Чудовищното зверство „Народен съд”

Навършват се 70 години от най-голямата касапница на политици и интелектуалци в Европа! Нашенският „Народен съд”. Предлагам ви част от книгата ми „Родът Сталийски – жестокото усилие да оцеляваш”. В нея се разказва за злокобния ден на комунистическия терор – нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Претендирам, че съм първия човек, който изчете от кора до кора заседанията на първи състав на Народния съд, че съм единствения, който в началото на 90-те години записа разговора си с Цеко Алексиев – началник на служба „Паркове и градини” на Централните софийски гробища през 1945 г. Той е единственият извън партийните другари, който присъства на екзекуцията от първата до последната минута. Бе с бистра памет и пазеше много подробности за жестоката вечер. Започнеше ли да разказва сълзите му потичаха и ръцете му трепереха. Интересувах се за убийството на Александър Цанов Сталийски – министър на правосъдието в правителството на Иван Багрянов, адвокат, публицист, герой от войните, интелектуалец, но се получи панорама на жестокостта в оная страшна вечер…

В късния следобед на 1 февруари 1945 г. пред сградата на Съдебната палата са организирани митинги, множеството е обладано от прастарото усещане за кръв, за отмъщение, за жестокост, комплекса на Андрешко да види бирника закачен на въжето. Развяват се червени знамена, на плакатите с чук и сърп пише само едно – „Смърт!”. Разбира се, сборището е организирано с точно определена гадна цел – да не се позволи свиждане на обречените с роднините, да се осуети евентуална възможност за възражение от страна на бившите държавници и да се бърза, много, много са бързали хората на комунистическата партия да си организират касапницата и да не се даде никаква възможност на многобройните чуждестранни наблюдатели за среща с вече осъдените. И понеже Георги Димитров – Дед, и Трайчо Костов – Спиридонов, вече са определили присъдите доста по-рано, всичко е подчинено на бързата процедура. Открих във вече обилната документална литература следния прелюбопитен факт – присъдата се чете в късния следобед на 1 февруари, излъчва се по радиото, заглушено от виковете на митингуващите комунисти. Нека припомним, че много от роднините на арестуваните са изселени в страната, където радиото в ония години си е лукс, достъпът до съдебната зала е строго ограничен, а вестниците излизат със закъснение на следния ден – 2 февруари. На този 2 февруари присъдите отново са прочетени по радиото – този път спокойно и уверено, когато вече бившите регенти, министри и депутати са били разстреляни! Дори след прочитането на присъдите на другия ден главният обвинител Георги Петров казва по радиото: „Народните представители, които не са получили смъртни присъди, могат повторно да бъдат съдени и подведени под отговорност от „местните народни обвинители” и съответно съдени в избирателните им райони, като могат да получат смъртни присъди”.

Главният „народен“ обвинител Георги Петров в залата на „Народния“ съд.

Архивите ни разкриват и внимателната подготовка, която комунистите предприемат за най-масовата екзекуция в новата ни история. Още от края на 1944 г. репресивните органи са предупредени „да бъдат нащрек, за да осуетят всеки опит за промяна на линията на Народния съд, както и възможни протести на отделни обществени групи”. Никола Петров, помощник-командир на 3–а дивизия, четирийсет години след това декларира: „Още преди процеса присъдите ги знаехме и не се тревожехме за изхода му”. За подготовката и същинския разстрел в началото на 1945 г. в София е привикан целият помощник-командирски състав на българската армия. Това са и преките организатори и участници в предстоящата кървава разправа. Водители на наказателния отряд са: Фердинанд Козовски – бъдещ председател на Народното събрание, Изидор Леви, по-известен като Бачи Зеев – палач-следовател, специален агент на Лаврентий Берия от болшевишкото НКВД, по-късно – началник служба в 1-ви отдел на Държавна сигурност, и шефът на спецотдела полковник Лев Главинчев – садист, участник в много комунистически зверства още преди 1944 г. Това се хората, които отговарят „работата” да се свърши с нужната жестокост, бързина и потайност. Те са извикани от ЦК на партията от фронта, за да им се дадат подробни инструкции за организирането и провеждането на екзекуциите. Организирана е и специална команда за убийствата начело със софийския комендант на милицията подполковник Веселин Георгиев. В състава й са само комунисти и ремсисти от системата на милицията и военното разузнаване на ген. Петър Вранчев, като имат дори… партиен секретар на временната група за разстрели. Това е комунистът Кольо Петков-Моряка, съучастник на Мирчо Спасов в екзекуцията на техния човек, обвинен в предателство преди 1944 г., Никола Милев. Компания от професионални убийци, удушвачи, касапи от вартоломеевите нощи, с една дума – комунисти! Тези човешки същества имат за задача да избият по най-бързия начин трима регенти, министрите от три кабинета, дворцовите съветници, цял един парламент и повече генерали, отколкото България е загубила през трите войни, които води през XX-и век. Депутатите от XV-oто народно събрание са избити въпреки съществуващия депутатски имунитет – норма от римското право, съществувала по цял свят.

Преди това в ЦК на БКП има изключително важен спор и той е как да бъдат екзекутирани осъдените. За класическия начин „чрез обесване” настоява зетят на Георги Димитров Вълко Червенков, който иска по този начин да отмъсти за своите другари, взривили църквата „Св. Неделя” през 1925 г., но е надделяло мнението на Трайчо Костов и компания да се разстрелват с пистолетен изстрел в тила – изпитан и любим метод на болшевиките. По този начин според главорезите „работата ще се изпълни бързо и чисто”, а това е основната цел на палачите в онзи исторически момент.

Нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е студена, тиха, с лек вятър. Осъдените са извеждани от подземията на Съдебната палата със завързани ръце и товарени в шест камиона, които чакат в двора към входа откъм ул. „Алабин”. Забранено им е да викат, протестират, да вдигат шум въобще. За неспазване на тази заповед най-напред с приклад е пръснат черепа на младия депутат Иван Батембергски, защото си позволил да извика за помощ, може би се е обръщал към Всевишния, може би към родителите си, но… Следващата жертва е бившият министър Тодор Кожухаров, инвалид от войните, писател, който извикал „Не трябва да плачем за нас, а за България”, после запява националния химн „Шуми Марица”. Разбиват му главата с револвер.

Ето какво си спомня царица Йоанна за тази зловеща нощ: „На осъдените, преди да ги убият, бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…

…Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. „Алабинска“. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ“, но веднага му бе счупен черепът с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България“. И запя националния химн „Шуми Марица“. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежкоболни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър… В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови“ ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце… Изглежда, че на всеки убит [проф. Ал.] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит.

… Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Ни никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там, не се узна повече нищо.

… Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък“. Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години.“

Преди това в софийските гробища се провежда един спектакъл на абсурда, немислим и разтърсващ. По някаква налудна приумица партийният секретар на екзекуторската група Кольо Петров-Моряка решава да проведе… „партийно събрание”! Да, да, там, в гробището, пред зеещите ями и в присъствието на осъдените. Началникът Веселин Георгиев изтъква огромното доверие на партията, оказано на определените екзекутори за изпълнението на политическата задача, допълва го Моряка, който натъртва, че всичко трябва да приключи по-бързо, за да бъдат изправени пред свършен факт представителите на Англия и САЩ в Съюзническата комисия. Трети говори другият партиен активист и злодей Лев Главинчев, който се обръща към осъдените – трябва да разберат, че каузата им е бита карта, че напразно са се мъчили да възпрат светлото комунистическо бъдеще, извадили при това голям късмет, защото имало предложение да бъдат бесени. Прекъсва го подполковник Георгиев: „Губиш ни времето, Левчо. Без формалности”. Освен взводът за убийства на това безумно представление, на масовата екзекуция, на човешката кланица присъстват още Цола Драгойчева, която отговаря за Народния съд в ЦК на БКП, Фердинанд Козовски, Изидор Леви /Бачи Зеев/, а в разстрела пряко се включват Лев Главинчев, Веселин Георгиев и Кольо Моряка, дори се скарват кого да убият. След години Георгиев се хвали в пиянски компании: „Лично пролях синята кръв на Кирил!”, но същото ще твърди и Главинчев – „Аз ликвидирах княза, Филов, Станишев и генерал Михов”. Кольо Моряка пък е още по-категоричен в спомените си: „Аз му заявих твърдо, че като партиен секретар на групата на мене се пада тази чест. Князът е мой и не го отстъпвам на друг. Весо /Веселин Георгиев/ се опита да ми се противопостави, но в крайна сметка си го „взех” Кики…” Как ви се струва, драги читатели? Май в световната история само българските убийци комунисти със стара дата ще се карат кой кого е застрелял!?

Версиите за тази зловеща нощ са многобройни, но би трябвало да се доверим на тогавашния началник на служба „Паркове и градини” в софийските гробища Цеко Алексиев, който е бил свидетел на касапницата, видял е и жертвите, и палачите. Според него мястото, определено за екзекуцията, е било осветено с автомобилни фарове, повечето от убийците били цивилни, не униформени, въоръжени с шмайзери, а екзекуцията започнала с разстрела на княз Кирил, после Филов, генерал Михов, а след тях преминали към министрите. „Първи убиха Александър Сталийски, после Багрянов, Божилов, Даскалов. Стреляха в тила им с пистолет и труповете падаха в ямите. После д-р Станишев ходеше до всеки от убитите, навеждаше се, слагаше ухо на сърцето, търсеше пулса, установяваше смъртта. Взе да се развиделява и тогава решиха, че върви бавно. Започнаха да ги убиват на групи с шмайзерите. Последен разстреляха доктора. Уби го Главинчев.” – разказва свидетелят Цеко Алексиев след години.

Не минало и без мародерство от страна на палачите. Вземали са от жертвите всичко ценно – пръстени, часовници, златни халки. Един от по-нисшите чинове събува ботушите на убития княз Кирил.

Така една шайка от комунистически главорези става автор на най-страховитото масово изтребление на държавници в цяла Европа – в тази вечер са разстреляни и хвърлени в общ гроб 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз. За сведение Нюрнбергският трибунал се „отчита” със само 14 постановени смъртни присъди за видни нацисти, докато българският „народен съд” с всичките си областни поделения директно избива 2730 държавници.

Телата на държавния елит на България са струпани в бомбените ями. Камиони със сгурия са изсипани върху тях. Подравнено е с кал, сняг и кръв, много кръв. Малко сняг и много кръв има в онова утро на Централните софийски гробища.

Какво ли си е мислел преди разстрела Александър Сталийски?! За семейството, децата, за празната кантора, за добрините, които е сторил, за родителите, тръгнали с него и сестра му от Видин до София с файтон, за да участват в строежа на Нова България, да стъкмят къща и дом, за войнишките победи и погроми, за политическите разправии в парламента и извън него, за книгите, които е написал с наивната вяра, че ще спомогне да се укрепи държавата, за баджанака комунист, когото спасява от сигурна смърт, а той го изпраща пред ямата в компанията на Лев Главинчев и Бачи Зеев, за приятелите художници, писатели, журналисти или просто зевзеци, за спомена, който ще остави у близките, за старата си майка, за сестрите, за вилата във Варна и тежките приятели, за… Това никога няма да узнаем, но със сигурност е искал да остави златния часовник от баща си за спомен и белег за него на синовете. Е, не успява, за тази работа има мародери, които чакат с пистолети.

В началото на 90-те години синът Александър ще сподели за зловещия ден във филма „Оцелелите”: „Започнаха да се чуват изстрели. После разбрах, че екзекуцията е станала на гробищата. То не е далече, знаете къде е, това е „Майчин дом”. И няма да забравя никога, казах, че може би това е екзекуцията, а Шиклето /Михаил Михайлов Панайотов – близък приятел, по-късно емигрант в САЩ, легионер/ казва: „Няма такова нещо, не се безпокой”. Легнахме да спим. На сутринта, някъде 7.30-8 часа се прибрах вкъщи. Бяха баба ми, майка ми и леля ми. Нямах лична карта. Отидохме на гробищата. Имаше сняг, около 100-200 метра направо килим от кръв. Ямите заринати, а отгоре посипана сгур. Бяхме, доколкото си спомням, с г-жа Станишева, г-жа Филова, други, които бяха, не мога да си спомня, мисля че беше г-жа Багрянова. Не съм сигурен, разбира се, от тогава мина половин век. Сложихме цветя, запалихме свещи и за мое голямо учудване двама души се доближиха до майка ми, тя обясни и не ни закачаха повече. Това беше. Прибрах се вкъщи и на другия ден бяхме изселени с майка ми в село Долни Дъбник до Плевен.

Баща ми беше мълчалив човек, не обичаше да говори, най-малко обичаше да обещава. Говореше свободно пет езика. Никога не ми е говорил за Царя, нито ми е говорил против Царя, допускам, че е бил монархист. Никога не ме е насъсквал против комунистите, но ми е казвал какви са. И когато го попитах: „Добре де, ами вуйчо Владо?”, той вика: „Синко, за роднини правилото не се отнася”. Тогава се заклех да се боря срещу болшевиките, защото винаги съм го казвал и на събрания, митинги и в Камарата:  Timeo danaos et dona ferentes „Не вярвай на атиняните и когато дарове ти носят!” Когато болшевиките ви обещаят, да знаете, че те ви лъжат. Не вярвайте на комунистите, те никога не могат да се променят!”.

Племенничката Пепа Симеонова: „Рано сутринта чухме присъдите по радиото. Баба Рада се развълнува много, затрепера цялата и каза да й дам палтото и бастуна, къде, къде да ходи… Аз с нея да дойда, да я придружавам. Каза, че ще ходи при владиката Стефан за амнистия, за апелация – той беше много популярен по онова време. Тъкмо се облече и сме готови да тръгваме и дойде Иванка Топенчарова, тя работеше в съда тогава и пита: „Бабо Радо, къде?”, а баба й каза: „Ами отивам при владиката Стефан, ще моля за амнистия, за апелация…”, а Топенчарова й вика: „Късно е, бабо Радо, присъдата е изпълнена, убити са вече”. Че като писнаха вкъщи, а баба виеше: „Ами тялото, поне тялото дайте, да го погребем сина ми по християнски!?”, а Иванка – „Не може, бабо Радо, те са погребани вече”. И тя ни каза къде е общият гроб. Ние се дигнахме и направо на гробищата. Беше един студен ден, а хората се тълпяха около мястото. Отъпкано, кървави следи навсякъде, в кръг – милиционери. Хората плачат, палят свещи. Колко сме стояли, вече не помня. На другия ден пак отидохме, но този път така наоколо 150-200 метра имаше много милиция и не ни пуснаха до мястото, където са погребани. Ужасно, ужасно беше! Баба скоро след това легна болна и не стана вече. То мъка, мъка… Помня като днес, когато Цанко се върна от състезание и му казаха, че са убили баща му, той стои тук в коридора и плаче, скимти като куче…”

Какво ли може да се добави към тази антична трагедия? Може би няколко последващи реакции. Британският политически наблюдател на процеса е категоричен: „Присъдите са определено отмъстителни” и изразява мнение, че тази разправа е планирана не само на местна почва, а под диктовката на съветските апаратчици и репресивни органи. А кореспондентът Волфганг Бретхолц на 5 февруари се среща с Цола Драгойчева и я пита какво мисли за присъдите и „спешното” им изпълнение, а тя с присъщата на комунистите циничност е пределно откровена: „Никога в живота си не съм спала толкова добре, както в утрото на екзекуцията”.

Репресиите не спират и след варварството, извършено на 1 срещу 2 февруари 1945 г. На 19 април 1945 г. Георги Димитров с радиограма до верния му паж в България Трайчо Костов дава поредното нареждане: „Обсъдете с Югов необходимите срочни мероприятия за изселването на тези хора в подходящи за целта райони. Част от тях трябва да бъдат изпратени на принудителни работи. Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля”.

Осиротялото семейство на министър Сталийски, Надежда и двамата сина, са изселени в Долни Дъбник, както и още 11 875 членове на семействата на избитите и осъдените от Народния съд. И се започва едно безкрайно оцеляване, стремеж да оживеят, да запазят спомена, да държат главите си над водата – почти половинвековно стремление за спасение и сносен живот с мъката от онази студена, тиха и зловеща нощ. Големият син в продължение на почти половин век ще премине през преизподнята на концентрационните лагери, ще е изселван, преследван, малтретиран, изключван, заличаван, разделян от семейството, докато достигне до общественото ниво на бащата – министерското кресло, но в края на земния си път ще отчете като най-голямата своя победа самото оцеляване и запазването на достойнството и фамилната чест.

През 1995 г. на мястото на екзекуцията и масовия гроб в Централните софийски гробища е поставен голям каменен кръст, а на 26 август 1996 г. Върховният съд на Република България отменя присъдите и реабилитира регентите, министрите, народните представители, царските съветници, висшите военни, журналистите, избити в името на една безумна кауза, която донесе на страната половинвековно строителство на „най-хуманния и справедлив строй”. През 1998 г. във фоайето на Министерството на правосъдието е поставена паметна плоча на тримата министри, разстреляни в нощта на комунистическата жестокост: Васил Николов Митаков, Константин Йоцов Партов и Александър Цанов Сталийски. И се питаме дали справедливостта в тази страна ще идва все с половинвековна давност? Съдба българска.

naroden-sad

––

Вижте и оригиналната публикация в блога на Христо Марков.

65 коментара към “Чудовищното зверство „Народен съд”

  • 1 февруари 2016 в 01:37 ч.
    Permalink

    Потресена съм! Бях чувала и чела по-малко за разстрелите на видни личности след 9-ТИ Септември 1944 година, но толкова подробности не бях чела. Знам, че не само тези известни личности са изтрити от лицето на Земята. Има още много безследно изчезнали хора от по-заможните семейства в Добрич и Добруджа и не само, а в цяла Българи. Също като в Русия. По-горе е упоменато името на Берия – като символ на човек, който е организирал чистките на неудобните във Съветска Русия. Не ми се коментира повече!

    Отговори
    • 2 февруари 2016 в 18:08 ч.
      Permalink

      Нихната мама…….тепанье ! Га стреляха по дицата …….ни мислия , сега риват! Тепанье ! Гадна паплач ! Ха ривете сеги !

      Отговори
      • 13 юли 2016 в 20:04 ч.
        Permalink

        Какво се пениш бе – ТЕ СА ОЩЕ ТУК – на главите ни! Всички сте мърши тук – само ревете и ви стига да успокоите липсващата си СЪВЕСТ!!! Е това е „материалът“, върху който оцеляват УБИЙЦИТЕ – ама оцеляват НА ВЛАСТ, а не под масата като вас и потомците на убитите. Защо Сталийски не иска съд за ТЯХ? Защо не призовава хората към БУНТ за свалянето им ??? Ами той предава баща си – министър станал НА КОГО??? Не червените изтърсачета! С реване и клетви се утешават робите!

        Отговори
      • 27 април 2017 в 12:18 ч.
        Permalink

        Паднеш ли ни в ръцете Комунистическа гнидо – ще ти отрежем Червената глава ………!!!

        Отговори
    • 3 февруари 2016 в 00:49 ч.
      Permalink

      Не вярвайте на комунистите, те никога не могат да се променят!”.

      Отговори
    • 13 юли 2016 в 19:45 ч.
      Permalink

      Всички сте мърши тук – само ревете и ви стига да успокоите липсващата си СЪВЕСТ!!! Е това е „материалът“, върху който оцеляват те, ама НА ВЛАСТ, а не под масата като вас и потомците им. Защо Сталийски не иска съд за ТЯХ? Защо не призовава хората към БУНТ за свалянето им ??? Ами той предава баща си!

      Отговори
    • 31 януари 2017 в 19:36 ч.
      Permalink

      Още много неща не са известни и както върви,всичко ще остане в забвение!

      Отговори
  • 1 февруари 2016 в 13:42 ч.
    Permalink

    Интелектуалния елит на България е бил заличен в онази нощ. Останали са само подлизурковците ( като Г-н Венямин от по-горния пост) и предателите,които са предавали роднините и съседите си . Затова в момента сме в това положение – стадо без пастир.

    Отговори
    • 1 февруари 2016 в 14:01 ч.
      Permalink

      ИМЕННО, НАЙ-УМНИТЕ ГЛАВИ НА СТРАНАТА СА УНИЩОЖЕНИ! А ГОРНИЯ ГОСПОДИН ВЕРОЯТНО Е ПОТОМЪК НА НЯКОЙ ОТ СПОМЕНАТИТЕ ОСКОТЕЛИ ГЛАВОРЕЗИ.

      Отговори
    • 2 февруари 2016 в 18:03 ч.
      Permalink

      Защо си толкова учудена госпоице………нима не си чувала , че същите тези господа министри са наредили да бъде разстрелян Никола Вапцаров и децата от Пернишко ………каквото са търсели – намерили са си го.

      Отговори
      • 11 юли 2016 в 01:32 ч.
        Permalink

        Вапцаров, е използван по целесъобразност от комунистическата партия без да е членувал в нея въобще ! Неговият наивен идеализъм на поет, е бил експлоатиран доста хитро, но каквото сие търсил – намерил си го е !!!

        Отговори
      • 14 юли 2016 в 09:49 ч.
        Permalink

        Не министрите,тъп милиционерино! Българският съд осъжда Никола Вапцаров на смърт заради организираното от него нападение над войнишки караул,вследствие на който загиват невинни войничета.Ти служил ли си в казармата и да вземе някой да те опука по време като часови на пост? И то е заради получаваните от него и баща му Йонко Вапцаров руски рубли от СССР, за внасяне смут в България.Верно,Никола Йонков Вапцаров е добър поет,но заблуден,купен със съветски рубли за вършене на терористична подривна дейност.От чии зор той пише: „Един е лозунга – терора долу. Съюз със ССР!“ Чети,милиционерино,ама това милиционерите не четете,а бързате да дрънкате глупости.Чул – та не разбрал…

        Отговори
        • 15 юли 2016 в 09:18 ч.
          Permalink

          Съветското посолство в онези години е плащало с „гнила“ валута-долари. За хрониката.

          Отговори
      • 21 ноември 2016 в 23:19 ч.
        Permalink

        Ти си дърт педераст. Срам за МВР си.

        Отговори
      • 22 ноември 2016 в 17:23 ч.
        Permalink

        Вечна Памет на достойните българи ,избити от комунистическия т.н. Народен съд.Борба до пълно отстраняване на комунистите от живота на нашата страна. Що се отнася да ген. Заимов и поета Вапцаров- те са били родоизменници и комунистичиско-руски слуги. България няма да забрави зверствата на комунистическия режим.
        Но сега напред и с нами Бог.

        Отговори
    • 18 март 2017 в 17:11 ч.
      Permalink

      Определението интелектуален елит нещо не ми пасва. Повечето от този интелектуален елип на 13 декември 1941г., в едно тридесети пет минутно заседание на НС обявяват война на САЩ и Англия. Този интелектуален елит не допуска дори да чуе и едно мнение на опозицията и, забележете, с акламации обявява война на САЩ и Англия, като по – договор не сме били длъжни да го правим….Та да се обявяват тези хора за интелектуален елит… не ми се връзва…интелектуалния елит, освен пари и образование предполага и други качества… А иначе, че е било касапница, не дори разчистване на сметки – спор няма…. Ама се замислям и за още нещо, ако сега, някой вземе, че разстреля половината депутати…. дали след 70 години ще ги броят за интелектуалния елит на нацията…

      Отговори
  • 1 февруари 2016 в 13:57 ч.
    Permalink

    Е, не виждате ли, че всичко това е еврейска мръсотия, а вие я наричате комунистическа, както и атентата в храма „Св.Неделя“ през 1925г.

    Отговори
    • 2 февруари 2016 в 13:04 ч.
      Permalink

      В Атентатът през 1925-та директно участва цола драгойчева(нарочно го пиша с малки букви!!!) а миналата седмица кръстиха на нея цял площад ….. какво повече има да говорим ……… СМЪРТ и за сегашните управляващи – всичките до ЕДИН набучени на КОЛ пред народното събрание !!! Това е решението

      Отговори
      • 13 юли 2016 в 19:35 ч.
        Permalink

        Защо това се вади чак сега – 25 ГОДИНИ след 1989 ?!?!?!????????????????????????????????????????? Защо Сталийски не иска да е в учебниците?

        Отговори
    • 6 февруари 2016 в 17:22 ч.
      Permalink

      Какво общо имат евреите?Какви са тези писания …не ви ли е срам за всичко са виновни комунягите гадни…и ВСИЧКО ТОВА Е ДОКАЗАНО И това го знаят много,много хора …не ви ли е срам.Убийства на БЪЛГАРИ ОТ БЪЛГАРИ …ТОВА Е ТЪЖНАТА ИСТИНА.ПОКЛОН ПРЕД ЖЕРТВИТЕ ОТ КОМУНИЗМА

      Отговори
      • 16 юли 2016 в 19:32 ч.
        Permalink

        Ако беше чела малко повече, щеше да знаеш, че КОМУНИЗМА е измислен от ЕВРЕИТЕ! Самата „Велика Октомврийска“ е финансирана от фамилията Родшилд и някои други американски и европейски еврейски банкери. След победата на революцията, чиито първи ръководители са Ленин и Троцки (също ЕВРЕИ), се появяват и болшевишките комисари – около 380 на брой. И при тази цифра знаеш ли кое е най-интересното? От тези 380 души етническите руснаци са едва 12! Малко над 300 са евреите (280 от които идват СЛЕД победата на революцията от Америка), имало е малко китайци, няколко литовци или латвийци (не си спомням точно кои от тези, че са ми много близки имена) и дори 2-ма… негри… Да, точно така, двама негри болшевишки комисари!… А след установяването на комунистическата власт Родшилд прави в Русия една Пт най-големите нефтени рафинерии… Голям комунист, а? И това е само една малка част от злодеянията на евреите по света! Сега, Криси, разбираш ли колко много общо имат евреите?

        П. П. В днешно време руснаците се отърсват от това минало, което еврейските банкери им наложиха със силата на парите! Те са били империя, не комунистическа република!

        Отговори
  • 1 февруари 2016 в 14:22 ч.
    Permalink

    Извергите след 1944г. още не са получили заслуженото.

    Отговори
  • 1 февруари 2016 в 14:23 ч.
    Permalink

    До Винямин. Само едно нещо е по жалко в тая цялата работа, че на 10-и ноември, не ви събрахме всички такива комунистически радетели и не ви избихме до крак. Сега щеше да виеш от оня свят, но нямаше да ми се пречкаш пред очите

    Отговори
  • 1 февруари 2016 в 16:00 ч.
    Permalink

    Сега на всички е ясно, че тук се трият коментарите на инакомислещите, нали ! Затова има само съгласни с основната версия, ха-ха !

    Отговори
  • 1 февруари 2016 в 16:57 ч.
    Permalink

    С риск да ми бъде изтрит коментара – ще ви кажа ……..Каквото са търсили – намерили са си го ! Тези измекяри на Хитлер докараха държавата до просешка тояга. Малко им е било ! Сега техните наследници ни дозакопаха ! Лижат задниците на Америка и Европа……..и виждате докъде я докарахме. Аз лично съжалявам , че не съм бил роден…….за да изпукам няколко откоса със шмайзера по тези псевдо патриоти. Апропо , не съм комунист. Ха сега ревете и се сополявете. Мърши.

    Отговори
    • 1 февруари 2016 в 22:18 ч.
      Permalink

      Нещастнико, на подлата съветска сган са лижели задните мръсните копелета и ти си същата измет долна гад

      Отговори
      • 16 юли 2016 в 19:52 ч.
        Permalink

        Веселяка, само да ме ориентираш, кажи ми колко съветски бази имаше в България по онова време? Защото аз не знам за нито една! Нито пък за разположени тук руски войски, които да са ни окупирали и да ползват бази без да плащат нито лев! Затова пък знам, че от Русия ни пращаха оръжие от което имаха доста голям респект и Гърция и Турция! Получавахме супер евтино гориво… А какво получаваме сега от хамериканците – корпорации, които са завзели енергетиката и какво ли още не и ни дерат по 3 кожи наведнъж! Народът не живее, а оцелява! Така, че подлата сган са само американците и техните васали в България, стремящи се към бавното и мъчително унищожение на народа!!! Или не си чувал за плана Ран-Ът? Ако не си (може би си някое хлапе родено по време на т. нар. „демокрация“), поинтересувай се и прочети! В интернет пише за него! И тогава плюй срещу „подлата съветска сган“!

        Отговори
        • 2 февруари 2017 в 19:56 ч.
          Permalink

          И въпреки това народа бяга на Запад и в Америка, Никой не иска в Русия! Не знам защо!

          Отговори
    • 1 февруари 2016 в 22:26 ч.
      Permalink

      Почистил ли си оръжието? Гръмни се!

      Отговори
    • 11 юли 2016 в 01:36 ч.
      Permalink

      Мършата си ти, навярно си свикнал с миризмата си, но не е късно да увиснеш на червата си гнидо !

      Отговори
    • 11 юли 2016 в 15:40 ч.
      Permalink

      Дрът милиционер, лъжеш като дрът ама циганин.
      Управляват ни децата на КОМУНИСТИТЕ, а не на жертвите им, ясно ли ти е, съветска подлого, без национална идентичност и национален предателю?
      Кой знае и ти на колко хора си отровил живота през онези години и ти липсва, че вече не можеш, нещастник такъв. Срам за рода ти!

      Отговори
    • 22 ноември 2016 в 19:49 ч.
      Permalink

      Част от осъдените трябвало да се радват, че ги убиват само с един куршум. Стотици намират смъртта си в полицейските участъци, убити без съд и присъда. Стотици мирни граждани са убити от жандармерията и наемни лица, включително и деца. Само 6 са в с.Ястребино. Дечица, които никога няма да пораснат. Мигар тези хора не са знаели за зверствата в цяла България? Мигар те не са приели ЗЗД, според който те наказват със смърт само за разпространение на позиви? Когато един народ воюва помежду си тези неща са неизбежни. Няма по-виновен, няма невинни. Така е било във Франция, Испания, Германия, Русия, САЩ, Виетнам, Камбоджа, навсякъде. Просто не трябва да допускаме подобно разединение.

      Отговори
  • 1 февруари 2016 в 19:24 ч.
    Permalink

    Tова се е случило в София, а иначе същите убийства, но без съд и присъда са вървели във всеки град и село – десетки хиляди. Убивани са състоятелни хора( с цел грабеж) и хора с авторитет(адвокати,учители,попове),които биха се опълчили срещу задаващата се диктатура. Целта е била да се сплаши простия народ и да се обезглави всяка съпротива срещу налагането на Съветския модел. Не е за вярване, че в БСП още има членове, които се гордеят с миналото на партията си, а партията им още не е забранена. Това че партията им сега е в агония не е успокоително, защото за 25 год. , поне 18г. беше съуправляваща и направи всичко възможно да не тръгнем в правилната посока. Крайно време е да убием тази партия, като истината за нея достигне до младите до тези, които не гледат ТВ Европа, а Чалга канали.

    Отговори
  • 1 февруари 2016 в 19:28 ч.
    Permalink

    Напомняме да спазвате добрия тон в коментарите. Различните позиции могат да бъдат изложени без обидни квалификации и каруцарски език.

    Наложи се да премахнем някои коментари по тази причина.

    Отговори
  • 1 февруари 2016 в 19:41 ч.
    Permalink

    Нещастна България – не само, че епонессла тази жестокост, безпричастно е оставила близките цял живот да бъдат смазвани като нелоялни и врагове на народа. В такава среда израстнах, което значи, че зверството и отмъстителността на тези мекерета продължиха още десетки години. Тъжно е, че и все още има дърти милиционери с циментови глави.. След всичко това. Бог да пази България.

    Отговори
  • 1 февруари 2016 в 19:42 ч.
    Permalink

    Напротив – премахнахте само коментарите, с които не сте съгласни ! “ Каруцарският език “ не ми е в стила и ако сте го забравили, мога да цитирам коментара си, но едва ли ! С последното само потвърдихте решението ми, че не заслужавате внимание !

    Отговори
  • 1 февруари 2016 в 22:02 ч.
    Permalink

    2730 тогава , сега не знам дали със 30 000 ще оправим нещата?

    Отговори
  • 1 февруари 2016 в 22:06 ч.
    Permalink

    ! имало е съд справедлив или не съд с прокурор и адвокат 2 тези хора са довели страната до национална катастрофа по тяхно време са се рязали глави и палели къщи на партизани 3 Горкия Сталииски как пък наследниците му не се опариха а все около висшия държавен апарат се въртят 4 Разгледайте из коментаритев новинарските сайтове не е ли пълно с призиви за бесилка калашник и тнт за 240 те ни сега да не би да е по добре от 1045 г сега да не би да сме мръднали крачка напред от това което ни оставиха жестоките комунисти

    Отговори
  • 1 февруари 2016 в 22:49 ч.
    Permalink

    И само да ви напомня че тези същите разстрели са били заръчани не само от Москва а и от западните сили като форма на наказание за това че сме били съюзник на Хитлер да не говорим че по това време компартията все още не е на пълна и безусловна власт но вие си говорете тука ….

    Отговори
  • 1 февруари 2016 в 23:27 ч.
    Permalink

    уфффф това е като дъвка която дъвчем всяка година после я оставяме да престои на шкафчето до следващата година и пак я дъвчем на същата дата
    от как свят светува силните на деня се разправят с опонентите си от сега та чак до адам и ева
    : тия избитите от народния съд избиват ал. Стамболийски и неговите хора. Ал Стамболийски пък избива тези дето избиват хората на Стефан Стамболов а пък Стефан Стамболов и хората му избиват и репресират останалите поборници от борбите срещу турците (ако си гледал кап Петко войвода). а па турците избиват и репресират хората 500 години

    Отговори
    • 2 февруари 2016 в 02:30 ч.
      Permalink

      Като гледам,няма нито един,който да не си е заслужил тази съдба,още повече като си спомня този хСталийски,след реформата,и колкото и да се мъча някого да упрекна,не мога

      Отговори
    • 2 февруари 2016 в 02:38 ч.
      Permalink

      абе ,един савов,икон.министър,е давал по 50 бона за отрязана глава,пък синът му беше демократ,добър беше Господ,че го прибра,къде,в Ада надявам се,и изведнъж,главорезите,станаха „демократи“

      Отговори
    • 15 юли 2016 в 08:25 ч.
      Permalink

      Александър Стамболийски е убит от военното крило на Звено, чиито ръководители са Иван Вълков и Кимон Георигиев, вторият е единственият несменяем министър във всички комунистически правителства от 1944 до 1969 – годината на смъртта му, изводът си го направи ти.

      Отговори
  • 2 февруари 2016 в 02:30 ч.
    Permalink

    като сте толкова големи антикомунисти, що не идете да кажете нещо против Народния съд във Франция, Белгия, Дания или Чехия?!!!
    Може и да ви се стъжни …., за легитимиране на фашизма….
    Иначе сте всезнайковци , до един….

    Отговори
  • 2 февруари 2016 в 07:31 ч.
    Permalink

    Страхотна демокрация лъха от този сайт трият се инасомислещите.А относно тия озлобени човечета дето страдат за убитите фашистки изроди-същите те преди 89 са имали парт билети и са се клели във вярност на Живков.Липсвал ни е Сталин за съжаление да прочисти сганта до корен

    Отговори
  • 2 февруари 2016 в 10:20 ч.
    Permalink

    Така е загинал бъдещия чичо на баща ми.“Полетял“е от Черната скала,а всичките му имоти в центъра на София,заедно с една печатница са заграбени от комунистите,дошли от селата….и“оправили“държавата.Та така и до ден днешен……

    Отговори
  • 2 февруари 2016 в 11:49 ч.
    Permalink

    Всичко това е толкова гнусно, гадно и нечовешко, че не подлежи на никакъв коментар. А капак на всичко са коментарите на съввремените маломозъчни комунисти. Господи, как могат да съществуват все още такива изроди.. Благодаря, че публикувате всияко. Иначе не бих повярвал, че подобни хора могат да същвествуват. Не бих могъл да повярвам че такива зверства могат да бъдат извършени, оправдавани и защищавани с днешна дата. Едва сега поне малко започвам да подразбирам, какво представлява исламския тероризъм. които неистово мразят културата и цивилизования свят , защото те не могат да се докоснат до нео.

    Отговори
  • 2 февруари 2016 в 13:43 ч.
    Permalink

    Няма оправдание за подобно зверство, без значение на каузата. Умните хора (без да слагам политическа украска) знаят от кого и какво могат да научат и го правят. А простите реагират с първичност и злоба (поради липса на усет предполагам) за съжаление аз виждам само злоба от събитията по онова време. Кой какъв е сами си правете заключенията. Не забравяйте, че няма значение привърженици на коя страна сме, ние живеем в нашата си държава. Не сме нито американци, нито руснаци. Най-много губим ние като нация от подобни събития. Със сигурност е имало хора, които са били престъпници сред убитите, но като българи сме изгубили много умове, които са могли да допринесат за бъдещето на България. мислете винаги първо за интересите ни като народ, а после за вашата привързаност към чужда нация!

    Отговори
  • 2 февруари 2016 в 16:02 ч.
    Permalink

    ИСТО ВАКОВ НАРОДЕН СУД ЌЕ И ПРЕСУДИ НАРОДОТ ВО ФАШИСТИЧКАТА БИВША ЈУГОСЛОВЕНСКА НЕПРИЗНАТА ТЕРИТОРИЈА МОЧКА НА СВОЈАТА ЃАВОЛСКО-РАЗБОЈНИЧКА ВЛАСТ ПРЕДВОДЕНА ОД ПАСИВНАТА ОРОСПИЈА НИКОЛИНА ГРУЕВСКА!!!!!!!!!!!!!!

    Отговори
  • 3 февруари 2016 в 07:29 ч.
    Permalink

    А преди 9ти септември 44та царската власт разтрелвала комунисти, нали и в „прехода“ се гърмяха, а и по зле много българи гурбетчии станаха…..

    Отговори
  • 10 февруари 2016 в 08:12 ч.
    Permalink

    Авторът на тези материали така добре фигурира в списъка на милионери те в КТБ, че не желая да съчувствувам и вярвам наневинността на „пострадалите“ от тъй наречения „Народен.съд“ . И ако са забогатели като днешните „политици“, ще юе принудят да оправдая събитията след9.09.1944 година.

    Отговори
  • 6 март 2016 в 10:53 ч.
    Permalink

    neven.Tezi komynistitcheski svine triabvache da polytchat spravedlivo vazmezdie

    Отговори
  • 11 юли 2016 в 16:17 ч.
    Permalink

    Спомнете си Левски“Народе ???? „

    Отговори
    • 13 юли 2016 в 19:38 ч.
      Permalink

      Ти как си го спомни? С дращене в Нета ли?

      Отговори
  • 14 юли 2016 в 08:38 ч.
    Permalink

    А дъщерята на един убиец, комунист, Ирина Бокова се напъва да стане генерален секретар на ООН
    Георги Боков, политкомисар на Рило-Пирниските шумкари лично участва в масовите убийства на интелектуалци в района. Радой Ралин лично е казвал, че Боков е физическият убиец на журналиста Райко Алексиев

    Отговори
  • 15 ноември 2016 в 23:08 ч.
    Permalink

    ХА-ХА-ХА…

    Интересно, защо за някои Народния съд и паметника на съветската армие е като “трън в пета…”, след като…?

    Днес знам, че народния съд, създаден по искане на САЩ, е осъдил и са разстреляни стотина Баш-фашисти, виновни за войната, която водим до 1944 година с САЩ и Англия и… не съм чул за нито един убит, затова, че е умен или интелигентен…
    Заради тази “символична война” сме плащали Репарации, като държава-агресор, до 1968-ма година…

    – Ако някой иска реабилитация на виновните за войната Баш-фашисти, нека първо плати на Българския народ всички репарации и контрибуции, които сме платили от 1944 до 1968-ма година…!!!

    – Нито лев повече, нито лев по-малко…!!!
    .

    Отговори
  • 22 ноември 2016 в 18:28 ч.
    Permalink

    Вечна им памет на избитите от отвратителните червени гниди!Всички живи комунисти на гилотината!Изроди долни,изчадия божи,олигофрени,шазофриницииииии!

    Отговори
  • 1 февруари 2017 в 09:59 ч.
    Permalink

    Колкото и да плюете по соца,ще ви кажа един факт!Бай Тошо го изпратихме с една стара фанела,сегашните алчни и крадливи ще ги ровите в златни саркофази,купени от вас-баламите!!!

    Отговори
  • 24 март 2017 в 14:30 ч.
    Permalink

    ВСЯКА ЕДНА ОТ ПРИСЪДИТЕ Е ЗАСЛУЖЕНА

    Отговори
  • 30 март 2017 в 12:06 ч.
    Permalink

    Ами след като избраха Георги Пирински за председател на парламента! Баща му най-много е мразил България и българите!

    Отговори
  • 27 април 2017 в 12:21 ч.
    Permalink

    САМО ИЗБИВАНЕ на ЧЕРВЕНАТА – КАСКЕТАДЖИЙСКА СГАН – до 9-то Червено коляно …… ! БЕЗ МИЛОСТ !!!

    Отговори
  • 11 септември 2017 в 21:02 ч.
    Permalink

    Да бе! Ако днес има Народен съд и осъди всички членове на Народното събрание на смърт, мислите ли, че Народът ще е против? Същото е било и тогава. Изедници егоисти са били тогава, такива са и днес!

    Отговори
  • 12 септември 2017 в 11:45 ч.
    Permalink

    Александър Сталийски: В периода 1923 – 1927 г. е народен представител, член на парламентарната комисия по външна политика. От 1928 до 1944 г. работи като адвокат и членува във фашистката организация Съюз „Българска родна защита“ (СБРЗ), а през 1931 година оглавява създадената като негово политическо крило Национална задруга за политическо възраждане.

    През 1944 г. е назначен за министър на правосъдието. По негово време са произнесени и изпълнени десетки присъди над антифашисти, вкл. смъртни. Осъден е на смърт от Народния съд, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото.

    Сталийски е автор на трудове за фашизма. Сред тях са:

    Фашисткото учение за държавата (1929 г.)
    Фашизъм. Българско обяснение на фашисткото националистическо учение (1929 г.)
    Поява и развой на фашизма (1934 г.)

    Отговори

Вашият коментар