Липсата на местни политици с голяма обществена подкрепа се чувства все по-осезателно, докато Русе години наред не успява да излъчи свои представители в голямата политика у нас

Отминалите парламентарни избори в Русенска област донесоха минимална победа на ГЕРБ срещу БСП с точно 3 834 гласа. Това е и най-малката разлика между двете основни партии от 2009 г. насам, откогато хората на Бойко Борисов участват в избори за Народно събрание. „ФРОНТАЛНО“ анализира вота на 26 март с проследяване на резултатите от последните осем години, с цел да се обобщят тенденциите в настроенията на гласуващите.

Изборите отдавна като че ли не са състезание на политики, а са резултат по-скоро на моментни нагласи на избирателите към водещите партии. И тези нагласи все повече се влияят от поведението на политиците в публичното пространство в дните преди вота. От разсъжденията на избирателя над „кой какво казал и кой какво му отговорил в сутрешния блок на телевизиите“ зависят в голяма степен и самите крайни резултати.

Смисленият дебат за бъдещето на страната почти изцяло отсъства от дневния ред. За сметка на това „махленските интриги“ между лидерите на една или друга партия се превръщат в най-важния момент от кампанията и дават победата на онзи, който е успял да надприказва другия в разговора, воден обикновено на много ниско, битово ниво.

Тази политическа чалга, естествено, е валидна за София и за националните лидери на партиите. В Русе партиите нямат местни лидери. Поне не и лидери в очите на обществото. Нито една партия, без изключение, няма дори и едно ясно разпознаваемо лице, което да се радва на изключителна обществена подкрепа и да консолидира около себе си силен местен вот за политическата сила, която представлява.

Това е причината често Русе изглежда като „деветата дупка на кавала“, гледан жълтите павета в столицата. Няма нито един важен проблем от местно значение, който в последните поне 15 години да е бил разрешен като резултат от действията на русенски политици с лобиране на национално ниво. Да не говорим за русенец на висока позиция в управлението на страната, разполагащ с необходимата власт да помага на града си.

Тази тъжна констатация идва да каже, че очакванията към новоизбраните депутати от 19-и МИР изначално не са големи и в новото Народно събрание те ще бъдат по-скоро машини за гласуване на съответната партия, отколкото политици, борещи се за интересите на района, от който са избрани.

Намалява населението – намаляват и избирателите

В обобщените числови данни леката регресия в броя на гласоподавателите по списък в Русенска област, стопили се с 13 095 души за периода 2009 – 2017 г., е очаквана. Не по-различна е картината и при гласуващите – 28 301 души по-малко са пуснали бюлетини в урните миналата неделя, спрямо вота през 2009 г. Aктивността на отминалите избори е съпоставима с тази от изборите през 2013 г. и е близка до средната за страната.

ГЕРБ – първи, но в малцинство

Най-сериозният политически играч в Русенска област, макар и без мнозинство, си остава ГЕРБ. Очакваният отлив на избиратели от тази партия след толкова години във властта и след не един и два провала в управлението, противно на логиката не се състоя и на тези избори. Дали хората се уплашиха от възможността социалистите да се върнат на власт или пък има други причини – електоралното ядро от малко над 30 000 души се запазва при последните три вота за Народно събрание. Голямата разлика, за която стана дума и в началото на този анализ, е, че ножицата в резултата спрямо БСП се затвори повече от обикновеното, но все още недостатъчно, за да отнеме лидерската позиция на ГЕРБ в областта.

Всъщност, няма да сбъркаме, ако предположим, че очевидната стабилност в представянето на партията на Бойко Борисов в Русенско се дължи предимно на изключително слабата опозиция на местна почва. Почти десетилетие тя не успява да излъчи както нови и приемливи лидери, така и ясно представени пред обществото нови политики.

БСП – на крачка от успеха

Подемът в „червените“ редици след победата на Румен Радев в президентските избори е факт. Но гласовете не достигнаха на БСП да триумфира във вота на 26 март. Вярно е, че в Русенско социалистите постигнаха най-добрия си резултат от 2005 г. насам, когато бяха събрали 33 400 гласа. Успехът им сега, обаче, както като цяло за страната, така и в Русенска област, се дължи единствено на основния им опонент ГЕРБ. Социалистите получиха най-големия пай от протестния вот на тези, припознали в БСП единствената реална алтернатива за свалянето на Бойко Борисов от власт. Ще бъде грешка, ако Корнелия Нинова и съпартийците й си помислят, че добрият им резултат е тяхна заслуга. Ретроградните послания и непремереното политическо говорене на част от лидерите на БСП доведоха до ясно отчетлив срив в подкрепата към нея, спрямо началото на кампанията.

По „лявото крило“ се случи и още едно събитие. Две твърде разнородни формации – „АБВ“ на Георги Първанов и „Движение 21“ на Татяна Дончева, претърпяха съкрушителна загуба като коалиция. Това по всяка вероятност ще доведе до фактическия край на тези партии, като субекти с определена тежест в българската политика.

При националистите – по-слаб резултат от очакваното

Така наречените „Обединени патриоти“ /ВМРО, НФСБ и „Атака“/ не успяха да се възползват от „международното положение“ и да напомпат мускули преди вота на 26 март. Изцепките им по границата с Турция в последните дни на кампанията вече се отчитат като грешка. Очевидно това им струва твърде скъпо и цената, която националистите платиха, е резултат под първоначалните очаквания. Както е видно и от таблицата, в Русенско се забелязва тенденция на отлив на избиратели в тяхна подкрепа.

В същия „патриотичен“ сегмент приятната изненада идва от дебюта на партия „Възраждане“, която постигна скромен, според възможностите й, но ценен успех с оглед на бъдещето на този проект.

На десния фронт – нищо ново

Редуването на роене, последвано от сплотяване, както се вижда и от таблицата по-долу, е ясно отчетлива тенденция в сектора на десните партии през последните десетина години. Към това трябва да прибавим и че всички тези процеси са свързани с изнервящото постоянно „ребрандиране“. А това само по себе си изобщо не кореспондира с профила на десните избиратели, при които традициите и консерватизма като цяло са част от ценностната им система.

Липсата на постоянна и ясно разпознаваема марка на „автентичното дясно“ е пряко следствие от непрестанните боричкания за лидерство на национално ниво, водещи до постоянните разцепления и привидни „обединения“. Общите усилия за отстояването на определени реформаторски политики така и не намериха единно лидерство от много време насам, а вместо това дефрагментацията продължи с нова сила в последните месеци.

С други думи, в дясното имаме много „говорещи глави“, които хабят голяма част от енергията си да спорят помежду си, вместо с политическите им опоненти. В този смисъл, звучният шамар в лицето трите партии, представляващи този спектър на отминалите избори, не бива да е изненада.

Сумарният резултат на РБ, „Да, България“ и „Нова република“ в Русенска област е 6,85 %, но общата цифра от малко над 7 000 гласа изглежда твърде нищожна, за да може да се каже, че десните партии имат сериозна тежест на местна почва. И всичко това с уговорката, че партията на Христо Иванов стои вдясно само според профила на повечето от гласувалите за нея, но все още не е уточнила политическата си самоличност.

„Турският“ вот намалява

За пръв път монополът на ДПС над турското малцинство бе поставен под сериозен въпрос на тези избори. Новата партия на Лютви Местан ДОСТ успя да откъсне не малка част от електората на Ахмед Доган и Пеевски. Разцеплението е факт и в почти всички населени места на Русенска област, където има традиционни избиратели на ДПС.

Резултатите от протоколите показват оспорвана битка между двете партии, особено в Глоджево, но като цяло навсякъде ДПС все още доминира. Както е видно от таблицата, обаче, в новата ситуация е налице явен отлив на избиратели в този сегмент, довел до исторически минимум за „турския“ политически вот в Русенско.