По-черен от дявола

Бизнесмен-въглищар поиска от съда да му избели бизнеса и да му махне черното под ноктите

Театър на абсурда тече по едно дело в залите на Русенския районен съд. /Протокол от заседанието на съда вижте тук./ Бизнесменът Любомир Стоянов – собственик на софийски фирми, които оперират т.нар. „Брикетна фабрика“ зад МОЛ-Русе, жали, че „престижът, доброто му име и професионалната му етика са увредени в максимална степен и пред широка аудитория“.

Тези непоправими щети са му били нанесени от един „самозван екоталибан“, който се е фиксирал и го позори ежедневно и ежечасно с тенденциозни публикации в нарочно създадена фейсбук група „Без въглищен прах в Русе“.

„Нахалният екоактивист“ Светлозар Станчев най-безсрамно организирал съседните бизнеси и живущите граждани в близост до „Брикетната фабрика“, събрал е 200 и кусур подписа в жалба до Общината и до РИОСВ. После денонощно тиражирал снимки и видеоклипове в социалните мрежи, показващи пушеци, прахоляци и сажди, които са представяни най-тенденциозно, за да цапат в черно божествения ореол на да-му-се-свети-името бизнесмена-въглищар Стоянов и неговия чист, честен, частен бизнес.

20 години таман „Брикетната фабрика“ е работила напълно изрядно и според екозаконодателството – това са железните и непоклатими факти по делото. Най-малко 1000 проверки от всякакви контролни органи е имало и нито, ама нито веднъж не е било установено даже и едно-единствено нарушенийце. Всичко е било според буквата на закона, всичко е било според нормите в това чудно предприятие. Даже РИОСВ на няколко пъти най-официално е установила, че никакви замърсявания от тази фабрика е нямало, няма и никога нямало да има, даже.

„Екоталибанът-изедник“ Станчев обаче денонощно кроял планове как да съсипе бизнеса и доброто име на „уважавания бизнесмен“ Любомир Стоянов. Вижте го на снимката горе: Стоянов е такъв благ човек, такъв сладур, лоша дума през живота си не е изричал, тон никому не е повишавал… Но заради действията на Станчев психическото здраве на Стоянов се разклатило напоследък. Станал сприхав, почнал да навиква по домашната си слугиня, нагрубявал жена си, плашил дъщеря си… До психиатър стигнал едва ли не „клетият бизнесмен“, жив да го оплачеш…

Сега Темида, ако замижа с очи и се заслуша в доводите на двете страни, трябва да каже на черното бяло. Демек, черните въглищни прахоляци не са това, което са. Те са, всъщност, бели водни пари, ухаещи на пролет и на лек парфюм. Условията в „Брикетната фабрика“ са близки до лабораторните – изрядна чистота, постоянна дезинфекция, бели престилки и ръкавици… При такива доводи, о, замърсяването на околната среда е пълен абсурд.

Даже прахоляк и сажди да се виждат по снимките и клиповете, важното е, че РИОСВ казва, че замърсяване няма. Няма. Няма замърсяване, честен кръст, господин съдия. Никак. Ич. Това, което виждате с очите си, не е това, което РИОСВ ви казва, че е. Така че, слагайте Темидовата превръзка на очите и съдете право.

Как Темида да вземе под внимание свидетелските показания на живущите и работещите в района за „хрускащи между зъбите сажди“, за това, че доктор при преглед е „вадил черни сажди от носа и устата на дете“, живеещо наблизо, за почерненото пране по терасите, за мръсотията по первазите, за полепналия прах по паркираните коли, за всеобщата мръсотия и мизерия в района на „Брикетна фабрика“… Това би било кощунство.

Да не говорим, че наблизо има зеленчукова борса, складове за храни, МОЛ-ът, фурна… И този прахоляк, и тези сажди къде отиват мислите? Не, не… Това не може да е истина… По-добре слушайте РИОСВ, която казва, че замърсяване няма, и спете спокойно!

Не, Темида няма право да заема такава едностранчива позиция и да отсъди в полза на гражданите. Къде ще му излезе края на това, бе? Не. Темида с хладен ум трябва да вземе доказателствата на официалните институции като РИОСВ, че нарушения на закона няма и че замърсявания не са установени, и да го сложи този „нахален екоталибан“ Станчев на мястото му.

Така де, не може току тъй да се мърси името на „уважаван бизнесмен“ като господин Стоянов, който дава мило и драго за екологията и без никой да го кара влага стотици хиляди левове, за да подобрява условията на труд на своите работници и състоянието на околната среда до фабриката си. Хвала на такива „бизнесмени“! Хвала!