Русе в архивите на ЦРУ: Поглед отвътре

Любопитни факти от историята на града изплуват в архивите на американското разузнаване

В последните месеци тече вероятно най-голямото разсекретяване на архиви в световната история. Според официалната информация, близо 13 милиона файла на Централното разузнавателно управление /ЦРУ/ на САЩ ще бъдат дигитализирани и качени за обществен достъп в електронната библиотека на американските тайни служби. Става дума за десетки милиони страници и както можете да си представите, целият процес е една тежка задача за администрацията на ЦРУ и ще продължи, Бог знае, още колко време. И в този момент, докато четете тези редове, американците продължават да качват разсекретените файлове в Интернет. Макар да е все още рано да се правят генерални заключения, на базата на публикуваните досега документи вече спокойно биха могли да се очертаят някои първи обобщения и изводи.

Разсекретените файлове на ЦРУ, в които се съдържа информация за и от България досега са около 20 000. Тези, посветени на град Русе – около 3 000. В огромната си част те са от първата половина на 50-те години на XXи век, което вероятно е пряко свързано с операция „Конвой“ (1950-1955 г.), която американското разузнаване провежда срещу комунистическа България. Тя си поставя четири основни цели.

Първата е създаването на българска военна рота от около 200 доброволци, базирана в Западна Германия, като идеята е при евентуална война срещу СССР тя да бъде включена в състава на съюзниците. По-късно от същата рота са били избирани агенти-командоси, които да бъдат прехвърляни през границата за специални мисии в България.

Втората цел на операция „Конвой“ била провеждането на пропагандни действия, изразяващи се в пускането на позиви с антикомунистическо съдържание от самолети над българските градове, а също и изграждането и развитието на радиостанция „Горянин“. Тя била базирана в околностите на Атина и нейната цел била да поддържа духа на населението и да води ярка пропаганда в ефира срещу комунистическата власт у нас.

На трето място, с тази операция ЦРУ се опитва да установи връзка с българската съпротива, както в страната, така и зад граница (тук се има предвид преди всичко организацията на българската емиграция, оглавявана от земеделския лидер д-р Г. М. Димитров), като се опита да даде оценка доколко тази съпротива е в състояние да води реална борба за свалянето на болшевишкия режим у нас.

Последната, и може би най-важната задача на операция „Конвой“ /„BGCONVOY“/ е била изграждането на собствена шпионска мрежа, която да е независима от местната съпротива и да работи на пряко подчинение на ЦРУ.

Последната цел е от особено стратегическо значение, тъй като в началото на 1950 г. България и САЩ прекратяват дипломатическите си отношения и посолството в София е закрито. Това на практика оставя американците без възможност за легално пребиване на техни агенти у нас. А става дума за годините в началото на Студената война, когато се очаква реална война между Запада и СССР, когато шпиономанията у нас е в разгара си, когато комунистическата власт е най-кръвожадна и безпощадна, когато Държавна сигурност дебне навсякъде и следи всеки…

Остава пълна загадка как в тези условия от ЦРУ са успели да изградят нелегална агентурна мрежа, чрез която да получават не само информация в огромни обеми, но също и доста графични материали – скици, планове, карти, схеми… Загадка е и как тези материали са били прехвърляни от град като Русе през южната граница, за да достигнат до централите на американското разузнаване в Гърция и Турция. И доколко това е било възможно, ако в тази агентурна мрежа не са били включени високопоставени представители на комунистическата власт и на репресивните й органи? Все логични въпроси, които обаче няма да намерят своя отговор.

В разсекретените архиви на ЦРУ имената на информаторите и псевдонимите на агентите са заличени. В един документ обаче, се споменава, че източниците на информация от Русе са седем (за сравнение във Варна те са 23, а в София около 40). За изготвянето на своите доклади американското разузнаване ползва освен своите агенти и информатори, също и новопристигнали на територията на Гърция и Турция нелегални емигранти от България, публикации в тогавашния печат и др.

От разсекретените документи, свързани с Русе, става ясно, че ЦРУ е разполагало с изненадващо точна и доста изчерпателна информация за всичко, което става в крайдунавския град през 50-те години. В голямата си част файловете представляват „информационни доклади“, предимно с гриф „Поверително“ и по-рядко обозначени като „Секретно“ или „Строго секретно“.

Архивите на ЦРУ за Русе от днешна гледна точка имат преди всичко историческа стойност и са надежден източник на информация за живота в града през 50-те години на миналия век. Тази информация е всеобхватна и покрива всички сфери на обществения живот. Анализирайки разсекретените документи се открояват няколко важни теми, на които са посветени десетки, а в някои случаи дори стотици страници.

Военна информация

Напълно очаквано, може би най-обемният масив за Русе е свързан с най-разнообразна военна информация. Под наблюдението на агентите на ЦРУ в града са Пети Дунавски пехотен полк, артилерийските части, противовъздушната отбрана и военно-морските части, действащи по река Дунав. От особено значение е добитата информация за бойните заповеди на различните поделения. Редовно са правени оценки на числения състав на военните в Русе, тяхното въоръжение, характеристики на личния състав (с профили на командващите офицери), извършваните маневри и тренировъчни учения, разположението на установките на противовъздушната отбрана, карти на военните обекти и т.н. В много случаи е анализиран и моралът сред военнослужещите по отношение на комунистическата власт.

Към този масив спада и движението на части на Съветската армия пристигащи или заминаващи от България през русенското пристанище, доставките от СССР на военно оборудване и техника, информация за военните складове на руснаците в града. Отделено е внимание на секретна база на Съветската армия, намирала се по това време в гората на Образцов чифлик. В много материали се среща информация за изграждането нови или възстановяването на съществуващи бомбоубежища в града, предимно по поречието на дунавския бряг, с описания на тяхното разположение, система от тунели и капацитет.

Обща информация за града

Друг голям масив е този, посветен на по-обща информация за града. Тук предимно са представени рисувани на ръка карти на Русе с обозначените на тях важни обекти, в това число сгради на различните институции, заводи, транспортни и стратегически обекти. Редовно се съобщават имената и са правени кратки профили на ръководните дейци в града – партийни секретари, общинско и областно ръководство на местни и държавни институции, началници на Народната милиция и на Държавна сигурност. Съществува дори документ с детайлен план на стария Русенски затвор, придружен от поименен списък на администрацията на затвора и на всички надзиратели, работещи в него.

Строежът на Дунав мост е следен отблизо от агентите на ЦРУ в Русе.
Дунав мост

В началото на 50-те години започва изграждането на Дунав мост, свързващ България и Румъния при Русе и Гюргево. ЦРУ проследява в големи детайли целия процес по строежа. В стотици материали са описани плановете за моста, използваните материали, доставяни предимно от Чехословакия и Унгария, проблемите с изпълнението на графика. Дадена е информация за инженерните екипи и трудовите ресурси, използваната технология и техника и т.н.

Не липсват и любопитни информации. Примерно, без да потвърждават съпричастността на американците към този инцидент, агентите на ЦРУ съобщават, че в началото на май 1954 г., когато мостът вече е бил завършен, над него прелетели едновременно три шпионски самолета. Те се появили в небето над Русе, направили няколко рейда и по всяка вероятност са осъществили детайлно заснемане от въздуха на района на Дунав мост. Информаторът на ЦРУ казва, че румънската противовъздушна отбрана при Гюргево се е задействала и подложила самолетите на масиран обстрел, но без успех. Сред населението в Русе се говорело, че това били американски самолети.

В друг файл се посочва, че след като Дунав мост бил построен, няколко месеца не бил използван. Причината била в сериозни пукнатини и дефекти, които се появили на една от колоните от българска страна. Агентът на ЦРУ споменава, че не било ясно, дали това е резултат от целенасочен саботаж – вероятно действие на съпротивата или пък на некачествено строителство.

Няколко месеца преди официалното откриване подстъпите към Дунав мост били под усилена денонощна охрана на добре въоръжени цивилни лица – специално подбрани, фанатизирани до крайност лоялни членове на комунистическата партия и комсомола. Очевидно властта се е притеснила сериозно от възможни саботажни действия, които в Русе не били изключение през тези години и не се е доверила за охраната на съоръжението на редовната милиция.

Русенското пристанище

Като важен стратегически и транспортен обект агентите на ЦРУ в Русе държат под око пристанището в града. Разсекретените документи изобилстват от информация за пристигането и отплаването на кораби в и от акваторията на града. От особен интерес са данните за движението на товарите. Американското разузнаване отбелязва, че се внасят предимно военно оборудване и суровини за промишлеността, а се изнасят жито и други хранителни стоки в посока СССР. В архивите на ЦРУ човек може да намери дори тогавашното разписание на пътническите кораби по Дунава, осъществяващи водния транспорт между Видин, Лом, Свищов, Русе и Силистра.

Пътникопотокът също е следен от ЦРУ, особено заради пълзящата „втора окупация“. Става въпрос за пристигането в България на десетки хиляди съветски граждани през пристанищата на Русе и Варна. Те пристигат „тихо“, „на малки групи“, „без да се набиват излишно на очи“ и потеглят веднага за местоназначението си във вътрешността на страната. След приключването на военната окупация на Съветската армия, тези граждани на СССР са пратени у нас, за да гарантират и защитават интересите на съветското правителство. Това са така наречените „съветски съветници“ или „съветски специалисти“, които са „прикачени“ към всяко ръководно звено в България – от Правителството и отделните министерства до местните органи на самоуправление, заводите и учрежденията. Задачата на тези хора е била да „съветват“ българските ръководители от различните нива, но фактически да вземат важните решения и следят за изпълнението им от страна на българските им „другари“. Освен това, тези „съветници“ държат под око и докладват направо в Москва всеки опит на българите за отклонение от курса, начертан от Кремъл.

Акваторията на русенското пристанище и прилежащата му инфраструктура е наблюдавана изкъсо от американското разузнаване през 50-те години на XX-и век. Снимка: Държавна агенция „Архиви“ – Русе.
Гарите и железопътният транспорт

Освен воден, градът е и важен железопътен център, чиято роля нараства много с построяването на Дунав мост, когато е осъществена директна жп връзка, без нуждата от съществуващия дотогава ферибот за вагони между Русе и Гюргево. Периодът съвпада и с промени в жп мрежата на крайдунавския град. Тогава са построени гарите Разпределителна, имаща важна функция в приемането на товарни влакове от и за Дунав мост, както и сегашната Централна жп гара. По това време е изградена и нова жп линия, свързваща двете нови гари.

Документ от септември 1955 г. разкрива планове за частичен демонтаж на дунавската жп линия между пристанището и сегашния Младежки парк. Според ЦРУ, това решение било свързано с предстоящото изграждане на голям парк-градина на кея. Впоследствие този план е отхвърлен, а крайбрежната линия си стои и до днес.

В архивите на ЦРУ има доста информация за товарния жп трафик през Дунав мост при Русе. Американското разузнаване е разполагало с подробни списъци на вагоните във всеки влак, влизащ или напускащ страната – от къде е бил натоварен, коя е крайната му гара и какво е съдържанието на товара.

Заводите в Русе

Промишлеността на Русе в началото на 50-те години е друга голяма тема, която ЦРУ следи с подчертан интерес. Докладите на американското разузнаване описват във възможно най-големи детайли заводите в града – техния предмет на дейност, оборудване, технологии, капацитет, брой на работниците в тях, режима на работа.

Отделено е и внимание на директорските им екипи и на техническия персонал от специалисти. За повечето заводи са подготвени подробни списъци на ръководствата им, с профили на отделните им членове по възраст, квалификация, политическа принадлежност, лоялност към властта и т.н. За някои заводи, като например „Найден Киров“ и захарната фабрика „Димитър Благоев“, са посочени дори началниците на сутрешната и следобедната смяна в отделните цехове.

Действия на нелегалната съпротива и саботажни акции

Един от по-интересните дялове в разсекретените архиви на ЦРУ е този, свързан с дейността на нелегалната съпротива. И това е така, защото нито в цензурираната тогавашна преса, нито в архивите на МВР и Държавна сигурност има достатъчно информация по темата, докато американското разузнаване очевидно целенасочено се е интересувало от този въпрос. А Русе наистина се оказва, че има с какво да се похвали. Тук е бил един от центровете на горянското движение – въоръжената съпротива срещу комунистическия режим. Агентите на ЦРУ съобщават подробности за битките между горяните и силите на милицията и Държавна сигурност в окръга. Има дори информация за среднощни престрелки в самия Русе. Други акции на действащата в града нелегална съпротива са множеството саботажни действия.

Особено интересни са серията от саботажи, подготвени в навечерието на 9 септември 1952 г. Архивите на ЦРУ разказват, че в корабостроителницата бил извършен основен ремонт на луксозния пътнически кораб „Димитър Благоев“ /бивш „Цар Симеон“/, който бил 80 м дълъг и имал капацитет за 1 200 пътници. Очаквало се, на „светлата дата“ 9 септември – национален празник на България по време на комунизма, в Русе да пристигне самият комунистически „вожд“ и министър-председател Вълко Червенков, за да пререже лентата. Вечерта на 8-и септември, обаче, няколко мощни експлозии в машинното отделение довели до голям пожар и целият кораб изгорял за броени минути.

По същото време в завода „Георги Димитров“ /днешен „Спарки“/ властите разкриват голяма подготовка за саботаж. Целия завод бил опасан с кабели, свързващи големи количества взривно вещество, достатъчни да превърнат в руини всички цехове. При разследването единственото, което властите не открили, бил детонаторът. Разследващите предположили, че тази система е трябвало да бъде задействана от часовников механизъм. На всички било ясно, че заводът „Георги Димитров“ – най-големият в Русе, символ и гордост за комунистическата промишленост, е бил подготвен да бъде взривен навръх 9 септември през 1952 г.

Във връзка с тези инциденти са били арестувани няколкостотин работници, заподозрени в организирането на саботажите. Много от тях прекарали известно време в затворите, но тъй като не били намерени каквито и да е доказателства, те били освободени по-късно.

Днес малцина възрастни русенци вероятно ще си спомнят, че в през 50-те години в началото на днешния Младежкия парк е имало бюст на Георги Димитров. Една нощ обаче той бил строшен на парчета с чукове от неизвестни лица. Естествено, че и в този случай ставало дума за действия на нелегалната съпротива, съобщават агентите на ЦРУ в Русе.

Американското разузнаване е било наясно с репресиите, убийствата, лагерите и огромния брой на политическите затворници. Покрай многото информации за големия лагер на остров Белене, в архивните документи има и сведения за действалия през 50-те години концентрационен лагер край село Пиргово, Русенско. Там имало кариера, на която лагерниците са били подложени на изтощителен, тежък труд при нечовешки условия, всичко това придружено с брутални побоища и гаври от страна на надзирателите.

Пътническият кораб „Димитър Благоев“ след пускането му на вода през 1954 г. Две години по-рано неговият прототип е взривен от нелегалната съпротива в нощта преди 9-и септември, сочат данните на ЦРУ. Снимка: Държавна агенция „Архиви“ – Русе.
Икономическо положение и цена на живота

Не на последно място, ЦРУ отделя сериозно внимание на качеството на живота. В архивите на американското разузнаване изобилства от информация, с конкретни примери, за това как са живеели русенци в началото на 50-те години – какви заплати са получавали, какви са били цените на основните стоки. Наистина са били тежки години. Тук ще посочим някои цифри от 1951 г., когато дневният надник на работниците в текстилната фабрика „Вела Пискова“ бил 350 лева за мъжете и 240 лева за жените. Срещу тези пари те можели да си купят, при това ограничени количества и само с купони, продукти при следните цени: хляб – 30 лв/бр, кашкавал – 386 лв/кг, свинско месо – 400 лв/кг. Освен пазаруването с купони, тогава съществувал и „свободен пазар“, където обаче цените на същите продукти били двойни или тройни.

През октомври 1954 г. агентите на ЦРУ докладват за голяма криза за хляб в Русенско. Оскъдните количества хляб били разпределяни от Отечествения фронт по предварително изготвени списъци, като дневната дажба била около 400 грама на човек. В същото време от русенското пристанище към СССР отплавали много кораби, натоварени с хлебна пшеница. Това не останало незабелязано, както от агентите на американското разузнаване, така и от гражданството. При обиколка из селата на Тутраканско Вълко Червенков бил посрещат от разгневени селяни с думите: „Защо давате хляба ни на руснаците?“. От други анализи на ЦРУ става ясно, че СССР от своя страна реекспортирал купеното на много ниски цени българското жито и го продавал за твърда валута на Западните страни.

В началото на 50-те години било нормална практика едно семейство да бъде настанено да живее в една стая, която да ползва едновременно за всекидневна, кухня и спалня. Жилищата масово не достигали. А когато от селата започнали да прииждат още хора положението станало още по-тежко. Общите влошени условия на живот – слаба хигиена, лоша и недостатъчна храна и тежък физически труд – довели до увеличение на туберкулозните заболявания, отбелязва в своите доклади ЦРУ.

Съдбата на безработните, които се тълпели пред русенската служба по заетост с надеждата да намерят работа, също била твърде нерадостна в онези години. „Който не работи – не трябва да яде“ – с това се изразявала тогавашната политика на червената власт, тъй като обезщетенията за безработица или социалните помощи не били познати, отбелязват в прав текст американските агенти.

Макар повечето домове да били електрифицирани, масово обитателите им ползвали само по една 40-ватова крушка за осветление, защото не можели да си позволят да плащат за повече. Въпреки наличието на електроцентрали, електричеството за града и за захранването на големи райони от Североизточна България пристигало с кабели под Дунава при Русе. Повишената енергоемкост на индустрията не била по силите на родните енергетици, затова токът идвал от голяма централа, намираща се в покрайнините на Букурещ.

Добра работа, ЦРУ!

Накрая на този бърз преглед с първи впечатления от разсекретения архив на ЦРУ е нужно да бъде подчертано, че във всичките си действия на територията на Народна република България през разглеждания период от време американското разузнаване има изключително пасивна роля. Тя се изразява единствено в събирането, обобщаването и анализирането на сведения. Още веднъж трябва да се припомни, че масовите очаквания за война между Запада и СССР са в апогея си по това време. И американците и техните съюзници, и руснаците показват с действията си, че водят усилена подготовка за този момент.

Българската съпротива също не стои със скръстени ръце. Горянските чети /въоръжената съпротива/ и групите, действащи в градовете, също се готвят и събират сили и средства, за да се намесят, когато войната започне. Може би тук е и големият грях на американците и на западните им съюзници, които не оказват никаква помощ на местната съпротива срещу комунистическия режим. Нито морална, нито материална. ЦРУ докладва на Вашингтон, че съпротивителното движение в България се увеличава с бързи темпове в началото на 50-те години. Информациите за хора, избягали в горите и планините, формиращи чети, за актове на съпротива в градовете и за извършени саботажи са стотици. Основният проблем пред нелегалните е липсата на оръжие и военно оборудване. Такава помощ отвън обаче не е пратена и това обрича на крах действията на съпротивата срещу режима.

В общи линии може да се обобщи, че ЦРУ се справя повече от добре с поставените в операция „Конвой“ цели. И особено с последната – създаването на собствена агентурна мрежа в комунистическа България. За това говори всяка от тези десетки хиляди разсекретени страници. Желязната завеса не се оказва особена преграда пред американското разузнаване за събирането на предостатъчно информация и за изграждането на една пълна картина за състоянието на страната ни в онези години.


„ФРОНТАЛНО“ ще продължи да публикува още документи в поредица от статии „Русе в архивите на ЦРУ“.


Ето и факсимилета на някои от документите, свързани с тази статия:

Документ № CIA-RDP82-00457R011200330001-4: Карта на град  Русе и пристанището /1952 г./

  Списък на обектите на картата:

  1. ул. „Алеи Възраждане“
  2. Трети милиционерски участък /разполагащ с около 130 милиционера/
  3. ЖП училище
  4. Футболно игрище „Алеите“
  5. Държавна болница
  6. Военно поделение на Пети пехотен полк
  7. Военна болница
  8. Гимназия
  9. Основно училище
  10. ул. „Сталин“ /бивша „Александровска“/
  11. Дърводелско училище
  12. Механо-техническо училище
  13. Гара „Изток“
  14. Електрическа централа
  15. Фабрика „Елпром“
  16. бул. „Съединение“
  17. Гробище
  18. Колодрум
  19. Военно поделение, главна квартира на 5-а дивизия /19а – парк / 19b – радио мачта
  20. Военно поделение на Първи артилерийски полк
  21. Фабрика за метални изделия
  22. Сапунена фабрика
  23. Химическа фабрика за бои
  24. бул. „Липник“
  25. Фабрика за олио
  26. Завод „Георги Димитров“
  27. Сапунена фабрика
  28. Текстилна фабрика
  29. Пазар
  30. Парк
  31. Съдебна палата
  32. Данъчно управление
  33. Квартира на съветското разузнаване
  34. Държавен театър
  35. Католическа църква
  36. Сграда на общината
  37. Околийско управление на Народната милиция
  38. Българско речно планване
  39. Гара „Пристанище“
  40. Гимназия
  41. Кметска администрация и областно управление
  42. Затвор
  43. Администрация на пристанището
  44. Площад
  45. Гимназия
  46. Пожарна станция
  47. Първи милиционерски участък
  48. Народна банка
  49. Понтон
  50. Понтон
  51. Понтон
  52. Поделение на военно-морските сили
  53. Мебелна фабрика „Карпати“
  54. Фабрика „Фазан“
  55. Мелница
  56. Мелница
  57. Селскостопанска работилница
  58. Леярна и фабрика за машинни части
  59. Подстанция за приемането на ток от Румъния с кабели под Дунава. Подава електричество за Кубрат, Исперих, Тутракан и Горна Оряховица.
  60. Тракция
  61. Фабрика за експлозиви
  62. Захарна фабрика
  63. Тухлена фабрика „Труд“
  64. Нефтопреработвателен завод /приема суровини през тръба от отстрещния бряг на Дунав при Гюргево, където има резервоари/
  65. Петролопровод
  66. Кей
  67. Машино-тракторна станция

А. – бул. „Георги Димитров“, В – бул. „Цар Освободител“, С – ул. „Николаевска“, D – път за Бяла, Е – Черни лом, F – път за Кубрат

Район на пристанище Русе

  1. ЖП гара
  2. Складове
  3. Корабостроителница и работилница
  4. ЖП ферибот
  5. Поделение на военно-морските сили
  6. Фабрика „Фазан“
  7. Фабрика за метални контрукции
  8. Фабрика
  9. Леярна
  10. Фабрика за коприна
  11. Фабрика за олио
  12. Мебелна фабрика
  13. Наноси с тиня
  14. Наноси с тиня
  15. Пристанищни кранове
  16. Дунавски флот
  17. Черни лом
  18. Път за Бяла
Документ №CIA-RDP82-00457R015300160004-5: План на затвора в Русе /1953 г./

Легенда за обектите на първия етаж на затвора:

  1. Каса
  2. Канцелария
  3. Шивач
  4. Милиционерска стая
  5. Дирекция
  6. Кабинет на главния надзирател
  7. Приемна за посетители
  8. Работилница за кашони
  9. Бръснарница
  10. Дежурна стая
  11. Килер за храна
  12. Столова
  13. Кухня
  14. Баня
  15. Стая за обезвъшляване
  16. Тоалетна
  17. Обущарница
  18. Магазин за облекло
  19. Подвързачница
  20. Обущарница
  21. Охрана
  22. Килии

Извадка от документ № CIA-RDP80-00810A005000130003-2: Информация относно рейда на неидентифицирани самолети с разузнавателна мисия над Русе /1954 г./


Тази статия е част от поредицата на „ФРОНТАЛНО“ за Русе в архивите на ЦРУ.

Публикуваните материали са базирани на разсекретени документи на американските тайни служби предимно от периода на Студената война, които са налични за обществен достъп в електронната бибилиотека на ЦРУ.

Вашият коментар