Из досието на Ваньо Танов: „Предан доносник на ДС“

Главният редактор на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“ Атанас Чобанов публикува в личния си профил във „Фейсбук“ оцелелите страници от досието на стария нов шеф на агенция „Митници“ Ваньо Танов. Трите листа представляват рапорт за извършена вербовка на 14 март 1978 г. Танов, който по това време е студент във ВИММЕСС /дн. Русенски университет „Ангел Кънчев“/, е утвърден за агент на зловещото Шесто управление на Държавна сигурност по линия „Младежи“. Според рапорта, той сам си е избрал агентурния псевдоним „Гергов“.

Досието на Ваньо Танов е прочистено през 1990 г., когато МВР извършва масово унищожаване на документи на Държавна сигурност. Оцелелият рапорт е изготвен от ръководещия го офицер от ДС-Русе старши лейтенант Валентин Дечев Петров. Вербовчикът описва Танов като човек, който „има правилно отношение към органите на ДС и тяхната работа“. Днешният шеф на агенция „Митници“ е изпълнявал точно и съзнателно поставените му оперативни задачи, „в резултат на което са били засечени редица студенти, които са настроени отрицателно към нашата действителност и правят вражески изказвания“, посочва ст. лейтенант Петров.

По време на вербовъчната беседа Танов разказва на водещия си офицер, че студента КОСТАДИН ХАРИЗАНОВ продължава по различни поводи да прави вражески изказвания по отношение на вътрешната политика на Партията като засягал в отрицателна светлина въпросите за снабдяване на населението със стоки от първа необходимост, построяването на Пантеона на възрожденците и други.

Офицерът от ДС Петров поставя задачи на Танов да следи и да докладва за студентите ХАРИЗАНОВ, ЦВЕТКОВА и МАКСИМОВ, с цел изясняване на настроенията им по отношение на предстоящата Партийна конференция. В рапорта се посочва, че не е необходимо агент „Гергов“ да подписва декларация за сътрудничество, тъй като „той без колебание прие вербовката, а и досегашната работа с него показа, че се отнася сериозно към поставените му задачи и с убеждение работи с органите на ДС.

Дейността на Ваньо Танов като агент на Държавна сигурност засяга пряко негови състуденти от Русенския университет. Получените от агент „Гергов“ доноси помагат на служителите на Шесто управление на ДС да проведат т.нар. „профилактични беседи“ с „вражески настроените младежи“. Иначе казано, студените са привикани в ДС, където са заплашени с наказателно преследване, ако не преустановят изказванията си против положението в страната и политиката на комунистическата партия. Сигурно е, че доносите на Танов са повлияли крайно негативно върху бъдещото лично и професионално развитие на състудентите му, за които той е доносничел.

Настоящият шеф на агенция „Митници“ е снет от отчета на ДС през 1982 г., когато се жени и се изнася от студентските общежития. Сметнато е, че този факт, ще попречи на пълноценното му използване от органите на Държавна сигурност, тъй като Танов вече няма да има непосредствен достъп в неформална обстановка до колегите си в университета.

С миналото си на агент от ДС Танов започва работа в системата на МВР през 1985 г., когато е назначен за оперативен работник в Първо РПУ-Русе. През 1991 г. той оглавява сектор „Тежки престъпления“ към РДВР-Русе, а от 1995 г. става началник на Второ РПУ в крайдунавския град. През 1998 г. агент „Гергов“ вече е началник на звено „Полиция“ към РДВР-Русе, а от 2002 г. става началник на самата регионална дирекция.

В периода 2005-2007 г. по време на правителство на Тройната коалиция Танов е назначен за директор на Националната служба „Борба с организираната престъпност“ в МВР. През юли 2007 г. Ваньо Танов подава оставка от този пост.

Комисията по досиетата го обявява за агент на ДС едва през 2007 г., когато Танов е издигнат като кандидат за кмет на Русе от партия ГЕРБ, но губи местните избори от представителя на БСП Божидар Йотов. При правителството на ГЕРБ той е шеф на Агенция „Митници“ в периода 2009-2013 г. По времето му този пост, вследствие на изтекли записи от послушани телефонни разговори, името на Танов е замесено в редица скандали, свързани с корупция, конфликт на интереси, шуробаджанащина и търговия с влияние.

Най-шумният скандал разкри как под нареждане от премиера Бойко Борисов Танов спира проверка на агенция „Митници“ в пивоварна „Леденика ММ“ в Мездра, която е собственост на починалия по-късно при загадъчни обстоятелства бизнесмен Михаил Михов, известен с прякора Мишо Бирата.

Противно на логиката, скандалите не довеждат до оставка на правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. Самият Танов, пък запазва поста си като шеф в агенция „Митници“ чак до идването на власт на кабината „Орешарски“. Последвалото служебно правителство на Георги Близнашки го възстановява на поста, който той заема и до днес.

В личен план, жълтата преса определя Ваньо Танов, като човек, който има слабости към алкохола и към нежния пол. Най-известната афера е с колежката му от агенция „Митници“ Елена Кирилова, която е главен секретар на ведомството. Злите езици говорят и за любовна връзка на генерала с бившата криминална репортерка от русенския вестник „Утро“ Руслина Александрова. С протекциите на Танов и като награда за своята „всеотдайност“, тя била назначена на поста говорител на митницата в града.

Според други публикации, синът му Милен Танов развива успешен бизнес в Русе с политическите протекции на партия ГЕРБ. Фирмата на сина на Ваньо Танов „Вендинг Груп“ успява да придобие монополно положение на пазара в града при автоматите за кафе и топли напитки, измествайки решително всички конкурентни фирми. Същото се случва и с компанията за външна реклама „101 медия“, в която Милен Танов участва. Бизнес успехите на фамилия Танови идват, когато партия ГЕРБ овладява местната власт в Русе през 2011 г.

Историята на Ваньо Танов е поредния пример за последиците от несъстоялата се лустрация в България. Доносникът на Държавна сигурност от 1978 г., чиято подмолна дейност е съсипала кой знае колко човешки съдби по времето на комунистическия режим, днес заема един от най-високите държавни постове, като шеф на агенция „Митници“. Танов е живото доказателство за генезиса на партия ГЕРБ, създадена от бивши милиционери и агенти на ДС, за да заеме мястото на политическата сцена като удобна и послушна „десница“, която брани интересите на бившите комунистически величия и днешни първи родни капиталисти.

Във всяка нормална страна скандал, като „Ало, Ваньо“, би довел до оставки и категорично излизане от политиката до живот на замесените лица. Отделна е темата за съдебното преследване срещу тях. Но в България важи приказката „Тука е така!“ и затова днес продължаваме да се „наслаждаваме“ на същите самодоволни физиономии на изпаднали в тежки зависимости корумпирани хора, назначени на ключови постове във властта.