„Демократична България“ – претенции без легитимност

Новата дясна коалиция все още е заложник на дребни партийни сметки и остава далеч от претенциите си да бъде представител на цялата демократична общност у нас

Коментар на Асен Генов, озаглавен „До вас, с вас или… независимо от вас?“, доведе до бурни реакции в средите на демократичната общност. Известният блогър и „контракоментатор“ си позволи да осмее детската радост на политици и активисти на коалицията „Демократична България“ /ДБ/ при обявяването на последните социологически проучвания, даващи им място в бъдещия парламент. Могат ли, наистина, 4,6% да бъдат повод за радост?

При целия си експертен потенциал и заявена повече от смислена управленска алтернатива, ДБ все още се колебае в зоната на мижавите проценти. На този етап коалицията между партиите „Да, България“, ДСБ и „Зелените“ се затруднява да привлече достатъчна подкрепа вътре в самата демократична общност, а за по-широко отваряне и дума не може да става.

Криза на доверието

Политическите грешки в последните години, особено със създаването на колаборационисткия Реформаторски блок, сринаха доверието на десния избирател към онова, което и днес претендира да му е политическо представителство. Крайният резултат от РБ бе легитимирането на модела #КОЙ и на поредния мутро-милиционерски кабинет „Борисов 2“.

Няма друг резултат от участието на „реформаторите“ във властта. А последвалите театрални оттегляния на подкрепата за това правителство на Христо-Ивановци и Радан-Къневци изобщо не отмениха изначалния им ентусиазъм да колаборират с мафията.

Сега същите политически представители изпитват затруднение да убедят десните избиратели, че участвали веднъж в „исторически компромиси“ и „трикове“ и дали своята дан за утвърждаване на диктатурата на Борисов, днес вече са други и утре, влизайки в парламента, ще имат обеца на ухото.

В очите на по-широката демократична общност идеята на ДБ: „ето, събрахме се, наредете се до (зад) нас“, изобщо не изглежда добре. Ама никак! Сегашните лидери на ДБ категорично не се ползват с доверие извън твърдите ядра на собствените си партии. Тоест, тези лидери нямат легитимността да представляват цялата демократична общност, нямат и доверието на по-голям кръг от потенциални избиратели.

Криза на лидерството

Впрочем, макар ДБ да излъчва заявки за управленска алтернатива, коалицията изобщо не е готова да управлява. И причината пак е в лидерството. Посоченият „кабинет в сянка“, съставен от доказани експерти в своята област, няма „премиер в сянка“. В този смисъл, заявката на ДБ за управление не е сериозна – нито в очите на потенциалните десни избиратели, нито в обществото като цяло. Малката цел да се вкара в парламента една скромна, „креслива“ и проевропейска група депутати не може да привлече голяма подкрепа. Малките цели означават малки проценти на избори и вегетиране около прага за влизане в Народното събрание.

А голяма подкрепа може да привлече само един ясно разпознаваем лидер на този управленски екип, лидер с качества да бъде успешен министър-председател. А, ако иска да бъде фактор, ДБ трябва има високи цели – а именно, да управлява България и да я промени по пътя на реформите. Засега на хоризонта няма друга политическа сила, която да е в състояние да го направи. Тези цели е нужно да бъдат ясно заявени пред обществото – с програма, с готов министър-председател и с ясен състав на правителство.

Високите цели трябва да бъдат комуникирани в обществото от един лидер, който да се бори за доверието на българските избиратели като цяло, а не само във вътрешния кръг на коалицията от партии. Изборът на такъв лидер е най-голямото предизвикателство пред демократичната общност. И този въпрос не може повече да търпи отлагане.

Криза на легитимността

Легитимността на един такъв лидер не може да бъде потвърдена единствено от ядрата на три малки малки партии, имащи сега претенцията да представляват цялата общност на демократичните сили у нас. Трябва да бъде потърсен механизъм това да стане на възможно най-широка основа и едни вътрешни избори, по примера на „Да, България“ за номинирането и излъчването на кандидати за евродепутати, са възможно най-добрия път към възстановяване на доверието.

Това означава трите партии да се откажат от претенциите си демократичната общност да се нареди до тях, а точно обратното – ДБ да се нареди до потенциалните си избиратели и да им даде правото сами да определят своето политическо представителство. Идеята е лидерите, получили легитимност вътре в общността, да получат нужното самочувствие да излязат и да се борят за доверието на българските граждани като цяло.

Няма нужда от нов Реформаторски блок

Към настоящия момент „Демократична България“ по нищо не се отличава от конструкцията на Реформаторския блок – малка коалиция от малки партии, с голям брой малки лидери. И утре, когато тази коалиция влезе в парламента с малка група, няма да има никакви гаранции, въпреки клетвите днес, че отново няма да влезе в колаборация с представители на мафиотското управление предвид разпределението на силите в Народното събрание.

Въобще, ако поуките от последните десетина години не се извлечени, ДБ просто не може да има претенциите да бъде реален представител на цялата демократична общност. Крайно време е на модела „много лидер – малко индианец“ категорично да бъде сложен край. Единствено загърбването на тънките партийни сметки и широкото отваряне към общността със създаването на ясен, единен политически субект могат да доведат до излизането от ямата на едноцифрения процент електорална подкрепа.

В този смисъл, коментарът на Асен Генов е полезен, защото той е една чиста, в добрия смисъл, провокация за дебат върху проблемите в дясната част на политическия спектър у нас. В същото време, негативните реакции към мнението на блогъра, изразени от дребни и не толкова дребни функционери и апаратчици в трите партии, още веднъж доказват, че ДБ на този етап е твърде далеч от претенциите си да бъде политически представител на цялата демократична общност в България.


Снимки: „Демократична България“

Напишете коментар