Между два избора: Промяната в Русенско е факт
Големият срив в доверието към ГЕРБ, БСП и така наречените „патриоти“ отвори терен за утвърждаването на нови играчи в местната политика
Когато през ноември 2019 г. „ФРОНТАЛНО“ излезе с анализ за отминалите тогава местни избори под заглавието „България без ГЕРБ? Възможно е – вижте Русе“, тази публикация обиколи родните социални мрежи и се радваше на интерес в цялата страна. След вота на 4 април „русенският сценарий“ бе пренесен успешно и на национално ниво, макар и с друга политическа конфигурация. Първото място на ГЕРБ бе просто статистика, защото, подобно на Русе, хората на Бойко Борисов изпаднаха в тотална изолация, след като всички се обърнаха срещу тях в 45-ия парламент.
Политическият ландшафт в Русенска област бе разтърсен из основи на миналите парламентарни избори. Анализът на цифрите показва огромен спад в поддръжката към партиите на статуквото, с изключение на ДПС. ГЕРБ (в коалиция със СДС) загуби малко над 14 000 гласа, спрямо предишния вот за парламент през 2017 г.
Подкрепата за техните коалиционни партньори от т.нар. „патриоти“ се стопи почти наполовина от 13 768 гласа преди четири години до сегашните 7 029 гласа (сумарно за явилите се сега поотделно три партии от бившата коалиция „Обединени патриоти“).
Катастрофален бе и резултатът за доскорошната „официалната опозиция на ГЕРБ“. Почти 12 000 гласа по-малко има коалицията около БСП. Загубата на тези три „системни“ политически играча в Русенско е от порядъка на общо около 32 000 гласа – една трета от общия брой на всички гласоподаватели.
Почти без особени промени е подкрепата за ДПС в Русенска област. Същото важи и за представителя на „традиционната градска десница“ – „Демократична България“.
Протестният вот срещу на досегашните управляващи от ГЕРБ и „патриотите“, както изглежда, е отишъл основно у дебютиралите на политическата сцена нови формации – „Има такъв народ“ (18 556 гласа), „Изправи се! Мутри вън!“ (4 443 гласа), и в по-малка степен към „Демократична България“, която за разлика от първите две политически сили разчита на ядро от традиционни десни привърженици и в по-малка степен на новопривлечени избиратели.
Трябва да се отбележи, че трите, вече парламентарно представени „партии на протеста“ имат повече подкрепа в Русенско спрямо досега управлявалите ГЕРБ, ВМРО и НФСБ. Така че, победата на предишната извънпарламентарна опозиция не трябва да буди съмнение и е изразител на нагласите на една голяма част от избирателите, която засега все още не доминира изцяло като мнозинство.
Дали и доколко трите „протестни политически формации“ ще успеят да си сътрудничат ефективно, както на национално, така и в бъдеще на местно ниво, предстои да видим. Дори и това да не се случи, няма как да бъде отменен изводът, че подкрепата за тях на миналите избори беше вот срещу ГЕРБ и „патриотите“, както и вот срещу досегашната политическа система като цяло.
Демографията продължава да оказва своя негативен ефект по отношение на броя на гласоподавателите в Русенска област. На изборите на 4 април за пръв път техният брой бе под 100 000. Ако се направи сравнението с 2009 г., когато ГЕРБ дойдоха на власт, сега гласуващите на избори в Русенско са се стопили с малко над 44 000 души за период от 12 години.
Вижда се от таблицата, че разликата между вота през 2017 г. и този на 4 април е около 16 000 по-малко гласували, при почти 8 000 по-малко избиратели по списък през 2021 г. Доколко факторът Ковид-19 е оказал влияние на ниската избирателна активност в голяма степен, предстои да разберем на 11 юли.
Краят на ерата „ГЕРБ“
Някои наблюдатели твърдят, че на ГЕРБ трябва да се гледа не точно като на политическа партия, а като на групировка, използваща властта за достъп до обществените ресурси, които да бъдат присвоявани от нейните доказани партийци. Обществените съмнения за корупция и кражби продължават да са налице, а липсата на тяхното категорично потвърждаване или отхвърляне през съдебна фаза продължава да подкопава сериозно подкрепата към партията на Бойко Борисов.
ГЕРБ вече се сбогува с Община Русе на предните местни избори. А сега, когато няма повече да има достъп и до държавната власт в различните й областни структури, ГЕРБ загуби окончателно своята атрактивност за онези хора, разчитащи „да си уредят живота“ с раболепие към партийните вождове. Хубавите държавни служби вече няма да бъдат раздавани с благословията на местния феодал Пламен Нунев, който най-накрая бе изритан, макар и с почести, от областното ръководство на ГЕРБ след 14 години вярна служба.
„Службогонците“, на които партията на Борисов досега разчиташе основно като електорална опора, е нормално да се отдръпнат и да си поръсят друга партия-храни(те)лка. Неминуемо отлив ще има и при онези възрастни бивши избиратели на десницата, които повече от десет години пускаха от немай-къде бюлетината за ГЕРБ, понеже Борисов, според тях, ги „пазеше от комунистите“.
Чекмеджетата с пачки евро и златни кюлчета, всичките „гейтове“, постоянните гафове и скандали, фактите, че след три мандата на ГЕРБ България се намира на последното място в Европа по всички позитивни класации, неуспехите в борбата с Ковид-19 – това са част от факторите, довели до големия срив сред подкрепата за Бойко Борисов на 4 април. Изнесените от комисията „Манолова“ и от служебното правителство данни за злоупотреби с публични средства в огромни размери допълнително ще утежнят положението на ГЕРБ за предстоящия вот на 11 юли.
Фактът, че ГЕРБ загуби изборите на 4 април в 19-и МИР-Русе със само 111 гласа от „Има такъв народ“ сам по себе си не е болка за умиране. При такава нищожна разлика, ако вотът беше проведен седмица по-рано или по-късно, крайният резултат можеше да бъде и в полза на ГЕРБ, макар и с малко.
Големият проблем е катастрофалната загуба на 14 000 гласа (около 43% от тези гласували за ГЕРБ през 2017 г.). Този срив е толкова сериозен, че няма никакви шансове да бъде преодолян в бъдеще. Ерата „ГЕРБ“ просто приключва тук. В този смисъл, е логично да се предположи, че на 11 юли ще разберем, че броят на феновете на Бойко Борисов в Русенско се е стопил с още няколко хиляди души.
И БСП ближе люти изборни рани
Че БСП не е и не може да бъде алтернатива на ГЕРБ, се видя чудесно на последните парламентарни избори, пък и при ключови гласувания в краткия живот на 45-ото Народно събрание. На 4 април партията загуби около 12 000 гласа в Русенско спрямо 2017 г.
Получените 16 682 гласа са съизмерими с резултата от изборите след кабинета „Орешарски“ през 2014 г. Тези големи негативни амплитуди в представянето на БСП досега бяха характерни само, когато те излизаха от властта. В този случай обаче „наказанието“ се стовари при ролята им на „парламентарна опозиция“, което е чисто нов сюжет и потвърждава общото мнение за принадлежността на социалистите към омразното статукво.
Сигналите, идващи от БСП, продължават да лъхат на вкиснато комунистическо минало, на евтин популизъм и на отказ от модернизация по примера на европейския социализъм и социалдемокрация. Тоест, Корнелия Нинова и компания не предлагат нищо ново, а бъдещето пред партията, без сериозни промени в политическата линия по модерен европейски тертип, си остава все така мрачно.
И при БСП, както и при ГЕРБ, тенденцията е по-скоро на отлив на още избиратели, отколкото на възстановяване на загубените позиции. А наличието на новия „Ляв съюз“ около Жан Виденов, предлагащ далеч повече изкушения за най-ретроградния и проруски електорат на БСП, може допълнително да вгорчи положението на социалистите.
Протестен вот и в средите на „националистите“
Както е видно от таблицата по-долу, за „националистическия вот“ на изборите на 4 април се бориха пет отделни формации. Излизащите от управлението бивши „Обединени патриоти“ платиха солено сметката за съучастието си в кабинета на Бойко Борисов. Загубата им в Русенско е от порядъка на 50%. Като цяло общият брой на гласоподавателите на „националистите“ продължава да спада и е намалял наполовина от времето, когато през 2009 г. партия „Атака“ беше в зенита на силите си.
Отношението към управлението на ГЕРБ, съдейки по резултатите, е основният вододел между симпатизантите на отделните националистически партии на миналите избори. ВМРО, НФСБ и донякъде „Атака“ са от едната страна на барикадата. От другата обаче, имахме сериозно представяне на „Възраждане“ и БНО, които минават за „протестни партии“ от този сегмент.
Тоест, и при националистите имахме наказателен вот, от който се опариха близките до ГЕРБ бивши „Обединени патриоти“, за сметка на трупащите популярност други две партии.
И „Възраждане“, и БНО /Българско национално обединение/ постигнаха сходен резултат в Русенска област на 4 април, съответно 2,43% (2 147 гласа) и 2,24% (1 984 гласа). Но, докато от хората на Костадин Костадинов се очакваше подобно представяне, то БНО бе една от сензациите на тези избори. Зад тази партия застана забегналият в Дубай милиардер Васил Божков, а на местно ниво в Русе делата й се движеха от небезизвестния Венцислав Ангелов – Чикагото. По всяка вероятност тези два фактора са допринесли поотделно за доброто представяне на БНО в Русенско на 4 април.
На 11 юли обаче нито Божков, нито Чикагото ще играят на страната на БНО, тъй като те имат други планове, а и тази партия не е сред регистрираните за участие във вота. В същото време „Възраждане“ са в положителен тренд и при тях може да се очаква подобрен резултат.
Що се отнася до новобрандираната, като „Български патриоти“, коалиция на ВМРО, НФСБ и „Воля“, там свободното падане към дъното продължава. Дори и най-смелите прогнози на сериозните социологически агенции не им дават място в следващия парламент. Но това далеч не е най-големият проблем на т.нар. „патриоти“. Просто фашизоидните позиции, просташкото говорене и арогантното поведение все повече излизат от мода, докато същите продължават да се олицетворяват основно от ярки представители на тази коалиция.
„Турският вот“ – все още запазена територия за ДПС
Явлението ДОСТ, което доведе през 2017 г. до известно разколебаване на „турския вот“, вече не е на политическия терен. И докато бившите депесари Лютви Местан и Касим Дал призоваха последователите си да подкрепят „Демократична България“, а други като Гюнер Тахир – да се гласува за ГЕРБ, ДПС успя да се съвземе и да възстанови позициите си сред турския етнос.
Видно от приложената таблица, подкрепата за партията на почетния председател Ахмед Доган от 2009 г. насам се е стопила с повече от 10 000 гласа в Русенска област. Причините, както и при останалите „стари“ политически сили, са вътрешната и външна миграция, както и навлизането на нови поколения в групата на избирателите, за които гласуването не е задължителен навик, а оттам и ДПС не е онази атрактивна партия, отговаряща на изискванията им за модерно и адекватно политическо представителство.
Липсата на Митко Кунчев може да се окаже фатална за „Демократична България“
Резултатът, постигнат от „Демократична България“ на 4 април в 19-и МИР, бе сходен с този на Реформаторския блок през 2014 г. „Градската десница“, както е видно от прозвището й, спази реномето си: огромната част – 87% от всички гласове за „Демократична България“ – са от град Русе и по-точно – най-много са от секциите в идеалния център, южно от булевард „Скобелев“.
Когато сравним резултатите в отделните общини веднага става ясно, че 92% от гласовете за „Демократична България“ са от община Русе. Това ще рече, че в останалите общини на Русенска област „демократите“ са почти изцяло непознати.
Тези цифри идват да покажат, че подкрепата за ДБ е силно географски, а оттам и електорално лимитирана и това положение няма как да бъде преодоляно за краткия срок между двата избора. С други думи, привличането на нови гласоподаватели от периферията на града и от другите населени места в областта засега изглежда непосилна задача.
Друг сериозен проблем за „демократите“ е оттеглянето на емблематичния Митко Кунчев от листата им за изборите на 11 юли. Съдейки по многобройните негативни реакции в социалните мрежи, този ход може да бъде отчетен като сериозен удар върху амбициите на „Демократична България“ за пробив в Русе на фона на нарастващата подкрепа за коалицията в национален мащаб.
Нито самият Кунчев, нито други представители на „Демократична България“ дадоха достатъчно приемливо обяснение за тази ситуация, при която, както безспорният и спечелил силна мажоритарна подкрепа водач на листата за предните избори, така и други знакови фигури от местната организация на „Да, България“ не са сред кандидатите за народни представители. Това от своя страна постави спуснатия от София за водач Стефан Тафров в „небрано лозе“ с всичките негативни последствия от налагането на неговата кандидатура.
Легитимността на лицата в листата на ДБ в Русе изглежда повече от спорна – в голямата си част те са непознати и поради това – неизбираеми. А предвид спецификата на твърде претенциозния „десен избирател“ гласовете за повече демократичност и минаване през вътрешни избори за определяне на легитимно политическо представителство не са за подценяване.
Поради всички тези изброени съображения, дублирането или увеличаването, дори и с малко, на резултата на „Демократична България“ в Русенско би следвало да се приеме като успех. От друга страна, вариантът с осезаем отлив на подкрепа и евентуална загуба на мандата е малко вероятен, но не и невъзможен.
Хората на Слави – обречени на успех
За „Има такъв народ“ предстоящите избори на 11 юли ще са време за утвърждаване на партията като първа политическа сила в Русе. Успехът на хората на Слави ще се дължи не толкова на някакви кой знае какви техни достойнства и изяви, а преди всичко на съвкупността от всички изброени по-горе слабости на техните основни политически конкуренти.
Много са факторите, накланящи везната към ИТН, и всички те са изцяло външни на Русе. Изборите са национални, а не местни. Тук правилото (по Борисов) „…и две-три магарета да вържеш – ще ги изберат за депутати “ важи в най-пълна степен. При Слави имената на кандидатите нямат значение пред голямата идея за „смяна на системата“.
ИТН е най-голямата политическа сила, изразител на протеста срещу статуквото. И като такава тя черпи електорална подкрепа на максимално широка основа, за разлика от „Демократична България“ например.
Вотът за Слави идва от т.нар. „плаващи пясъци“ – гласоподаватели без ясен хомогенен политически профил и без партийна дисциплина. Тоест, те могат да гласуват, а могат и да не отидат до урните, но тъй като залогът да бъде премахнато досегашното статукво остава, с голяма вероятност ще пуснат отново бюлетина за ИТН на 11 юли.
Основното предизвикателство пред партията на Слави е утвърждаването й като политическа алтернатива в Русе. Засега местната структура е доста невзрачна. Липсват разпознаваеми личности с добър експертен потенциал, около които на едни следващи местни избори би могло да бъде спечелено доверие и поет ангажимент за управление на общината. Но този проблем е в бъдеще време и не стои на дневен ред за парламентарния вот.
Татяна Дончева в Русе
В електоралните „плаващи пясъци“ се намира и политическата конфигурация „Изправи се! Мутри вън!“ За разлика от вота на 4 април, когато слабата русенска листа предопредели и слабия резултат на ИМВ, то нещата сега изглеждат различни.
Липсата на подходящ и разпознаваем местен кандидат прати в Русе не кой да е, а самата Татяна Дончева. И няма да сбъркаме, ако кажем, че тя изглежда най-приемливият „парашутист“ за водач на листа в 19-и МИР, в сравнение с конкурентите й от другите листи.
Широката популярност на Дончева е много вероятно да допринесе за мандат на ИМВ от Русе – нещо, което не се случи на предишните избори. Освен това, „Голямата уста на българската политика“ вече демонстрира усет да говори с увереност по местни русенски скандали (например изкупуването на дяловете на братя Бобокови в „Арена Русе“ от министерството на Красен Кралев). А това несъмнено ще я открои и допълнително ще й придаде тежест в тукашната битка.
Големият въпрос остава
От резултатът от изборите на 11 юли се очаква да даде отговор на въпроса: ще успеят ли „протестните партии“ – ИТН, ДБ и ИМВ, да съберат заедно повече от 50%, за да могат да предложат легитимно управление на страната. На този етап това е единственият възможен вариант за формиране на стабилно правителство.
И трите протестни партии се намират, макар и с различна степен, във възходящ тренд. Времето между двата избора обаче изглежда твърде малко за голямо разместване на тектоничните плочи в родната политика. Изгледът за предсрочни избори „до дупка“ при липсата на солидно мнозинство в парламента след 11 юли засега остава най-вероятния сценарий.
