Наръчник за обединяване на „дясното“ в Русе

Колкото похвална, толкова и несъстоятелна е инициативата на председателя на СДС в Русе Станимир Станчев да предприеме реални действия за обединяване на „дясното“ в града преди следващите местни избори. Налице са две десетилетия дефицити, които просто няма как да бъдат преодолени за оставащите дванадесет месеца преди вота. Ще са нужни години политическа работа, за да бъде постигнат успех, а тази перспектива, съгласете се, изобщо не е привлекателна.
През 2019 г. при подобна ситуация „ФРОНТАЛНО“ попита шестима млади тогава членове и симпатизанти на русенското „дясно“ докъде я докарахме и какво да се прави. Получихме честни и прями отговори, които са абсолютно валидни и към сегашната ситуация /линк в статията от 2019 г./. Ако някой иска да работи в тази посока, ще бъде добре да прегледа и да помисли над това какво ни казаха шестимата в нашата анкета.
И тогава, и днес, такова животно като „русенска десница“ няма. Тоест, няма какво да се обединява.
Пламен Нунев ли ще се обеднява в новото „дясно“? Масовото отношение към ГЕРБ е като към прокажен смъртник – корумпета, нагли тарикати, калинки и обикновени измекяри, за които години наред „дясното“ и ЕНП бяха смокинов лист за некадърността, безобразията, кражбите и гранд корупцията. Та само преди година непоносимостта към токсичния Борисов пълнеше площадите в цялата страна, забравихте ли? Това няма как да бъде простено и забравено.
СДС, някога флагман на промените в България, отдавна е „един файтон хора“, които от доста години насам работят като нищо незначеща значка на ревера на Борисов. И тук смрадта е непоносима. Колаборацията с ГЕРБ не може да бъде заличена и свети в ярко червено като светофар, който те спира да преминеш границите на личното си достойнство.
Десни ли са изобщо „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“? И двете формации са по-скоро вляво от центъра в полето на либералното, отколкото в десния сектор. Даже старата Костова партия ДСБ от доста време насам се е наредила под либералното знаме, нейни активисти могат да бъдат видени на прайдове и други подобни инициативи в столицата. А ПП и ДБ също се овъртолиха в леглото с мафията, „сглобени“ в общо правителство с Борисов и Пеевски по причини, за които нямаше достоверно обяснение.
В резултат на всички прегрешения електоралната база на ГЕРБ, ПП и ДБ по отделно не надминава десетте процента подкрепа според последните данни на социолозите. А в случая със СДС не е ясно дали има и процент като самостоятелна политическа сила. Няма и на какво отгоре да се смята, че тези партии биха били в състояние да качат значителна подкрепа в обозримо бъдеще.
При максималната вътрешна мобилизация на последните президентски избори подкрепеният от общността Гюров взе в Русенска област 10 577 гласа на първи тур и 15 783 гласа на втори тур. Това са много притеснителни числа, които показват политическа немощ.
Е, то какво остава накрая за обединяване? Нищо и половина, нали. Усещането е като за безпътица и може би има доза истина в думите на онзи рубладжия за „отпадналата необходимост“, в смисъл на изчерпване и безполезност. Единственият логичен изход е заличаване на изброените по-горе компрометирани политически субекти и преосноваване на дясното.
Класическият въпрос за старите к**** и новия бардак винаги е отворен. Втръсналите на всички стари к**** – десет крачки назад, кръгом и изход през вратата. Подобни хора няма как да имат бъдеще в политиката. Те са провалени политици с тежки политически грешки, които костваха много на България. Трябват отчаяно нови лица, от нови поколения, с ново мислене. А за град като Русе това е, меко казано, непосилна задача. Младите тук напускат във всички посоки.
Тогава за какво „обединение“ говори г-н Станчев от СДС? Той, например, се е обединил отдавна в обща коалиция в Общинския съвет с една другарка, хардкор комунистка и копейка на квадрат. Сигурно от много принципни десни позиции се е стигнало до тази откровена политпорнография, често явление в Русе между впрочем. И после се чудим как да има човек доверие на подобни „сини“ лидери?
Познавайки мисленето на бизнесмен като Станчев, вероятно тук се касае за далеч по-прагматична стратегия, отколкото някакви вятърничави и времеемки идеи за „диалог и обединение на дясното“. По-скоро интимната му мисъл е породена от страха за политическото оцеляване, защото ГЕРБ и СДС са в процес на бързо топене като лански сняг и въобще не е ясно, дали до другата есен ще останат кресла в съвета за всички нуждаещи се и свикнали да бъркат в кацата с общинския мед. А, ако към това „дясно обединение“ успеят да прилъжат някой и друг заблуден от ПП-ДБ – берекет версин.
Ето това вече е реално постижима цел, която един здраво стъпил на земята десен човек би си поставил и преследвал. Стегната група от десетина общински съветници на „обединената русенска десница“ е напълно възможен краен изход от упражнението „дайте да се обединим, за да оцелеем, обаче без да се променяме и да си я караме по старому“.
