Как през 1974 г. комунистите виждаха Русе на XXI-ви век (2)
Част II: Специален доклад до Политбюро на ЦК на БКП, подписан от русенските първенци Петър Данаилов и Ангел Бобоков
В част I „ФРОНТАЛНО“ публикува бележките на комунистическия диктатор Тодор Живков по обсъждания на 12 февруари 1974 г. в Политбюро градоустройствен план на Русе. А също и становището на отдел „Строителство, архитектура и транспорт“ на ЦК на БКП, в което са дадени допълнителни насоки и оценки по изготвения план.
На 25 септември 1973 г. в Министерството на строежите и архитектурата е представен специален доклад относно утвърждаването на общия градоустройствен план на Русе. Документът е подписан от министъра по това време Григор Стоичков, както и от русенските първенци – Петър Данаилов, първи секретар на Окръжния комитет на БКП и Ангел Бобоков, председател на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет. Този доклад е разгледан на заседание на Политбюро на ЦК на БКП на 12 февруари 1974 г., където новият градоустройствен план е утвърден.
Докладът разкрива картината на икономическото развитие на Русе в хоризонт до началото на 1980 г. Особено внимание е отделено на града като важен железопътен център. Посочено е, че към 1973 г. в Русе се обработват 10,2% от товарните превози за страната и 40,4% от речните превози. Очакванията са към 1980 г. капацитетът на жп възела да достигне до обработката на 3 460 вагона в денонощие. Отбелязано е, че русенската промишленост дава 4,03% от обема на продукцията за страната, като се предвижда до 1990 г. този дял да достигне 5%.
От доклада става ясно, че градоустройственият план на Русе е разработен от екип на „Главпроект“ за две години в периода 1971-1972 г. Окръжният народен съвет е определил перспективния брой на населението на града в периода до 1990 г. да достигне 261 500 жители. Впоследствие, тази цифра е редуцирана от Държавния комитет по планиране до 200 000 жители. За сравнение броят на населението на Русе при преброяването през 1975 г. е 159 578 души. Планираното нарастване на жителите на града води и до увеличаване на неговата територия с около 20% до 3 390 хектара. В доклада се говори за „радикално преустройство на жилищните зони, от което ще бъдат засегнати почти всички малоетажни съществуващи сгради.“ Практически, всички тези сгради, в голямата си част фамилни къщи, в кварталите „Възраждане“, „Родина“ и „Здравец“ са съборени, за да се освободят площи за строителството на жилищни панелни блокове.
Отделно е планирано изграждането чисто нов жилищен комплекс под името „Чародейка“, който трябва да осигури дом на 45 000 души от населението на града. На хартия е предвидено още и изграждането на Студентски град за 10 000 души. Докладът разкрива предишни планове на партийното ръководство за застрояване на каньона на река Русенски Лом и превръщането му в жилищна зона. Тези планове, обаче, са отложени с оглед предстоящия (и неосъществил се) плавателен канал Русе-Варна, известен още под кодовото си наименование Обект „Аспарухов вал 680“. Именно стоежът на подобен канал поставя въпросите за изграждането на нови връзки /мостове/ между западната промишлена зона и града, както и за изместването на основния железопътен трафик на товари на юг от градските граници.
40 години по-късно
Визията на комунистическите лидери на Русе от средата на 70-те години за бурно развитие на града рухна с падането на социалистическия блок през 1989 г. Планираните 200 000 жители така и не бяха достигнати. Колапсът на обвързаната почти изяло със СИВ икономика доведе до загуба на хиляди работни места. Наред с екологичните проблеми на Русе през 80-те години, тези основни фактори са причината за загуба на население. Официалните данни сочат, че през 2014 г. жителите на града са 147 001 души, но според мнозина тази цифра е силно завишена и реалният им брой по-скоро клони към 100 000 души.
Вследствие на вътрешна и външна миграция е подменен основният традиционен профил на русенското население. А именно, голяма част от коренните жители на града, наследници на стари русчуклийски родове, са напуснали „града на свободния дух“, отнасяйки този „дух“ със себе си. Тук става дума предимно за фамилии дали стопанския и културен облик на Русе през XX-и век, за стожерите на установените преди и загубени днес градски традиции. На тяхно място, според тенденцията, в последните 25 години са дошли, и продължават да прииждат, преселници основно от Добруджанския край и от Лудогорието, чиито „духовен капацитет“, в общия случай, не надвишава интелектуалното ниво на „поезията“ в текстовете на чалга изпълнителите.
Наследството от времето на комунизма, когато „отговорни другари“ като Данаилов и Бобоков, са подписвали доклада за градоустройствения план на Русе, е видимо и днес. Отблъскващата гледка на разрушени и тънещи в буренак бивши заводи и предприятия, както и на грозни жилищни блокове, чиито потискащ външен вид едва ли ще бъде подобрен и след предстоящото саниране, е първото нещо, което преминаващият през града чужденец вижда. И много мръсотия и мизерия, облаци от пепелак, джунглоподобни зелени площи. Това са единствените впечатления от Русе на пътниците от транзитния поток по булевард „България“ към Дунав мост. И малцина предполагат, че в скритата за тях централна част на града, все още стоят архитектурните паметници на спомена за Малката Виена. А и няма как да узнаят, тъй като нищо по булевард „България“ не им посочва и не ги приканва, да се отбият в града и да разгледат красивия исторически център, да оставят някое и друго евро в хубавите кафенета, ресторанти и магазини по главната улица.
А какви са градоустройствените визии на днешните Данаиловци и Бобоковци за Русе? Може ли да бъде спрян стопанският, културен и духовен упадък на „града на свободния дух“?
„ФРОНТАЛНО“ публикува разсекретения доклад по градоустройствения план на Русе от 1974 г.
