„Тодор Живков изяде хляба на децата ни!“

Какво докладват органите на Държавна сигурност за настроенията на русенци по повод увеличението на цените на хранителните стоки през 1968 г.
Пропаганден фотос от посещението на Тодор Живков в русенския завод „Георги Димитров“ на 14 юни 1977 г. Снимка: Държавна агенция „Архиви“.

На 28 декември 1967 г. Министерският съвет на Народна република България приема постановление за увеличение на цените на някои хранителни стоки. В годините на комунизма тези цени се определят от правителството в условията на планова икономика. Това увеличение вероятно е продиктувано от икономическите затруднения, които страната ни изпитва хронично по времето на режима. По типичен популистки начин комунистическият диктатор Тодор Жиков обещава на всеослушание, че няма да има увеличение на цените, но накрая ги повишава като „подарък“ за настъпващата нова година. Настроенията на потърпевшите обикновени граждани не могат да бъдат открити по страниците на тогавашната преса. Това е невъзможно, защото медиите през комунизма са поставени под тотален контрол и цензура. Спомените от онова време се предават от уста на уста, а единственото място, където са документирани черно на бяло, е в архивите на Държавна сигурност.

Постановлението на Министерския съвет от края на 1967 г. предизвиква оживени коментари и множество негативни реакции. Разсекретени сведения на Държавна сигурност в Русе разкриват картината в крайдунавския град в първите дни след решението на правителството за увеличението на цените на хранителните стоки. Агентите на тайните комунистически служби са навсякъде – в градския транспорт, в Халите, по кварталните магазини, в банята, по заводи, предприятия и учреждения – и успяват да уловят настроенията на хората и да докладват с точни цитати казаното по този случай. Всичките тези доноси са обобщени в справки на МВР-ДС, подписани от министъра на вътрешните работи Дико Диков. Първият екземпляр от тях е бил доставян на бюрото на тогавашния министър-председател и комунистически лидер Тодор Живков.

Каква ли е била реакцията на първия човек в държавата, когато е прочел, че гражданин в русенските хали бил казал по негов адрес: „Избрахме Тодор Живков, за да ни изяде хляба на децата.“ Но само това ли? Държавна сигурност засича информация, че решението за увеличение на цените на хранителните стоки е предизвикало гневна реакция в местното предприятие „Авторемонт и сервизи“, където някои работници говорели, че се готвели за стачка. Негодувание е засечено и сред работници в „Индустриално строителство“ и в „Месокомбината“. „Нашата преса злослови по отношение на капиталистическите страни, а не казва, че нашият народ изнемогва. Когато у нас се повишават заплатите незначително, много се тръби, а за постоянното повишаване на цените се мълчи“, коментират работници в засечен от органите на ДС разговор.

Пропаганден фотос от посещението на Тодор Живков в русенския завод „Георги Димитров“ на 14 юни 1977 г. Снимка: Държавна агенция „Архиви“.

В навечерието на новата година, на 31 декември 1967 г., в ремонтната работилница на захарния завод „Димитър Благоев“ работниците от първа смяна отказали да работят и вместо това 2 часа и половина коментирали решенията на Министерския съвет. Членовете на комунистическата партия в колектива на работилницата реагирали най-остро против постановлението за увеличаване на цените на хранителните стоки. В „Българско речно плаване“ пък били правени изказвания, че милицията и армията щели да направят преврат, както в Гърция.

Няма тайно място за агентите на ДС, които донасят дори за изказвания, правени от граждани в съблекалнята на Ломската баня в Русе. Засечени са разговори в автобусите на градския транспорт и в обекти от търговската мрежа. Гражданин е докладван, че е казал в магазин на ул. „Волов“: „Тодор Живков прави тези повишения на цените, но всичко това се пише някъде и се събира. Пак са му правили атентат, но неуспешен.“

Освен това в някои информации са посочени и конкретни лица, отнесли се с нескрито недоволство към постановлението на Министерския съвет. Така например, главният счетоводител на промкомбината „Здравко Чампоев“ Кирил Андреев е посочен с изказването си, че както той, така и работниците в счетоводството не били съгласни с увеличението на цените на хранителните продукти, защото това щяло да се отрази на работниците, които получават средно по 80 лева месечно. Подобно изказване направил и Стоян Киряков от ТПК „Елхима“, според когото „за това увеличение ще бъде наказан някой другар от ЦК на БКП“. Емил Григоров от „Деспред“ в Русе разправял, че членът на Политбюро на ЦК на БКП Боян Българанов бил отишъл в Шумен, за да разяснява новите решения, но бил освиркан от гражданите и се принудил да се върне в София.

Изглед от главната улица с магазин „20 000 облекла“ в Русе през 70-те години. Репродукция: „Старо Русе“.

Държавна сигурност в Русе докладва също така, че на 31 декември 1967 г. работниците в корабостроителния завод не работили, а стояли покрай машините до изтичане на работното време. Партийните членове в завода не искали да провеждат никакви мероприятия по мобилизирането на колектива, тъй като смятали, че неправилно се увеличават цените. Според тях следвало да се намалят заплатите на ръководните хора, тъй като тези заплати били много по-високи в сравнение с работническите заплати.

На 3 януари 1968 г. работниците в един от цеховете на Локомотивно-вагонния завод „Васил Коларов“ почти не работили, а се събрали на едно място и коментирали увеличението на цените на някои стоки и измененията в закона за пенсиите. На обяд отишли в заводската лавка, но като видели новите цени на колбасите, започнали да ругаят и без да купят нещо, се върнали в цеха.

Гневни реакции има и сред колективите на промкомбинат „Приста“ и на предприятие „Александър Атанасов“, като в последното работниците се изказали, че увеличаването на цените засягало повече работниците и по-малко хората на отговорни длъжности, които имали апартаменти, а в последно време им се разрешило и да закупуват евтино служебни леки коли.

Държавна сигурност докладва и за проблеми с организирането на квартални събрания на партийните организации за разясняване на мотивите за постановлението на Министерския съвет. Хората масово не приемали тези мотиви и напускали демонстративно събранията.

„ФРОНТАЛНО“ помества факсимилета от оригиналните документи на ДС, публикувани в сборника на Комисията по досиетата „Държавна сигурност – профсъюзите, стопанският живот и работниците“:

1967-tseni-1 1967-tseni-2 1967-tseni-3 1967-tseni-4 1967-tseni-5 1967-tseni-61 1967-tseni-62

Тази статия е част от поредицата на „ФРОНТАЛНО“ за Съпротивата срещу комунизма. В публикуваните материали са събрани свидетелства и архивни документи за различни форми на съпротива срещу комунистическия режим в България в периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г.

Вашият коментар