„Циганският въпрос“ не съществува

Съществува „социално изключване“, което, освен за циганите, е валидно и за все повече бедни българи

Димка в предизборно време за помпане на проценти в политическите балансьори, създадени от бившата Държавна сигурност – това е т.нар. „цигански въпрос“, налаган като тема от медийните вувузели на властта в последните дни.

От цялата гюрултия дивиденти извличат „патриотичните“ формации с националсоциалистически уклон у нас – от класическите ВМРО, „Атака“ и НФСБ до новоизгряващата партия „Възраждане“. Както и скаченият им съд – ДПС. Без тези партии статуквото у нас трудно би наложило своя баланс в политическата система.

Няма „цигански въпрос“. Той не съществува. Съществува т.нар. „социално изключване“, което, освен за циганите, е валидно и за все повече българи. Бедността, мизерията и липсата на социална справедливост са пряка функция от всичко това, заради което подобни медийни димки, като „циганския въпрос“, опушват съзнанието на гражданите и замъгляват истинската картина. Социалното изключване води след себе си до ред проблеми, просто произтичащи от него.

Един „беден циганин“ не е по-беден или по-богат от един „беден българин“. Един „цигански престъпник“ не е по-голям или по-малък престъпник от един „български престъпник“. Разиграването на етническата карта никога не е водило до решаването на проблеми, а само до тяхното задълбочаване. Расизмът е бич за всяко общество.

В своята социална функция държавата се отнася абсолютно еднакво към всеки свой гражданин независимо от неговия етнос. В България няма специално толерирани етноси, ползващи повече облаги спрямо другите. Социалното подпомагане се прилага по един и същ начин към нуждаещите се.

Същото би трябвало да важи и за „циганската престъпност“. Прилагането на закона и преследването на престъпленията са дейности, чиято строгост не се влияе от етническата принадлежност на престъпника. И ако в правоохраняването и правоприлагането днес има проблеми, то те не се дължат на специалното отношение към определен етнос. От тези проблеми страда всеки.

Язвите на българското общество днес са ширещите се корупция и шуробаджанащина. Те водят всекидневно до колосални кражби на публични ресурси, осъществявани най-нагло пред очите на всички ни. Та, нека се запитаме: „Ромите ли източиха милионите?!“