Националисти налагат идеологията си на децата в русенски училища

Политическа партия „Възраждане“ провежда дейност с малолетни ученици на територията на училища и читалища в Русенска област в явно нарушение на действащото законодателство

Активисти на партия „Възраждане“ разпространяват неодобрен от Министерството на образованието и науката /МОН/ „учебник по Родинознание“ и изнасят уроци по „българщина“ в грубо нарушение на закона за училищното и предучилищното образование и на закона за закрила на детето.

Политическата дейност в учебните заведения е забранена, а отделно, въвличането на малолетните в подобни мероприятия и налагането им на идеологически доктрини е недопустимо.

Децата – обект политическа реклама

В организирани „събития“ с участието на най-малките ученици от първи до четвърти клас, активисти на националистическата партия „Възраждане“ разпространяват т.нар. „учебник по Родинознание“ и впоследствие използват снимки на децата за политическа пропаганда.

Снимки на непълнолетни деца се появиха на официалната страница на партия „Възраждане“ във фейсбук. Те са ученици в частното католическо училище „Вяра, надежда, любов“ и позират със спорния „учебник по Родинознание“. Сред децата е активистът на русенската структура на партията Пепи Иванов.

Така например, на 28 февруари на своята официална страница във фейсбук русенската структура на партия „Възраждане“ публикува видеоклип и няколко снимки на възпитаници на русенското частно училище „Вяра, надежда, любов“. Кадрите са от официално посещение на партиен активист, който е раздал копия от „учебника по Родинознание“ на „нетърпеливите да го получат деца“, пишат от „Възраждане“.

Лицата на невръстните ученици ясно се виждат както по снимките, така и във видеоклипа /„ФРОНТАЛНО“ ги замъгли за целите на тази публикация/. Според активиста на партията Пепи Иванов, който присъства на няколко снимки заедно с децата, „учебникът по Родинознание“ е бил раздаден на всеки ученик с изричното съгласие на неговите родители. Предполага се, че такова съгласие е било получено и за публикуването на кадрите с децата на партийната страница във фейсбук. Самото раздаване на учебника пък е било с одобрението и по покана на ръководството на русенското частно училище.

„В Русе сме раздали повече от 1 000 учебници по „Родинознание“ по желание на родители и учители“, казва председателят на русенската структура на партия „Възраждане“ Дилян Саманджиев. Той твърди, че подобни акции по раздаването на „учебника“ са били проведени досега в училищата Васил Левски, „Любен Каравелов“, „Ангел Кънчев“, а в партията са получени още заявки и от други учебни заведения в Русе.

Законът изрично забранява дейността на партиите при децата

Според закона за предучилищното и училищното образование в Република България, по своята същност то е светско, като не се допуска налагането на идеологически и/или религиозни доктрини (чл. 11). По категорични са нормите на закона за закрила на детето, в който се казва, че всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

Проповядването на „български национализъм“ като идеологическа доктрина сред децата, независимо дали на територията на училищата или извън тях, също попада по ударите на закона. В този смисъл, „патриотичната и родолюбива“ дейност на партия „Възраждане“ не прави изключение. Очевидно е, че тази дейност се осъществява с одобрението и със съдействието на училищните и читалищните власти, за което те също носят пряка отговорност. Освен в Русе, подобни мероприятия по раздаване на „учебника“ и „открити уроци“ са проведени още в град Бяла и в няколко села на областта.

„Учебникът по Родинознание“ е извън закона

Учебникът по Родинознание за I-IV клас, разпространяван безплатно от партия „Възраждане“ не е одбрен от МОН и е „натоварен“ с излишна идеология в услуга на политиката на партията.

Според закона, за да може едно учебно издание да придобие статута на учебник, същото трябва да бъде одобрено с подписа на министъра на образованието и науката. Разпространяваният от партия „Възраждане“ т.нар. „учебник“ не е одобрен от МОН, не само защото учебният предмет „Родинознание“, известен у нас в годините на комунизма, не съществува отдавна в българските учебни програми. Всъщност, това е най-малкият проблем.

Дейността на партия „Възраждане“ на територията на училища и читалища в Русенска област е маскирана умело като „патриотични уроци“ и „родолюбиви акции“. Така партийните активисти имат достъп до децата, могат свободно да разговарят с тях и да им раздават „учебника по Родинознание“, чийто редактор е техният лидер Костадин Костадинов. Още от уводните страници в „учебника“ на учениците се налага идеологическата доктрина на „българския национализъм“:

„Ние сме българи. Всички българи заедно образуваме българския народ. […] Ние, българите, се отличаваме от другите народи главно по езика си. Нашият майчин език е българският. На български език ние говорим вкъщи и навън. На български език се учим и говорим в училищата. На български език се молим на Бог. Всеки народ обича и пази езика си. Ние също обичаме и пазим своя майчин български език. По вяра ние, българите, сме християни, но има българи, които са мюсюлмани. Разлика между българите християни и българите мюсюлмани няма…“

Формулировката на авторите на учебника би била приемлива, ако България бе държава, в която живее един етнос, който изповядва две религии – според тяхната трактовка, българи-християни и българи-мюсюлмани. Това обаче, както е известно, не е така. И „учебният материал“ в „учебника по Родинознание“ не счита за нужно да обясни на учениците от I-IV клас защо „ние сме българи християни“, а „те са българи мюсюлмани“. И дали изобщо в България съществуват други етноси, майчини езици и религии, и кои са те?

Чудно е също така, как един учител, опрял се на този „учебник“ в преподавателската си дейност, би обяснил на ученик от малцинствен произход словореда „ние сме християни – те са мюсюлмани“? Особено, ако ученикът е от средите на българските евреи, да кажем. А как ли ученик от турското малцинство би възприел написаното в трето лице множествено число: „те са българи мюсюлмани“?

Враговете на Отечеството – вътрешни и външни – и саможертвата за благото на народа и Родината „грабват“ учениците още от първите страници на „учебника по Родинознание“.

По-нататък в „учебния материал“ невръстните ученици научават, че България има „външни и вътрешни врагове“. Отново авторите на „учебника“ не считат за нужно да обяснят на децата кои биха могли да са външните и кои са вътрешните врагове. Може би, така се дава възможност на учителя да им дефинира враговете, като посочи примери за външни и вътрешни врагове на Отечеството според конюнктурата. Явно е от изключителна важност децата да запомнят, че има „врагове“.

Възможни ли са днес „чиста нация“ и „държава на българите“?

Несъмнено идеологическата натовареност на „учебника по Родинознание“ лежи върху доктрината на „българския национализъм“ и има цел да втълпи на децата, разгръщащи страниците му, че те живеят в „страна на българите“, където „майчиният език е български“ и където „се молим на Бог на български“. Големият проблем е, че реалността опровергава категорично както тезите на „българския национализъм“, така и тезите на авторите на „учебника“. И тази реалност неминуемо ще доведе децата до въпроси, чиито отговори „Родинознанието“ не им дава. Изглежда, че и родителите им също се затрудняват да отговорят, защото и те навремето са учили по такива „учебници“.

„В учебниците от периода на комунистическото управление с методична последователност са формирани стереотипи, които са живи в масовото съзнание. Недопустимо е днес да използваме историческите и фолклорни митове, за да градим чувство на принадлежност към България“, казва проф. Мария Радева. Тя е един от авторите на учебника „Човекът и обществото“, по който днес се преподава в училищата.

„Трябва ли десетгодишните деца да бъдат закърмени с омраза към определени общности – етнически и религиозни. Историците отдавна показаха, че историята е едно дълго ежедневие, което от време на време е прекъсвано от политически събития. Откъде да започнем да разказваме историята – от културата на обществото, от живота на „обикновените“ хора или от въстанията и войните? Какви хора искаме да възпитаме – толерантни личности, готови да приемат „другите” до себе си, или фанатици и терористи, борци за напълно остарялата и невъзможна концепция за „чистата нация“?, пита проф. Радева.

„Отговорът е в българската конституция, в хартата на ООН за човешките права, във всички документи на Европейския съюз, свързани с хуманитарното, т.е. с гражданското образование. Индоктринирането, залагането на страх, подозрителност и омраза към другия – това не е стратегията на българската държава, на всички правителства след 1989 г. Още по-малко на авторите на учебници. Нашият учебник чете миналото през призмата на човешките права. Разказът за миналото включва малцинствата. Те участват в общото минало на българската нация. Нашият учебник залага основи за развитие на гражданските компетентности, на умения за съжителстване, а не за разделение“, смята проф. Радева.

„А какво предлагате Вие?“

Впрочем, най-големият проблем на съвременната доктрина на „българския национализъм“ е в това, че тя не дава приемливо решение как различните етнически групи и религиозни малцинства да бъдат приобщени успешно към българската нация. От заравянето на главите в пясъка с тезата, че „всички са българи, независимо от етническия им произход“ до налудничавите идеи за „окончателно решение“ на малцинствения въпрос по Хитлеровски, родните „патриоти и родолюбци“ отказват да приемат, че в 2019-а година подобно насилствено налагане на политики просто е невъзможно.

Лектори на местната структура на партия „Възраждане“ изнасят специални „уроци по българщина“ пред ученици в училища и читалища в Русенска област.

Това поставя под съмнение и полезността от съществуването на „патриотични и родолюбиви“ партии в България, предвид, че самите те по същество са малцинство на родната политическа сцена. Трудно е от позицията на малцинството да наложиш държавна политика, без да си поел управлението със спечелени честни избори.

А разказът на лекторите от партия „Възраждане“ за исторически събития и личности, представен през призмата на българския национализъм, също е със спорна полезност. Преповтарянето на старите догми на една остаряла идеология, доказала във времето своята несъстоятелност, няма как да доведе до нещо положително.

Интегрирането на различните етноси в българската нация не може да се осъществи, ако тяхното съществуване се отрича или им се вменява историческа или каквато и да била вина, както предлагат авторите на „Родинознанието“.

„Добре, а какво предлагате вие?“, питат националистите. Ние ще се съгласим с нещо, между другото, написано в самия „учебник по Родинознание“: „Всеки гражданин да се подчинява на законите. Пред закона всички са равни“. И щом българският закон забранява дейността на политически партии в училищата и налагането на идеологически доктрини на децата, нека „патриотите и родолюбците“ от партия „Възраждане“ да бъдат така добри да се подчинят на закона.

За всеки случай, „ФРОНТАЛНО“ ще изпрати сигнали до Инспектората на Министерството на образованието и науката и до Държавната агенция за закрила на детето. В същото време, до произнасянето на компетентните органи бихме посъветвали училищните и читалищните директори да преустановят „патриотичното и родолюбиво“ възпитание на питомниците им, осъществявано услужливо и безплатно от политически партии като „Възраждане“.

Идеологията на партия „Възраждане“ – „български патриотизъм“, националсоциализъм и прокремълски уклон

Всяка партия е носител на своята идеология и се стреми да я налага чрез печелене на по-голяма обществена подкрепа. В случая, идеологията на партия „Възраждане“, според програмните й документи, е национализмът. По задълбочен прочит както на документите, така и на публичните позиции на лидерите й, показва, че доктрината на националсоциализма не е чужда на партията с лидер Костадин Костадинов /на снимката/, който бивш функционер на ВМРО и НФСБ.

„Въвеждането на извънредно положение“, „специално законодателство“ и увеличаване на ролята на държавата в определени сектори са част от предлаганите мерки, чиято крайна цел са „спасението на Родината и запазването на българщината“.

Преразглеждането на международните договори и споразумения, подписани от България, включително и тези за членството ни в ЕС и НАТО, са сред приоритетите на „Възраждане“, като националистите не изключват възможността тези договори да бъдат прекратени едностранно от наша страна, ако партията поеме управлението.

Широко известни са хомофобските и ксенофобските позиции на партия „Възраждане“. Хората с различна сексуална ориентация, мигрантите и бежанците, малцинствата в България са „естествени врагове“ на родните националсоциалисти. Особено отношение има към представителите на ромския етнос, които, според председателя на партията Костадинов, са „нечовешка сган“, „подчовеци“ и „паразити“.

Водачът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е известен в публичното пространство с прякора „Костя Копейкин“. Това подсказва близостта му с днешното управление на Руската федерация. По повод протестите в София срещу инсталираната руска коледна елха, в свой коментар Костадинов заяви: „По-големи олигофрени и малоумници от платените жълтопаветни русофоби няма.“ Мнението му тогава бе споделено с охота на официалната страница на Руското посолство във фейсбук.

Напишете коментар