Държавна сигурност срещу русенските работници
Новоразсекретени документи на Държавна сигурност изваждат на бял свят редица подробности за отделни единични или групови актове на съпротива, недоволство и неподчинение в средите на русенското работничество срещу комунистическия режим. Оказва се, че работническата класа съвсем не е била тази, смятана за безрезервна опора на „диктатурата на пролетариата“, наложена от БКП в периода 1944-1989 г.
Документите от архива на ДС, публикувани в последния сборник на Комисията по досиетата „Държавна сигурност – профсъюзите, стопанският живот, работниците“, изобилстват от информации, свързани с инциденти в отделните русенски заводи по времето на комунизма. От „подривна дейност“, „вражески конспирации“, саботажи, разпространение на позиви, писане на антипартийни лозунги до палежи и предизвикване на производствени аварии – всичко това е документирано от органите на ДС и милицията.
Освен отделните актове на съпротива, разсекретените документи показват състоянието на промишлените предприятия, примерите за лошо управление и нискокачествена продукция. Например, през 1974 г., според ДС, в завода „Дунавия“ били върнати от СССР цели 180 тона некачествени нектари, произведени в Русе. В следствие на небрежност, през 1972 г. станал голям пожар в склада за готова продукция на завод „Петър Караминчев“, като нанесените щети били оценени на 600 000 лв.
Държавна сигурност развива мрежа от агенти и доверени лица /осведомители/ в средите на администрацията и работниците в русенските заводи. Целта е повече от ясна – следене на настроенията и предотвратяване на недоволства в средите на работническата класа. Оказва се, че заводите и предприятията са единственият краен пристан за оцелелите след кланиците на червения терор в началото на режима т.нар. бивши хора. Това са бивши търговци, индустриалци, интелектуалци, бивши полицаи и царски офицери, обикновени политически противници на комунистическата диктатура. На всички тях е даден „шанс“ да се влеят в класата на обикновените работници. По правило към всеки от бившите хора, наречени в документите с обобщаващото „вражески контингент“, ДС прилепя поне по двама свои агенти или осведомители, които ги следят плътно и после докладват за настроенията и проявите им.
Основен мотив за недоволствата и неподчиненията в предприятията са лошите условия на труд, ниското заплащане на труда, трудовите злополуки. Други проблеми, водещи до социални напрежения, са субективните решения на ръководствата на заводите в отделни случаи, най-вече свързани с увеличение на заплати и раздаване на премии. С огромната си мрежа от агенти и доверени лица ДС регистрира тези проблеми и ги предава по надлежен ред на държавното и партийно ръководство.
В поместения по-долу анализ на агентурната-оперативно обстановка в предприятията на хранителната промишленост в Русенски окръг през 1966 г. ясно се очертават линиите на действие на Държавна сигурност. Определят се „враговете“, към които е прикачена съответната агентура. Регистрират се несполуките в производството и се разследват получени сигнали за нередности. Накрая ДС-Русе отчита, че наличната агентура все още е недостатъчна, за да се обхванат изцяло всички предприятия от отрасъла.
„ФРОНТАЛНО“ ще представи останалите документи в три други статии, които предстои да публикуваме.
Тази статия е част от поредицата на „ФРОНТАЛНО“ за Съпротивата срещу комунизма. В публикуваните материали са събрани свидетелства и архивни документи за различни форми на съпротива срещу комунистическия режим в България в периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г.
