Изповедническият подвиг на отец Иван от Табачка

Църквата в село Табачка, Русенско. Снимка: Panoramio.com

Следващият текст е поместен в поредицата от книги „Български новомъченици и изповедници за вярата от най-ново време“ на игумения Валентина Друмева /на снимката/. За написването му са използвани спомени на Мария Димова Кънчева – снаха на отец Иван. Георги Кънев Георгиев – клисар и Костадинка Василева – бивша учителка. Поредицата на игумения Валентина е издание на Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон.

Селото е основано от преселници от Тетевенския Балкан, избягали от турските злодеяния. Построили си през 1862 г. здрава духовна крепост – храмът „Свето Успение Богородично”.

Първият свещеник бил отец Иван Ненов Попов, преди това първи учител в селото. Неговата праправнучка е Костадинка Василева, която с признателност говори за него. Името на следващия свещеник не е известно. Той бил за кратко време. Третият е отец Иван Кънчев Минчев. Спомени за него ни предаде снаха му Мария.

Роден е през 1902 г. в село Батишница, Русенско. Прогимназия изкарал в родното си село. Буден и ученолюбив, две години работил като чиновник в общината. Селяните настоявали да се изучи за свещеник. Бил вече задомен за Рада от същото село, когато постъпил в Пастирско-богословския институт на гара Черепиш.

През 1926 г. бил ръкоположен и въдворен за енорийски свещеник в село Табачка, Русенско. Имал четири деца: Кънчо, Константин, Донка и Анка. Възпитавал ги в чиста вяра. Преподавал вероучение в училището. Съставил и ученически хор. Певец му бил сладкогласният дядо Христо, богослуженията били стройни и много молитвени.

Работил и с младежите. Основал Младежко просветно-християнско дружество „Свети свети Кирил и Методий”. Знамето му от плат и досега се пази. Радвали се благочестивите селяни на добра духовна просвета.

Но отец Иван много пострадал по време на основаването на ТКЗС в селото. И тук насила се принуждавали земеделците да си дадат имота. Слагали ги в каци с набити гвоздеи и ги търкаляли. Това средство било масово прилагано в селата в Русенско.

В знак на протест се появило горянското движение. От селото имало двама горяни, баща и син. Бащата бил убит, а синът осъден на 20 години затвор. Отец Иван нямал никакви политически прояви. Той бил само ревностен пастир. Не искал да прекрати духовната си дейност и с това пречел на работата на атеистите. Използвали сложното положение, което се създало, когато почти всеки селянин бил виновен, че не желае колективизация. В числото на виновните лесно бил сложен и свещеникът, за да го отстранят.

Интернирали го в едно силистренско село за три години. Като причина посочили, че не може да си изпълнява наряда за доставки на зърнени храни, който превишавал произведеното. Но това бил само претекст. Всъщност истинската причина се заключавала в това, че той като идеен враг на новата власт пречи на атеистичната им работа.

Подробности около изпитанията му не се знаят. За това малко или никак не се говорело. Селяните само знаят, че го „грабнали” и след това той отсъствал близо три години от селото. Църквата осиротяла.

А тя била строена в робски времена. Необикновеното в нея са четирите свещници, издялани от камък. Те имат височина 1,30–1,70 м. Поставката е 50-60 см. Иконите са от Тревненската школа. Старото клепало, събирало изстрадания народ през робството, се пази. Камбаните са руски. В дар от императорското семейство има 12 много ценни богослужебни книги.

Като се завърнал, отец Иван продължил да служи. Хората се страхували да влизат в храма. Принудил се да работи в ТКЗС, за да издържа семейството си. Починал на 24 юли 1956 г. на 54 години, след като служил в Табачка три десетилетия при много трудни условия. „Отиде си изтормозен” – твърдят съвременниците му. Починал от рак. Често го виждали да отива в общината, викан за обяснения и съвети от местните власти.

Кощунствата с църквата са големи. Тя била ограбвана три пъти. Изчезнали ценни икони и сребърни кандила. По-малката камбана била снета от камбанарията и отнесена на полето. Окачили я на едно дърво и на обед я удряли, за да призоват трудещите се за храна.

Нямало нужда от молитва, от духовна храна, а само от физическа. Изграждал се земен рай. Обаче селото, което имало 2000 жители, след като в него без Бога градили благоденствие, останало сега с 80 старци пенсионери.

Куриозите в това село са много. Цялата църква отвън била боядисана в кървавочервен цвят. Както променили предназначението на църковната камбана, така искали сградата на храма да се превърне в сграда от нови тип, съответстващ на червения цвят на знамето. Все пак не я сринали.

При кражбите е извършено кощунство над старото свето Евангелие. Сребърният обков с Христовото възкресение в средата е удрян и къртен с нож.

Голямата икона на платно, изобразяваща благославящия Христос, била захвърлена и смачкана. Много мило я наричат „поднебесната икона”, защото била сложена на средния купол, където обикновено се стенописва благославящият Христос.

Не угаснала нетварната светлина на възкръсналия Христос, защото тя не се гаси с човешки средства. През 2002-2004 г. благочестиви християни се заели да възстановят изоставената и поругана светиня.

Първата им работа била да изтъркан червената мазилка и да я измажат в бяло. И сега внимателният поглед открива следи от кървавия цвят.

Църквата е вече ремонтирана, поддържана, чиста. Много усилия положил и вече покойният бивш кмет Росен Минев, син на свещеник. Особени грижи полага клисарят Георги Кънев Георгиев.

Споменът за „изтормозения” свещеник в Табачка е жив. Селяните единодушно твърдят, че той бил много авторитетен, за което пострадал. Отец Иван Минчев като апостолите бил гонен, руган и измъчван. С твърдата си вяра и благочестие на духовен пастир той придобил апостолска награда.

Напишете коментар